О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№      1080                                 11.12.2017 год.                                гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На единадесети декември                                                                 2017  год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:                    ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                   ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия Дякова ч.гр.д.№ 542/2017 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството по делото е образувано въз основа на подадено по реда на чл. 423 от ГПК  до въззивния съд от К.Й.Й.,ЕГН **********,***  възражение рег.№ 20214/23.11.2017 год. По повод извършена справка за статуса на висящи дела  на клиента му,адвокат установил ,че е страна по ч.гр.д.№ 3708/2016 год. по описа на ДРС.По посоченото дело било подадено заявление ,в което фигурирал  адрес на К.Й.,който не бил нито постоянния му,нито настоящия му.Въпреки това издадената заповед по чл.410 от ГПК било връчена именно на адреса по заявлението и в отклонение от правилата на чл.47 от ГПК.Иска се въззивният съд да приеме подаденото възражение , да обезсили издадената заповед,както и да присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в производството.

         От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

         Упълномощеният от длъжника адвокат се е запознал с материалите по делото на дата 06.11.2017 год.

В подадено от ”***”АД ,ЕИК ***,гр.Добрич заявление рег.№ 20588/05.12.2016 год.  за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ,вписания  адрес на длъжника К.Й. ***,който е на  обекта,в който са били потребени,предоставените ВиК услуги.Този именно адрес е бил посочен и в издадената на дата 20.12.2016 год. заповед № 1986 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  по ч.гр.д.№3708/2016 год. на Добричкия районен съд и на него тя е била връчена чрез залепване на уведомление.Длъжностното лице по призоваването е направило отбелязване,че имотът е бил продаден на друго лице,в къщата не живее никой, а уведомлението е залепено на входната й врата на дата 13.01.2016 год. При образуване на производството и по повод проверката относно местната компетентност ,заповедният съд е извършил служебна справка  в НБД”Население” и е констатирал,че регистрирания  постоянен адрес *** ,а настоящия е гр.Добрич,ул.”Средна гора” №17.Въпреки това,след получаване на данни,че длъжникът не пребивава на адреса по заявлението,заповедният съд не е предприел следващи процесуални действия.Въз основа на разпореждане от 02.03.2017 год.,с което заповедният съд е констатирал,че заповедта е влязла в сила  и на същата дата е издаден изпълнителен лист,получен от заявителя на дата 10.03.2017 год.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Предприети са  действия по връчване на заповедта единствено на адреса на обекта на потребяване на ВиК услуги.Съдът не е указал на заявителя да представи справка за постоянния и настоящ адрес на длъжника. Въпреки че  по делото  е установено служебно ,че адреса посочен в заявлението не е  заявения от длъжника постоянен и настоящ адрес,не са предприети  нови действия по връчване,а  съдът е приел, че е налице надлежно осъществено по реда на  чл. 47 ал.6 от ГПК връчване на заповедта. Няма данни длъжника в указания срок да е получил заповедта, както и да е подал възражение по чл. 414 ал.1 от ГПК пред заповедния съд в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на  чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК длъжникът, който е лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение пред въззивния съд когато заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, т.е. нарушени са правилата за връчване на съобщения. Под надлежно връчване по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбира връчване в съответствие с правилата на ГПК за връчване на съобщения. В случая се установява, да не е осъществено надлежно връчване чрез залепване на уведомление по причина, че посоченият в заявлението адрес не е регистрирания постоянен и настоящ такъв .Страна в заповедното производство  е физическо лице с известен адрес. Съгласно разпоредбите на чл. 45, чл. 46,  чл. 47 от ГПК, връчването на съобщения на физически лица с известен адрес се извършва лично, ако не може да бъде връчено лично – на друго лице, а ако лицето- адресат не бъде намерено на адреса и не се намери и друго лице, съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление със съответното съдържание. При неявяване на адресата за получаване на подлежащите на връчване книжа, съдът указва на заявителя да представи справка за адресната регистрация и при съвпадение между посочения адреса с постоянния и настоящ адрес, съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването му, указан в уведомлението.

В случаят връчването на заповедта не е осъществено по правилата на  чл. 47 от ГПК,т.е. не е редовно извършено,което обуславя извод ,че  заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на длъжника. Нередовно извършеното процесуално действие е равнозначно на неизвършено действие, поради което е налице надлежно упражнено право на защита от страна на длъжника по предвидения в разпоредбата на  чл. 423 от ГПК ред и срок от един месец от узнаването за издадената заповед, при наличие на предпоставките на  чл. 423 ал.1, т.1 от ГПК за приемане на възражението.

Възражението, подадено пред въззивния съд, е основателно и следва да бъде прието, като делото бъде върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Неоснователно е искането за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. В производството по  чл. 423 от ГПК се достига до обезсилване на издадената заповед за изпълнение единствено в хипотезата, когато за издаването й не са били налице условията на чл. 411 ал. 2 т. 3 и 4 от ГПК ,които хипотези в случая не се твърдят да са налице.

Искане за спиране изпълнението на издадената заповед при условията на  чл. 423 ал.3 от ГПК не е заявено, но съгласно разпоредбата на  чл. 423 ал.3 изр.2 от ГПК, когато възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК се спира. В случая се касае именно за заповед по чл. 410 от ГПК, налице е и прието с необжалваем съдебен акт възражение срещу нея. Спирането  е законна последица от приемането на възражението. За да може обаче длъжника да удостовери настъпването на тази последица пред съдебния изпълнител, спирането следва да бъде прогласено с акт на съда.

Заявено е искане за присъждане на разноски, каквито понастоящем и с оглед постановения резултат, водещ до възстановяване висящността на заповедното производство, въззивният съд не следва да възлага, тъй като с настоящия съдебен акт не е налице приключване на делото в съответната инстанция по смисъла на чл. 81 от ГПК. Отговорността за сторените в заповедното производство разноски се разпределя от заповедния съд при приключване на заповедното производство или от съда, разглеждащ установителния иск по чл. 422 от ГПК, съобразно изхода на исковото производство и в съгласие с чл. 78 от ГПК.

По изложените съображения,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА подаденото  К.Й.Й.,ЕГН **********,***  възражение рег.№ 20214/23.11.2017 год. срещу заповед № 1986/20.12.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 3708/2016 год. на Добричкия районен съд.

СПИРА изпълнението на заповед № 1986/20.12.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 3708/2016 год. на Добричкия районен съд.

ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за изпращане до заявителя ”***”АД ,ЕИК ***,гр.Добрич на указания по реда на чл.415 ал.1 от ГПК.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                   2.