Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                               317                ,4.12.2017 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На четвърти декември две хиляди и седемнадесета година

  В закрито заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                              Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

               ЕЛИЦА СТОЯНОВА                                                                                                  

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 511 по описа за 2017 година намира следното:

 

 

                   Производството е образувано по жалба с вх.№ 132/19.09.2017г. ( по регистратурата на СИС, град Тервел ) на взискателя Кооперация „ ***”, село ***, област Силистра ( по нататък кооперация „ ВККЧЗС ”)  срещу постановление от 8.09.2017 г. за прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 107/2003 г. на държавния съдебен изпълнител при ТРС на основание член 433,ал.1,т.8 от ГПК , считано от 13.01.2007 г.

         В жалбата се поддържа, че кооперацията – взискател е заявявала

„ ежегодно ” искане за извършването на изпълнителни действия за събира-не на вземането й срещу отсъстващия от страната длъжник , който , според извършените справки, нямал имущество и доходи . Заявяването им от взи-скателя било пречка за извод ,като изведения от ДСИ, за завършен двуго-дишен срок , в рамките на който липсвали извършени изпълнителни действия. Пропускът на органа по изпълнението да прекрати изпълнителното де-ло с оглед факти от „минал период”  от 10.11.2005 г. или от 10.11.2008 г. -бил неотстраним . Срокът, според въззивника, е давностен и не се прилага служебно. Настоява се за отмяна на незаконосъобразното постановление .

         Длъжникът по изпълнението П.Г.П. ***-вел, изразява в отговора – възражение ,с вх.№ 135/27.10.2017 г. ( по реги-стратурата на СИС, град Тервел ) на пълномощника си – адвокат Р. *** , становище за неоснователност на жалбата въз о-нона на съображения, че в изпълнителния процес давността не спира , че значение по делото имат само действията по принудителното изпълнение

( а такива действия не са образуването на изпълнителното производство и извършването на справки за имущественото състояние на длъжника ), че по делото има само искане на взискателя за опис от 12.11.2009 г., а преди него ( от 10.11.2003 г. до 12.11.2009 г. ) не са осъществени никакви изпъл-нителни действия и при извършено от длъжника позоваване „ на изтекла давност ”  ,правилно ДСИ е приел, че основанието за прекратяване е настъпило . Настоява се обжалваното постановление да се потвърди и разноски-те за това съдебно производство да се присъдят .

         В писмени обяснения на ДСИ при Тервелския районен съд от 31.10. 2017 г., след посочване на последователността от извършени от взискателя и органа по принудителното изпълнение действия и актове, се аргументира становище за законосъобразност на обжалваното постановление .

         Жалбата е от процесуално легитимирано лице ( взискателя) с право да иска отмяна на действието ( прекратяване на принудителното изпълнение ) съгласно член 435,ал.1 от ГПК ( в редакция преди изм. Дв,бр. 86 от 2017 г.) и съответстващия член 435,ал.1,т.3 от ГПК ( в настояща редакция). Правото на жалба е упражнено редовно в едноседмичния срок по член 436, ал.1 от ГПК, считан от дата 15.09.2017 г., когато е връчено съобщението за постановлението ( на л.240 от копието на изпълнителното дело) на страната .

         Изпълнителното дело е образувано на 10.11.2003 г. въз основа на молба по член 323,ал.1 от ГПК (отм.) на кооперация „ ВККЧЗС ” за принудително удовлетворяване на посочени в изпълнителен лист ,издаден от ТРС на  3.11.2003 г., парични притезания срещу П.Г.П. ***. Нито в тази, нито в следващата молба от 13.01.2005 г. взискателят е указал изпълнителен способ. Искал е „ да бъде направена справка в НОИ, МВР - КАТ,ДП и НЗОК ” и под условие , че се установи имущество на длъжника П. - „ налагане на запор върху трудовото му възна-раждение, както и върху МПС или възбрана върху недвижимите му имоти,  ако има такива”.  В трета молба с вх.№ 146 от 16.11.2009 г. е отправил същото неконкретизирано по обекта на изпълнението искане „ да бъдат предприети всякакви действия във връзка с удовлетворяването на вземането ”.

         За пръв път в молба с вх.№ 71 от 11.06.2010 г. ( на л.72 ) взискателят е поискал налагане на възбрана върху нива на длъжника , с площ от 6,750 дка, съставляваща имот с № 104014 по КВС на землището на село ***, община Тервел,както и с молба с вх.№ 153 от 12.10.2010 г. ( на л. 85 ) извършване на публичната му продан. След опис от 11.11.2010 г. – предмет на протокола ( на л.105 ) изпълнителни действия не са извършвани .

         Следват по молби на взискателя № 144/ 3.10.2011 г. ( на л.113); № 162/ 7.11.2013 г. ( на л.123 ) и № 157/13.12.2014 г. „ периодично” осъществени справки за имущественото състояние на длъжника. Едва на дата 4.02.2015 г. ДСИ налага служебно ( с постановлението на л.166 ) възбрана върху друг имот – 1/10 идеална част от нива на площ от 11,280 дка, имот с № 109012 по КВС на землището на село *** . Действията на ДСИ по насочване на изпълнението върху този имот са потвърдени от взискателя с молба с вх.№ 81/16.06.2017 г. ( на л.211 ) с искане на този имот „ да бъде извършен опис и изнесен на продан ”.

         Двугодишният срок по член 330,ал.1,б.„д” от ГПК ( отм.) , респ. член 433,ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен, а не давностен, прилага се служебно , а не по искане на длъжника. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва с изтичането му , считано от последно извършеното валидно изпълнително действие и проявено през времетраенето му бездействие от взискателя – не е поискал извършването на ново.

         При нередовна молба по член 323,ал.1 от ГПК ( отм.) , в която взис-кателят не е посочил начин на изпълнение, съдебният изпълнител дължи да му даде указания в съгласие с член 323,ал.4 от ГПК ( отм.) , респ. по член 426,ал.3 от ГПК . Ако не даде срок за поправката й , бездействието на взискателя е без значение . До дата 13.01.2007 г. съдебният изпълнител не е извършил дължимата проверка на редовността на молбата . Неправилно съдебният изпълнител е приел, че молбата от 13.01.2005 г. ( за справка до различни институции ) е искане за извършване на изпълнително действие . Обратното следва от разясненията на т.10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС . Но без уточнен по реда на член 100,ал.1 – 3 от ГПК ( отм. ), респ. по член 129,ал.1 – 3 от ГПК способ за изпълнение ( например, изпълнение върху недвижим имот ) няма как да бъде заявено искане за извършване на изпълнително действие в рамките на този способ ( например, възбрана). Молбата е поправена ( по инициатива на взискателя ) и следователно се счита за редовна от деня на подаването й с молбата от 11.06.2010г. за насочване на изпълнението ( чрез възбрана ) върху нивата от 6,750 дка .

         Считано от датата на описа й – 11.11.2010 г. взискателят не е поискал извършването на ново изпълнително действие  ( както вече се посочи „ периодичните справки ” за откриване на имуществени права на длъжника не са изпълнителни действия ) до дата 11.11.2012 г. и тогава е завършен двугодишният срок – основание по член 433,ал.1,т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Последващата възбрана на другия имот от дата 4.02.2015 г. не заличава последиците на изтеклия срок . Независимо от неправилното становище на държавния съдебен изпълнител за края на двугодишния срок , изводът му,  че основанието по член 433,ал.1,т.8 от ГПК е осъществено , е законосъобразен. Ето защо окръжният съд потвърждава обжалваното постановление от 8.09.2017 г. с корекцията ,че прекратяването на посоченото в него основание е настъпило на 11.11.2012 г.

         С оглед неоснователността на жалбата по член 435,ал.1,т.3 от ГПК длъжникът има право на част от сторените за това производство разноски за адвокатско възнаграждение в размера по член 10,т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – от 200 лева.

         Воден от горните съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД

 

                                               Р       Е      Ш      И      :

         ПОТВЪРЖДАВА постановление от 8.09.2017 г. държавния съдебен изпълнител при Тервелския районен съд за прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 107/2003 г. на основание член 433, ал.1,т.8 от ГПК КАТО ВМЕСТО на посочената в него дата 13.01.2007г., ПОСТАНОВЯВА, че прекратяването е настъпило на 11.11.2012 г.

         ОСЪЖДА Кооперация „ ***”, село ***, област Силистра, ул. „ Г. ***” № 10 да заплати на П.Г.П., ЕГН: ********** *** сумата от 200 ( двеста ) лева, сторени по делото разноски за адвокатско възнагражде-ние за защита в закритото заседание по обжалване действията на ДСИ . 

         РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                 2.