Р Е Ш Е Н И Е

№99

гр.Добрич, 21.12.2017г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав с председател Калина Димитрова, членове Атанас Каменски и Калиптен Алид,

при участието на съдебен секретар Славка Атанасова,

разгледа в.н.ч.х.д.№424/2017г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

Въззивното производство е образувано по жалба на Р.М. срещу осъдителния гражданско-осъдителната част по чл.45, във в-ка с чл.52 от ЗЗД на присъда №65/29.09.2017г. по н.ч.х.д.№1444/2016г. на РС-гр.Добрич.

С атакуваната присъда РС-гр.Добрич е признал Р.М. за виновен в това, че на 28.10.2016г. в с.Б., общ.Добрич, причинил на З.Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по лицето, клепачите на лявото око, по лявото коляно, лявата мишница и същата гръбна половина, както и разкъсно-контузна рана на носа, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота-престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

На основание чл.76А от НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на хиляда лева. На основание чл.45, във в-ка с чл.52 от ЗЗД, М. е осъден за заплати на пострадалата сумата от две хиляди лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 7000лв.

Жалбоподателят оспорва обосноваността на присъденото обезщетение с доводи за явна несправедливост. Пледира се за намаляване размера на същото и отхвърляне на гражданскоправната претенция в останалата част като недоказана..

Частният тъжител, лично и чрез повереника си, оспорва основателността на жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

С оглед предмета на жалбата, становищата и доводите на страните и влязлата в сила наказателна част на атакувания акт, извърши цялостна проверка на приетата за установена от първоинстанционният съд фактическа обстановка:

Ч. е сестра на майката на М., като двете семейства живеят в отделни домакинства в с.Б., общ.Добрич. На 28.10.2016г. пострадалата работела край дома си, като и помагали майката на подсъдимия и св. И.О.. Появил се М., който се нахвърлил върху тъжителката и я повалил на земята, нанасяйки и множество удари с ръце и крака по цялото тяло, като едва след намесата на свидетеля побоят бил прекратен. Свидетел на състоянието на жената станал и кметът на селото О.О.. Същия ден Ч. била прегледана от екип на Спешна помощ, за което е съставен съответен фиш, като освен това била освидетелствана от съдебен медик, съгласно приложеното удостоверение за СМК. Съгласно назначената по делото експертиза, вследствие на побоя тъжителката претърпяла кръвонасядане по лицето, по клепачите на лявото око, по лявото коляно, лявата мишница и същата гръбна половина, както и разкъсно-контузна рана на носа, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Естеството, броя и локализацията на травмите са съответствали на времето и начина на причиняване, заявен в тъжбата и описан от свидетеля очевидец. Самите травми са преминали за период от около 20 дни и няма данни за настъпили усложнения или други неблагоприятни последици, но през оздравителния период пострадалата е търпяла болки, страдания и функционални затруднения на дейността на засегнатите органи.

Така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло се кредитира и от настоящия състав. Същата се гради върху показанията на свидетелите очевидци И.О. и О.О., резултатите от извършеното от съдебен медик освидетелстване, вписванията н съставения фиш за преглед от екип на Спешна помощ, както и върху заключението по назначената в съдебно заседание експертиза, които в своята съвкупност категорично опровергават поддържаната от подсъдимия теза, че нанесъл на пострадалата един единствен удар, провокиран от отправени от нейна страна обидни думи и изрази. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е съобразил, че в случая не се касае за съставомерно състояние по чл.132 от НК, квалифицирайки извършеното като престъпление по чл.130, ал.1 от НК. С необжалването на наказателната част на присъдата защитата по същество и приела за безспорно установени така извършеното деяние и неговата правна квалификация. В тази връзка е постановен и отказът на въззивната инстанция да събира нови доказателства във връзка с твърдяно неправомерно поведение на тъжителката, предхождащо и предизвикало посегателството срещу нея.

По отношение присъденото обезщетение-искът черпи правно основание от разпоредбите на чл.45, във в-ка с чл.52 от ЗЗД. На 28.10.2016г. М. е причинил на З.Ч. кръвонасядане по лицето, клепачите на лявото око, по лявото коляно, лявата мишница и същата гръбна половина, както и разкъсно-контузна рана на носа, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. лека телесна повреда. Отчитайки броя, силата и локализацията на нанесените с ръце и крака удари, повалянето на жертвата на земята, възникналите вследствие на това травми и тяхното естество, продължителността на оздравителния период, в частност на търпените през това време болки, страдания и функционални затруднения, първоинстанционният съд е приел за относително справедливо и съответно на понесените неимуществени вреди обезщетение в размер на 2000лв. В този, макар и в минимален размер, материалната компенсация съответства на факта, че липсват физически усложнения или доказани неблагоприятни психологически последици за пострадалата, но и не може да бъде определена като несправедлива и прекомерна. В тази връзка очевидно липсват каквито и да било основания за претендираното от защитата намаляване на обезщетението, още по-малко с позоваването на имущественото състояние на М., което е напълно ирелевантно в случая.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи настоящият състав счете жалбата на подсъдимия за неоснователна. Атакуваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, като не са налице основания за отмяна или изменение, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава присъда №65/29.09.2017г. по н.ч.х.д.№1444/2016г. на РС-гр.Добрич.

Решението е окончателно.

Председател: ……… Членове: ……..….. …………..