Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         1,        8.01.2018 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На шести декември две хиляди и седемнадесета година

  В открито заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДИАНА ДЯКОВА

                                              Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

               ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

 

при секретаря Пепа Митева                                                  

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 483 по описа за 2017 година намира следното:

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 2913/9.08.2017 г. ( по регистратурата на КРС) на ответниците М.П.П. и Д.Б.П. *** срещу Решение № 89 от 21.07.2017 г. на Каварненския районен съд по гр. д.№ 49/2016 г. в частите, с които е отхвърлен заявеният от тях инцидентен установителен иск и е уважен предявеният срещу тях отрицателен установителен иск за право на собственост върху поземлен имот, нива с идентификатор № *****.*.**по кадастралната карта на село С., община Ш. .

         В жалбата се оспорват като необосновани фактическите констатации на съда ( по инцидентния иск за нищожност на административен акт ) ,че имотът бил към дата 5.09.2001 г. общинска собственост при липса на доказателство за решение № 86/1.10.1999 г. относно определяне на земите по член 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и неубедителност ( поради  изготвянето му въз основа на регистър със записвания за имот № **** ) на заключението на вещото лице. Необсъждането на последователно постановените административни актове ( по заявлението на Д.С.К. по член 11, ал.1 от ЗСПЗЗ ) и съдебни актове ( по адм. д.№ 33/1996 г. и № 9/1998 г. по описа на КРС и АДПРН № 104/ 1997 г. по описа на ДОС ) е обусловило погрешния извод, че обектът, с който ищците са обезщетени, е общинска земя по член 19,ал.1 от ЗСПЗЗ, а не собственост на основание реституция на наследодателя Д. К. и че административният акт ( за обезщетяването ), оспорен с инцидентен иск, не е нищожен по липса на предмет. Решението за уважаването на отрицателния установителен иск се оспорва като недопустимо по липса на правен интерес от воденето му, в алтернатива като неправилно поради допуснати процесуални нарушения : надценяване обясненията на съответника - сънаследника С.К. ( с признание на иска ) по общите факти, необсъждане на дарението на 1/3 ид. част от спорния имот от С.К.на И.Г. при преценката дали е  упражнявано от ответниците и праводателите им владение в сочения срок

( считано от 1992 г. за период от 24 години  ) . Не е разгледано възражението на ответниците за друго начало на давността - 31.05.2010 г. ( датата на дарението ) в полза на надарената – една от праводателките на въззивниците и за непрекъсването й с предявяването на претенцията . Иска се според пороците на обжалваното решение то да се отмени ( по инцидентния иск ) и обезсили  ( по главния иск ) , в алтернатива да се отмени във всички части като инцидентният иск се уважи, а главният иск да се прекрати или отхвърли с присъждане на разноските .

         Третото лице – И.В.Г. *** изразява становище за основателност на жалбата .  

         Третите лица – М.Д.В. *** и ОбС по земеделие, град Ш. не изразяват становище по жалбата. 

         В отговор на тримата ищци Н.Т.Г., М.Х.Х. и П.Х.Х. жалбата се оспорва като неосновател-на.  

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата , отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално недопустимо в частта по инцидентния иск,  процесуално допустимо и правилно в частта по главния иск .

         В исковия процес е недопустимо да се съединява инцидентен иск за  нищожност на индивидуален административен акт ( в случая акт по член 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ на органа по поземлена собственост за обезщетяване със земеделска земя ), когато той се противопоставя на страна по делото като основание на правото ( в случая , вещно ) на другата страна . Оспорването на такъв акт се осъществява чрез жалба на лице с признат от закона интерес, която се разглежда по друг съдопроизводствен ред , на административното производство - член 126 и сл. от АПК. Основанията за оспорване на административните актове са посочени в член 146,т. 1-5 от АПК. Неприложими са основанията за нищожност на гражданскоправните сделки ( в т.ч. основанието по член 26,ал.2, пр.1 от ЗЗД – невъзможен предмет). Първоинстанционният съд не е имал правомощието да се произнася с диспозитив по валидността на административния акт. Постановеното от него решение за отхвърляне на оспорването е недопустимо и подлежи на обезсилване . Дължал е обаче инцидентно произнасяне по валидността му с оглед твърдяното от ответниците несъответствие с материалния закон ( след като имотът е придобит от наследодателя на праводателите им Д. К. въз основа на стабилен административен акт – решение за земеделска реституция от 10.08.1994 г. и обектът на правото му на частна собственост не може да служи за обезщетяване на ищците по реда на ЗСПЗЗ ) в съгласие с член 17,ал.2 от ГПК като ( изразено само в мотивите ) становище по обуславящ ( собственическата легитимация на ищците ) въпрос. 

         Ищците са предявили срещу въззивниците иск по член 124,ал.1 от ГПК за отричане на правото им на собственост върху земеделския имот с площ от 12,667 дка и идентификатор № *****.*.**по кадастралната карта на село С., обособен при разделянето на имот с идентификатор № *****.*.*с площ от 19,001 дка , еднакъв на имот с № **** по плана за земеразделяне на землището на това село . Твърдяли са, че по – големият имот ( № **** ) е придобит от тях, като наследници на Т.Д.Г. въз основа на решение № *** от 5.09.2001 г. на бившата Поземлена комисия, град Ш. по заявление № ****/1992 г. за обезщетяване със земя от общинския поземлен фонд , издадено на основание член 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, както и че ответниците не са придобили в съпружеска имуществена общност реалната част от него ( имота с № *****.*.**) на производно основание ( договор за продажба по нот.акт № 134/ 18.05. 2013 г. на Нотариус , с рег.№ *** с район на действие – КРС ) след като Д. К. , наследодател на техните праводатели ( помагачи ) М.Д.В. и И.В.Г., черпещи права като съделители от договор за делба от 8.05.2013 г. , не е притежавал към момента на откриване на наследството през 2007 г. нивата от 19,001 дка в село С.

( а е притежавал нива със същата площ в землището на село З.С.) .

         Конкуренцията на правата на собственост на срещупоставените страни върху един и същи имот е една от предпоставките, при които някоя от тях може да избере в защита на правото си предявяването на иск за установяване несъществуване на право на собственост у другата, както следва от разясненията на т. 1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно ищците, както правилно е приел районният съд , имат правен интерес от воденето на иска. В настоящия случай на защитавано от тях право, което е несъвместимо с отричаното у ответниците право от същия вид - пълното право на собственост, преценката на съда за собственическата легитимация на ищците е относима към основателността, а не към допустимостта (правния интерес) на иска. ( определение № 427 от 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/2013 г. на ІІ, г. о. на ГК на ВКС ) .

         Наследодателят на въззиваемите ( ищци ) Т.Д.Г. , починал на 6.02.1994 г. и наследодателят на помагачите на въззивниците Д. С. К. , починал на 26.05.2007 г., са подали заявления по член 11,ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи в землището на село С. . С решение № *** от 5.09.2001 г. на бившата поземлена комисия, град Ш. по член 27а,ал.1 от ППЗСПЗЗ по заявление с вх.№ ****/1992 г. наследниците на Т.Д.Г. са обезщетени със земя, включена в общинския поземлен фонд - нива от 19,001 дка, имот с № **** по плана за земеразделяне на землището на село С. и още една нива. С това решение е изпълнен влязъл в сила съдебен акт от производство по член 14,ал.3 от ЗСПЗЗ – решение № 24 от 15.06.2000 г. на Каварненския районен съд по адм.д.№ 5/1998 г. , отменящо отказ за възстановяване на 98,400 дка земеделска земя в село С. и възстановяващо правата на наследниците върху нея. От мотивите на решение № *** от 5.09.2001 г. на ПК следва, че обезщетяването е при условията на член 19, ал.1- 19 от ППЗСПЗЗ ( в стари редакции ) заради недостиг на земята в границите на територията на плана за земеразделяне спрямо размера на земята за възстановяване .

         С  нот. акт № */23.02.1995 г. по нот.д .№ ***/1995 г. ,издаден по член 587, ал.1 от ГПК,  Д. К. е признат за собственик на същия имот – нива  в местността „ Г.М.” с площ от 19,001 дка , имот с № **** по плана за земеразделяне на землището на село С., въз основа на решение № *** от 10.08.1994 г. на бившата ПК, град Ш. по заявление с вх. № ***/1991 г. по член 27 от ППЗСПЗЗ. Това решение не е запазено в архива на службата и по тази причина не е събрано по делото като доказателство. Правилно е прието от съда, че фактът за представянето му в нотариалното производство, е обхванат от материалната доказателствена сила на нотариалния акт по член 179,ал.1 от ГПК . Констативният нотариален акт има обвързваща доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост върху нивата в село С. на наследодателя Д. К..

         Първоинстанционният съд е направил верни констатации за съдържанието на последвалите ( решението от 10.08.1994 г. по член 27,ал.1 от ППЗСПЗЗ ) актове на органа по поземлената собственост по същото заявление и на съдилищата ( в производствата по адм. д.№ 33/1996 г. и № 9/ 1998 г. по описа на КРС и АДПРН № 104/1997 г. по описа на ДОС ), но е достигнал до неправилни изводи за правните им последици. Решение № 29 от 18.03.1996 г. на бившата ПК, съставляващо акт за отмяна на възстановителното решение и отказ за възстановяване на правата на Д. К. върху същата земя, е обявено за нищожно с окончателното Решение № 19 от 28.09.1998 г. на КРС по адм.д.№ 9/1998 г. ( постановено след отмяна по реда на надзора на съдебното решение по адм.д.№ 33/1996 г. по описа на КРС за отхвърляне на жалбата срещу отказа и връщане на делото за новото й разглеждане ). Следователно и към 28.09.1998 г. придобитото от наследодателя право на собственост върху нивата от 19,001 дка в село С. на основание стабилния административен акт от 10.08.1994 г. не е било прекратено . Правилно съдът е придал правно значение на неговите молби от 23.05.2002 г. ( на л.234) и от 4.06.2002 г. ( на л.232 ) . С тях собственикът К. е поискал преразглеждане на въпроса за местонахождението на обекта на възстановеното му право и определянето му в землището на село Д. ( по първата молба ) и в землището на село З.С.( по втората молба) . С решение № 6022 от 7.06.2002 г. бившата поземлена комисия е уважила второто му искане и го е обезщетила с нива от 19 дка ,

ІІІ категория, имот с № ***** по плана за земеразделяне на землището на село З. С..

         Решението от 7.06.2002 г. съставлява акт за изменение на влязлото в сила решение за земеделска реституция по искане на заинтересования заявител съобразно уредената в член 14,ал.7 от ЗСПЗЗ ( в ред. от изм.,Дв,бр. 106 от 2000 г. ) възможност за прераглеждане. То не е оспорено от въззивниците и има за правна последица прекратяване на правото на собственост на Д. К. *** и възникване на правото му на собственост върху нива ( със същата площ ) в село З. С.

         Решението на поземлената комисия от 5.09.2001 г. за обезщетяването на въззиваемите  е издадено, както вече се посочи, на основание член 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Оспорено е като нищожно. Въззивният съд приема, че съществуващата към постановяването му правна уредба на член 19,ал.1 -19 от ППЗСПЗЗ предвижда правомощие органът по поземлена собственост да обезщетява собствениците с възстановени права със земя от общинския по-землен фонд. Действително към 5.01.2001 г. имотът, предоставен в обезщетение, не е бил общински ( станал е общински по – късно на 7.06.2002 г. ).  Това нарушение обаче сочи, че актът е издаден при липса на един само елемент от фактическия състав, посочен в приложимата материалноправна разпоредба . До нищожност на административния акт води липсата на всички предпоставки от закона, при които може да се издаде акт с такова съдържание. Ето защо решението не е нищожно .  

         Поради правопрекратяващото действие на решението по член 14,ал.7 от ЗСПЗЗ от 7.06.2002 г. , в откритото през 2007 г. наследство на Д. К. ***.  Сключените след смъртта му на дата 31.05.2010 г.,  с нот. акт № ** по нот.д.№ ***/ 2010 г. договор за дарение между съпругата му и помагача И.Г., с предмет 1/3 идеална част и на дата 8.05.2013 г. договор за доброволна делба между на-дарената Г. и двете деца на К. : М.В.  и С.К. ( съответник по другия иск, отхвърлен с влязлото в сила решение при признание на иска ) съставляват актове на разпореждания с чужди на дарителката и съделителите права . Следователно праводателите на въззивниците – техни помагачи : И.Г. и М.В. не са придобили на производни основания ( дарението и делбата ) никакви права върху спорния имот . Въззивниците също не са станали по силата на сключения с тях договор за продажба собственици.

         До 7.06.2002 г. наследодателят се е легитимирал на основание първо-началното решение от 1994 г. за земеделска реституция като собственик на нивата в село С. . Релевантно за придобивната давност при условията на член 82 от ЗС е евентуално негово владение след тази дата. Но свидетелствата на С. И.Г. изключват той е да владял имота след 7.06.2002 г. ; владял е само нивата в село З.С.чрез съответните лица и кооперацията ( ЗКПУ „Д.”, село Д. ) , на които е предоставял ползването й . По правоприемство от К. и наследниците му не са получили владението върху нивата в село С. . Няма по делото доказателства те да са установили владение върху нея след смъртта му . В договора за дарение между преживялата съпруга и третото лице И.Г. няма удостоверено съгласие за предаване на владението . В обясненията си от съдебно заседание от 28.02.2017 г. съответникът ( син и сънаследник на Д. К. ) , ценени съобразно член 217 от ГПК , той е посочил, че единствената земя, която е останала по наследство от баща му , е в село З.С.и само за нея са получавани ренти . Следователно въз основа на продажбата от 18.05.2013 г. въззивниците също не са получили владението върху нивата в село С. и придобиването й от тях по давност също е изключено. При това положение изводът на съда, че те не са собственици на нивата е правилен , уважаването на отрицателния установителен иск е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава решението по този иск .

         На основание член 78,ал.1 и ал.3 е от ГПК въззиваемите имат право на сторените във въззивното производство разноски , така както са ги сто-рили съобразно представените на договори за правна защита и съдействие- 400 лева в полза на въззиваемия Н.Г. и 200 лева в полза на въззиваемите П.Х. и М.Х. .

         Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

         ОБЕЗСИЛВА Решение № 89 от 21.07.2017 г. на Каварненския районен съд по гр. д.№ 49/2016 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.П.П., ЕГН: ********** и Д.Б.П. , ЕГН: ********** инцидентен установителен иск за нищожност на административен акт -  решение № ***/5.09.2001 г. на поземлена комисия, град Ш. по член 27а,ал.1 от ППЗСПЗЗ по заявление с вх.№ ****/1992 г. за обезщетяване на наследниците на Т.Д.Г. със земя от общинския поземлен фонд и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.

         ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е признато за установено, че М.П.П., ЕГН: ********** и Д.Б.П. , ЕГН: **********,***, не са собственици на недвижим имот – нива с площ от 12,667 дка и идентификатор № *****.*.**по кадастралната карта на село С., община Ш. , по предявения срещу тях иск на Н.Т.Г., ЕГН: ********** *** , М.Х.Х., ЕГН: ********** и П.Х.Х., ЕГН: **********,*** , при участието на третите лица- помагачи на ответниците : И.В.Г. , ЕГН: **********, М.Д.В., ЕГН: **********,*** . ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН: ********** и Д.Б.П. , ЕГН: **********,*** да заплатят на  Н.Т.Г., ЕГН: ********** *** сумата от 400 ( четиристотин ) лева, сторени по делото разноски за въззивното производство .

         ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН: ********** и Д. Б. П. , ЕГН: **********,*** да заплатят на М. Х.Х., ЕГН: ********** и П.Х.Х., ЕГН: **********,***, сумата от 200 ( двеста ) лева, сторени по делото разноски за въззивното производство.

         РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                2.