Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

гр. Добрич, 23.01.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. гр. д. № 10/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд:

Производството е по глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението”, раздел І „Обжалване на действията на съдебния изпълнител” на Гражданския процесуален кодекс.

Въззивно гражданско дело № 10/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд ( преобразувано от в. гр. д. № 362/2017 г. на Добричкия окръжен съд, преобразувано от гр. д. № 2519/2017 г. по описа на Добричкия районен съд ) е образувано по жалба рег. вх. № 2871/12.07.2017 г. на регистратурата на държавния съдебен изпълнител при Добричкия районен съд, , подадена от Д.А.П. срещу Постановление от 28.06.2016 г. на държавен съдебен изпълнител при Добричкия районен съд по изп. д. № 3005/2015 г.

С атакувания акт, държавният съдебен изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника Д.А.П. за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата са инвокирани доводи за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита атакувания акт на държавния съдебен изпълнител за незаконосъобразен, като претендира неговата отмяна.

Взискателят не е изразил становище по жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 437, ал. 3 ГПК, като взе предвид данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна в изпълнителното производство срещу подлежащо на обжалване действие на държавния съдебен изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. С оглед горните констатации, жалбата е ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Изпълнително дело № 3005/2015 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при Добричкия районен съд е образувано с разпореждане на ДСИ от 06.02.2015 г. по молба вх. рег. № 316/02.02.2015 г., подадена от Министерство на правосъдието – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с приложен към нея изпълнителен лист от 15.07.2014 г., издаден по адм. д. № 6505/2014 г. по описа на Върховен административен съд. С горепосочения изпълнителен лист, Д.А.П. е осъден да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 150.00 лв., представляваща разноски по административното дело.

С разпореждане от 06.02.2015 г., ДСИ е разпоредил изпращането до длъжника на призовка за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист; уведомяването на НАП за образуваното производство и уведомяване на взискателя за внасяне на дължимата държавна такса за цялостна имуществена проверка на длъжника.

Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 44, ал. 1 ГПК.

На 26.03.2015 г. е наложен запор върху лек автомобил, собственост на длъжника.

Видно от данните по изпълнителното дело, за периода от 26.03.2015 г. ( датата на налагане на запора върху лекия автомобил, собственост на длъжника ) до 22.06.2017 г. ( датата на молбата на длъжника до ДСИ с искане за прекратяване на изпълнението ), взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

В разглеждания случай, последното валидно изпълнително действие – насочване на изпълнението чрез налагането на запор – е осъществено на 26.03.2015 г. В рамките на двегодишен период от тази дата, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство по поради т. н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 – ОСГТК.

Изложените съображения дават основание на Съда да приеме жалбата за основателна и като такава да я уважи, като отмени атакувания съдебен акт и върне изпълнителното дело на ДСИ за издаване на постановление за прекратяване на производството по делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – ТР – 3 – 2005 – ОСГТК.

С оглед гореизложените съображения и на осн. чл. 437 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Постановление от 28.06.2016 г. на държавен съдебен изпълнител при Добричкия районен съд по изп. д. № 3005/2015 г., с което е отказано прекратяване на принудителното изпълнение.

ВРЪЩА на държавния съдебен изпълнител изп. д. № 3005/2015 г. за издаване на постановление за прекратяване на производството по изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.