Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

гр.Добрич 29.01.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и четвърти януари 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №541 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Е.Е.Ш. *** срещу решение №75,т.І,стр.879/11.07.2017 г. по гр.д.№83/2017 г. на Тервелския районен съд,поправено с решение №109/23.10.2017 г. по същото дело на ТРС,с което е уважен предявен на основание чл.127а ал.2 от СК иск и е разрешено на малолетното дете на страните Е.Е.Е. да бъде издаден паспорт за задгранични пътувания по заявление,подадено само от неговата майка С.М.Ш.,без съгласието на другия родител-бащата Е.Е.Ш.,респ. е дадено разрешение детето да пътува извън пределите на Р.България-да напуска територията на страната,придружавано от майката,без да е необходимо за целта съгласието на бащата,като осъществява неограничен брой пътувания за срок от пет години,считано от влизане в сила на решението,от Р.България до страни от ЕС с цел туризъм и гостуване.Въззивникът настоява за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно и необосновано и за отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемата С.М.Ш. *** не е депозирала в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 18.07.2017 г.,а жалбата е подадена по пощата на 31.07.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 01.08.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

В хода на въззивното производство въззиваемата и ищца по делото С.М.Ш. е подала молба вх.№7833/06.12.2017 г.,с която заявява,че оттегля предявения от същата срещу Е.Е.Ш. иск по чл.127а ал.2 от СК,и настоява за прекратяване на производството по делото.Тъй като оттеглянето на иска се прави едва във въззивното производство,респ. след първото по делото заседание,по смисъла на разпоредбата на чл.232 ал.1 изр.1 от ГПК за оттеглянето е необходимо изричното съгласие на ответника по делото.С писмени молби вх.№8117/19.12.2017 г. и вх.№468/19.01.2018 г. ответникът по иска Е.Е.Ш. е изразил съгласие за оттегляне на иска и за прекратяване на производството по делото.Предвид горното съдът на основание чл.232 от ГПК следва да обезсили атакуваното първоинстанционно решение /първоначално и такова за поправка на очевидна фактическа грешка в първото,представляващи единно цяло/ и да прекрати производството по делото.

При прекратяване на производството право на разноски за двете инстанции до момента има на основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът по делото Е.Е.Ш..Същият е претендирал присъждането им изрично,поради което искането му като основателно следва да бъде уважено.Липсват доказателства ответникът да е сторил разноски в първоинстанционното производство,в което същият не се е явявал,нито е бил представляван от процесуален представител,поради което в полза на същия разноски за първата инстанция не се следват.Във въззивната инстанция същият е сторил разноски,както следва:ДТ по обжалването в размер на 15 лв и платено възнаграждение на един адвокат в размер на 400 лв съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.07.2017 г. на лист 7 от делото на ДОС.В полза на въззивника Е.Е.Ш. следва да се присъдят сторени от него във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в общ размер от 415 лв.Въззиваемата и ищца по делото С.М.Ш. няма право на разноски за двете инстанции поради оттегляне на иска и прекратяване на производството по него.

Настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК и т.8 от ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №75,т.І,стр.879/11.07.2017 г. по гр.д.№83/2017 г. на Тервелския районен съд и решение №109/23.10.2017 г. по гр.д.№83/2017 г. на Тервелския районен съд /второто такова за поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение/ и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА С.М.Ш. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.Е.Ш. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 415 лв /четиристотин и петнадесет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.