О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1081

гр.Добрич 11.12.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На единадесети декември 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №526 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Д.И.Й. *** срещу протоколно определение №1966/25.10.2017 г. по гр.д.№1173/2017 г. на Добричкия районен съд,с което производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на подателя й Д.И.Й. като нередовна,като последният е осъден да заплати на ответника по делото „***” АД-гр.Варна сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лв адвокатско възнаграждение.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и се настоява за отмяната му,респ. за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба „***” АД-гр.Варна не е подал отговор на жалбата и не изразява становище по нейната допустимост и основателност.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е получил препис от атакуваното определение на 01.11.2017 г. /виж съобщението на лист 127 от делото на ДРС/,частна жалба вх.№18557/01.11.2017 г. е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и като изхождаща от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност,е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Гр.д.№1173/2017 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно съединени искове от Д.И.Й. *** срещу „***” АД-гр.Варна,а именно според петитума иск за установяване недължимост на сума от 600 лв по фактура с непосочени номер и дата на издаване и без уточнение за стойност на ел.енергия за какъв период и за кой обект на абоната се отнася горната сума,както и иск за осъждане на ответното дружество да плати /върне/ на ищеца сума от 600 лв по фактура №0251101612 със срок на плащане 18.02.2017 г.,платена от ищеца на дружеството без правно основание.Правилно с определение №680/10.04.2017 г. районният съд е преценил,че исковата молба е нередовна по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК поради неясни обстоятелства и петитум и е задължил ищеца на основание чл.129 ал.2 от ГПК в едноседмичен срок да отстрани нередовностите с дадени ясни указания за техния характер.В указания срок ищецът е депозирал молба вх.№6712/21.04.2017 г.,с която е уточнил,че предявява иск за осъждане на посоченото дружество да му заплати /върне/ сума от 607,92 лв,начислена и недължимо /без основание/ платена от ищеца по фактура №0251902569/20.02.2017 г. като стойност на ел.енергия за обект в гр.Д.за периода 05.01.2017 г.-03.02.2017 г..Освен това твърди недължимо извършено от него плащане без правно основание на още няколко суми,начислени като стойност на ел. енергия в друг обект в с.Ж.,общ.Ген.Тошево,а именно сума от 236,93 лв по фактура №0250491934/16.01.2017 г.,сума от 140,16 лв по фактура №2300055054/14.03.2017 г.,сума от 59,84 лв по фактура №0252887851/20.03.2017 г. и сума от 140,16 лв по фактура №2300055053 /общо 577,09 лв/,като настоява за осъждане на ответното дружество да му върне и горните суми като недължимо платени.Изложено е,че сумите са начислени неправилно.Районният съд е възприел горното уточнение за достатъчно и е продължил производството с размяна на книжа по реда на чл.131 ал.1 от ГПК.В отговора на исковата молба ответното дружество е посочило,че дружеството е издало фактура №0251101612/18.01.2017 г.,но не за сума от 600 лв/по първоначалната искова молба/ или сума от 607,92 лв по уточняващата молба,а за сума от 667,82 лв,представляваща начислена корекция на ел.енергия за периода 05.12.2016-04.01.2017 г. за обекта на ищеца в гр.Добрич поради неизправност на СТИ,която корекция е извършена по реда на чл.48 от ПИКЕЕ.Сочи се,че проверка на СТИ е осъществена и в обекта на ищеца в с.Ж.,като и за този обект е извършена корекция на сметката по реда на чл.48 от ПИКЕЕ,без уточняване фактура под кой номер и от коя дата на каква стойност е издадена.С отговора са представени няколко издадени от дружеството фактури-две за обекта в гр.Добрич на стойност 667,82 лв и 463,85 лв,респ. три за обекта в с.Ж. на стойност 236,93 лв,123 лв и 427,98 лв.Констатирайки противоречие между уточнените по-горе искови претенции откъм размер на претендираните суми и посочени фактури и сумите по фактури,депозирани от ответното дружество,районният съд е предоставил нова възможност на ищеца да уточни исковете си в двуседмичен срок от съобщението до него,като с определение от 20.06.2017 г. подробно му е дал указания в каква насока следва да са уточненията на исковата молба.От книжата по делото на ДРС обаче не личи горното определение да е било надлежно съобщено на ищеца Д.Й..В съобщението на лист 100 от делото на ДРС е посочено,че му се указва в двуседмичен срок да уточни претенциите си,но конкретните указания по цитираното определение не се съдържат в съобщението.В последното не е ясно отразено,че се връчва и препис именно от определението от 20.06.2017 г. /посочено е определение №1152/2017 г.,за което не е ясно дали е идентично с това от 20.06.2017 г./.В този смисъл следва да се приеме,че определението от 20.06.2017 г. не е надлежно връчено на ищеца.Този факт е бил констатиран и от районния съд в открито съдебно заседание на 27.09.2017 г.,като съдът е приел,че следва да даде нови указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба,като е постановил определение,че му предоставя едноседмичен срок „да отстрани нередовностите на исковата молба” и му „указва,че при неотстраняването им в срок производството ще бъде прекратено”.В горното определение не се съдържат конкретни указания какви нередовности на исковата молба следва да бъдат отстранени.В съобщението до ищеца /лист 104 от делото на ДРС/ обаче е визирано,че му се връчва препис както от протокол,така и от определението от 20.06.2017 г.,което съдържа нужните указания.Съобщението е връчено на Д.Й. на 28.09.2017 г. чрез пълномощника му адв.Х.Х. по правилото на чл.39 ал.1 от ГПК,т.е. връчването е надлежно.С молба вх.№16831/06.10.2017 г. /подадена извън едноседмичния срок по определението от 27.09.2017 г.,но в рамките на двуседмичен срок по определението от 20.06.2017 г.,и двете връчени на ищеца на 28.09.2017 г.,и предвид двузначно указания с последните срок следва да се приеме за депозирана в срок/ ищецът е уточнил,че претендира осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 667,82 лв,начислена без основание по фактура №0251101612/18.01.2017 г.,респ. платена без основание от ищеца относно обекта в гр.Добрич.Отново се настоява за осъждане на дружеството да му върне сумите от 236,93 лв;123 лв;две суми от по 140,16 и 59,84 лв по посочени фактури като недължимо платени от него за обекта в с.Ж..Посочено е,че недължимостта на сумите следва от факта,че електромерите и в двата обекта са били повредени.От горната молба става ясно,че са предявени осъдителни искове за връщане на недължимо платени от ищеца на ответното дружество суми като начислена стойност на ел.енергия в два обекта-в гр.Добрич и с.Ж..Посочени са фактури,по които са начислени.Изложени са обстоятелства,които според ищеца обуславят недължимост на сумите-повреди на електромерите в двата имота и начисляване на ел.енергия,която той реално не е употребил /последното е посочено още в първоначалната искова молба/.Горните уточнения са достатъчни да се приеме,че нередовностите на исковата молба са отстранени /освен бъдещо уточняване размера на дължимата държавна такса за водене на делото,доколкото са предявени шест иска за различни суми по различни фактури,като по всеки иск се дължи отделна държавна такса/.Ако има някакво противоречие между изложеното от ищеца и представените от ответника писмени доказателства,респ. изложеното от ответното дружество в отговора на исковата молба,то това не е въпрос на нередовност на исковата молба,а въпрос по същество на спора и по основателността на исковете.Именно по същество на спора следва да се прецени начислени ли са посочените от ищеца суми по цитираните фактури и дали сумите са платени от същия,респ. дали заплащането им е лишено от основание.Следва да се подчертае също така,че ищецът може да се задоволи с просто отричане дължимостта на сумите,като не е длъжен да излага обстоятелства за тази недължимост.Тежестта за доказване на положителния факт на законосъобразно и правнообосновано начисляване на сумите е на ответното дружество,което следва да удостовери от какво правоотношение и на какво основание са възникнали вземанията му от ищеца.

Предвид изложеното съдът намира атакуваното определение,с което е прието,че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба,за незаконосъобразно,поради което последното подлежи на отмяна.Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В настоящото производство разноски не са претендирани и не следва да се присъждат на страните.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение №1966/25.10.2017 г. по гр.д.№1173/2017 г. на Добричкия районен съд,с което производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на подателя й Д.И.Й. с ЕГН ********** ***,като последният е осъден да заплати на „***” АД-гр.Варна сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лв адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и чл.274 ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.