О П Р Е Д Е Л Е Н И  Е

                                                              1094

                                             гр. Д., 19.12.2017г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Д.кият окръжен съд                                    гражданско отделение

 На деветнадесети декември                                         година 2017

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                             ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                                      

 

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно частно гражданско дело    номер 535       по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по чл.396 във вр. с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.

        Постъпила е частна жалба от „Е.“АД – гр.С.З., чрез упълномощения адвокат, срещу определение №2170/22.11.2017г. по гр.д.№4203/2017г. на Д.кия районен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател да бъде допуснато обезпечение на предявения от него срещу А.И.П.П.М.П.Д.М.П.К.в”ЕООД - с.Т., общ.В.и Д.З.П.Я.от гр.Д. иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 15 000 лева, при условията на частично предявяване на иска, целият в размер на 322 949 лева, представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, чрез налагане на обезпечителна мярка “спиране на изпълнението” по изп.дело № 2011***0400718 по описа на ЧСИ с рег.№*** и район на действие ВОС, по отношение недвижим имот, находящ се в гр.В., ул.„И.П.” №** с идентификатор *****.****.***с площ 108,68 кв.м, ведно с построената в този имот масивна триетажна сграда.

Частната жалба е редовна, допустима и, при липсата на данни за съобшаване на обжалваното определение, следва да се приеме за подадена в срок.

Съгласно исковата молба и допълнителната по чл.129 от ГПК, първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Е.“АД срещу срещу А.И.П.П.М.П.Д.М.П.К.в”ЕООД и Д.З.П.Я.иск за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата 15 000 лева, съставляваща част от общия размер от 322 949 лева на вредите, които ответниците са причинили на ищеца. Ищецът бил длъжник по изп.дело № 2011***0400718 по описа на ответницата Д.П.Я.като ЧСИ с рег.№***. Принудителното изпълнение било насочено срещу недвижим имот на ищеца в В., ул.„И.П.”№**. След няколко нестанали публични продани имотът бил освободен от изпълнение. Въпреки последното в периода **.10.2016г. – **.11.2016г. за имота била проведена публична продан, в която като наддавач участвал първият ответник А.И.П.П.М.П.Д.М.П.К.в”ЕООД, на когото с постановление на частния съдебен изпълнител имотът бил възложен.

        Според ищеца извършването на публична продан на имота, освободен от принудително изпълнение и участието като наддавач в такава продан са незаконни действия на двамата ответници, които са му причинили вреди в размер на 322 949 лева, съставляващи разликата между действителната пазарна цена от 518 000 лева на имота и получената при публичната продан цена от 195 051 лева. От така претърпяния размер на вредите, ишецът иска солидарно от двамата ответници да му бъде присъдена част от 15 000 лева.

        С исковата молба е заявил и искане по чл.389 от ГПК да бъде допуснато обезпечение на предявената претенция чрез спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното дело с горния номер. Посочено е, че, ако първият ответник бъде въведен във владение на имота, съществува опасност да се разпореди с него и така да затрудни ищеца да реализира правата си по едно изгодно за него решение в настоящия спор.

        Първоинстанционният съд е преценил молбата по чл.389 от ГПК за неоснователна и изводът му е правилен.

        Срещу първия ответник „А.И.П.П.М.П.Д.М.П.К.в”ЕООД претенцията се основава на чл.45 от ЗЗД. Противоправното действие на този ответник, с което ищецът свързва претърпяните от него вреди, е участието като наддавач на ответника в публичната продан, която по виждане на ищеца била незаконна. Като се има предвид така заявеното противоправно действие на този ответник като основание на предявения срещу него иск, не може да се направи извод, че съществува опасност ищецът да не може или да бъде затруднен да реализира права по едно изгодно за него решение. Следва да се подчертае, че невъзможността за такъв извод следва не от липсата на писмени доказателства, а от самото противоправно действие на първия ответник, заявено като основание на предявения срещу него иск. Т.е. липсва основната предпоставка по чл.391 ал.1 от ГПК – нужда от допускане на обезпечение срещу първия ответник независимо без или със внасяне на гаранция.

На следващо място, дори и да би се приело, че за ищеца съществува обезпечителна нужда по иска срещу първия ответник, поисканата обезпечителна мярка е напълно неподходяща. С постановление от 12.12.2016г. по изп.д.№ 2011***0400718 на ЧСИ с рег.№*** недвижимият имот е възложен на първия ответник и постановлението е влязло в сила. Въводът по чл.498 от ГПК във владение на купувача от публичната продан не е действие на принудително изпълнение. Принудителното изпълнение спрямо недвижим имот за събиране на парично вземане приключва с влизане в сила на постановлението за възлагане и спирането му след този момент е напълно безпредметно. При това то по никакъв начин не би било от полза на ищеца. Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане купувачът – първият ответник е придобил собствеността върху имота. Възможно е осуетяването на въвода му по чл.498 от ГПК да затрудни практически, но в никакъв случай няма да изключи изобщо възможността му да се разпореди с имота по непротивопоставим на ищеца начин тъй, че последният да може да се удовлетвори от този имот при един изгоден за него резултат по настоящия спор.

Срещу втория ответник Д.З.П.Я.претенцията се основава на чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД. Доколкото от тази ответница се претендират вреди от незаконно проведена от нея като съдебен изпълнител публична продан на имот на ищеца, би могло да се приеме, че по този иск ищецът има обезпечителна нужда. Тя обаче предполага ограничаване правната сфера на тази ответница, за да не може тя да се разпореди с едно или друго свое имущество, от което после ищецът да се удовлетвори при един евентуално изгоден за него резултат по иска срещу тази ответница. Дори и да бъде постановено поисканото сега спиране на принудителното изпълнение, то няма да е от полза на ищеца, защото изпълнението на евентуалното осъдително решение по иска му срещу втората ответница няма да може да се насочи срещу имота, принадлежащ не на тази ответница, а на първия ответник. Поисканото спиране на принудителното изпълнение не ограничава правната сфера на тази ответница, не обезпечава предявения срещу нея иск и е неподходящо.

От изложеното следва, че първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователна молбата за обезпечаване на предявените искове.  Частната жалба срещу постановеното от него определение за отхвърляне на молбата е неоснователна и определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2170/22.11.2017г. по гр.д.№4203/2017г. на Д.кия районен съд

Определението е окончателно.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.