Р Е Ш Е Н И Е

№ 202

гр. Добрич, 04.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г. ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ в. т. д. № 279/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 279/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С.Ж.С. срещу Решение № 640/14.07.2017 г. по гр. д. № 16/2017 г. по описа на Добричкия районен съд.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е признал за установено на осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 4* ГПК в отношенията между страните по делото, че С.Ж.С. има следните неплатени парични задължения „Ф. И.“ ЕАД гр. С., за които е издадена Заповед за изпълнение № 1495/02.11.2016 г. по ч. гр. д. № 3055/2016 г. по описа на РС – Добрич: 1 202.97 лв., представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит от 26.04.2011 г., вземането по което е прехвърлено от „О.Б.Б.“ АД гр. С. на заявителя на 04.12.20* г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението – 31.10.2016 г. до окончателното плащане; 561.05 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.11.2013 г. – 25.04.2016 г., като е отхвърлил предявения иск за разликата от 561.05. лв. до 970.17 лв.; 107.34 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, като е отхвърлил иска за разликата от 107.34 лв. до 108.95 лв., като е осъдил страните да заплатят разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да отхвърли исковите претенции.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдъбен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Страните не са заявили в подадените от тях въззивна жалба, респ. отговор оспорване на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, не са изтъкнати конкретни нарушения на процесуалния закон, както и липсва позоваване на неправилно приложение на норми от материалния закон.

По делото е безспорно установено, че на 26.04.2011 г. между „О.Б.Б.“ АД като кредитор и С.Ж.С. като кредитополучател е възникнало облигационно отношение по договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, по силата на което банката се задължила да отпусне на кредитополучателя парична сума в размер на 1 360.00 лв. за определена цел и при уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 25.04.2016 г. От доказателствата по делото се установява, че кредитополучателят не изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за банков кредит, като преустановил плащанията си на 25.03.2012 г. На 04.12.20* г. банката като цедент е прехвърлила на „Ф. И.“ ЕАД като цесионер вземанията си срещу кредитополучателя. В разглеждания случай, уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от цедента, е приложено към исковата молба на цесионера и е достигнало до знанието на длъжника с получаване на препис от исковата молба. С оглед изложените съображения е налице вземане на цесионера към длъжника.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 640/14.07.2017 г. по гр. д. № 16/2017 г. по описа на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА С.Ж. С. ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати на „Ф. И.“ ЕАД гр. С., ул. „Х. И.“ № *, сумата от 300.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.