О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

        1070                         08.12.2017 год.                            гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                       гражданско отделение

На осми декември                                                                                 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:                        ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                        ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.ч.гр.д.№ 539/2017 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК, във връзка с чл. 402 ал.2 изр.ІІ-ро от ГПК въз основа на подадена от Е.Б.Х. , ЕГН ********** *** частна жалба рег.№ 3669/20.10.2017 год. срещу определение № 460/04.10.2017 год. по гр.д.№ 259/2007 год. на Каварненския районен съд,с което е  отменена частично допуснатата с определение № 53/23.11.2009 год. по гр.д.№ 259/2007 год. по описа на Районен съд гр.Каварна  обезпечителна мярка– възбрана  по отношение на  поземлен имот 66113.12.88, с площ  12.547 дка и поземлен имот ***,с площ от 32.421 дка, находящи се в с.С., общ.Каварна,   части от  които са включени в  поземлен имот  ***в същото населено място.

Обжалваното определение е постановено въз основа на молба рег.№ 3115/30.08.2017 год. ,депозирана от „***”ООД, ЕИК ***, с адрес на управление гр.Варна, общ.Варна, ***, ап.53  с искане по реда на чл.402 ал.1 от ГПК ,обезпечителната мярка да бъде отменена  поради отпадане на причините за допускането й –влизане в сила на решението по иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.

Частната жалбоподателка настоява за отмяната на обжалваното определение с доводи за неговата незаконосъобразност. Същото било постановено по искане на търговско дружество,което не е било страна по иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,по който обезпечението било допуснато.Изложени са доводи,че обезпечителната нужда не е отпаднала,тъй като понастоящем е висящо  производство за съдебна делба на земеделски имоти,по което частната жалбоподателка и молителя са страни и в което правата на дружеството,придобити по договор,сключен  преди ОСЗ  в изпълнение на съдебно решение по спор по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и по реда на чл. 14 ал.7а от ЗСПЗЗ да постанови окончателен реституционен акт,са оспорени по реда на чл. 76 от ЗН.  При данни,че постановено неизгодно за частната жалбоподателка определение й е съобщено на дата 13.10.2017 год., частна жалба рег.№ 3669/20.10.2017 год. е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение №51/20.04.2010 год. по гр.д.№ 259/2007 год. на Каварненския районен съд, влязло в сила на 18.05.2010 год.  е било признато за установено по предявения от частната жалбоподателка иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ спрямо  1./С.М.М., 2./З.П.З., 3./С.П.З., 4./М.З.М., 5./Г.З.М.,6./ А.С.В.,7./ П.С.М.,8./З.Н.М., 9./Д.Н.М.,10./С.Н.М.,11./И.К.М.,12./ К.И.З., 13./Д.И.П., 14./З.С.М.,15./Н.К.М.,16./М.В.Л., 17./П.В.А., 18./И.К.Т.и 19./П.К.П.,че 352 дка земеделска земя, възстановена по преписки №№*** на ПК Каварна/сега ОСЗ/, е била собственост на З.М.Г., б.ж. на с.С., починал на 24.03.1941 год.

С определение №53/23.11.2009 год. и по реда на чл. 308 от ГПК (отм.)  , съдът е допуснал обезпечение на предявения иск, чрез налагане на възбрана върху възстановени земеделски имоти, включително върху ПИ ***с площ  12.547 дка и ПИ ***с площ от 32.421 дка., находящи се в с.С., общ.Каварна.

С договор от дата 29.11.2006 год. ,сключен с н.а.  №*, том ХI, рег.№*, дело №*/2006 год. по описа на Нотариус Й.Павлов, съответно Акт №*, том * , дело №*/2006 год. на СВ Каварна, ЕООД „***”  е продал на „***”ООД нива с площ от 44 967 кв.м., представляваща имот №*** по плана за земеразделяне на с.С., общ.Каварна, при граници и съседи на имота: имот № *** – нива на З.К.М., имот № */**– нива наследници на С.С.С., имот № *** – нива на К.Д.С., имот № ***– нива на В.Д.Д., имот №***– полски път на Община Каварна. 

Съгласно изпратено на дружество,подало молбата по чл. 402 от ГПК и на частната жалбоподателка от АГКК-СГКК -Добрич  уведомление изх.№ 24-7429– 19.04.2017 год. ,извършено  е било изменение на КККР,при което  по кадастралната карта и регистър   са отразени два новообразувани ПИ с идентификатори: ***и  ***(образуван от части от ПИ ***и ПИ ***), като за новия ПИ с идентификатор ***не е установена дублирана собственост и за него в КРНИ е вписан собственика на ПИ ***и ПИ ***, а именно „***”ООД.Изменението е извършено съобразно постановени съдебни актове на ДАС и ВАС,по подадено от частната жалбоподателка заявление вх.№01-117719-20/20.04.2016 год. и съобразно представено решение № 6650/07.04.2014 год. на ОСЗ  -Каварна и скица –проект,неразделна част от него.

Видно от приложените искова молба и уточнителна такава,понастоящем е висящо пред Каварненския районен съд гр.д.№ 394/2014 год. за делба на земеделските имоти,предмет на иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.Страни по делото са както търговското дружество,така и лицето успешно провело иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.Частната жалбоподателка-ищец по гр.д.№  394/2014 год. е посочила,че ОСЗ  е постановила решение № 6647/08.04.2013 год. и  решение № 6650/07.04.2014 год.,с които се определят имотите,предоставени в изпълнение на влезли в сила решения по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ в землището на с.С.,както  и имотите,които се възстановяват съгласно влезлия в сила план за земеразделяне на  З.М.Г., б.ж. на с.С., починал на 24.03.1941 год.

Между страните не е налице спор,че обезпечителната мярка по гр.д.№ 259/2007 год. на КРС е наложена върху  поземлени имоти № ***и № ***, като към момента същите са част от поземлени имоти  № ***и  № ***. Заинтересованата страна възразява, че понастоящем нуждата от обезпечението не е отпаднала, защото без него би било невъзможно да реализира правата си по съдебното решение. От уважения иск ставало явно, че ЕООД „***”, БУЛСАТ ***  е придобило имота от несобственик и не е могло да го прехвърли на „***” ООД, гр.Варна на 29.11.2006г.

Частната жалба е неоснователна.

Съгласно т.6 от  т.р. 6/2013 от  14 .03. 2014 год.  по т.д.№ 6/2013 год. на ОСГК на ВКС, легитимирано да обжалва допуснатото обезпечение е всяко лице,чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот,вкл. действителният му  собственик.Даденото разрешение е относно  разпоредбата на чл. 396 ал.1 от ГПК и съгласно определение № 210/10.07.2015 год. по ч.гр.д.№ 684/2015 год. на ІІ г.о. на ВКС  е приложимо и относно легитимацията на страните в хипотезата на чл. 402 ал.1 от ГПК. С оглед на горното молителят е от кръга на лицата,които могат да претендират отмяна на допуснатото обезпечение.

Според разпоредбата на  чл. 402, ал.2 изр.1 от ГПК ,отмяната на обезпечителната мярка предпоставя последващо отпадане на предпоставките за допускане на обезпечителната мярка.По аргумент от разпоредбата на чл. 403 ал.1 от ГПК такива хипотези са отхвърляне на обезпечения иск,прекратяване на производството по него или непредявяване на обезпечен бъдещ иск в дадения на ищеца срок.В случая обезпеченият иск по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е бил уважен. Предмет на установителните искове по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации . Установяването на собственически права към посочения минал момент  не е самоцелно, а е предназначено да определи кръга от лица, в чиято полза органът по поземлената собственост следва да издаде решение за възстановяване на собствеността.При основателност на иска и като последица от това органа на поземлена собственост издава позитивно решение в полза на лицата, или на техните наследници, на които е признато правото на собственост към минал момент,респективно  по реда на чл.14 ал.7 и чл.14 ал.7 а от ЗСПЗЗ  изменя  постановеното вече решение, относно субектите, в чиято полза се възстановява правото на собственост ,с което фактическият състав по възстановяване на правото на собственост е завършен.

         По твърдения на частната жалбоподателка и съобразно представени от нея доказателства,фактическият състав на земеделската реституция на притежавани от нейния наследодател имоти е приключила- решение №51/20.04.2010 год. по гр.д.№ 259/2007 год. на Каварненския районен съд по спора по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е влязло в сила на 18.05.2010 год. , ОСЗ гр.Каварна е постановила решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на З.М.Г., б.ж. на с.С., починал на 24.03.1941 год. върху имоти  в землището на с.С., които понастоящем са предмет на делба по гр.д.№  394/2014 год. с нейно и на търговското дружество участие.Горното води до извод,че обезпечителната нужда по иска за принадлежността на правото на собственост към миналия момент на обобществяване на земеделската земя е отпаднала.Излаганите от частната жалбоподателка доводи за наличие на обезпечителна нужда са резонни,но такива ,които следва да бъдат заявени и съответно разрешени пред  и от делбения съд.

         По изложените съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 460/04.10.2017 год. по гр.д.№ 259/2007 год. на Каварненския районен съд.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.