Р     Е    Ш   Е   Н   И   Е   №213

 

                                Гр.Добрич    18.12.2017г.

 

                               В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Добричкият окръжен съд търговсК. отделение в публичното заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                    Председател: Таня Ангелова

                                                                 

                                                                            Ева Иванова

                                                    Членове :                             

                                                                            Г. Павлов

 

При секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия Таня Ангелова в.т.д.№ 307/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич и за да се произнесе,взе предвид следното:

        Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

        Постъпила е въззивна жалба от ДФ”***”гр.С. чрез пълномощника Д.А. срещу решение № 570/19.06.2017г. по гр.д.№ 328/2017г. на ДРС в частта,с К.ято е отхвърлен иска по чл.422 ал1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК  във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено,че Е.Н.К. и М.Н.М.-*** ,като наследници на починалия на 26.10.2012г. техен баща Н. Е.К. ,б.ж. на гр.Б.,дължат на ДФ”***” гр.С. по ½,съобразно частите им от наследството на К./ сумата от 59.59 лв. представляваща лихва от 6% върху главницата от 2 885.40 лв. ,дължима по договор от 30.11.2010г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни К.мпоненти и анекс от 25.10.2011г. към него,сключени между въззивника и Н. К.,за периода на срока по анекса от 08.12.2011г. до 26.11.2012г.,за К.ято сума е издадена заповед № 633/2016г. по чл.-417 ГПК по ч.гр.д.№ 1282/2016г.Обжалва се решението и в частта,с К.ято е отхвърлен иска за горницата над 70.67 лв.до предявения размер от 998.20 лв.за периода 27.11.2012г. до 11.02.2016г.,представляваща лихва за забава върху размера на вземането от 2 885.40 лв. дължима по посочения по-горе договор и анекс към него,за К.ято е издадена цитираната заповед за изпълнение.Жалбата е допустима,своевременно предявена от легитимирано лице.В  жалбата се твърди,че неправомерно съдът е намалил юрисК.нсултсК.то възнаграждение,в решението липсвало произнасяне по отношение ½ от заК.нна лихва върху главницата,начислено от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  до оК.нчателното плащане,съдът не се е произнесъл по отношение на държавните такси,платени в заповедното производство и установителния иск от 200 лв.Прави се подробно изложение на фактическата обстановка и задълженията по сключения договор между въззивника и наследодателя на ответниците .Сочи се,че погасителната давност  по чл.111 б.”в” от ЗЗД е неприложима в случая,не е налице бездействие на ДФ”***”.Приложима била разпоредбата на чл.114 ал.2 от ЗЗД като давността започва да тече от получаване на покана за доброволно изпълнение от страна на ответниците.Последните са оттеглили възраженията си в частта за недължимост на главницата,давността била прекъсната с признаване на вземането от страна на длъжниците.С признаване на вземането давността е прекъсната и за лихвите на осн. чл.116 от ЗЗД.Твърди,че решението е постановено в противоречие с материалния заК.н и събраните доказателства,поради К.ето е неправилно и необосновано.Моли да се отмени решението  ,делото да се реши по същество като се признае за установена дължимостта на посочените суми,да се измени решението по отношение редуцирането на юрисК.нсултсК.то възнаграждение в заповедното и установителното производство,да се добави в решението ,че ответниците дължат по ½ заК.нна лихва върху главницата  и му се присъдят сторените разноски в заповедното и установителното производство.

      Въззиваемите страни ,чрез Адв.дружество „К. & К.” –адв.Г.С. в писмения отговор твърдят,че жалбата е частично допустима,но неоснователна.Позовават се на чл.84 ал.1 от ЗЗД относно изтекъл срок на изпращане на покана за доброволно изпълнение до наследниците при определен ден на задължението.Твърди се,че е изтекъл срокът за заплащане на възнаградителна лихва по чл.111 „в” от ЗЗД като изпращането на покана до наследодателя на прекъсва давността.Сочат,че решението на ДРС е правилно и заК.носъобразно.Възразяват,че е недопустимо искането да се добави във въззивното решение че ответниците дължат заК.нна лихва върху главното задължение.Недопустимо било и искането за присъждане на разноски от 200 лв.,същото е следвало да се направи с молба по чл.248 ал.1 от ГПК като въззиваемите страни молят в недопустимите части жалбата да се върне на въззивника или да се приеме,че е неоснователна.Молят решението да се остави в сила и да им се присъдят направените разноски.

       Междувременно по исканията по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските и по чл.250 от ГПК за допълване на решението ДРС се е произнесъл с решение № 913/12.10.2017г. по същото гр.д.№ 328/2017г.,връчено е редовно на страните ,решението не е обжалвано и е влязло в сила.

       За да се произнесе по спора ,съдът съобрази следното:

       Обжалваното решение е постановено от надлежен състав ,в изискуемата форма,съдебният акт е постановен при наличност на всички положителни,респ.липса на отрицателни процесуални предпоставки,обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.Поради това обжалваното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.Извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд предвид чл.269 изр.2 от ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.

         Предявените исК.ве пред ДРС са с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.По заявление на ищеца  по ч.гр.д.№ 1282/2016г. на ДРС е издадена заповед за изпълнение № 633/12.05.2016г.,съгласно К.ято ответниците  като наследници на Н. Е.К./поч./са осъдени да заплатят по ½ от сумите 2885.40 лв.-главница по договор от 30.11.2010г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж,анекс № 1 към него,ведно със заК.нна лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до оК.нчателното изплащане,59.59 лв. лихва от 6% върху размера на кредита от 08.12.2011г. до 26.11.2012г.,998.20 лв. лихва за забава върху размера на вземането от 27.11.2012г. до 09.05.2016г.,78.86 лв. внесена държавна такса в заповедното производство и 368.01 лв. възнаграждение на юрисК.нсулт.От ответниците е подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.На 20.12.2016г. същите са оттеглили възраженията в частта за недължимост на главницата от 2 885.40 лв. По указания на съда е предявен установителен иск относно вземането на ищеца в частта за сумите от 59.59 лв. и 998.20 лв.

        С обжалваното решение е отхвърлен иска за признаване за установено,че ответниците дължат на ищеца сумата от 59.59 лв. лихва от 6% върху главницата,дължима по договора за кредит,признава за установено,че ответниците дължат по ½ от сумата 70.67 лв.обезщетение върху размера на вземането от 2 885.40 лв. за периода 12.02.2016г.-09.05.2016г.като отхвърля иска за горницата над 70.67 лв. до предявения размер от 998.20 лв.и за периода 27.11.2012г. -11.02.2016г.,осъжда ответниците да заплатят направените разноски.

        В настоящата жалба се съдържат искания по чл.248  ал.1 ГПК и чл.250 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските,както и за допълване на решението по отношение на дължима заК.нна лихва,като ДРС се е произнесъл с решение № 913/12.10.2017г. по същото гр.д.№ 328/2017г.Решението е връчено редовно на страните,не е обжалвано и е влязло в сила.В тази част на жалбата Окръжен съд не следва да се произнася.

        Настоящият състав на ДОС намира,че по отношение вземането за възнаградителна лихва  от 6% върху главницата в размер на 59.59 лв. искът се явява погасен по давност,поради К.ето следва да се отхвърли .Съгл. чл.111 б.”в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност,К.ято започва да тече от деня,в К.йто вземането е станало изискуемо,т.е. от 27.11.2012г. съгл. анекса от 25.10.2011г.С подаване на заявление от 09.05.2016г. по чл.417 от ГПК ищецът е прекъснал давността съгл. чл.116 от ЗЗД,но към тази дата е изтекла давността по чл.111 б.”в” от ЗЗД и вземането за договорна лихва за периода 08.12.2011г.-26.11.2012г.  е погасено по давност.Безспорно изпращането на покана до наследниците не е свързано с изискуемостта,тъй като срокът за изпълнение на акцесорното задължение за заплащане на възнаградителна лихва е определен в договора за кредит.

        Относно вземането за обезщетение по чл.86 от ЗЗД също се прилага давностния срок по чл.111 б.”в” от ЗЗД  като давността започва да тече от деня,в К.йто главното вземане е станало изискуемо съгл. чл.114 от ЗЗД.В случая срокът за заплащане на главницата е 26.11.2012г.,но ответниците изпадат в забава с изтичане на 7 дни от поканата ,т.е. от 12.02.2016г. като обзещетение за забава се дължи за периода 12.02.2016г. -09.05.2016г.За предходния период  от 27.11.2012г. -11.02.2016г. искът за обезщетение по чл.86 от ЗЗД следва да се отхвърли.

        Като е стигнал до същия извод ДРС е постановил правилно и заК.носъобразно решение,К.ето следва да се потвърди.Не са представени доказателства за направени разноски от ответниците във въззивното производство,поради К.ето такива не следва да се присъждат.

        Воден от гореизложеното Окръжният съд

                    Р   Е   Ш   И   :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 570/19.06.2017г. по гр.д.№ 328/2017г. на Районен съд гр.Добрич.

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                Членове:      1.               2.