Р Е Ш
Е Н И Е
№ 5 11.01.2018
год.
гр.Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен
съд
гражданско отделение
На четвърти декември
2017
год.
В открито заседание
в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДИАНА ДЯКОВА
Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 41 по описа
за 2017 год.
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба рег.№ 556/27.01.2017 год.,подадена от Н.Б.М.,ЕГН **********,***
срещу З.К.М.,ЕГН**********,***.
Изложени са обстоятелства,че
с договор за цесия от дата 28.03.2013
год.,ответникът е прехвърлил на ищцата срещу
цена от 20 000 евро , вземането си за платените вноски по сключен с К.
Г. П. предварителен договор от 10.11.2008 год.
за продажба и строителство на недвижим имот ,възлизащо на сумата от 63 000 евро ,както и вземането
си за неустойка в размер на 20 000 евро по същия договор ,ведно с обезщетенията за забава върху посочените
суми.Цената била заплатена по банков път в деня на сключване на договора за
цесия.Съгласно представените при
сключване на договора за цесия от З.К. документи,обектите ,предмет на
предварителния договор следвало да бъдат изградени и сградата въведена в
експлоатация до 31.12.2011 год.,т.е. към момента на сключване на договора за цесия, длъжникът
на К. -бъдещият продавач К. П., вече бил изпаднал в забава по отношение основното си задължение по предварителния договор.Съгласно
изискванията на чл.99 ал.3 от ЗЗД,предходния кредитор уведомил длъжника за
извършената цесия с нотариална покана от 29.03.2013 год.,т.е. цесията породила
действието си вкл. и като покана за връщане на получената сума.С влязло в сила на дата 30.06.2015 год.
по гр.д.№ 2025/2013 год. на Варненския окръжен съд-ХІ състав,при участието на третото
лице помагач на ищеца :З.К.М.,са били отхвърлени предявените от Н.Б.М. срещу К.
Г. П. искове за заплащане на суми,както следва
:1./по чл.55 ал.1 изр.ІІІ-то от ЗЗД- 63 000 евро (123 217.29
лв.),като получена на отпаднало основание ;2./ по чл.92 от ЗЗД,във връзка с
чл.14 от предварителния договор -чл.20 000 евро (39 116.60
лв.),представляваща неустойка от
прекратен предварителен договор от 10.11.2008 год. по вина на
продавача.Отхвърлянето на претенциите било постановено по съображения,че
предварителния договор не е подписан от К. Г. П.,т.е. не е налице облигационна
обвързаност между страните по него : продавача П. и купувача М.. След като вземането на кредитора -цедент
не съществувало, заплатената от цесионера цена за прехвърлянето му била без
основание.По тази причина и с
покана,връчена на ответника на дата 08.09.2015 год.,ищецът развалил договора за
цесия и поканил ответника да му върне сумата от 20 000 евро.Предявил срещу
З.К. и иск по чл. 55 ал.1 пр.ІІІ-то ЗЗД относно сумата
от 20 000 евро с твърдения,че е дължима на отпаднало основание.С решение №
341/21.12.2016 год. по гр.д.№ 425/2016 год. ,Добричкият окръжен съд направил
извод,че е налице начална липса на основание,а не отпаднало основание,поради
което и искът като неоснователен е бил отхвърлен. С оглед на горното за ищцата бил налице правен интерес да
настоява по настоящото дело да бъде установено в отношенията между страните,че
договорът за цесия е сключен при изначална липса на основание,поради което получената от ответника сума се явявала
неоснователно платена. Заявено е искане,З.К.
М. да бъде осъден да заплати на Н.Б.М. :1./на основание чл. 55 ал.1 изр.І-во от
ЗЗД- сумата от 20 000 евро (39 116.60 лв.),съставляваща заплатена цена по
сключена договор за цесия от 28.03.2013 год.,ведно със законната лихва ,считано
от датата на подаване на исковата молба и до окончателното плащане и 2./на
основание чл.86 от ЗЗД -сумата от 5 509.05 лв.,представляваща обезщетение за забава в плащането на главното
задължение,възлизащо на сумата от 39 116.60 лв.,изчислено в размер на законната
лихва и за периода от 09.09.2015 год. до 26.01.2017 год. вкл.
В срока и по реда на чл.131
от ГПК ответникът З.К.М. е депозирал отговор рег.№ 2277/10.04.2017 год.,с който
е заявил становище за неоснователност на исковата претенция.Договорът за цесия
не можело да се счита за развален.Централен елемент и предмет на договора за цесия било вземане ,основано
на направените вноски в размер от
63 000 евро,за което била заплатена цената от 20 000 евро,а не
предварителния договор,развален от цедента поради неизпълнението му.Предварителния
договор бил признат за недействителен като документ,но вноските по същия били
получени от К. П. въз основа на автентични разписки. Правните последици от
развален/прекратен/недействителен договор били идентични.С оглед изхода по
предходен спор и понастоящем ищцата разполагала с вземане по
чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД срещу К. П.,респективно претенцията й срещу
ответника в която и да е от хипотезите на неоснователно обогатяване не можело
да бъде уважена.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На дата 10.11.2008 год.
между К. Г. П.,в качеството
на продавач и З.К.М. ,в качеството на
купувач е бил сключен предварителен договор за продажба и строителство на
недвижими имоти,по силата на който продавачът се е задължил да построи,да
продаде и предаде с удостоверение за въвеждане в експлоатация,а купувачът да
закупи недвижими имоти в гр.София-2 бр.офиси,ведно с прилежащите им избени и
архивно помещения и съответните идеални части от правото на строеж върху
дворното място и от общите части на сградата.На дати 10.11.2008 год. и
12.01.2009 год. продавачът е получил от купувача суми от по 48 000 евро и
15 000 евро.
На дата
28.03.2013 год. между З.К.М.
,като цедент и Н.Б.М. като цесионер е бил сключен договор за цесия ,по силата на който цедентът е прехвърлил
възмездно на цесионера вземането си към 28.03.2013 год.,придобито на основание
извършени вноски по предварителния договор от дата 10.11.2008 год./чл.1
ал.1/.Общия размер на прехвърленото вземане възлиза на сумата от 63 000
евро/чл.1 ал.2/.Вземанията били придобити/произтичали на основание
предварителен договор за продажба и строителство от 10.11.2008 год. между
длъжника К. Г. П. и цедента/чл.1 ал.3/. Цесионерът се е съгласил да придобие
вземането на цедента към 28.03.2013 год. в размер на 63 000
евро-представляващи платени вноски по предварителен договор за продажба и
строителство от 10.11.2008 год.,вкл. с неустойката,съгласно условията на сключения
договор,както и законната лихва за забава,срещу цена от 20 000 евро/чл.3
ал.1/,която следва да се плати в деня на сключване на договора по банкова
сметка *** /чл.3 ал.2/.При виновно неизпълнение на задълженията,изправната
страна има право да развали договора по общия ред/чл.7/.
Не е спорно
между страните,че с нотариална покана от 29.03.2013 год.,изпратена чрез
нотариус И.О.с рег.№ 1270/2013 год. т.І 46 ,З.К.М. е уведомил К. Г. П.,че по реда на
чл. 87 от ЗЗД и поради неизпълнение на задълженията му, разваля сключения между
тях предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот,а по реда
на чл. 99 ал.3 от ЗЗД и за извършената цесия.
С решение № 1072/02.06.2015
год. по гр.д.№ 2025/2013 год. на Варненския окръжен съд са отхвърлени
предявените от Н.Б.М. срещу К. Г. П. осъдителни искове по чл.55 ал.1 изр.3-то
от ЗЗД , чл.92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
сумите от :1./ 63 000 евро,равняващи се на
123 217.29 лв.,представляваща получена сума на отпаднало основание ; 2./20 000
евро,равняващи се на 39 116.60 лв.,представляваща неустойка по прекратен
по вина на продавача предварителен договор от 10.11.2008 год. за продажба и
строителство на недвижим имот;3./37 983.59 лв.,представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 48 000 евро,съответстващи на 93 879.84
лв.,предоставена на 10.11.2008 год.,изчислена за периода от 11.11.2008 год. до
24.06.2013 год.;4./11 063.61 лв., представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 15 000 евро,равняващи се на 29 337.45 лв..,предоставена на
12.01.2009 год.,изчислена за периода от 13.01.2009 год. до 24.06.2013 год.
Решението е постановено при участие в производството на третото лице
помагач на ищцата- З.К.М.,конституирано
като такова с определение № 2932/30.09.2013 год. и е влязло в сила на дата
30.06.2015 год.
Съдът е приел,че
твърденията за наличие на сключен предварителен договор за строителство
и продажба на недвижим имот,впоследствие развален поради виновно неизпълнение и
претенцията за реституция на даденото сочат на иск ,която следва да бъде
квалифициран като такъв по чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, а именно осъдителен за
връщане от ответника на полученото на отпаднало правно основание.В мотивите
си,съдът е приел за установено от фактическа страна, че договора за цесия от
28.03.2013 год. е валиден и е породил действие по отношение на ответника П. по
правилото на чл.99 ал.1 от ЗЗД и ал.4 от ЗЗД;предварителен договор от
10.11.2008 год. за продажба и строителство на недвижим имот не бил подписан от
ответника П.,но същият бил получил на дати
10.11.2008 год. и 12.01.2009 год. от
купувача З.К.М. суми от по 48 000 евро и 15 000 евро,т.е. общо
63 000 евро съобразно
документираното в подписаните от
ответника разписки от посочените дати.С оглед на така установената фактическа
обстановка са направени изводи,че поради
липсата на облигационна връзка за
извършване на действия по продажба и строителство на недвижим имот, претенцията
за реституция на полученото,основана на твърдения за развалянето на договора от
10.11.2008 год. не може да бъде уважена
на основанието по чл.55 ал.1 изр.3-то от
ЗЗД,а единствено на основанието по чл.55 ал.1 изр.1-во от ЗЗД,каквото изменение
по реда на чл. 214 от ГПК по делото не е предприето.
С нотариална покана рег.№3148/2015 т.1 № 178 от 24.08.2015
год.,връчена от нотариус с рег.№ 109 на НК по реда на чл.50,във връзка с 47 от
ГПК чрез залепване на уведомление,Н.Б. М.
е уведомила З.К.М.,че предоставения й от него предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот е неистински и не е подписан от К. П..По тази
причина,предявения от нея иск по гр.д.№ 2025/2013 год. по описа на Варненския окръжен съд бил отхвърлен.Горното съставлявало правния й
интерес да развали сключения между тях на дата 28.03.2013 год. договор за цесия
и да поиска да й бъде върната заплатената продажна цена в размер от 20 000
евро.
Поради неплащане на сумата, Н.Б. М. е подала нова искова молба,по което е било образувано
гр.д.№ 425/2016 год. на Добричкия окръжен съд.С решение № 341/21.12.2016
год. (влязло в сила на дата 31.01.2017
год. ) е бил отхвърлен предявения от Н.Б.М. срещу З.К. М. иск по чл.55 ал.1
пр.ІІІ-то от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 20 000 евро (39
116.60 лв.),съставляваща заплатена цена по сключена цесия на 28.03.2013 год.Сумата
е била претендирана на отпаднало
основание,след като договорът за цесия
бил развален от М.,поради изхода по
съдебен спор с длъжника-отхвърляне на претенцията й. В мотивите си,съдът е
приел ,че по гр.д.№ 2025/2013 год. на
Окръжен съд гр.Варна е установено,че предварителния договор от 10.11.2008 год.
не е подписан от К. П.,поради което и между него и З.К. не е създадена
облигационна връзка,т.е. не съществуват и вземания по такъв договор.С цесията
вземането преминавало върху цесионера,такова,каквото цедентът го е
притежавал.Ако вземане не съществува,то не е могло да бъде предмет на договора
за цесия,респективно и не съществува отговорност.Изводът ,който следвал е,че в
случая се касаело до начална липса на
основание,а не до отпаднало основание,поради което искът бил неоснователен и следвало да се
отхвърли.
Така изложената фактическа обстановка води до
следните правни изводи:
С оглед определение №
576/09.10.2017 год. по в.ч.гр.д.№ 459/2017 год. на Апелативен съд –Варна,с което е отменено определение № 607/29.05.2017 год.
по гр.д.№ 41/2017 год. на Добричкия окръжен съд за прекратяване на
производството на основание чл. 299 ал.2 от ГПК,исковете са допустими.
С определението на
ВнАС делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия с произнасяне по претенцията,основана на
твърдения за начална липса на основание за
получаването от ответника на
сумата от 20 000 евро.
Искът
на цесионера за сумата от 20 000 евро (39 116.60 лв.) , съставляваща
получена по договор за цесия от
28.03.2013 год. от цедента и при начална липса на основание цена
на прехвърлено вземане в размер от 63 000 евро по предварителен
договор от 10.11.2008 год. , което не съществува ,черпи правното си основание в разпоредбата на
чл.55, ал.1, изр.І-во от ЗЗД .Заявена е претенция и на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 5 509.05 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на главното задължение, възлизащо на сумата
от 39 116.60 лв., изчислено в размер на законната лихва и за периода от
09.09.2015 год. до 26.01.2017 год. вкл.
Съобразно
Постановление № 1/28.05.1979 год. по гр.д.№ 1/1979 год. на Пленума на ВС, първият фактически състав на чл. 55 ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато
е получено нещо въз основа на нищожен акт/договор/, както и когато предаването е станало и без наличието на някакво
правоотношение. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.
Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на
волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на
прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други
подобни случаи.
С иска по чл.55
от ЗЗД,ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова
тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на
какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него
основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил
даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно.
Ищецът счита,че както договорът за цесия е сключен
при изначална липса на основание,така и платената цена срещу прехвърленото
вземане е получена при начална липса на
основание. Основанието е част от
институтите на недействителността на договорите и на неоснователното
обогатяване.Разпоредбите на чл.
26 ал. 2 изр.1 пр.4 от ЗЗД,чл.26 ал.2 изр.2
от ЗЗД и чл.
55 ал. 1 от ЗЗД имат различен предмет и вложеното в тях съдържание относно
основанието е различно. Основанието на сделката по смисъла на разпоредбата на
чл. 26 от ЗЗД е типичната и
непосредствена цел, която се преследва със сключването на договора. Тази цел е винаги известна, поради което и в разпоредбата на чл.26
ал.2 изр.2 от ЗЗД е установена
презумпцията за съществуване на
основанието на каузалната сделка , с оглед на която тя да не бъде обявена за
нищожна по смисъла на чл.
26 ал. 2 изр. 1 пр. 4 от ЗЗД . Разпоредбата
на чл.55 ал.1 от ЗЗД свързва имущественото разместване с това, че
страната, която извършва действието има задължение към другата такава, която
получава имуществото. Именно за това при липса на такова задължение или при
отпадането му с обратна сила полученото подлежи на възстановяване,т.е. под
основанието по смисъла на чл. 55 от ЗЗД се разбира задължение на страната,дала
престацията към страната,получила
престацията -така определение № 802/03.07.2012 год. по гр.д.№ 1120/2011 год. на ІV г.о. на ВКС,с
което не е допуснато касационно
обжалване на решение № 669/28.04.2011 год. по гр.д.№ 1/2011 год. на САС.
Исковата
претенция е основана на твърденията на ищеца за липсата на осъществен валиден
юридически факт, пораждащ цедираното вземане, а именно сключен и двустранно подписан предварителен договор за строителство и
продажба на недвижим имот. След като прехвърленото
вземане не съществувало , договорът за цесия бил сключен при изначална
липса на основание . Касае се по същество за
възражение за недействителност на
договора по чл. 99 и сл. от ЗЗД,но не на соченото от ищец основание по чл. 26
ал.2 изр.1 пр.4 от ЗЗД,а на това по чл. 26 ал.2 изр.1 пр.1 от ЗЗД.
Договорът за прехвърляне на вземане (цесия) е
консенсуален, неформален, каузален и комутативен. Нормата на чл.
99 ал. 1 ЗЗД определя неговия предмет като овластява кредитор да прехвърли
своето вземане. Макар и предметът на
договора да е определено по съдържанието си вземане, по аргумент от противното
на нормата на чл.
100 ал. 1 ЗЗД съществуването му не е предпоставка за възникване на правната
връзка.Съществуването на прехвърленото право и неговата принадлежност в
патримониума на цедента не обуславят действителността на договора за цесия.
Договорът за цесия има невъзможен предмет единствено ако имущественото право е
непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона
или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения. Горният извод
следва и от изричната разпоредба на чл. 100 ал.1 ЗЗД. С посочената разпоредба е
установено изключение от общото за облигационните договори правило на чл. 26, ал.2 ЗЗД, според
което липсата на предмет води до тяхната нищожност. При прехвърляне на
несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен, нещо повече,
цедентът отговаря за изпълнението му по реда на чл. 82
вр. чл.
79 ЗЗД /определение № 524/19.07.2011 г. на ВКС по т.д.№ 186/2010 г., II
т.о./.
По правилото на чл. 223 ал.2 от ГПК в отношенията между
цесионера М. и цедента К. е
безспорно установено ,че предварителния договор от 10.11.2008 год.
не е подписан от длъжника К. П.,поради което и между него и цедента З. К. не е
създадена облигационна връзка .След като прехвърленото вземане не е
действително възникнало ,то не съществувало в патримониума му към датата на сключване на договора за цесия.
Принцип в правото е, че никой не може да прехвърли права, с които не разполага. Приложението на този принцип не засяга валидността на произтеклата от
договора за цесия правна връзка между страните по делото.Въпросът за това
обуславя ли съществуването на вземането действителността на договора за цесия е
сходен с въпроса за действителността на транслативните разпоредителни сделки,
когато прехвърлителят не е собственик на прехвърленото право. Трайна е
съдебната практика, че принадлежността на правата и тяхното действително
възникване не обуславят валидността на сделките. Евентуалните пороци са пречки
за настъпване на предвиденото транслативно действие, но не обуславят
абсолютната нищожност на правния акт.
Всеки
договор за цесия, с който се прехвърля парично вземане, определено по страни и
размер, има възможен предмет, а ако цедентът не е титуляр на прехвърляното
вземане, то договорът само не поражда транслативния ефект, към който е насочен.
Съгласно чл.
100, ал. 1 от ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговоря за
съществуването на вземането, следователно дори и да не съществува вземането,
цесията поражда облигационно правоотношение между страните и цедентът ще
отговаря за неизпълнението на договорното си задължение.
Искът е неоснователен и не може да бъде уважен на извъндоговорното основание по чл.
55 ал. 1 пр. 1 ,във вр. с чл. 26, ал. 2
ЗЗД,а по отношение на претенцията за реституция на даденото,основана на разваляне на облигационната връзка по
чл.55 ал.1 пр.3,във връзка с чл. 87 от ЗЗД е налице влязло в сила съдебно
решение .
Горното налага претенцията за бъде
отхвърлена,както и да бъде отхвърлена
обусловената от изхода й претенция за обезщетението за забава по чл. 86
от ЗЗД.
По тия съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Б.М.,ЕГН **********,*** срещу З.К.М.,ЕГН**********,*** искове по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл. 86
ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите
от:1./ 20 000 евро (39 116.60 лв.),
съставляваща получена от цедент по договор за цесия от 28.03.2013 год. и при
начална липса на основание цена на прехвърлено вземане в размер от 63 000 евро по предварителен
договор от 10.11.2008 год. , което не съществува и 2./5 509.05 лв.,
представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение,
възлизащо на сумата от 39 116.60 лв., изчислено в размер на законната лихва и
за периода от 09.09.2015 год. до 26.01.2017 год. вкл.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: