Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                        № 10

  

                                    гр.Добрич     24.01.2018 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесет и четвърти януари                        2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                    ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

Секретар:……………………….

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №11 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.627е ал.3 от ГПК във връзка с чл.627и от ГПК във връзка с чл.538 ал.2 изр.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК.Подадена е жалба от М.Х.М.,роден на *** г. в ***,немски гражданин с постоянен адрес ***,вилна зона „***”,ул.”***” №49А и личен номер на чужденец /ЛНЧ/ ********** срещу решение №148/03.11.2017 г. по ч.гр.д.№639/2017 г. на Балчишкия районен съд,с което е постановено да се издаде Европейско удостоверение за наследство на ***М.,род. на *** г. в ***,със статут на продължително пребиваваща в Република България и ЛНЧ **********,починала на 23.03.2017 г. в гр.Варна,с адрес към момента на смъртта:Република България,гр.Балчик,общ.Балчик,обл.Добрич,вилна зона „***”,ул.”***” №49А,в което като наследници да се впишат преживелият съпруг М.Х.М.,род. на *** г. в ***,гражданин на Германия,със статут на продължително пребиваване в Република България и ЛНЧ **********,с адрес ***,вилна зона „***”,ул.”***” №49А-с 1/2 ид.част от наследството и сестра й ***,родена ***,род. на *** г.,живуща в 41238 ***35,Федерална Република Германия-с 1/2 ид.част от наследството.Изложени са доводи за незаконосъобразност на горното решение и издаденото въз основа на същото удостоверение за наследство.Сочи се,че районният съд неправилно е определил приложимото към наследяването материално право и необосновано е пренебрегнал избраното от починалата с договор за посочване на наследник от 10.08.2012 г. приложимо право на Швейцария.Вследствие на горните нарушения кръгът от наследници на починалата бил неправилно определен.Според цитирания договор от 10.08.2012 г.,който бил действителен и следвало да се зачете вкл. при налично изрично изявление на сестрата на починалата,че не му се противопоставя,единствен универсален наследник на цялото имущество на починалата бил нейният съпруг-заявителят М.Х.М..Настоява се за отмяна на атакуваното решение и връщане делото на БРС с указания да издаде европейско удостоверение за наследство с претендираното от заявителя съдържание,а именно в същото като приложимо право да се посочи правото на Конфедерация Швейцария,а заявителят да се впише като единствен универсален наследник на починалата.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че жалбоподателят е уведомен за атакуваното решение на 20.11.2017 г. съгласно съобщението на лист 112 от делото на БРС,жалба вх.№4405/08.12.2017 г.,подадена чрез куриерска служба на 06.12.2017 г. съгласно разписката на лист 17 от делото на ДОС,е депозирана в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.627е ал.3 от ГПК.Същата изхожда от активно легитимирано лице-заявителя в производството-с правен интерес от атакуване на неизгодния за него съдебен акт,с който заявената от същия претенция за издаване на европейско удостоверение за наследство не е удовлетворена в цялост-удостоверение е издадено,но не с изискваното от заявителя съдържание,т.е. атакуваното първоинстанционно решение всъщност обективира отказ да се издаде удостоверение за наследство с изискваното от заявителя съдържание.Жалбата е насочена срещу акт,подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на обжалването.С оглед изложеното жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.Съображенията за този извод са следните:

Ч.гр.д.№639/2017 г. на БРС е образувано по повод заявление по чл.627е ал.1 от ГПК,подадено от М.Х.М.,роден на *** г. в ***,немски гражданин с постоянен адрес ***,вилна зона „***”,ул.”***” №49А и личен номер на чужденец /ЛНЧ/ **********,с което се настоява за издаване на европейско удостоверение за наследство на починалата на територията на Р.България в гр.Варна на 23.03.2017 г. негова съпруга ***М.,род. на *** г. в ***,немска гражданка със статут на продължително пребиваваща в Република България и ЛНЧ **********.Заявителят настоява при определяне на приложимото право и на кръга от наследници съдът да зачете действието на договор за посочване на наследник от 10.08.2012 г.,сключен между двамата съпрузи пред публичен нотариус на кантон ***с офис във ***,по силата на който са избрали като приложимо право по отношение на наследяването им правото на Конфедерация Швейцария-Граждански кодекс на Швейцария,респ. юрисдикцията на швейцарските съдилища и власти.Съпругът М.М. като единствен наследник обаче се отказвал от горната юрисдикция и с подаване на заявлението пред български съд избирал законовата регулация за определяне на компетентния съд.С цитирания договор от 10.08.2012 г. се отменял законовият ред за наследяване,като съпругата ***М. определяла надживелия я неин съпруг за универсален наследник на цялото й наследство.Настоява се за издаване на исканото европейско удостоверение за наследство,в което заявителят да се впише като единствен наследник на починалата.

С атакуваното решение БРС е постановил издаване на удостоверение,но е определил за приложимо право българското наследствено право като право на държавата на обичайно местопребиваване на починалата към момента на смъртта й,доколкото липсвали доказателства да е осъществено от същата право на избор на приложимо право съгласно изискванията на чл.22 от Регламент /ЕС/ №650/2012 г. на Европейския парламент и на съвета.Приел  е,че изборът на правото на Швейцария,осъществен с договора от 10.08.2012 г.,е недействителен като несъобразен с чл.22 от цитирания Регламент,както и че това право не би могло да бъде приложимо право,тъй като е такова на държава,която не е член на ЕС,а горният Регламент уреждал правоотношенията между граждани на държави-членки при прилагане на право на такива.Приел е без излагане на мотиви за това,че казусът не попада и в приложното поле на чл.83 от Преходните разпоредби на Регламента.Въз основа на българския Закон за наследството е определил кръга от наследници по закон в лицето на преживелия съпруг М.М. и сестрата на починалата *** с право на всеки на по 1/2 ид.ч. от наследството на починалата.Не е зачел действието на договора от 10.08.2012 г. и представената декларация на сестрата на починалата ***,с която същата заявява,че е запозната с договора от 10.08.2012 г. между съпрузите,приема го и няма да предявява претенции и възражения.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Съгласно извлечението от регистъра на ражданията №1663/1960 на Служба по гражданско състояние М.***,сега ***,починалата ***М.,по произход ***,е родена на *** г. в *** от майка *** *** и баща ******.Според извлечението от регистъра на ражданията №1235/1954 на Служба по гражданско състояние М.***,сега ***,починалата има сестра-Ренате ***,родена на *** г.По делото са представени смъртен акт,издаден от Служба по гражданско състояние ***,с рег.№S 2225/2009 и смъртен акт,издаден от Служба по гражданско състояние ***,рег.№41/2002,според които родителите на ***М. са починали-майка й на 13.04.2002 г.,а баща й на 04.09.2009 г.Според удостоверение рег.№40951/05.09.2012 г.,издадено от ОД на МВР-гр.Добрич,***М. има статут на продължително пребиваване в Р.България от 05.09.2012 г. и в информационните масиви на МВР има присвоен ЛНЧ ********** /в тази насока и удостоверение за продължително пребиваване №164 на лист 18 от делото на БРС/.Съгласно удостоверение №163,издадено от НС „Полиция” на РБ,Дирекция „Миграция”,със статут на продължително пребиваване в Р.България от 05.09.2012 г. е и заявителят М.Х.М..Заявителят и починалата са съпрузи,сключили граждански брак на 27.09.2010 г. във ***,кантон Ааргау,Швейцарска конфедерация /в тази насока извлечение от регистър за граждански бракове на лист 29 от делото на БРС/.Според удостоверенията за постоянен адрес,издадени от Служба за адресна регистрация и контрол на Община ***,кантон ***/на листи 11 и 12 от делото на ДОС/,двамата съпрузи са имали постоянно пребиваване на територията на горната община в Швейцария през периода 01.03.2010 г.-31.08.2012 г.,като след отписването си са заявили преместване в България.Последният регистриран постоянен адрес на съпрузите е в Р.България,гр.Балчик,вилна зона „***”,ул.”***” №49А /в тази насока копие от лична карта на ***М. на лист 19 от делото на БРС,издадена от МВР-Добрич на 12.10.2016 г.,със срок на валидност до 19.05.2021 г./.От приложените по делото документи се установява,че съпрузите са граждани на ФР Германия и че от 05.09.2012 г. същите живеят на територията на Р.България в гр.Балчик.Съпругата ***М. е закупила на 31.07.2012 г. недвижим имот-вилно място /ПИ с идентификатор 02508.1.193 по кадастралната карта на гр.Балчик/ ведно с вилна сграда на посочения по-горе административен адрес в гр.Балчик /виж нотариален акт за покупко-продажба ***. на нотариуса ***с район на действие РС-Балчик/.Съпругата ***М. е починала на 23.03.2017 г. в гр.Варна,България /в тази насока препис-извлечение от акт за смърт №0608/24.03.2017 г.,издаден от Община-гр.Варна,на лист 15 от делото на БРС/.

По време на пребиваването си в Швейцария двамата съпрузи са сключили на 10.08.2012 г. договор за посочване на наследник пред публичен нотариус на кантон Ааргау,лицензиран юрист ***с офис във ***.С този договор съпрузите са приели за приложимо право в отношенията на брачната собственост и наследяване между тях правото на Швейцария /Граждански кодекс на Швейцария/,както и юрисдикцията на швейцарските съдилища и власти /р.І. от договора/.С договора е констатирано /р.ІІ./,че съпрузите нямат общи деца;съпругът М.М. има две деца отпреди брака;съпругата ***М. няма родени деца.Констатирано е,че съпругата освен своя съпруг няма други наследници,защитени с право на запазена част от наследството.Съгласно клаузата на р.VІ.1.1 и 1.2 е уговорено в случай на смърт на съпругата ***М. преди нейния съпруг М.М. след смъртта й да се извърши делба на брачното имущество съгласно законовите разпоредби и преживелият съпруг М.М. се определя от съпругата като универсален наследник на цялото нейно наследство,от каквото и да се състои то.В този случай изрично се отменя законният ред на наследяване и се разпорежда цялото имущество на ***М. да се наследи от надживелия я неин съпруг М.М. като неограничена собственост.

Процесните правоотношения по повод наследството на ***М.,немска гражданка,се уреждат от Регламент /ЕС/ №650/2012  на Европейския парламент и на съвета от 04.07.2012 г. относно компетентността,приложимото право,признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство,който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки на ЕС.В случая починалата и заявителят са немски граждани,т.е. граждани на държава-членка на ЕС.Заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство е подадено пред български съд,т.е. пред съдебен орган на държава-членка на ЕС.Предвид гореизложеното приложението на цитирания Регламент е задължително.

Българският съд е международно компетентен да се произнесе по заявлението по смисъла на чл.4 от Регламента като съд на държава-членка по обичайното местопребиваване на починалата към момента на смъртта й /смъртта на ***М. е настъпила на 23.03.2017 г. в гр.Варна,България след над 4-годишно продължително пребиваване на лицето в страната/.С договора за посочване на наследник от 10.08.2012 г. починалата е избрала като приложимо право това на Конфедерация Швейцария,както и юрисдикцията на швейцарските съдилища при уреждане на наследството й.Изборът на юрисдикция може да се счита за дерогиран поради сезирането от заявителя М.М. на български съд,с което свое действие той в качеството му на единствена страна в производството изрично е приел компетентността на сезирания съд /арг. от разпоредбата на чл.7 б.”в” от Регламента/.Компетентността на българския съд може да се аргументира и с правилото на чл.11 от Регламента,което позволява съдилищата на държава-членка в изключителни случаи да се произнесат относно наследяването,ако не може в рамките на разумното да се образува и води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава,с която случаят има тясна връзка,като случаят трябва да е свързан в достатъчна степен с държавата-членка на сезирания съд.Воденето на производство пред швейцарски съд би било затруднено и би изисквало значителни време и усилия от страна на заявителя М.М.,който има от пет години постоянно пребиваване в Р.България и не е свързан с държавата Швейцария.Случаят е достатъчно свързан с България предвид факта,че смъртта на наследодателката М. е настъпила на територията на страната и че наследодателката от над четири години преди смъртта си постоянно пребивава в България,респ. единственият установен актив от наследството й се намира в страната-в гр.Балчик,вилна зона „***”.

Балчишки районен съд е родово компетентен като първа инстанция и местно компетентният да се произнесе по заявлението български съд като такъв по постоянния адрес на починалата в страната /чл.627е ал.1 от ГПК/.Като постановено от компетентен съд в законен състав при спазване правилата за родова и местна подсъдност,в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо,респ. по отправеното допустимо искане,атакуваното решение е валидно и допустимо.Актът е в изискуемата форма на решение съгласно чл.537 ал.1 и чл.538 ал.1 и 3 от ГПК,които се прилагат предвид препращането по неуредените въпроси на производството по издаване на европейско удостоверение за наследство към общите правила на охранителните производства по глава 49 от ГПК /чл. 627и от ГПК/.Решението на БРС обаче е неправилно и следва да бъде отменено поради следните съображения:

На първо място следва да се отбележи,че Регламент №650/2012 се прилага по отношение наследяването на лица,починали на датата или след 17.08.2015 г. /чл.83 §1 от ПР на Регламента/,и следователно същият е приложим спрямо наследството на ***М.,починала на 23.03.2017 г.

При липса на извършен приживе от наследодателя избор на приложимо право се прилага според чл.21 §1 от Регламента правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му /в случая на Р.България/,а според чл.21 §2-при наличие на по-тясна връзка между починалия и държава,различна от държавата на обичайно местопребиваване към момента на смъртта му,за приложимо се приема правото на тази друга държава.Както вече бе посочено,с договора за посочване на наследник от 10.08.2012 г. наследодателката ***М. е избрала за приложимо право по въпросите,свързани с наследяването й,правото на Швейцария,която не е член на ЕС.Следва да се подчертае,че прилагането на правото на държава,която не е членка на ЕС,е допустимо по смисъла на чл.20 от Регламента,който гласи,че всяко право,посочено в Регламента,се прилага независимо от това дали е правото на държава-членка.В този смисъл според Регламента няма пречки за прилагане на швейцарското право по въпросите на наследяването.Изборът на приложимо швейцарско право в случая е в противоречие на разпоредбата на чл.22 §1 от Регламента,според която може да се избере като приложимо право това на държавата,чийто гражданин е лицето към момента на избора или към момента на смъртта,а лице с повече от едно гражданства може да избере правото на която и да е от държавите,чийто гражданин е към момента на избора или на смъртта.Следователно изборът се определя от гражданството и по посочените правила единственото изборно приложимо право в случая би било немското,тъй като наследодателката е била немски гражданин както към момента на избора,така и към момента на смъртта си.Но случаят попада сред изключенията,предвидени с чл.83 §2 от ПР на Регламента,според която разпоредба,ако починалият е избрал приложимо право преди 17 август 2015 г.,този избор е действителен,ако отговаря на условията в глава ІІІ,или ако е действителен при прилагане на нормите на международното частно право,действали към момента на избора в държавата на обичайно местопребиваване на починалия или в която и да е от държавите,на които е бил гражданин.Горната разпоредба урежда заварените от Регламента случаи.Регламентът е влязъл в сила на 16.08.2012 г.,а се прилага от 17.08.2015 г.В настоящия случай наследодателката ***М. е извършила избора на приложимо право с договора за посочване на наследник от 10.08.2012 г.,който е сключен преди влизане в сила на Регламента.Изборът е извършен и преди датата 17.08.2015 г.,поради което приложение спрямо казуса намира разпоредбата на чл.83 §2 от ПР на Регламента.По смисъла на последната с оглед констатацията,че изборът на приложимо право от ***М. не отговаря на условията по глава ІІІ от Регламента,следва да се приложи следващото алтернативно дадено правило,а именно,че изборът е действителен,ако е действителен при прилагане нормите на МЧП,действали към момента на избора в държавата на обичайно местопребиваване на починалия или в която и да е от държавите,на които е бил гражданин.Наследодателката ***М. към датата на избора /10.08.2012 г./ е имала обичайно местопребиваване в Швейцария-същата от 01.03.2010 г. се е заселила в Община-***,кантон Ааргау,т.е. повече от две години преди сключване на договора за наследство,като преди 01.03.2010 г. очевидно също е живяла в Швейцария,но в друго населено място /***-в тази насока данните в удостоверението за постоянен адрес на лист 11 от делото на ДОС.Предвид горното следва да се приложи при определяне действителността на избора на приложимо право МЧП на Швейцария,действало към момента на избора.По делото е представено от заявителя в превод от заклет преводач извлечение от Федералния закон за международно частно право на Швейцария /лист 15 от делото на ДОС/.Според чл.93 ІІ.4. за формата на последната воля важи Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за приложимото към формата на завещателните разпореждания право /има се предвид Хагската конвенция за стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961 г./.Съгласно чл.1 от Конвенцията завещателното разпореждане е действително по отношение на формата,ако отговаря алтернативно на закона 1./по мястото на съставянето му;2./по гражданството на завещателя към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му;3./по местожителството на завещателя към момента на извършване на завещанието или смъртта му;4./по местонахождение на недвижимия имот-предмет на завещанието.Така относно формата на завещанието Швейцарското МЧП допуска прилагане на правото по местосъставяне на завещанието и правото по обичайното местопребиваване /местожителство/ на завещателя,а в конкретния случай това е швейцарският закон.Съгласно чл.95 ІІ.6. договорите за наследяване се подчиняват на закона на мястото на пребиваване на наследодателя към момента на сключване на договора,като е допустимо да се избере от наследодателя и неговото отечествено право,което в този случай заменя правото по местожителство.Съвместните разпореждания за в случай на смърт трябва да са в съответствие с правото по местоживеене на всеки разпоредител или с общото национално законодателство,което са избрали.Така относно договорите за наследство,както и при завещателните разпореждания,швейцарското МЧП позволява алтернативно прилагане на правото по местоживеене на наследодателя или неговото отечествено право.В съответствие с горните разпоредби наследодателката ***М. е избрала за приложимо право при сключване на договора за наследство и за уреждане на наследствените й правоотношения правото на държавата,в която е обичайното й местопребиваване /местожителство/ към датата на сключване на договора,а именно швейцарското право,което е допустимо съгласно цитираните разпоредби.Следователно изборът на швейцарското право като приложимо право от страна на ***М. е действителен по смисъла на чл.83 §2 от ПР на Регламента.Именно швейцарското право следва да се приеме за приложимо в случая.

По делото на БРС е представен от заявителя Швейцарски граждански кодекс от 10.12.1907 г. /в редакция от 01.09.2017 г./.Според съда при сключване на процесния договор за посочване на наследник от 10.08.2012 г. е спазена формата за действителност,регламентирана с разпоредбата на чл.512.В.І от горния кодекс,а именно договорът е сключен пред публичен нотариус,пред който страните са заявили своята воля,и договорът е подписан от страните,нотариуса и двама свидетели.Наследодателката ***М. съгласно чл.470.А.І. е можела да се разпореди за след смъртта си само с разполагаемата част от наследството си извън запазената част на оставени от нея наследници като потомство /низходящи/,родители,съпруг или съпруга,вписана партньорка или партньор.В случая същата не е оставила за свои наследници свои деца и живи родители,като единственият й наследник със запазена част е съпругът й.С извършеното от нея разпореждане същата не е накърнила неговата запазена част,защото е обявила именно него за свой универсален наследник,т.е. се е разпоредила за след смъртта си с цялото си наследствено имущество в негова полза.Предвид горното действието на договора за наследство следва да бъде зачетено.

Не на последно място следва да се посочи,че другият евентуален бенефициент-наследник по закон на ***М. по българското наследствено право или немското такова,а именно нейната сестра ***,родена ***,е подписала пред нотариус на *** декларация рег.№2468/2017 К от 04.09.2017 г. /лист 47 от делото на БРС/,че е запозната с процесния договор за наследство от 10.08.2012 г. и го приема,както и че няма да предявява претенции и да възразява срещу него.Горната декларация има характер на становище за основателност на подаденото от М.М. заявление.

Предвид изложеното заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство следва да бъде уважено изцяло,като се издаде исканото удостоверение,в което като приложимо право следва да се впише швейцарското такова като избрано от наследодателя в съответствие с разпоредбата на чл.83 §2 от ПР на Регламента.Следва да се посочи,че наследството е по завещание и се основава на валидно разпореждане с договор за наследство от 10.08.2012 г.,сключен в Швейцария пред публичен нотариус.Като универсален и единствен наследник на цялото имущество на починалата следва да се посочи заявителят М.Х.М.,определен за такъв с разпореждане с имущество в случай на смърт /договор за наследство/.

Следователно обжалваното решение и издаденото въз основа на същото удостоверение за наследство следва да бъдат отменени,като делото следва да се върне на районния съд да издаде исканото европейско удостоверение за наследство съобразно указанията в мотивната част на настоящото решение.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №148/03.11.2017 г. по ч.гр.д.№639/2017 г. на Балчишкия районен съд и издаденото въз основа на него Европейско удостоверение за наследство на ***М.,род. на *** г. в ***,със статут на продължително пребиваваща в Република България и ЛНЧ **********,починала на 23.03.2017 г. в гр.Варна,с адрес към момента на смъртта:Република България,гр.Балчик,общ.Балчик,обл.Добрич,вилна зона „***”,ул.”***” №49А.

ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд да издаде Европейско удостоверение за наследство на ***М.,род. на *** г. в ***,със статут на продължително пребиваваща в Република България и ЛНЧ **********,починала на 23.03.2017 г. в гр.Варна,с адрес към момента на смъртта:Република България,гр.Балчик,общ.Балчик,обл.Добрич,вилна зона „***”,ул.”***” №49А,при спазване на указанията за съдържанието му,съдържащи се в мотивната част на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на чл.627и от ГПК във връзка с чл.537 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                              2.