Р Е Ш Е Н И Е

№ 4 , гр. Добрич, 10.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 246 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, рег. № 15340/ 12.09.2017 г., подадена от ищеца „И.” ООД, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. Балчик, ул. „***” № 47, с ЕИК ***, против решение № 717/ 04.08.2017 г., постановено по гр. д. № 2582/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е била отхвърлена претенцията му по чл. 221 ал. 2 от КТ му против С.Й.Н. ***, с ЕГН **********, за осъждането и да заплати сума в размер на 1 242. 86 лв., представляващи действително претърпените вреди от работодателя вреди за това, че е останал без работник за времето от 08.07.2016г. до 30.09.2016г., поради дисциплинарно уволнение на работника С.Й.Н., както и в тежест на ищеца са били възложени сторените от ответницата разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било немотивирано и незаконосъобразно. Неправилно Районният съд отказал да кредитира показанията на св. Калоян Костов, като не изложил мотиви защо приема показанията на водения от ответната страна свидетел. Неаргументирани били твърденията, че документите по делото били антидатирани и съставени с оглед целите на процеса. Неоснователни били и изводите на съда, че номерацията на заповедите била различна, тъй като същите касаели различни обекти, а заповедната книга се състояла от една страница, а законодателството не съдържало изрично изискване за пронумероване и прошнуроването и. Настоява се за отмяна на първоинстнационното решение и цялостното удовлетворяване на ищцовата претенция.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна С.Й.Н. е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на допустимостта на заявената претенция, тъй като държавната такса за въззивното обжалване били депозирана на 26.09.2017 г., след като срокът за отстраняване нередовността и изтекъл на 25.09.2017 г. Жалбата освен това била неоснователна. Изводите на съда за заинтересованост на св. Костов били правилни. Ищецът не доказал възникването на действителни вреди по вид, размер и причинно – следствена връзка с напускането на работа от страна на ответницата. Настоява се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Препис от решението е било връчено на ищцовата страна на 24.08.2017 г. Въззивната жалба е подадена на 07.09.2017 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от „И.“ ООД против С.Й.Н. претенции за осъждането и да заплати сумата от 1 350 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на ищеца в резултат на незаконното уволнение на ответницата, изчислени по размер на брутното и трудово възнаграждение в периода след 08.07.2016 г. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, между страните имало сключено срочно трудово правоотношение, което било прекратено поради дисциплинарното уволнение на ответницата със заповед № 556/ 30.06.2016 г., връчена и на 08.07.2016 г. В резултат на уволнението и във връзка с натовареността на работодателя по време на туристическия сезон, поради което предвидил заемането по щат на 9 длъжности „камериерка“, заемана от С.Й.Н., работата на останалите служители била затруднена. Вместо нея през целия сезон работодателят успял да намери само още четирима души. Причинените му вреди ищецът изчислява в размер на брутното трудовото възнаграждение на ищцата за периода на изтичане срока на трудовото и правоотношение. Настоява за уважаване на исковете, претендира разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата С.Й.Н., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на заявената претенция с възраженията, че на ищеца – работодател не са били причинени вреди, тъй като непосредствено след уволнението на ответницата е наел друго лице на нейно място. Самата тя не можела да носи отговорност за непопълването на щата за длъжността „камериерка“, поради което настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е съществувало срочно трудовото правоотношение по силата на трудов договор № 558/ 03.05.2016 г., с който С.Й.Н. е заемала длъжността „камериерка“ в хотел „***“ в с. К., общ. Балчик, стопанисван от дружеството – ищец, в срок до 30.06.2016 г. На 19.06.2016 г. ответницата подала молба за освобождаване от работа от 20.06.2016 г., върху която била поставена резолюция от счетоводителя, че следва да бъде спазен едномесечен срок за предизвестие. Изпратена и била покана за явяване при работодателя за изясняване отношенията помежду им, на която С.Н. не се отзовала. На 30.06.2016 г. бил съставен протокол, в който било отразено, че работницата не се явила повече от два работни дни на работното си място, поради което със Заповед № 556/ 30.06.2016 г. и на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ трудовото и правоотношение било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е била връчена на ответницата на 08.07.2016 г. и не е била обжалвана от нея.

От представените писмени доказателства се установява, че на длъжността „камериерка“ дружеството – ищец назначило следните лица: Г.В.И.по силата на трудов договор № 591/ 02.06.2016 г., Г.Т.А.на основание трудов договор № 609/ 13.06.2016 г., Ж.П.Т. на основание трудов договор № 557/ 03.05.2016 г. и Н.Д.С.по силата на трудов договор № 601/ 06.06.2016 г. След издаване на заповедта за уволнение на С.Н. работодателят сключил трудов договор № 643/ 04.07.2016 г. за същата длъжност с Т.В.Т., на 05.07.2016 г. сключил трудов договор № 646 с Г.О.А.и трудов договор № 645 с И.В..

Всяка от страните ангажирала гласни доказателства по делото.

В показанията си св. К.И.К., управител на счетоводното дружество, водещо счетоводството на ищеца, е заявил, че ответницата подала пред него молбата си за освобождаване от работа, върху която той поставил резолюция за спазване на предизвестието. Попитал я е дали е намерила заместник, тя отвърнала отрицателно. По щатно разписание били предвидени девет щата за длъжността „камериерка“, през целия сезон били заети по – малко. Заради отсъствието на С.Н. останалите камериерки следвало да си разпределят и нейната работа, което водело до затруднения, лошо почистване на стаите и баните в хотела, а това водело от своя страна до лоши отзиви в хотела в сайта на буукинг.ком и други резервационни сайтове. Налагало се в работата по почистването да се включат и управителката, и домакинката, и рецепционистите.

Св. Ж.П.Т., също камериерка в ответното дружество, е заявила, че когато С.Н. си заминала, останали четири камериерки, които си разпределили и нейната работа.

В хода на първоинстанционното производство съдът е назначил СИЕ, от заключението по която се установява, че периодът на оставане без работа от страна на ищеца е от 21.06. до 03.07.2016 г. – 13 календарни дни, от които 9 работни. Среднодневното брутно възнаграждение на ответницата е възлизало в размер на 23. 68 лв., сумирано за 9 работни дни е изчислено в размер на 213. 16 лв.

Районният съд е назначил и СТЕ във връзка с публикациите на гости на хотела в резервационните програми и отзивите, сочещи на недобро почистване на стаите, баните и общите помещения в хотела. Нито в исковата молба, нито в първото по делото заседание, в което на процесуалния представител на ищеца е била предоставена възможност да уточни в какво се изразяват действителните вреди на дружеството – работодател, не са били релевирани такива твърдения. По реда на чл. 146 ал. 1 от ГПК ищецът е уточнил исковата си молба, като е посочил, че поради напускането на работа от страна на ответницата работата на хотела е била силно затруднена, тъй като щатът на камериерките не е бил зает. Нейното освобождаване от работа е възпрепятствало нормалната работа на хотела и персонала.

Твърденията за лоши отзиви за хотела са били въведени едва в следващите съдебни заседания и поради тази причина са преклудирани, още повече, липсват твърдения в какво са се изразили действителните вреди – по – малко резервации в хотела, по – малко постъпления, неустойки и пр. Поради тази причина тези твърдения на ищеца изобщо не подлежат на разглеждане. Предметните рамки на спора са очертани от ищеца с исковата молба, с уточнителната молба и с изявленията му в първото съдебно заседание, че работата на останалия персонал е бил силно затруднен и че заради освобождаването на ответницата щатът е останал непопълнен с камериерки. За това обстоятелство, че работодателят не е успял да намери персонал до пълното заемане на 9 щатни бройки за камериерки, ответницата не следва да отговаря. Това е част от организацията на работата на самия работодател, която не се влияе от поведението на С.Н.. По отношение затрудняването на работата, то Окръжният съд намира, че такова действително е било налице и е било породено изобщо от малкия брой камериерки и от дисциплинарното уволнение на ответницата, за което страните не спорят. В този случай и на основание чл. 221 ал. 2 от КТ работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Както в исковата си молба, така и в последващата си молба ищецът е обвързвал обезщетението, дължимо му от ответницата с размера на брутното и трудово възнаграждение за периода до изтичането на срочното и трудово правоотношение. При такова, обаче, законодателят е предвидил, че на обезщетяване подлежат действително причинените вреди на работодателя, които следва да бъдат доказани както по основание, така и по размер. Такова доказване не е проведено от ищцовата страна. Обезщетение, изчислено по размер на брутното трудово възнаграждение се дължи единствено в хипотезата на безсрочно трудово правоотношение, каквото не е съществувало между страните. В случай на срочно трудово правоотношение ищецът – работодател, като носещ доказателствената тежест за това, е следвало да установи, че в резултат на уволнението на работницата е претърпял действителни вреди, напр. плащал е по – високо възнаграждение на останалите работници, наемал е повече от необходимия брой лица, за да свърши същата работа и т. н. Такива твърдения не са били нито изложени от ищцовата страна, нито са били доказани. Следователно искът е останал недоказан и правилно като краен резултат е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Решението му като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора Районниятсъд е възложил в тежест на ищеца сторените от ответницата разноски. При настоящото разглеждане на спора на въззиваемата следва да бъдат присъдени 150 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 717/ 04.08.2017 г., постановено по гр. д. № 2582/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич.

ОСЪЖДА „И.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., общ. Балчик, ул. „***” № 47, да заплати на С.Й.Н., с ЕГН **********,*** сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляващи сторени съдебни разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 280 ал. 3 т. 3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.