Р
Е Ш Е
Н И Е № 207
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Д. 08.12..2017 г.
Д.КИ
ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито
заседание на пети декември
през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря …НЕЛИ БЪЧВАРОВА………...................................................... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.........Т.д.№177
от
2017 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „В.“ЕООД ,ЕИК ***
със седалище и адрес на управление –обл.В.,общ.А.,с.З.,ул.*№*,чрез М.Х.,чрез
адв.Г.Ш. ***,офис **срещу „Е.“АД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление-обл.Д.,общ.Б.,с.Ц.,чрез Д. Е.
Е.У., с цена на иска сумата 31 464,30 лв.-стойност на незаплатени
транспортни услуги и ремонт на резервни
части,по фактури описани в исковата молба.
Обективно съединените искове черпят правното
си основание от разпоредбата на чл. 79 и сл.от ЗЗД във вр. с чл.367 от ТЗ и
чл.318 и сл.от ТЗ.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника по делото.Съобщението
за депозираната искова молба е редовно връчено при условията на чл.44 ал.1
пр.последно от ГПК.
В съдебно заседание ответникът оспорва иска
по основание и размер.
Окръжният съд ,като се запозна с писмените
доказателства по делото и заключението на допуснатата съдебно икономическа
експертиза,приема за установено
следното:
По делото са представени като писмени
доказателства:Ф-ра №***/31.08.2015г.;ф-ра №***/30.09.2015г.;ф-ра №***/20.10.2015г.;ф-ра
№***/30.10.2015г.;ф-ра №***/30.10.2015г.;ф-ра №***/30.11.2015г.;ф-ра №***/19.08.2015г.;ф-ра
№***/19.08.2015г.;ф-ра №***/30.12.2015г.;ф-ра №***/29.01.2016г.;ф-ра №***/29.02.2016г.;ф-ра
№***/24.03.2016г.;ф-ра №***/31.03.2016г.;ф-ра №***/29.04.2016г.;ф-ра №***/20.05.2016г.;ф-ра
№***/31.05.2016г.;ф-ра №***/30.06.2016г.;ф-ра №***/29.07.2016г.;ф-ра №***/31.08.2016г.;ф-ра
№***/29.09.2016г.;ф-ра №***/27.10.2016г.;ф-ра №***/27.10.2016г.;ф-ра №***/08.11.2016г.;ф-ра
***/30.11.2016г.;ф-ра №***/29.12.2016г.;ф-ра №***/04.01.2017г.;ф-ра №***/31.01.2017г.;ф-ра
№***/24.02.2017г.;ф-ра №***/31.03.2017г.;ф-ра №***/31.03.2017г.;ф-ра №***/28.04.2017г.;ф-ра
№***/31.05.2017г.;Покана от 03.02.2017г.,обратна разписка от 07.02.2017г.
Така представените фактури са редовно
оформени и двустранно подписани от страните.От тях се установява извършването
на превози и продажбата на стоки от
страна на ищеца на ответника.В съдебно заседание ответникът оспорва подписа на
вписания като получател на услугата,респективно на стоките,като твърди,че положените
подписи не са на представляващия дружеството.Предвид преклузията на чл.370 от
ГПК ,тъй като ответникът не е подал писмен отговор,той е загубил правото си да оспорва
истинността на представените документи.На следващо място налице е и
презумпцията на чл.301 от ТЗ,която е в
смисъл,че когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт,то се смята,че търговецът потвърждава действията му,ако не се
противопостави веднага след узнаването.Ответникът е информиран за задължението
си по процесните фактури на
07.02.2017г.,видно от обратната разписка,приложена към писмо ,изпратено на 03.02.2017г.,изходящо от
ищеца по делото.Не е доказано незабавно противопоставяне от страна на ответното
дружество.Следователно, дори фактурите да са подписани от лице без
представителна власт ,те пораждат задължение за ответника за заплащане на
цената на извършените транспортни услуги и доставени стоки.
По делото е допусната и изслушана съдебно
икономическа експертиза,заключението на която е ,че в счетоводството на ищеца
фактурите са осчетоводени,а в счетоводството на ответника,на база данни на ТД
на НАП офис Д. ответникът е осчетоводил и посочил в дневниците за покупки част
от процесните фактури на стойност 29 112,30 лв.И при ищеца и при ответника
няма данни за извършени плащания.По счетоводни данни на ищеца размерът на
задължението по издадените фактури е 31 464,94 лв.
При така установеното съдът намира иска за
изцяло основателен и доказан.Налице е константна съдебна практика,че
осчетоводяването на задължението и ползването на данъчен кредит по сделката се
приравнвява на извънсъдебно признание на задължението-така Решение №67 от
31.07.2015г. на ВКС по т.д.№631/2014г.Второ ТО и цитираните в него многобройни
съдебни решения в същия смисъл.Когато,както е в настоящия случай фактурите са
двустранно подписани и осчетоводени ,те са доказателство за предоставяне на
стоките,респективно извършване на транспортните услуги.
На основание чл.327 ал.1 от ТЗ се дължи
плащане на продажната цена на стоките,а на основание чл.367 ал.1 от ТЗ се дължи
заплащане на стойността на извършените транспортни услуги.
С тези мотиви предявеният иск следва да бъде
уважен,като в полза на ищеца по делото се присъдят сторените съдебно деловодни
разноски,а именно платена държавна такса по делото в размер на 1 258,57лв.,150
лв.-заплатен депозит за съдебно-икономическата експертиза и 1 500
лв.-адвокатски хонорар.Направеното възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар е неоснователно,тъй като същият е определен към минимума по
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Е.“АД ,ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление-обл.Д.,общ.Б.,с.Ц.,чрез Д. Е.
Е.У. да заплати на „В.“ЕООД ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление
–обл.В.,общ.А.,с.З.,ул.*№*,чрез М.Х.-управител сумата от 31 464,30 лв./тридесет и една хиляди
четиристотин шестдесет и четири лева и тридесет ст./,представляващи дължима от
ответника цена на доставени стоки и транспортни услуги по Ф-ра №***/31.08.2015г.;ф-ра
№***/30.09.2015г.;ф-ра №***/20.10.2015г.;ф-ра №***/30.10.2015г.;ф-ра №***/30.10.2015г.;ф-ра
№***/30.11.2015г.;ф-ра №***/19.08.2015г.;ф-ра №***/19.08.2015г.;ф-ра №***/30.12.2015г.;ф-ра
№***/29.01.2016г.;ф-ра №***/29.02.2016г.;ф-ра №***/24.03.2016г.;ф-ра №***/31.03.2016г.;ф-ра
№***/29.04.2016г.;ф-ра №***/20.05.2016г.;ф-ра №***/31.05.2016г.;ф-ра №***/30.06.2016г.;ф-ра
№***/29.07.2016г.;ф-ра №***/31.08.2016г.;ф-ра №***/29.09.2016г.;ф-ра №***/27.10.2016г.;ф-ра
№***/27.10.2016г.;ф-ра №***/08.11.2016г.;ф-ра ***/30.11.2016г.;ф-ра №***/29.12.2016г.;ф-ра
№***/04.01.2017г.;ф-ра №***/31.01.2017г.;ф-ра №***/24.02.2017г.;ф-ра №***/31.03.2017г.;ф-ра
№***/31.03.2017г.;ф-ра №***/28.04.2017г.;ф-ра №***/31.05.2017г.,ведно със
законна лихва считано от 06.07.2017г. до
окончателното изплащане на главницата ,както и сумата от 2 908,57 лв./две
хиляди деветстотин и осем лева и петдесет и седем ст./-сторени съдебно
деловодни разноски в настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.В. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: