Решение по Търговско дело 276/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 211/ 11.12.2017 год. ,гр.Д.В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и трети ноември 2017 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 276 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗП В. Х. П., БУЛСТАТ:********** гр. П. срещу Решение №719 от 07.08.2017г., постановено от Добрички районен съд по гр. дело №399/2015г., в частта с която съдът е отхвърлил частично претенциите му за заплащане продажна цена на предадени в кланицата на ответника животни на дати, както следва:

За говедо с ушна марка №**предадено на 28.12.2015г., ведно със законната лихва от 28.11.2016г. до окончателното изплащане, над сумата от 420.00 лева до претендираните 1000.00 лева;

За говедо с ушна марка №**предадено на 22.02.2016г., ведно със законната лихва от 28.11.2016г. до окончателното изплащане, над сумата от 444.00 лева до претендираните 1000.00 лева;

За говедо с ушна марка №**предадено на 21.03.2016г., ведно със законната лихва от 28.11.2016г. до окончателното изплащане, над сумата от 428.78 лева до претендираните 1000.00 лева;

За говедо с ушна марка №**предадено на 13.05.2016г., ведно със законната лихва от 28.11.2016г. до окончателното изплащане, над сумата от 448.92 лева до претендираните 1000.00 лева;

За говедо с ушна марка №**предадено на 19.05.2016г., ведно със законната лихва от 28.11.2016г. до окончателното изплащане, над сумата от 517,34 лева до претендираните 1000.00 лева;

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество, като се уважи претенцията му в пълен размер, до цена по 1 000,00 лева за всяко продадено животно, както и да се присъдят разноските за двете инстанции.

Излагат се доводи, че решението е постановено при нарушение на процесуални правила и е неправилно.

Неправилен бил изводът на съда, че договорената продажна цена е тази, която е призната от ответника.

Сочи, че в условията на главно и пълно доказване е доказал твърденията си за договорената продажна цена.

Като е допуснал процесуални нарушения, съдът многократно указания на ответника да посочи каква продажна цена е договорил, същият сторил това едва в последното съдебно заседание. При преклудирана възможност за представяне на доказателства, съдът приел едностранно съставени от ответника документи, които били от такова естество, че е следвало да се представят още с отговора на исковата молба. Въпреки, че съдът задължил ответника още в първото съдебно заседание да ги представи и между двете заседание измил двумесечен период, той сторил това едва в последното /трето/ съдебно заседание. Освен това, с оглед характера на представените документи - „ксерокопие от тетрадка“, същите не можело да се приемат като доказателства, а само като твърдения на ищеца, които е следвало да се докажат с други доказателствени средства.

При нарушение на процесуалните правила, съдът не кредитирал показанията на ангажирания от ищеца свидетел.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна.

За да се произнесе по спора Добрички окръжен съд съобрази следното:

Производството пред Добрички районен съд е било образувано по предявен от ЗП *****срещу „***“ООД гр.Д.за заплащане продажна цена от 5 000 лв. на 5 броя предадени в кланицата на ответника животни.

Ищецът е твърдял,че през месец декември 2015 г. постигнал с ответника договор да му предава животни,които да му се заплащат по 1 000 лв. на животно.

Ответникът „***“ООД гр.Д.ЕИК-****, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил.Направил е възражение ,че с ищеца има трайни търговски отношения,че е получил 5 броя животни;че животните първо се заколват и се установява количеството годно месо,за което после доставчика издава фактура,а ответникът-заплаща.Твърдял е,че е заплатил цената на две от получените животни,след издаване на фактура от ищеца.За останалите три не бил заплатил,тъй като ищецът и до днес не му бил издал фактура.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

отговора на исковата молба ответникът е направил възражение ,че с ищеца има трайни търговски отношения.Признал е че е получил 5 броя животни,но е твърдял,че животните първо се заколват, установява се количеството годно месо,за което после доставчика издава фактура,а ответникът- го заплаща.Твърдял е,че е заплатил цената на две от получените животни,след издаване на фактура от ищеца.За останалите три не бил заплатил,тъй като ищецът и до днес не му бил издал фактура.

На поставените в писмения отговор на ответното дружество възражения,в първото съдебно заседание ищецът е уточнил,че действително страните имат трайни търговски отношения,но поради предходни неразбирателства през 12.2015 г. е била постигната договорката за усреднена твърда цена от 1 000 лв. за животно,тъй като в предходните им отношения цената на животно е достигала и до 1 500-1 600 лв.Пояснил е,че представените от ответника фактури за две от процесните животни действително са издадени от него,но такава цена е посочена,тъй като е помолен от ответника да посочи такава за счетоводните му нужди/лист 67 горе/. Посочил е,че записаната във фактурата и твърдяна от ответника цена по 1 лв. е за живо тегло,а действителната изкупна цена е по 4-4,50 лв. на кг.

По въпроса,че не е издал фактура е посочил,че такава действително не е издал,тъй като е получил категоричен отказ да му плати договорената цена,както и цената по издадената фактура.

Във връзка с твърденията на ответника е поискал съдът да задължи ответника,след като твърди,че килограмите на всяко животно се установяват след заколването му и тогава се издава фактура, да представи доказателства,как е уведомил ищеца за установените килограми на неплатените 3 животни.

Посочил е,че при получаване на всяко плащане в касата на ответното дружество,се е разписвал на разходен касов ордер,поради което е поискал вещото лице по поисканата от ответника счетоводна експертиза,да провери какви разходни ордери и за какви получени от него суми се намират в счетоводството на ответника като първични счетоводни документи.

Разпитан в съдебно заседание управителят на ответното дружество е твърдял същата процедура на покупките,каквато е посочена в отговора на исковата молба,по е посочил друга изкупна цена на животните-между 3 и 5 лв. на килограм за месо,годно за консумация.

Свидетелят на ищеца С. П.е установил личните си и непосредствени впечатления за постигнатите между страните договорки за изкупуване на животните по 1 000 лв. на животно.

Свидетелят на ответника Ю. Н.е посочил обща информация за търговската практика на ответника,без да има такава за конкретната сделка.

Свидетелката И. К.-счетоводител на ответника е посочила,че практиката е била,при тегленето на добитото животно да присъстават управителя на ответното дружество и ищеца и да се договарят за цената.Посочила е също ,че цената на живо тегло е 1-1,20 кг.,а на трупно месо-три лева на килограм,както и че винаги когато се плаща цената,получателят се е подписвал на разходен касов ордер.

Вещото лице по назначената счетоводна експертиза е дало заключение,че не му е представен разходен касов ордер към фактурата,за която ответника твърди,че е платена,тъй като такъв не е издаден.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на ищцовия свидетел,по съображения за родствената му връзка и поради това,че работи във фермата на ищеца,както и поради обстоятелството,че не знае каква е била цената преди това.Изключвайки показания на свидетеля на ищеца,съдът е приел,че не са представени доказателства за твърдяната от ищеца договорена цена.Посочил е,че уважава иска съобразно признанията на ответника.

Обжалваното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения.Показанията на ищцовия свидетел относно постигнатите договорки за продажната цена на предаваните животни след декември 2015 г., е следвало да се ценят при преценка за съответствието им с останалите събрани по делото доказателства.Изключването им поради наличието на роднинска връзка и работа при ищеца,без преценка за съответствие с останалите доказателства по делото,е процесуално нарушение.

Показанията на свидетеля С. П.са непосредствени,точни и вътрешно непротиворечиви.Разгледани в съответствие с посоченото в представените от ответника фактури за предходни негови сделки средно тегло на крава,както и с посоченото в отговора на исковата молба,същите следва да се ценят като достоверни,защото средното тегло на приеманите крави е между 300 и 400 кг.,което при твърдяната цена от управителя и счетоводителя по 3 лв. на месо за консумация,съответства на твърдението на ищеца за постигната договорка за средна цена от 1 000 лв.В тази връзка показанията на свидетеля се подкрепят от свидетелските показания на счетоводителя на ответното дружество,поради което същите следва да се кредитират като достоверни.

Освен това управителят на ответното дружество не е посочил,още по малко е направил признание,какво е било теглото на предадените от ищеца животни,още по-малко пък,не е посочвал дължима цена на незаплатените животни.В първоинстанционното решение липсват мотиви,на базата на какви конкретни доказателства за предадените килограми ,както и на каква цена е изчислен размерът на уважената част от иска.

От съвкупния анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, съдът стигна до извода,че искът е основателен.Първоинстанционното решение,в отхвърлителната си част следва да бъде отменено.Същото се отнася и до присъдените разноски за заповедното производство и за разноските за първоинстанционното производство.За заповеднато производство на ищеца в заповедта са присъдени 100 лв. разноски,а за първоинстанционното производство е сторил такива в размер на 806 лв.

С оглед изхода от спора и присъденото в първата инстанция,следва да му се присъдят още 54,82 лв. разноски за заповедното производство и 486,74 лв. за първоинстанционното производство.

С оглед изхода от спора ,за настоящата инстанция следва да му се присъдят разноски в размер на 703 лв.

Водим от горното съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановено от Добрички районен съд Решение №719 от 07.08.2017г. по гр. дело №399/2015г., В ЧАСТТА с която съдът е отхвърлил частично претенциите му за заплащане продажна цена на предадени в кланицата на ответника „***“ООД гр.Д.ЕИК-**** животни на дати, както следва:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЗП *****с ЕГН ********** *** с ЕИК **** ,ЧЕ „***“ ООД град Д.с ЕИК **** ДЪЛЖИ на ЗП *****с ЕГН ********** по заповед за изпълнение на парично задължение № 1701/01.12.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 3429/2016 г. по описа на Добрички районен съд И следните суми , представляващи продажна цена на предадени в кланицата на ответника животни на дати , както следва :

-580.00 лева за предадено на 28.12.2015г. говедо с ушна марка № **,ведно със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното изплащане;

- 556.00 лева за предадено на 22.02.2016 г. говедо с ушна марка № **, ведно със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното изплащане;

-571,22 лева за предадено на 21.03.2016 г. говедо с ушна марка № DK 05098701253, ведно със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното изплащане ;

-551,08 лева за предадено на 13.05.2016 г. говедо с ушна марка № **, ведно със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното изплащане.

-482,66 лева за предадено на 19.05.2016 г. говедо с ушна марка № DK 03914602492. , ведно със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното изплащане .

ОСЪЖДА „***“ ООД град Д.с ЕИК **** да заплати на ищеца ЗП *****с ЕГН ********** сумата от 54,82 лв. разноски за заповедното производство; 486,74 лв. за първоинстанционното производство и 703 лв. за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1.