Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№ 343                                            19.12.2017 год.                                 гр.Д.                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд                                       гражданско отделение

На шести    декември                                                                          2017 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ДИАНА ДЯКОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Д. НИКОЛОВА

                                                                                           ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Пепа Митева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело       № 504            по описа    за        2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е за повторно разглеждане на дело,образувано по реда на чл. 294 от ГПК, във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 141/30.10.2017 год. по гр.д.№ 4254/2016 год. на ВКС,ІІІ г.о. е обезсилено решение № 133/20.05.2016 год. по гр.д.№ 151/2016 год. на Д.кия окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на предприемане по реда на чл.129 ал.4 от ГПК на процесуални действия  по отстраняване на нередовности на искова молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 и 5 от ГПК ,съобразно   дадените по реда на чл. 293 ал.3 от ГПК указания .

С определение № 999/08.11.2017 год. ,въззивният съд е указал на ищеца  С.М.Т.,че следва в едноседмичен срок да отстрани нередовностите по чл. 127 ал.1 т.4 и 5 от ГПК  на искова молба рег.№ 11592/23.06.2015 год.,съобразно посоченото в мотивите на решение № 141/30.10.2017 год. по гр.д.№ 4254/2016 год. на ВКС,ІІІ г.о.,а именно: изложи твърдения,съставляващи  правнорелевантни факти ,от които да произтича правото му да оспорва акт за раждане № **/21.01.2011 год.,като неустановяващ наличен произход от бащата  на детето М.А.Д.,ЕГН **********.;изложи конкретни твърдения относно лицето С.Д.,род.*** год.,вписано като баща на детето;посочи целта,обуславяща предявяване на искова молба рег.№ 11592/23.06.2015 год.,която именно формира правния му интерес,представляващ правния резултат,който иска да постигне с промяна в съдържанието на оспорвания от него акт за гражданско състояние.

Искова молба рег.№ 11592/23.06.2015 год.  е била поправена  в указания срок  с уточняваща молба рег.№ 7702/30.11.2017 год.,препис от която е бил връчен на противната страна и съобразно съдържанието на която:

Предявеният от С.М.Т.,ЕГН **********,***,чрез пълномощника му адв.А.Д.А.-*** ,офис *  срещу  М.А.Д.,ЕГН **********, чрез законния му представител А.Д.Д.,ЕГН **********,*** иск е за отмяна на съставения  акт за раждане № **/21.01.2011 год. от длъжностното лице по гражданското състояние при О. гр.Д. в частта,в която като баща на М.Д. ,ЕГН ********** е посочено лицето С.Д.,роден на *** год.,както и е отправено искане  това записване да бъде заличено и вместо него се запише „баща неизвестен“.

Изложени са обстоятелства,че от съвместното съжителство на ищеца с Д. Д.М., на  дата *** год. и на   територията на Република Полша е родено детето-М.Д..Раждането било удостоверено в съставен по реда на полското законодателство акт за раждане № ***/16.07.2010 год.,в който за баща на детето било посочено лицето С.Д.Д. . С.Д.Д. не бил реално съществуващо физическо лице.Вписването на данните за бащата било извършено съгласно предвижданията на чл.42 ал.2 от Закона за актовете за гражданско състояние на полската държава и въз основа на  фиктивните  данни,посочени от бабата на детето по майчина линия А.Д.Д.. Съставения от полската държава акт за раждане  бил представен на длъжностно лице по гражданското състояние по постоянния адрес на майката на детето.О. гр.Д. съставила нов акт за раждане № **/21.01.2011 год. ,в който данните от акта за раждане на полската държава били възпроизведени  ,а допълнително  била вписана служебно добавена дата на раждане на бащата-*** год.Лице с посочените идентификационни данни  за бащата  не съществувало в Регистъра на населението.Нито  акт за раждане № ***/16.07.2010 год.,нито съставения въз основа на препис от него акт за раждане № **/21.01.2011 год. били годни да установят произход на детето от бащата .Издаването на актове за раждане  противоречало на  предвижданията на Договора между България и Полша за правна помощ и правни отношения по граждански,семейни и наказателни дела и  Закона за международното частно право на Р Полша,респективно на правилата на Закона за гражданската регистрация във връзка със съставянето на актове за гражданско състояние на български граждани въз основа на такива,съставени в чужбина.

Поради настъпилата раздяла между родителите на детето,а впоследствие и смъртта на майката,детето се отглеждало от неговата баба по майчина линия,която понастоящем го била и осиновила. Записването в акт за гражданско състояние на несъществуващо в правния мир физическо лице, накърнявало правата му,като действителен баща на детето М.Д..Докато то съществувало , издадения въз основа на първичен акт на чужда държава,вторичен такъв от О. гр.Д. формално,но несъответно на действителното положение,сочел на установен произход на детето.Горното било пречка за ищеца,както да припознае сина си,така и да се легитимира като негов баща в други съдебни производства и да попречи да бъде допуснато пълно осиновяване на детето от неговата баба,а впоследствие да иска унищожаването му.

С оглед на горното е отправил до съда искането си за отмяна на съставения  акт за раждане № **/21.01.2011 год. от длъжностното лице по гражданското състояние при О. гр.Д. в частта,в която като баща на М.Д. ,ЕГН ********** е посочено лицето С.Д.,роден на *** год.,както и е отправено искане  това записване да бъде заличено и вместо него се запише „баща неизвестен“.

Ответникът М.А.Д., чрез законния му представител А.Д. *** оспорва допустимостта на предявения иск ,поради липса на правен интерес от заявяването му,респективно по съображения,че по същество пред български съд се оспорва акт за гражданско състояние на чужда държава.Заличаване на вписвания и поправка в актове за гражданско състояние,не можело да бъдат заявявани от лице,което не е вписано в него.Изразява становище и за неоснователност на претенцията,тъй като българския акт за раждане,пълно и точно възпроизвеждал акт ,съставен от държавата по настъпване на събитието и по действащите в нея правила.Всички оспорвания от ищеца били направени с твърденията,че е биологичния баща на детето,което обаче до момента не било доказано.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с твърденията си,че  има дете от мъжки пол,в документите на което не е вписан като баща  и усилията му да го припознае са напразни,ищецът е представил с исковата молба доказателства,че разполага с копие от временен паспорт № ***на детето М.Д.,български гражданин,роден на дата *** год. в гр.В.-Полша.Временния паспорт е издаден на дата 17.12.2010 год. ,  валиден е до дата 31.01.2011 год. и върху него е поставен  печат за влизане в страната на граничен пункт Р. на дата 21.12.2010 год.Верността на копието с оригинала на официалния документ е удостоверена от нотариус П. Д. *** действие-Районен съд гр.Варна (рег.№№ на заверките 146-148 от дата 21.01.2014 год.). Представил е и притежавано от него и  издадено от О. гр.Д.  удостоверение за раждане от дата *** год.,въз основа на акт за раждане № 00**/21.01.2011 год. на М.Д.,ЕГН **********,роден на *** год. в Полша,от майка Д. Д.М.,ЕГН ********** и баща С.Д.,на когото вместо ЕГН е посочена датата 01.01.1980 год.

С декларация,с нотариална заверка на подписа и съдържанието ,удостоверени от нотариус П. Д. *** действие-Районен съд гр.Варна (рег.№№ на заверките **** и **** т.* Акт № ** от дата 07.05.2014 год.),ищецът С.М.Т. ,ЕГН ********** *** е декларирал,че признава за свое дете М.Д.,роден на *** год. в Полша от майка Д. Д.М.,ЕГН **********,за което е съставен акт за раждане № 0**/21.01.2011 год. от О. Д.-град.Декларирал е и желанието си да бъде вписан в акта за раждане като рожден баща на детето,а детето записано с имената М. С.Т..

С молба вх.№ ***/07.05.2014 год. , ищецът е уведомил кмета на О. гр.Д.,че желае  въз основа на извършеното припознаване ,да бъде вписан като баща в издадения акт за раждане на детето М.Д.,което да осуети  уважаването на подадена от бабата на детето молба за неговото осиновяването.

С решение  № 105/29.07.2014 год. по адм.д.№ 335/2014 год. на Д.кия административен съд е отхвърлено оспорването по жалба на С.М.Т. ***.Д.,обективиран в писмо изх.№ ***/14.05.2014 год. за пристъпване към действия по припознаване на детето М.Д.,роден на *** год. в Полша.Решението на ДАС е оставено в сила с решение № 7559/23.06.2015 год. по адм.д.№ 13206/2014 год. на Върховния административен съд,ІІІ о.

Ищецът се е противопоставял детето  ,чийто баща счита че е,да бъде осиновено,респективно оспорвал е извършеното осиновяване по съдебни спорове ,както следва:

Съгласно извършена справка в Националната база данни“Население“,Д. Д.М. ,ЕГН ********** е починала на дата 05.09.2013 год. в Полша.Нейна майка е А.Д.Д.,ЕГН **********,а баща й е починалият Д. М.Д..

С решение № 165/14.05.2014 год. по гр.д.№ 154/2014 год. на Д.кия окръжен съд е отхвърлена молбата на А.Д. *** за допускане на пълно осиновяване на детето М.Д.,ЕГН **********.По това дело,ищецът е бил разпитван в качеството му на свидетел.С решение № 130/27.08.2014 год. по в.гр.д.№392/2014 год. на Апелативен съд Варна е било отменено решението на ДОС и допуснато на основание чл. 100  ал.3 пр.1 от СК,във връзка с чл. 101 и чл. 93 ал.1 от СК пълно осиновяване на малолетното дете М.Д.,ЕГН ********** от А.Д. ***,негова баба по майчина линия.Постановена е промяна на имената на детето  на М.А.Д. ,както и препис от решението да се изпрани на длъжностното лице по гражданското състояние за съставяне на нов акт за раждане на детето,в който осиновителката бъде вписана като негова майка и имената му променени в съответствие с посоченото в решението.

С искова молба рег.№ 6615/20.10.2014 год.,С.М.Т. е предявил срещу А.Д.Д.,лично и като законен представител на детето М.А.Д. иск по чл. 106 ал.1 т.1 от СК  за унищожаване на осиновяване на произхождащо от него (като баща) дете поради нарушаване на чл. 89 ал.1 т.2 от СК.С определение № 802/29.10.2014 год. по гр.д.№ 700/2014 год. ,Д.кият окръжен съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустим иска и е прекратил производството по делото.Определението на ДОС е било потвърдено с определение № 1/06.01.2015 год. по ч.гр.д.№ 618/2014 год. на Варненския апелативен съд.С определение № 236/06.04.2015 год. по гр.д.№ 1238/2015 год. на ІV г.о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на определението на ВнАС и същото оставено в сила.

С определение № 1021/01.12.2015 год. по гр.д.№ 515/ 2015 год.,Д.кият окръжен съд е оставил без разглеждане иска с правно основание чл.106 ал.1 т.1 от СК на С.М.Т. за унищожаване на осиновяването на детето М.А.Д. от А.Д.Д., допуснато с решение № 130/27.08.2014 год. по гр.д.№ 392/2014 год. на ВнАС ,поради нарушение на чл. 89 ал.1 т.2 от СК-липса на съгласие от ищеца като баща на осиновяваното дете,както и е прекратил производството по делото.Определението е потвърдено с определение № 166/07.03.2016 год. по ч.гр.д.№104/2016 год. на ВнАС. С определение № 261/27.06.2016 год. по ч.гр.д.№ 2223/2016 год. на ВКС, III г. о. е била допусната до разглеждане частната жалба на С.М.Т.,определението на апелативния съд  отменено и делото върнато на окръжния съд за предприемане на по-нататъшни процесуални действия съобразно дадените указания.С определение № 483/07.07.2016 год. ,Д.кият окръжен съд е спрял производството до разрешаване на спора по гр.д.№ 2231/2015 год. (решението по това дело е предмет на настоящата въззивна проверка) по описа на Д.кия районен съд на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

На детето М.Д. са били съставени актове за гражданско състояние,както следва:

Акт за раждане № ***/16.07.2010 год.  на Република Полша,област Долношлонск,гр.В.,в който са вписани данни за детето М.Д.,родено на  дата *** год.,в 9.23 часа в гр.В..Посочени са данни за родителите: 1./за бащата-фамилия Д.,име С.,фамилия по баща Д.,без попълнени графи за дата и място на раждане,местоживеене в момента на раждане;2./за майката-фамилия Д.,име Д.,фамилия по баща Д.,дата на раждане-*** год.,място на раждане и местоживеене-***.В графата “Данни за лицето,обявяващо раждане“ са вписани името и фамилията А.Д.,с местоживеене ***.Вписана е забележка:въз основа на § 42 т.2 от Закона за граждански актове е записана фамилия Д. ,като фамилия и фамилия по баща и по молба на майката име С.,като име на бащата.

Съгласно справка Ко-23-541/13.09.2013 год.,изготвена от Д.Д.пълномощен министър,завеждащ“Консулска служба“ на Посолството на Р България в Р Полша,акта за раждане на детето е изготвен съобразно предвижданията на чл. 42 от Закона за актовете по гражданско състояние на Р Полша.На 31.08.2013 год.,в околностите на Ж. В.ские , при тежко ПТП е загинал водача на МПС (без посочване на имената му),а тленните му останки транспортирани до България.В пътния инцидент ,тежки наранявания получила и Д. М.,ЕГН **********,починала скоро след това на дата 05.09.2013 год.,а тленните й останки транспортирани до България.На 12.09.2013 год.,Посолството във В. е издало временен паспорт  № *** на М.Д. по заявление ,подписано от баба му по майчина линия-А.Д.Д.,ЕГН **********.Съгласно уведомление  изх.№ Ко-23-451/13 от 08.04.2014 год.,изпратено от Посолството на Р България  във В.,чрез МВнР-КО-ДКОКЗ до адвоката на детето и за сведение на Държавна агенция за закрила на детето-МС и Органа по настойничество и попечителство при О. гр.Д.,детето М.Д.,ЕГН ********** ,притежава само българско гражданство.В съставения му акт за раждане № ***/2010 год. , в нарушение на разпоредбите на чл. 26“Правоотношения между родители и деца“ от Договора между България и Полша за правна помощ и правни отношения по граждански,семейни и наказателни дела и чл.19 ал.2 от Закона за международното частно право на Р Полша,Службата по гражданското състояние във В. е вписала данни за баща по реда на чл. 42 ал.2 от Закона за гражданската регистрация на Р Полша.Съобразно посочения текст от договора между българската и полската държава, правните отношения между родителите и децата,както и установяването и оспорването на бащинството и майчинството се уреждат по правото на онази договоряща се страна,на която е гражданин детето.В тази насока са предвижданията и на посочения текст от ЗМЧП на Р Полша,съобразно който установяването или отказът на бащинство и майчинство се уреждат от националното право на детето,приложимо към момента на неговото раждане.

С писмо изх.№ 11-03-1012/04.12.2015 год. , О. гр.Д. е изпратила на Д.кия районен съд,изисканата от него преписка (в заверени копия) по съставяне акт за раждане № **/21.01.2011 год. и съобразно която:

Д. Д.М.,ЕГН ********** ***.Д. заявление вх.№ 94Д-ОО-561/19.01.2011 год. с искане да бъде съставен   акт за раждане на детето М.Д.,въз основа на издадения му акт за раждане в Полша.Длъжностното лице по гражданското състояние  е съставило  Акт за раждане № 00**/21.01.2011 год.,в който е посочено че на *** год. ,в 09.23. часа  ,в Полша е родено детето М.Д.,ЕГН **********,от родители:майка-Д. Д.М.,род.*** год.,ЕГН ********** и баща-С.Д. ,род. *** год.,ЕГН-непоказано.В графата“Документи,удостоверяващи раждането“ е  посочено: Документ за раждане от чужбина № ***/16.07.2010 год.,Полша,АР№***/2010 гр.с-ние гр.В. Полша-датата на раждане на бащата е служебна.Майката на детето Д. Д.М.,с постоянен адрес ***  е посочена  като обявител на събитието.В графа“Бележки“ е  посочено,че на основание решение по гр.д.№ 392/27.04.2014 год. на ДРС е съставен нов Акт за раждане  от *** год.С писмо изх.№ 11-03-1012/04.12.2015 год. , О. гр.Д. е  уведомила  първоинстанционния съд,че акт за раждане № **/21.01.2011 год.  е обезсилен на 09.09.2014 год. поради извършено осиновяване на титуляра и съставяне на нов акт за раждане.С писмо изх.№ 11-02-22/31.03.2016 год., О. гр.Д. е  уведомила  въззивния  съд,че акт за раждане № **/21.01.2011 год. е консервиран при съставянето на нов акт за раждане №****/09.09.2014 год.  въз основа на решение № 130/27.08.2014 год. по гр.д.№392/2014 год. на Апелативен съд гр.Варна,в който детето било вписано с нови три имена и му е дадено нов ЕГН.

В съставения акт за раждане №****/09.09.2014 год. е посочено,че детето М.А.Д.,ЕГН ********** е роден  на дата *** ***,от родители:майка А.Д.Д.,ЕГН **********.Графата”Баща” не е попълнена.Като документ,удостоверяващ раждането е посочено съдебно решение № 130/27.08.2014 год. по гр.д.№ 392/2014 год. на Апелативен съд гр.Варна.

С постановление от 20.03.2014 год.  Районна прокуратура Д. е отказала да образува наказателно производство по преписка вх.№ 466/2014 год. на ДРС и я е прекратила .Преписката е била образувано по жалба на ищеца относно неправомерни действия на длъжностни лица на О. гр.Д.,внесли  умишлено неверни данни в акт и удостоверение за раждане на детето М.Д. по отношение неговия баща.С постановление от 14.04.2014 год. на зам.окръжен прокурор е потвърдено постановлението на прокурора на ДРП за отказ да се образува наказателно производство за евентуално извършено престъпление по чл. 314 от НК.Изложени са мотиви,че акта за раждане на детето е издаден на 21.01.2011 год. в О. гр.Д. в съответствие с акта на полските власти,като допълнително била вписана само дата на раждане на бащата-*** год.

С писмо изх.№ ***/14.05.2014 год. ,обективиращо отказа на кмета на О. гр.Д. за пристъпване към действия по припознаване на детето М.Д.,ищецът е бил уведомен,че О.та е съставила акта на детето на дата 21.01.2011 год. въз основа на документи,представени от майката.Данните за бащата били записани ,както са посочени в заверения препис на полския акт за гражданско състояние.Тъй като задължителен реквизит е и датата на раждане на родителите,като такава на бащата е записана служебна дата 01.01.1980 год.,посочено с отметка в графа“Бележки“.С такова съдържание относно служебен запис на датата на раждане на бащата е и справка  рег.№ 11-02-13/17.03.2014 год.,приложена по гр.д.№ 154/2014 год. на ДОС за осиновяване на детето,както и в същата е посочено,че лице с имената С.Д. и посочената дата на раждане не е идентифицирано в Регистъра на населението.Констатации в тази насока  се съдържат и в постановлението на Окръжна прокуратура от 14.04.2014 год.,а именно че датата на раждане на бащата е допълнена от О.та,избрана на случаен принцип,тъй като е задължителен реквизит на акта  и съответно същата дата е била вписвана и по множество други актове за раждане ,при раждане в чужбина и невъзможност да се идентифицира бащата по Регистъра на населението.

По реда на Наредба № 14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението -Национална база“Население“,въззивният съд е извършил на дата 05.12.2017 год. справка относно лице с имената С.Д.,роден на дата *** год.,при която е констатирано,че запис за такова лице не се съдържа в Регистъра на населението.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Предявеният иск е за установяване на вписани неверни данни в акт за раждане относно произхода на бащата,черпещ правното си основание в разпоредбата на чл. 537 ал.2 от ГПК,във връзка с чл. 38 ал.4,във връзка с чл.37 ал.2 и във връзка с чл. 34 ал.2 от Закона за гражданската регистрация.

При служебната проверка на решението ,съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав,в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност ,мотивирано и разбираемо,поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,обуславя неговата допустимост.

Произходът  е призната биологична връзка на детето с неговите родители-майката и бащата.Регламентацията на произхода в СК,респективно на удостоверяването му с официални документи в ЗГР, е дадена при съчетаване на принципите на стабилност и истинност на произхода,гаранция за установяване действителния произход на физическите лица и обезпечаване на реален и стабилен граждански статус.

Когато страната счита, че актът за раждане не установява наличен произход (в него не е посочено действително съществуващо лице) тя разполага с иск за отменяването му в съответната част по чл. 537 ал. 2 ГПК поради несъставянето му по надлежния ред в тази част-така определение № 236/06.04.2015 год. по ч.гр.д.№ 1238/2015 год. на ІV г.о. на ВКС,постановено  във воденото между страните производство по предявен иск по чл. 106 ал.1 т.1 от СК  за унищожаване на осиновяване по гр.д.№ 700/2014 год. на Д.кия окръжен съд . Съобразно определение № 197/27.03.2013 год. по ч.гр.д.№ 1925/2013 год. на ВКС,ІV г.о. и определение № 424/17.06.2015 год. по ч.гр.д.№ 2482/2015 год. на ВКС,ІV г.о. ,ако произходът не е надлежно установен и актът за раждане е издаден в нарушение на закона (посочен е баща, който не се презумира, нито е извършил припознаване), на оспорване с иск подлежи актът за раждане, като охранителен акт.

Също във воденото между страните производство по предявен иск по чл. 106 ал.1 т.1 от СК  за унищожаване на осиновяване по гр.д.№ 515/2015 год. на Д.кия окръжен съд е било постановено определение № 261/27.06.2016 год. по ч. гр. д. № 2223/2016 год. на ВКС, III г. о .В него е посочено,че ищецът не е в състояние да удостовери качеството си на родител на детето М., необходимо за да се легитимира по иска по причина,че в съставения съгласно чл. 72 ал. 2 ЗГР акт за раждане на детето (въз основа на акт, съставен в Република Полша), като баща е посочено друго лице.Указано е на първоинстанционният съд,че изходът по настоящото гр.д.№ 2231/2015 год. на Д.кия районен съд ,заведено на основание чл.537 ал.2 от ГПК  и с предмет,  че другото лице не съществува, а вписването на несъществуващо лице в акта като баща на детето е нарушение, препятстващо вече заявеното през 2014 год.  припознаване на детето с декларация от ищеца,  е от преюдициално значение за изхода по спора по иска за унищожаемост на пълно осиновяване ,заявен от  лице, което не е посочено в съставения и наличен акт за раждане като баща на детето. Упражняването на служебното правомощие по чл. 7 ГПК като основно начало в процеса винаги съчетава дължимата от съда защита и съдействие на правата, чрез задължението да се даде подходящ срок на заявилия правата си за удостоверяване на съответните обстоятелства, щом се касае за самоличност, или дееспособност и особено когато от съда се иска упражняването на конститутивни правомощия, свързани с лични права и засягащи интереса на дете. Противното би довело до накърняване на залегналия в чл. 1 ГПК основен принцип на процеса чрез неправомерен отказ от идентификация на субектите, носители на права и задължения.По изложените съображения,ВКС е посочил на съда,разглеждащ спора по чл. 106 ал.1 т.1 от СК  за унищожаване на осиновяване,че следва да изчака решението по настоящото дело и на основанието по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК да спре производството по гр.д.№ 515/2015 год.

С оглед на горното,правния интерес-правния резултат,който ищецът иска да постигне с промяната в съдържанието на оспорвания акт е да бъдат заличени неверните данни,препятстващи  ищеца, да припознае  по реда на чл. 64 от СК детето си,респективно да бъде вписан в акт за раждането като негов баща и съответно да претендира като такъв  унищожаване на извършеното пълно осиновяване.

Този интерес не следва да се счита за отпаднал ,поради съставянето на акт за раждане №****/09.09.2014 год. ,в който графата”Баща” не е попълнена.

Нормативната уредба на гражданската регистрация не регламентира възможността да бъде заличавана информация от регистър население за дадено лице.Съобразно разпоредбата на чл. 104 от ЗГР , единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението съхранява и поддържа хронология на променени данни.

Съставянето на акта за раждане е законова последица на допуснато от съда пълно осиновяване на детето от неговата баба . Именно съдебно решение № 130/27.08.2014 год. по гр.д.№ 392/2014 год. на Апелативен съд гр.Варна е посочено като основание за съставянето му,а реквизитите на акта са попълнени съобразно предвижданията на разпоредбата на чл.50 ал.2 т.3,пр.2 от ЗГР.Касае се до осиновяване на дете само от един родител -майка,в който случай графата за другия родител-баща,не се попълва .По реда на чл. 50 ал.5 от ЗГР ,в предишния акт за раждане на осиновеното лице,в графата”Бележки” се отразява съставянето на нов акт за раждане. В конкретния случай, данните за бащата на детето са тези ,отразени в оспорения акт за раждане и във всеки спор или производство  относно биологичния произход,вкл. при унищожаване или прекратяване на осиновяването по една или друга причина,за баща на детето ще се счита,лицето  посочено за такъв в първоначално съставения акт за гражданско състояние.

В този смисъл интереса на ищеца е в акта за раждане на детето М.  да не са вписани данни за неговия  баща,но не по причина правилата за осиновяване от един родител,а по причина,че биологичния баща е неизвестен.

Налице е правен интерес от заявяването на  иска с  молба рег.№ 11592/23.06.2015 год.  , уточнена с  молба рег.№ 7702/30.11.2017 год.,т.е. искът е допустим.

Разгледан по същество,искът е  и основателен.

Съгласно чл. 34 ал. 2 ЗГР, актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. При оценката на материалната доказателствена сила на акта за гражданско състояние като официален документ обаче трябва да се отчита, че тя  се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично. При сключването на брак длъжностното лице по гражданско състояние възприема лично волеизявленията на страните, но при съставянето на акта за раждане или смърт то възприема лично не фактите на раждането и смъртта, а съобщенията за раждане и смърт. Актовете за раждане имат материалната доказателствена сила според реда, по който са съставени. Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. Съгласно чл. 37 ал. 2 ЗГР, при съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние, като в актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления или сведения, които не са предвидени в закон. Съобразно разпоредбата на чл. 72 ал.4 от ЗГР,при невъзможност да се попълнят всички данни,в акта,съставян въз основа на препис на акт на чужда държава,се вписват само наличните /т.е. не се добавят служебно данни на произволен принцип/.Когато актът за раждане е съставен, въз основа на акт за раждане, изготвен в друга държава, съдът следва да вземе предвид кое е приложимото право и да установи неговото съдържание. Едва след като установи по какъв ред е създаден чуждестранният (първичният) акт, съдът може да прецени неговата доказателствена сила и да направи преценка за доказателствената сила на съставения в България вторичен акт. Актовете за гражданско състояние се ползват с материална доказателствена сила, ако са съставени по установения в приложимия закон ред, като вторичният акт не може да има по-голяма доказателствена сила от първичния-така решение № 278/27.10.2015 год. по гр.д.№ 219/2015 год. на ВКС, ІV г.о.

Акт за раждане № **/21.01.2011 год. е съставен в България  от О. гр.Д.  по реда на чл.70 ал.2 ,във връзка с чл.72 ал.3 т.1 от ЗГР въз основа на представен от майката на детето  акт раждане № ***/16.07.2010 год.  на Република Полша,с  отразена   забележка,че записванията за  бащата са направени въз основа на § 42 т.2 от Закона за граждански актове .Съобразно  чл.42 ал.1 от Закона за актовете за  гражданско състояние на Република Полша,ако съгласно разпоредбите на Семейния и настойническия кодекс не е налице презумпция,че бащата на детето е съпруг на майката,данните отнасящи се до личността на бащата се вписват само в случай на припознаване на детето от бащата или на  установяване на бащинство по съдебен ред.Съобразно чл. 42 ал.2 от с.з. ,в случай на липса на припознаване на детето или съдебно установяване на бащинство,в акта за раждане на детето ,като собствено име на бащата се вписва името,посочено от законния представител на детето,а при липса на такова-едно от най-често използваните в страната имена,а като фамилно име и фамилно име по баща  на бащата-тези на майката,със съответното отбелязване в графа“Забележки“ .Горното води до извод,че  полското законодателство  урежда  акта за раждане на  дете ,родено от неомъжена жена и неприпознато от баща ,като съдържащ формално данни за фиктивен баща,без да доказва произхода на детето от действително съществуващо,еднозначно обозначено с данните за гражданска регистрация по чл. 8 ал.1 т.1-5 от ЗГР лице. Посочването на едно лице за баща в българския акт за раждане ,установява произход от бащата и съставлява пречка за припознаване на детето от друг баща или за търсене на друг произход, докато не бъде оборен по исков ред установения произход.След като  съставеният в чужбина първичен акт,според правото на Р Полша не удостоверява произход от бащата,съставеният в Р България вторичен акт за раждане по реда на Закона за гражданската регистрация няма доказателствена сила за произход от бащата .Установено е ,че данни за бащата са били вписани служебно и на произволен принцип и от българското длъжностно лице по гражданското състояние.От данните от прокурорската преписка ,преписката на О. гр.Д.  по припознаване на детето и извършената служебна справка в НБД”Население” ,несъмнено се установява,че посочения в акта за раждане  за баща С.Д. ,род. *** год.,не е реално съществуващо лице.

След като съставения от О. гр.Д. акт за раждане № **/21.01.2011 год. не е съставен по надлежен ред и не установява наличен произход от баща,тъй като за такъв е посочено несъществуващо лице,предявеният иск за установяване на вписани неверни данни в акт за гражданско състояние относно произхода  от бащата е основателен и следва да бъде постановена отмяната му по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

         По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/23.12.2015 год. по гр.д.№ 223/2015 год. на Д.кия районен съд.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                              2.