Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. Добрич, 08.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осемнадесети декември година 2017

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

гражданско дело номер 358 по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. ***, срещу А.Р.Я. ***, с която е предявен иск за установяване на това, че ищецът не дължи на ответницата сумите, предмет на принудително събиране по изп.д.№20177370400236 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС, по изпълнителен лист, издаден по нохд №515/2009г. по описа на ДОС, а именно - 50 000 лева, съставляващи обезщетение за причинените от ищеца на ответницата неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 05.06.2009г.

Съгласно изложеното в исковата молба и поддържано от ищеца, вземането на ответницата било погасено по давност. Обезщетението било присъдено по нохд №515/2009г. на ДОС. За събирането му в полза на ответницата бил издаден изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело на Каварненския районен съд. Последно на 02.12.2010г. взискателят, ответницата в настоящото производство, поискал предприемането на изпълнително действие. От тогава започнал да тече нов давностен срок, изтекъл на 02.12.2015г. и довел до погасяване на вземането на ответницата от ищеца. Образуваното /след прекратяване на изпълнителното производство при държавния съдебен изпълнител/ изп.д.№20177370400236 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС имало за предмет събирането на суми, които ищецът не дължал на ответницата.

Ответницата е оспорила иска като неоснователен. Позовала се е на обстоятелства, свързани с противоправното деяние на ищеца, по повод което й е присъдено обезщетението по изпълнителния лист. Позовала се е и на грешка в изписването в изпълнителния лист на единния граждански номер на ищеца, както и отказа на държавния съдебен изпълнител да изпрати делото за събиране на вземането на частен съдебен изпълнител. Ответницата извършила необходимото за събиране на вземането си от ищеца, като подала молби за образуване на принудителното изпълнение и за справки, но при постъпилите данни, че ищецът не работи нямало какво друго да направи.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

С присъда №34/09.12.2009г. по нохд №515/2009г. по описа на ДОС М.М.М. е осъден да заплати на А.Р.Я. и Г.Н.Г./не е страна по настоящото дело/ по 50 000 лева, съставляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.06.2009г. Видно от направената отметка, присъдата е влязла в сила на 01.06.2010г. На 23.06.2010г. за присъдените с нея суми е издаден изпълнителен лист срещу М.М.М. с ЕГН **********.

По молба на А.Р.Я. от 13.10.2010г. е образувано изп.д.№110/2010г. на СИС при КРС, имащо за предмет събиране от длъжника М.М.М. на присъдените на взискателката вземания за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и законна лихва върху главното парично задължение, считано от 05.06.2009г. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателката е поискала вземането й да бъде събрано от трудовото възнаграждение на длъжника в затвора.

След образуване на производството държавният съдебен изпълнител изискал иформация от ТД на НАП за притежавани от длъжника сметки в банки, моторни превозни средства, търговски обекти, трудови договори. На 20.10.2010г. била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. По причина, че длъжникът не получавал трудово възнаграждение в затвора, запор на такова не бил наложен.

След повторна молба на взискателката държавният съдебен изпълнител изпратил съобщение, получено в затвора на 10.12.2010г., с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С писмо от 17.05.2011г. на началника на затвора съдебният изпълнител отново бил уведомен, че длъжникът не получава трудово възнаграждение.

С решение №44/25.06.2015г. по нохд №515/2009г. на ДОС е допусната поправка в издадения въз основа на влязлата в сила присъда изпълнителен лист в частта на изписания единен граждански номер на длъжника.

С молба от 11.11.2015г. взискателката поискала делото да бъде прехвърлено при ЧСИ Лучия Тасева и район на действие ДОС. Молбата е подадена от адвокат, неупълномощен по делото. След отстраняване на нередовността по молбата държавният съдебен изпълнител постановил разпореждане от 01.12.2015г., с което отказал да изпрати делото за продължаване на принудителното изпълнение от частен съдебен изпълнител.

След тази дата съдебният изпълнител изискал нови справки от различни институции за актуалното местонахождение, гражданско и имуществено състояние на длъжника, както и с молба от 05.01.2017г. взискателката поискала съдебният изпълнител, ако не може да събере вземанията й, да изпрати делото на посочения ЧСИ.

С постановление от 11.01.2017г. държавният съдебен изпълнител констатирал, че от м.декември 2010г. взискателката не е искала извършването на изпълнителни действия и прекратил производството.

След като А.Р.Я. получила изпълнителния лист срещу М.М.М. от СИС при КРС, по нейна молба от 05.04.2017г. за събиране на сумите по същия било образувано изп.д.№20177370400236 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск за основателен.

В съответствие с чл.116 б.“б“, чл.115 б.“ж“ и чл.117 ал.1 от ЗЗД на 01.06.2009г., когато е влязла в сила присъда №34/09.12.2009г. по нохд №515/2009г. по описа на ДОС, за присъденото на А.Р.Я. вземане за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева от М.М.М. е започнал да тече петгодишен давностен срок. В съответствие с чл.116 б.“в“ от ЗЗД този срок прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Подаването на молба за образуване на изпълнително производство, проучването на имущественото състояние на длъжника, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение не са изпълнителни действия и поради това те не прекъсват давността. В този смисъл са разясненията по т.10 от ТР №2/2013/26.06.2015г. по т.д.2/2013г. на ОСГКТК на ВКС. Изпълнителни действия, прекъсващи давността, са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, опис, оценка, публична продан и т.н.

В случая изпълнителното действие, прекъсващо започналата след влизане в сила на присъдата давност, е наложеният на 10.12.2010г. по изп.д.№110/2010г. на СИС при КРС запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. От тази дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок., който изтича на 10.12.2015г.

В периода до 10.12.2015г. действия на принудително изпълнение не са извършени. Въпреки наложения запор вземането на взискателката не е събрано, тъй като длъжникът не е имал вземане за трудово възнаграждение и взискателката не е поискала друг изпълнителен способ.

Единственото искане, отправено от взискателката до изтичане на погасителната давност за вземането й за обезщетение, е това от 11.11.2015г., но то е за прехвърляне на изпълнителното дело при друг съдебен изпълнител, а не за извършване на изпълнително действие. Освен това изпълнителното производство по делото на СИС при КРС е било вече прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Постановлението за прекратяване е издадено по-късно, но то има само декларативен характер, а прекратяването следва от факта на изминаването на две години в бездействие от страна на взискателя и настъпва по силата на закона. Погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия на принудително изпълнение; действия на принудително изпълнение могат да се предприемат само в рамките на висящо /непрекратено/ изпълнително производство. Следователно поискани от кредитора и/или извършени от съдебния изпълнител действия, независимо от тяхното естество, по прекратено изпълнително производство не водят до прекъсване на погасителната давност по чл.116 б.“в“ от ЗЗД. Не е предвидено в чл.116 от ЗЗД и в чл.115 от ЗЗД основание за прекъсване или спиране на давността допуснатата в изпълнителния лист очевидна фактическа грешка в единния граждански номер на длъжника /още повече, че тя не е била пречка за индивидуализиране адресата на изпълнителния лист/. Що се отнася до възраженията на ответницата в настоящото производство, свързани с деянието на ищеца, за което й е присъдено обезщетението, те са житейски разбираеми, но правно ирелевантни.

От изложеното следва, че предявеният иск по чл.439 от ГПК е основателен. След приключване на съдебното производство, по което е издадено изпълнителното основание - присъда №34/09.12.2009г. по нохд №515/2009г. по описа на ДОС, са настъпили обстоятелства, довели до погасяване на задълженията на длъжника М.М.М. към А.Р.Я.. На осн.чл.110 от ЗЗД и чл.111 от ЗЗД следствие погасяването им по давност М.М.М. не дължи на А.Р.Я. вземанията по изпълнителен лист, издаден въз основа на присъда №34/09.12.2009г. по нохд №515/2009г. по описа на ДОС, за чието събиране е образувано изп.д.№20177370400236 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС, което следва да бъде установено между страните.

В съответствие с този резултат по иска и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разходите за водене на делото в настоящата инстанция, а именно – 2 000 лева държавна такса и 2030 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.М.М. с ЕГН ********** ***, срещу А.Р.Я. с ЕГН ********** ***, че

М.М.М. не дължи на А.Р.Я. поради погасяването им по давност вземанията по изпълнителен лист, издаден въз основа на присъда №34/09.12.2009г. по нохд №515/2009г. по описа на ДОС, за чието събиране е образувано изп.д.№20177370400236 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС, а именно – сумата 50 000 лева, съставляваща обезщетение за причинените от ищеца на ответницата неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 05.06.2009г.

ОСЪЖДА А.Р.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на М.М.М. с ЕГН ********** ***, платените от него за първоинстанционното производство държавна такса от 2000лева и адвокатско възнаграждение от 2030 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: