Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              № 6

                                             гр. Добрич, 16.01.2018г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                      гражданско отделение

На осемнадесети декември                                    година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

гражданско дело                    номер 295               по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените от СД“***“ – с.***, общ.Каварна, срещу ***Т. от гр.Добрич искове са за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетения за имуществените вреди, които му е причинила от проведеното от нея като частен съдебен изпълнител с рег.№737 и район на действие ДОС незаконно изпълнение по изп.д.№20127370400457, а именно:

1.  сумата 156 051 лева – обезщетение за неполучена безвъзмездна финансова помощ по договор №08/123/00379;

2. сумата  42 307 лева – обезщетение за неполучена печалба за 2013г. от експлоатация на инвестицията по същия договор;

3. сумата 156 609 лева - обезщетение за неполучената печалба за 2014г. от експлоатация на инвестицията по същия договор;

4. сумата 5 000 лева  -  част от дължимото обезщетение /цялото в размер на 159 038.10 лева/ за неполучената за 2015г. печалба от експлоатация на инвестицията по същия договор;

5.  сумата 5 000 лева - част от дължимото обезщетение /цялото в размер на 161 467.20 лева/ неполучената за 2016г. печалба от експлоатация на инвестицията по същия договор.

Предявени са и искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетения за забавено изпълнение на главните парични задължения в размер на законната лихва върху части от тях за периода от изпадане в забава до предявяване на исковата молба, а именно:

1. върху част от 80 000 лева от обезщетението за неполучената безвъзмездна финансова помощ, а именно – сумата 62 979.72 лева;

2. върху части от по 20 000 лева от обезщетенията за пропуснатите печалби, съответно – 17 074.43 лева, 55 663.93 лева, 1 268.95 лева и 761.24 лева.

Съгласно изложеното от него, ищецът сключил с Държавен фонд “Земеделие“ на 12.07.2011г. договор №08/123/00379, с който фондът се задължил да му предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 156 051 лева, при условие, че ищецът в срок от двадесет и четири месеца от подписване на договора извърши инвестиция по одобрен проект. Финансовата помощ следвало да бъде преведена по посочена в договора сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“АД.

Посочено е още, че ищецът бил длъжник по изп.д.№20127370400457 на  ЧСИ ***с рег.№737 и район на действие ДОС, образувано за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8/2012г. на КРС.

За погасяване на вземането по изпълнителния лист на 30.03.2012г. /извън изпълнителното дело/ длъжникът платил на пълномощник на взискателките 12 000 лева.

По изпълнителното дело били наложени множество обезпечителни мерки – възбрана на недвижими имоти, запори на дружествени дялове, моторни превозни средства – на солидарния длъжник Г.К., на земеделска техника и сметки в „Обединена българска банка“АД, „Банка ДСК“ЕАД и „УниКредит Булбанк“АД – на ищеца. Запорираната сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“АД била тази, по която трябвало да бъде преведена финансовата помощ по горния договор. Запор бил наложен и по сметка на ищеца в „МКБ Юнионбанк“АД, на сума в размер на 47 500 лева от субсидии по програма „СЕПП-12“.

На 20.02.2013г. и на 30.04.2013г. от запорираната сметка на ищеца в „МКБ Юнионбанк“АД по сметка на съдебния изпълнител били преведени съответно 47 776 лева и 3 275.09 лева, получена от ищеца субсидия по програма „СЕПП-12“.

Ищецът неколкократно поискал от съдебния изпълнител да отмени запорите върху вземанията за безвъзмездната финансова помощ по договора и вземанията за субсидии по програма „СЕПП-12“, върху сметките в двете банки, по които тези вземания се получавали от ищеца, както поискал и съдебният изпълнител да възстанови сумите, които му били преведени от сметката на ищеца в „МКБ Юнионбанк“АД, съставляващи субсидии по програма „СЕПП-12“ –  молби и искания с вх.№13612/17.07.2012г., вх.№13789/20.07.2012г.,  вх.№13240/19.07.2013г.,  вх.№22355/18.11.2013г.,  вх.№23261/02.12.2013г. Съдебният изпълнител не отменил посочените запори, не възстановил сумите и не отговорил на исканията. Посочено е и, че по искането с вх.№22355/18.11.2013г. съдебният изпълнител постановил отказ, който бил съдебно обжалван.

Ищецът намира за незаконосъобразни  -  запорирането на всичките му сметки в банки, в частност двете сметки в „УниКредит Булбанк“АД и „МКБ Юнионбанк“АД, насочването на изпълнението върху субсидии по програма „СЕПП-12“, бездействието и отказа на съдебния изпълнител да отмени запорите и да възстанови сумите от субсидиите на ищеца. Поначало вземанията по изпълнителното дело били излишно преобезпечени /при отчитане на размера им и всички обезпечителни мерки/. Съдебният изпълнител не взел предвид погасяването на част от задължението с плащането на сумата от 12 000 лева и обезпечил и този размер. Сметката в „УниКредит Булбанк“АД не подлежала на запориране по причина, че по нея следвало да се преведе финансовата помощ по договор №08/123/00379. Субсидията  по сметката в „МКБ Юнионбанк“АД по програма „СЕПП-12“ била несеквестируема.

С тези си незаконосъобразни действия съдебният изпълнител лишил ищеца от възможността да разполага с паричните си средства, да развива дейност, от която да получава приходи, да погасява нарастналите си публични задължения. В резултат ищецът не могъл да осъществи инвестицията по договора №08/123/00379, поради което не получил финансовата помощ по договора в размер на 156 051 лева, не получил и печалба от експлоатация на инвестицията в размер на 42 307.20 лева за 2013г., в размер на 156 609 лева за 2014г., в размер на 159 038.10 лева за 2015г. и в размер на 161 467.20 лева за 2016г.

По тези съображения ищецът иска ответницата да бъде осъдена да го обезщети за причинените му от незаконното изпълнение имуществени вреди.

Ищецът счита, че има право и на обезщетения за забавено изпълнение на главните парични задължения, като поддържа, че ответницата е в забава за обезщетението за неполучената безвъзмездна финансова помощ от 12.07.2013г. /крайната дата за осъществяване на инвестицията/, а за обезщетенията за неполучените печалби – от първи нуари на съответната следваща календарна година.

Ответницата оспорва исковете като неоснователни.

Възразява за законосъобразност на действията по изпълнителното дело, въведени от ищеца като основание за претенциите му. При налагането им обезпечителните мерки били съобразени с размера на дълга по изпълнителния лист, и после със задълженията, предмет на събиране по делото. По въпроса за размера на обезпеченията съдебният изпълнител нямал право на преценка, а бил обвързан с размера на дълга по изпълнителния лист и исканията на взискателя. Ищецът, като солидарен длъжник отговарял за целия дълг, което обосновавало обезпечаването му в пълен размер от неговото имущество, независимо от обезпечаването на дълга от имуществото на другия солидарен длъжник. Сумите по програма „СЕПП-12“ не били субсидии от държавния бюджет и поради това не били  несеквестируеми. Съдебният изпълнител не бездействал по отправените до него искания на ищеца, а след събиране на становището на насрещната страна постановил изричен отказ от 18.11.2013г. Ирелевантно за запорирането на дадена сметка на длъжника бил източникът на сумите, които той очаква да получи по нея.

Възразява изпълнителните действия, с които ищецът обосновава претенциите си, да са извършени виновно. Извършеното след образуване на изпълнителното дело и налагане на обезпечителните мерки плащане на 12 000 лева от дълга по изпълнителния лист било доведено до знанието на съдебния изпълнител още по-късно. Съдебният изпълнител не знаел за несеквестируемостта /по твърдения на ищеца/ на част от сумите по запорираните сметки.

Възразява, че неполученото плащане по договора от ДФЗ не било загуба, а пропусната полза за ищеца. Освен това, с оглед съдържанието на договора, нямало достатъчно доказателства, че при осъществяване на инвестицията ищецът наистина би получил от ДФЗ финансова помощ в твърдяния от него размер. Нямало доказателства и, че ищецът би получил печалба от инвестицията в посочените в исковата молба години в твърдяните от него размери.

Възразява наложените по банковите му  сметки запори да са причина ищецът да не осъществи инвестицията по договора. Нямало пречка той да разполага със средствата си над размера, за който бил наложен запорът. В действителност всички налични при запориране на сметките му и по-късно постъпили по тях суми, вкл. тези от субсидии по програма „СЕПП-12“, били крайно недостатъчни ищецът да погаси всичките си задължения по делото и да осъществяви инвестицията по договора, с оглед на средствата, които трябвало да вложи за тази цел. Ищецът не извършил дори онези действия за осъществяване на инвестицията, които /съгласно договора и приложенията към него/ трябвало да бъдат извършени преди образуване на изпълнителното дело, както и онези, които е могъл да осъществи по всяко време независимо от изпълнителното дело – осигуряване на средства за финансиране на инвестицията от кредитиране. Бездействието на ищеца да извърши необходимото и независещо от изпълнителното дело било причина за неосъществяване на инвестицията, а не запорите и принудителното изпълнение върху сумите по сметките му. Ако все пак то било причина за неосъществяване на инвестицията, ищецът също допринесъл за това, като не платил дълга по изпълнителния лист, вместо неоснователно да го оспорва в продължителен период от време. Запорът на сметката в „УниКредит Булбанк“ не бил пречка ищецът да получи плащането по договора от ДФЗ, ако бе извършил инвестицията. Същата трябвало да се осъществи до 12.07.2013г. и действията на съдебния изпълнител след тази дата били неотносими към неосъществяването й.

Конституираният да подпомага ответницата „Застрахователно акционерно дружество „А.“АД – София оспорва исковете с доводи, идентични на изложените от нея.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице намира за установено следното:

На 12.07.2011г. между ищеца "***"СД и Държавен фонда "Земеделие" е сключен договор №08/123/00379/12.07.2011г. за отпускане на финансова помощ по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Съгласно чл.4.12 от договора "***"СД трябвало да извърши "инвестиция за оборудване и обзавеждане на цех за първична преработка на слънчоглед" - изцяло, както е одобрена, в срока по договора и в съответствие с одобрените бизнес план и инвестиционни разходи. При извършване на инвестицията при спазване на посочените условия и срок Държавен фонд "Земеделие" трябвало да предостави на дружеството безвъзмездна финансова помощ в размер на 50% от одобрените и реално извършени разходи. Съгласно чл.2 от договора и Приложение №1 към него стойността на инвестицията възлиза 312 103.74 лева, одобрената за финансиране инвестиция възлиза на 312 102 лева, а първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ възлиза на 156051 лева; в случай, че одобрената сума надхвърлела реално направените разходи, безвъзмездната финансова помощ щяла да бъде изплатена в размер на 50% от реално извършените и доказани разходи. Съгласно чл.3 от договора инвестицията трябвало да се извърши в двадесет и четири месечен срок от подписването на договора, т.е. в срок до 12.07.2013г.

    Няма спор, че ищецът не е извършил инвестицията, не е получил безвъзмездната финансова помощ по договора, не е получил и печалба от експлоатация на инвестицията.

Твърдението, че, ако инвестицията бе извършена, ищецът би реализирал печалба през 2013г. - 42 307.20 лева,  през 2014г. - 156 609 лева, през 2015г. - 159 038.10 лева и през 2016г. - 161 467.20 лева, не може да се приеме. Ищецът се позовава на приложение към договора - таблица 23 "Прогноза за нетните парични потоци на проекта". Видно е от документа, че посочените размери на печалба след данъчно облагане са прогнозирани за първите четири години на експлоатация на инвестицията, които първи четири години са прогнозирани да са 2011г., 2012г.,  2013г. и 2014г., а не процесните 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. Липсва база да се приеме, че, независимо кои са първите четири години на експлоатация на инвестицията, печалбата би била винаги в прогнозираните в приложението към договора размери, защото поредността на годината, в която се осъществява една стопанска дейност не е основният фактор, който има значение за печалбата. От много по-съществено значение са други фактори, в т.ч. пазарите /за суровини, за материали, за труд, за реализация на продукцията/, а прогнозите за тях не могат механично да се пренасят за една или друга година. Още по-малко извършените през 2010г. прогнози по тези показатели могат да се приемат за реално осъществили се в изминалите вече 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. По своята същност прогнозите по таблица 23 съставляват твърдение на ищеца пред ДФ“Земеделие“ за аргументиране  на необходимостта и полезността да му бъде предоставена финансовата помощ, което твърдение е било достатъчно обосновано за сключването на договора. В исковия процес обаче то не доказва, че, ако инвестицията бе осъществена и експлоатацията й бе отпочнала в 2013г., то в тази и в следващите 2014г., 2015г. и 2016г.  ишещът би получил печалба от нея и печалбата би била в размерите, както по-рано той е прогнозирал да се случи.  Освен прогнозите по таблица 23 към договора други доказателства по този въпрос ищецът не е представил, поради което и с оглед изложеното, той не е доказал, че ако инвестицията бе осъществена и експлоатацията й бе започнала, той наистина би получил печалба и то в твърдяните от него размери.

На 27.02.2012г. по ч.гр.д.№98/2012г. на КРС в полза на С.К.М.и Д.К.С.срещу  солидарните длъжници СД"***" и Г.И.К. - неограничено отговорен съдружник, е издадена заповед №74 за незабавно изпълнение на парично задължение, а именно: сумата 39 261 лева - дължима по споразумение от 22.12.2011г., законната лихва върху главното задължение от датата на подаване на заявлението 24.02.2012г. до окончателното му погасяване и разноски по делото - 785.22 лева държавна такса и 1 240 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист.

По молба на С.К.М.и Д.К.С.на 29.02.2012г. е образувано изпълнително дело №20123730400457 на ЧСИ ***с рег.№737 и район на действие ДОС.

Принудителното изпълнение е насочено срещу имущества и на двамата солидарни длъжници, както са поискани от взискателите - л.4, 5, 140, 179, 255 от изпълнителното дело.

В периода 07.03.2012г. - 03.04.2012г. съдебният изпълнител наложил и били вписани възбрани на по 1/2 идеална част от единадесет недвижими имота, собственост на солидарния длъжник Г.И.К., наложен бил запор върху притежаваните от него 500 дружествени дяла с номинал от по 10 лева в СД"***" и запор на два леки автомобила, собственост също на солидарния длъжник.

На 02.04.2012г. съдебният изпълнител наложил запори на вземанията на СД"***" от "Банка ДСК"АД, "Обединена българска банка"АД и "Уникредит Булбанк"АД. Видно от съобщенията, запорите са наложени за размера на вземанията по изпълнителния лист.

При запорирането й по сметката в "Банка ДСК"АД не е имало средства. На 10.04.2012г. от сметката в "Обединена българска банка"АД по сметка на съдебния изпълнител за погасяване на задълженията са преведени 450 лева. В "Уникредит Булбанк"АД е запорирана сметката на ищеца с №***, която е посочена в договора №08/123/00379/12.07.2011г. като тази, по която да бъде преведена безвъзмездната финансова помощ. При запориране на сметката по нея е имало 50 лева, от които 47.06 лева са преведени за погасяване на дълга на 05.04.2012г.  След налагане на запорите по сметките в посочените три банки средства не са постъпили.

С определение №198/20.04.2012г. по ч.гр.д.№98/2012г. на КРС, частично потвърдено с определение №420/25.06.2012г. по в.ч.гр.д.№451/2012г. на ДОС принудителното изпълнение е спряно в частта за събиране на сума в размер на 12 000 лева по заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

На 16.07.2012г. съдебният изпълнител наложил запор на вземанията на ищеца от "МКБ Юнионбанк"АД. Запорът бил изпълнен от банката по сметка №BG31CBUN91951000427095. При налагането на запора по сметката имало 1 855.54 лева., от които 1 743 лева на 19.07.2012г. били преведени за погасяване на задължението по изпълнителния лист. В последствие по същата сметка постъпили, както следва: на 03.08.2012г. - 56 лева, на 19.02.2013г. - 70 409.51 лева и на 30.04.2013г. - 3 275.09 лева. Съгласно заключението на вещото лице първата постъпила сума е от "Медицински център I"ЕООД, а следващите две са плащания на субсидии по програма "СЕПП 12".

С молба вх.№13612/17.07.2012г. ищецът поискал от съдебния изпълнител да отмени запор върху вземанията на дружеството за субсидии за арендуваните от него земеделски земи. С молба вх.№13789/20.07.2012г. ищецът отново поискал съдебният изпълнител да отмени запор върху вземанията му за субсидии за арендуваните земеделски земи, както и запора на сметката му в "МКБ Юнионбанк"АД, по която очаквал да получи субсидиите. Към втората молба ищецът приложил и разписка, издадена от лицето К.М.В.което не е страна по това дело, нито по изпълнителното дело. Съгласно разписката, на 30.03.2012г. посоченото в нея лице, като пълномощник на взискателите, получил от СД"***" чрез законния му представител сумата 12 000 лева, съставляваща част от вземането по чл.1 от споразумението от 22.12.2011г.

С молба вх.№13822/20.07.2012г. взискателите поискали принудителното изпълнение да продължи, като главното парично задължение бъде намалено с 12 000 лева.

С определение №355/02.08.2012г. по ч.гр.д.№98/2012г. на КРС принудителното изпълнение е спряно в частта за събиране на горницата над 12 000 лева до пълния размер на задълженията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

С вх.№14963/02.08.2012г. по изпълнителното дело постъпило уведомление от ТД - Варна на НАП за наличие на публични задължения на СД"***" в общ размер от 46 746.08 лева.

На 20.02.2012г. съдебният изпълнител наложил запор на вземанията на дружеството от сметката му в "МКБ Юнионбанк"АД и за присъединените в изпълнителното дело публични задължения.

На 20.02.2013г. от сметката на ищеца в "МКБ Юнионбанк"АД по сметката на съдебния изпълнител били преведени 47 776 лева, а на 08.05.2013г. били преведени 3 273.93 лева.

С молба вх.№12999/17.07.2013г. ищецът поискал постъпилата по сметката на съдебния изпълнител сума от 47 776 лева да бъде преведена за погасяване на публичните му задължения. Искането е оттеглено с вх.№13240/19.07.2013г., като вместо него ищецът заявил сумата 51 049.93 лева да му бъде възстановена от съдебния изпълнител. Сумата съставлява сбор от преведените от сметката му в "МКБ Юнионбанк"АД по сметка на съдебния изпълнител 47 776 лева - на 20.02.2013г. и 3 273.93 лева - на 08.05.2013г. В подкрепа на искането си за възстановяване ищецът посочил, че средствата са получени от дружеството като субсидия по програма "СЕПП 12" и поради това са несеквестируеми.

С писмо на ДФ"Земеделие", постъпило по изпълнителното дело с вх.№14301/07.08.2013г., съдебният изпълнител бил уведомен, че СД"***" е страна по договор по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Посочено е още, че евентуалните плащания по този договор ще бъдат извършени по посочените от дружеството пред Фонда пет банкови сметки - изписани в отговора и една от тях е тази в "МКБ Юнионбанк"АД.

С вх.№22355/18.11.2013г. ищецът отново заявил искане съдебният изпълнител да му възстанови сумата 51 049.93 лева като субсидия по "СЕПП 12".

Постановеният от съдебния изпълнител на 18.11.2013г. отказ да удовлетвори искането е последното действие от изпълнението, посочено от ищеца като основание на предявения иск - за което се твърди, че е незаконно осъществено и е причинило претендираните за обезщетяване вреди.

Случилото се в последствие по изпълнителното дело, включително частично разказано в исковата молба /но без твърдения за незаконност и причиняване на вредите/ е ирелевантно за предявения спор и поради това не подлежи на изследване.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Главните искове са по чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.74 ал.1 от ЗЧСИ. За да са основателени, необходимо е ответницата, като частен съдебен изпълнител, да е осъществила твърдяното от ищеца незаконно изпълнение, то да е сторено виновно, ищецът да е претърпял твърдяните от него вреди и те да са резултат от виновното незаконно изпълнение, осъществено от ответницата.

С две изключения /които ще бъдат обсъдени по-долу/ действията на ответницата, като частен съдебен изпълнител, по процесното принудително изпълнение, с които се свързва исковата претенция, не са незаконни. Противно на поддържаното от ищеца, налагането на запор на вземанията му по четирите банкови сметки не е излишно преобезпечаване на задълженията по изпълнителния лист, за чието събиране е било образувано изпълнителното производство. За изпълнението на задълженията ищецът СД"***" и съдружникът Г.И.К. са солидарни длъжници и в съответствие с чл.122 ал.1 от ЗЗД и чл.133 от ЗЗД всеки от тях е отговарял за цялото задължение с цялото си имущество. Поради това наложените върху имуществата на солидарния длъжник Г.И.К. обезпечения по изпълнителното дело са без значение при обезпечаването на дълга по изпълнителния лист от имуществото на другия солидарен длъжник СД"***". Следва да се посочи и разпоредбата на чл.88 изр.второ от ТЗ, изискваща принудителното изпълнение за дълг на дружеството да се насочи първо срещу него и само при невъзможност за удовлетворение - срещу съдружника. Следователно не е незаконно насочването на принудителното изпълнение срещу СД"***"  и в частност налагането на запор по сметките му, успоредно и едновременно с насоченото срещу съдружника принудително изпълнение.

Всъщност по времето, когато се е развило спорното принудително изпълнение, съдебният изпълнител изобщо не е имал право на преценка и не е можело да бъде държан отговорен за прекомерност на наложените обезпечения, каквито възможности са предвидени в сега действащите чл.441 ал.2 от ГПК и чл.442а от ГПК /нови ДВ бр.86/2017г./. В онзи период съдебният изпълнител е бил обвързан изцяло с исканията на взискателя, имащ правото по чл.426 ал.2 от ГПК да посочи няколко начина на изпълнение. Евентуален отказ да насочи изпълнението срещу едно или друго имущество на длъжника по субективна преценка на съдебния изпълнител за прекомерност би бил незаконен.

Наложените по банковите сметки на ищеца запори не са незаконни и  при отчитане на извършеното на 30.03.2012г. плащане на част от 12 000 лева от главното задължение по изпълнителния лист, сведения за което по изпълнителното дело постъпили едва с молба вх.№13789/20.07.2012г. на длъжника. Фактът на плащане на част от дълга след образуване на изпълнителното производство и извън него не десезира съдебния изпълнител за принудителното събиране на пълния размер на задължението по изпълнителния лист. След като не е налице хипотезата по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, съдебният изпълнител е обвързан с искането за изпълнение на взискателя за пълния размер на дълга по изпълнителния лист и действията му от 22.03.2012г. и от 16.07.2012г. за налагане на запор по сметките на ищеца в този размер не са незаконни.

Незаконно е поддържането на запорите по сметките на ищеца в пълния размер на задълженията по изпълнителния лист след датата 20.07.2012г., когато с молба вх.№13822/20.07.2012г. взискателите оттеглили искането си за изпълнение за част от 12 000 лева от задължението по изпълнителния лист и в този размер съдебният изпълнител е бил десезиран. По правилото на чл.45 ал.2 от ЗЗД вината на съдебния изпълнител тук се предполага, а и се потвърждава, с оглед изричното волеизявление на взискателите, че не желаят изпълнение в посочената част от 12 000 лева от задължението по изпълнителния лист.      Не е основателно поддържаното от ищеца за незаконно наложен запор по сметката в "Уникредит Булбанк"АД с №*** - по съображения, че по нея трябвало да получи безвъзмездната финансова помощ по договора с №08/123/00379/12.07.2011г., както и на сметката в "МКБ Юнионбанк"АД с №BG31CBUN91951000427095 - по съображения, че по нея получавал плащанията на субсидии по "СЕПП 12". Очакването по дадена банкова сметка ***, които са несеквестируеми, не е причина по съответната сметка изобщо да не може да бъде наложен запор - освен, ако по сметката не постъпват единствено и само несеквестируеми плащания. В случая такова твърдение няма, а и се установи, че при запорирането й в  сметката в "Уникредит Булбанк"АД е имало 50 лева, а в сметката в "МКБ Юнионбанк"АД е имало 1 855.54 лева, както и после са постъпили суми от "Медицински център I"ЕООД. Следователно нито една от двете сметки не е била предназначена само за плащанията към ищеца по договора за безвъзмездна финансова помощ и за субсидии по "СЕПП 12" и не е незаконно, че вземанията на ищеца по тези сметки са били запорирани - в секвестируемата им част, формирана от плащания на секвестируеми вземания на ищеца от трети лица. Тъй като обезпечението гарантира принудителното изпълнение, а то не може да бъде насочено срещу несеквестируемо вземане на длъжника, то  вземанията на длъжника от сметка в банка в размера, формиран от несеквестируеми плащания, е незаконно да бъдат запорирани.

В случая след налагането на запора по сметката на ищеца в "Уникредит Булбанк"АД не са постъпили никакви суми и е безпредметно изследването дали, ако бе постъпила финансовата помощ по договора с №08/123/00379/12.07.2011г., запорът по сметката в техния размер би бил законен.

За разлика от последното по сметката на ищеца в "МКБ Юноинбанк"АД са постъпили суми от платени субсидии по "СЕПП 12". Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, който е овластен да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми. В този смисъл е решение №143/25.10.2017г. по гр.д.№4666/2016г. на 3-то ГО на ВКС. Следователно и с оглед гореизложеното запорът и принудителното изпълнение върху вземанията на ищеца по посочената сметка за размера, формиран от несеквестируемите субсидии, са незаконни.

Освен това те са и виновно извършени, защото с молбата си от 20.07.2012г. ищецът указал на съдебния изпълнител сметката си в "МКБ Юнионбанк" като такава, по която получава плащания за субсидии по "СЕПП 12". Следвало е при това положение съдебният изпълнител да извърши необходимата проверка и да укаже на банката /трето задължено лице/, че запорът следва да се изпълнява по чл.508 от ГПК само в размера извън постъпилите в полза на длъжника плащания от субсидии по "СЕПП 12". Това не е сторено и извършеното от съдебния изпълнител принудително изпълнение върху средствата от субсидиите е виновно и незаконно.

Съответно на горното виновни и незаконни са бездействието по молбата на ищеца с вх.№13240/19.07.2013г. и изричният отказ от 18.11.2013г. на съдебния изпълнител да възстанови на ищеца преведената по сметката му /на съдебния изпълнител/ сума от  51 049.93 лева от субсидии за ищеца по "СЕПП 12".

Или от изложеното става ясно, че ответницата е осъществила виновно незаконно принудително изпълнение, свеждащо се до бездействието й след 20.07.2012г. да отмени запорите по сметките на ищеца за горницата над 12 000 лева от задължението по изпълнителния лист на взискателките, и за принудителното изпълнение върху вземанията на ищеца от сметката в "МКБ Юнионбанка"АД, формирани от субсидии по "СЕПП 12". Извън това останалите действия, които се сочат от ищеца, са законно осъществени.

Може да се приеме, че ищецът е претърпял първия вид имуществена вреда, който твърди. Вредата е общо понятие, свеждащо се до негативно явление в имуществото на ищеца, като определянето й като загуба /намаляване на имуществото/ или пропусната полза /неосъществено увеличаване на имуществото/ е въпрос на правна квалификация, грешката в която е ирелевантна.

Като се има предвид това, основателно е твърдението на ищеца, че е претърпял вреда в размер на 156 051 лева - пропусната полза от неполучената безвъзмездна финансова помощ по  договора с №08/123/00379/12.07.2011г.

Не може да се приеме обаче, че е претърпял и втория твърдян от него вид вреда - пропуснатата печалба през 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. от експлоатация на инвестицията. Както се посочи по-горе в решението, ищецът не е доказал по несъмнен начин, че експлоатацията на инвестицията /ако бе осъществена/ наистина би му донесла печалба в посочените четири години и то в твърдяния от него размер.

Несъмнено претърпяната от ищеца вреда - неполучената финансова помощ по договора - обаче не е резултат на установените незаконни действия и бездействия на ответницата в спорното принудително изпълнение. Същото би се отнасяло и до втория вид вреда - неполучените печалби, ако /обратно нагорното/ се бе установило , че те наистина биха били получени от ищеца при експлоатация на инвестицията.

Това е така, защото не незаконните действия и бездействия на ответницата, като съдебен изпълнител, и изобщо не проведеното от нея принудително изпълнение, в който и да било негов етап, е причината ищецът да не осъществи инвестицията в установения в договора краен срок 12.07.2013г. - условие за получаване на безвъзмездната финансова помощ. Посоченото в исковата молба, че поради наложените запори по сметките му ищецът не могъл да разполага със средствата си и да осъществи инвестицията, е несъстоятелно. По запорираните сметки на ищеца не е имало и до 12.07.2013г. не са постъпили средства, чийто общ сбор поне да се доближава до размера от 312 102 лева, които ищецът е трябвало да вложи в инвестицията, за да получи безвъзмездната финансова помощ. Щом като ищецът е нямал и не е получил по сметките си поне приблизително достатъчно средства за изпълнение на инвестицията, запорите по тези сметки, включително в частите, в които са били незаконно наложени и поддържани, не са причината той да не осъществи инвестицията. Всъщност в съдебно заседание законният представител на ищеца е обяснил, че той изобщо нямал намерение да ползва средствата от сметките за осъществяване на инвестицията; смятал да осъществи инвестицията със средства от кредит, какъвто му бил отказан поради „лошо кредитно досие“, с оглед множеството наложени по сметките му запори. Доколко последното е вярно, не е изследвано по делото, защото това съвсем ново обстоятелство не е заявено по реда на чл.214 ал.1 от ГПК като изменение на иска, предявен и поддържан на основание, че запорите по изпълнението са възпрепятствали ищеца да разполага със собствените си средства за осъществяване на инвестицията, а не на основание, че запорите са го възпрепятствали да получи средства от кредит за осъществяване на инвестицията.

Следователно неосъществяването на инвестицията в срок не е резултат на воденото срещу ищеца принудително изпълнение в периода до 12.07.2013г.,  което поради това не е причината ищецът да не получи безвъзмездната финансова помощ по договора и да претърпи тази вреда. Принудителното изпълнение след изтичане срока на договора е напълно без значение за получаването на финансовата помощ по договора, предпоставките за което вече са били отпаднали не по причина на изпълнението.

Що се отнася до неполучените печалби от експлоатацията на инвестицията /евентуални/, доколкото за тяхното получаване е достатъчно ищецът да осъществи инвестицията /дори и след срока на договора/, той не е бил възпрепятстван в тази насока от единствените две действия по изпълнителното дело след 12.07.2013г., с които свързва неосъществяването на инвестицията и неполучаването на печалба от експлоатацията й. Касае се за  бездействието по молбата на ищеца с вх.№13240/19.07.2013г. и изричния отказ от 18.11.2013г. на съдебния изпълнител да възстанови на ищеца преведената по сметката му /на съдебния изпълнител/ сума от  51 049.93 лева от субсидии за ищеца по "СЕПП 12". Те са незаконни, както се установи, но дори и да не бяха извършени и съдебният изпълнител веднага да бе възстановил на ищеца посочената сума, с нея той отново не би могъл да осъществи инвестицията, респ. да получи печалби в процесните четири години.

С оглед изложеното, съдът счита, че предявените искове са неоснователни. Не е осъществена хипотезата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата да обезщети ищеца за претендираните от него имуществени вреди, които да му е причинила с твърдяното от него незаконно принудително изпълнение. Съответно на това ответницата няма и акцесорното задължение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава. Предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени.

В съответствие с този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата платеното от нея възнаграждение за адвокат в размер на 13 920 лева. Това е договореното и платено от ответницата адвокатско възнаграждение. Видно е от платежния документ, че с него е платена една по-голяма сума, но разликата не съставлява възнаграждение по договора и не подлежи на присъждане. Така платеното възнаграждение надхвърля предвидения в чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ минимален размер с около 2 000 лева, което при отчитане на фактическата и правна сложност на делото не е прекомерно и възнаграждението не подлежи на намаляване, както неоснователно се иска от ищеца. 

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от СД“***“ – с.***, общ.Каварна, срещу ***Т. с ЕГН ********** ***,  искове са за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетения за имуществените вреди, които му е причинила от проведеното от нея като частен съдебен изпълнител с рег.№737 и район на действие ДОС незаконно изпълнение в периода 29.02.2012г. – 18.11.2013г. по изп.д.№20127370400457, а именно:

1.  сумата 156 051 лева – обезщетение за неполучена безвъзмездна финансова помощ по договор №08/123/00379;

2. сумата  42 307 лева – обезщетение за неполучена печалба за 2013г. от експлоатация на инвестицията по същия договор;

3. сумата 156 609 лева - обезщетение за неполучената печалба за 2014г. от експлоатация на инвестицията по същия договор;

4. сумата 5 000 лева  -  част от дължимото обезщетение /цялото в размер на 159 038.10 лева/ за неполучената за 2015г. печалба от експлоатация на инвестицията по същия договор;

5.  сумата 5 000 лева - част от дължимото обезщетение /цялото в размер на 161 467.20 лева/ неполучената за 2016г. печалба от експлоатация на инвестицията по същия договор.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от СД“***“ – с.***, общ.Каварна, срещу ***Т. с ЕГН ********** ***,  искове са за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетения за забавено изпълнение на главните задължения за обезщетения за вреди, които му е причинила от проведеното от нея като частен съдебен изпълнител с рег.№737 и район на действие ДОС незаконно изпълнение в периода 29.02.2012г. – 18.11.2013г. по изп.д.№20127370400457, в размер на законната лихва върху тях за периода до предявяване на исковата молба, а именно:

1. сумата 62 979.72 лева – законна лихва върху част от 80 000 лева от обезщетението за неполучената безвъзмездна финансова помощ;

2. сумите 17 074.43 лева, 55 663.93 лева, 1 268.95 лева и 761.24 лева – законни лихви върху части от по 20 000 лева от обезщетенията за пропуснатите печалби за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.

 

ОСЪЖДА СД“***“ – с.***, общ.Каварна, да заплати на ***Т. с ЕГН ********** ***, сумата 13 920 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: