О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6

гр.Добрич 04.01.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четвърти януари 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №571 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.279 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Ц.Т.Ч. *** срещу разпореждане от 20.10.2017 г. по ч.гр.д.№553/2015 г. на Каварненския районен съд,с което е оставено без разглеждане като просрочено подаденото от Ч. в качеството на длъжник възражение с вх.№3636/18.10.2017 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение №304/16.12.2015 г.,издадена по ч.гр.д.№553/2015 г. на КРС,и е оставено без уважение искането на същия за спиране на производството по изп.д.№20177370400701 по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС.С доводи за незаконосъобразност на разпореждането в неговата цялост се настоява за отмяната му и приемане на възражението срещу горната заповед за изпълнение,както и за уважаване на молбата за спиране на изпълнението.Изтъква се,че възражението срещу заповедта е подадено в срок,доколкото отбелязването в разписката за връчен препис от заповедта,че длъжникът Ч. е отказал да получи съобщението,не отговаряло на действителността.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 27.10.2017 г. /виж съобщението на лист 27 от ч.гр.д.№553/2015 г. на КРС/,частна жалба вх.№3839/03.11.2017 г. е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Същата изхожда от страна в производството с правен интерес от атакуване на неизгодното за нея разпореждане.Частната жалба обаче е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане,респ. производството по същата подлежи на прекратяване,поради следните съображения:

Ч.гр.д.№553/2015 г. на КРС е образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,подадено от „***” ООД-гр.С. срещу длъжника Ц.Т.Ч. с ЕГН ********** ***.По същото е издадена заповед №304/16.12.2015 г.,с която е разпоредено длъжникът Ч. да заплати на горното дружество определени по размер суми.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника от съда чрез съобщението на листи 18 и 19 от делото,като връчителят е отбелязал в разписката за връчване,че на 22.12.2015 г. Ч. е отказал да получи съобщението,поради което заповедният районен съд е приел съобщението за редовно връчено по смисъла на чл.44 ал.1 от ГПК.Тъй като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК,считано от горната дата на връчване,длъжникът не е подал възражение срещу заповедта,съдът е счел последната за влязла в сила и е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

Едва на 18.10.2017 г. длъжникът Ц. Т.Ч. е подал възражение вх.№3636 от горната дата срещу заповедта за изпълнение,както и молба вх.№3661/19.10.2017 г. за спиране изпълнението на заповедта по цитираното изпълнително дело на ЧСИ Л.Тасева,квалифицирана от него като такава по чл.420 от ГПК.Последната молба е квалифицирана неправилно от длъжника,а и от самия районен съд,като такава по чл.420 от ГПК,доколкото последният ред за спиране на изпълнение е предвиден от процесуалния закон само в производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документи по чл.417 от ГПК,т.е. е неприложим в хипотеза на издадена заповед по чл.410 от ГПК.По-скоро в случая се касае за искане за спиране с обезпечителен характер,което е близко по съдържание,но не е идентично,на спирането по чл.423 ал.2 изр.2 от ГПК и чл.423 ал.3 изр.2 от ГПК.

С атакуваното разпореждане районният съд е оставил без разглеждане възражението срещу заповедта за изпълнение като просрочено и е оставил без уважение молбата за спиране на изпълнението.

Според т.5а от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпореждането на заповедния съд за връщане на възражение срещу заповед за незабавно изпълнение,подадено след срока по чл.414 ал.2 във връзка с чл.418 ал.5 от ГПК,подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника като преграждащо развитието на производството.Такава обжалваемост обаче е приета само при хипотеза на възражение срещу заповед за незабавно изпълнение,защото в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилна преценка на съда за пропускане на срока по чл.414 ал.2 от ГПК.В хипотеза на чл.410 от ГПК обаче,каквато е настоящата,се приема,че липсва правен интерес за длъжника от самостоятелна защита срещу преценката на заповедния съд за просрочие на възражението,тъй като за длъжника съществува друг ред за защита-този по чл.407 от ГПК чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист,когато длъжникът твърди,че е подал възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК,или чрез подаване на възражение по чл.423 от ГПК пред въззивния съд,когато длъжникът твърди,че не е могъл да депозира възражение срещу заповедта поради ненадлежното връчване на същата /така и т.6 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.Предвид горното следва да се приеме,че частната жалба срещу разпореждането на КРС за „оставяне без разглеждане” като просрочено на подаденото от Ц. Т.Ч. възражение срещу заповедта по чл.410 от ГПК е лишена от правен интерес и поради това процесуално недопустима.Същата следва да се остави без разглеждане,респ. производството по същата подлежи на прекратяване.

Същата е недопустима и в частта на обжалване на разпореждането с характер на определение за оставяне без уважение на искането за спиране на изпълнението.Както вече бе посочено,молбата за спиране не е с характер на такава по чл.420 от ГПК,а само за определението по искане за спиране на горното основание независимо от това дали искането е уважено или отхвърлено е предвидена изрична обжалваемост /чл.420 ал.3 от ГПК/.Освен това в случая искането за спиране не може да се квалифицира по нито един от текстовете на ГПК,касаещи спиране изпълнението на заповед за изпълнение,и в този смисъл то не попада в нито една хипотеза на определение по такова искане,за което да е предвидена изрична обжалваемост.

В заключение следва да се посочи,че длъжникът Ч. не е избрал законов способ за защита на правата си.При хипотеза на заповед по чл.410 от ГПК,която заповедният съд е приел за влязла в сила по смисъла на чл.416 от ГПК и въз основа на която е издал изпълнителен лист,длъжникът има само две процесуални възможности за защита-обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.407 от ГПК или подаване на възражение пред въззивния съд по реда на чл.423 от ГПК.В случая нито една от двете възможности не е избрана.Вместо това е подадено бланкетно възражение пред заповедния районен съд по образец при липсваща процесуална възможност за защита срещу разпореждането на районния съд за връщане на възражението като просрочено.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№3839/03.11.2017 г. по описа на КРС,респ. вх.№8187/21.12.2017 г. по описа на ДОС,подадена от Ц.Т.Ч. с ЕГН ********** *** срещу разпореждане от 20.10.2017 г. по ч.гр.д.№553/2015 г. на Каварненския районен съд,с което е оставено без разглеждане като просрочено подаденото от Ч. в качеството на длъжник възражение с вх.№3636/18.10.2017 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение №304/16.12.2015 г.,издадена по ч.гр.д.№553/2015 г. на КРС,и е оставено без уважение искането на същия за спиране на производството по изп.д.№20177370400701 по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС,и

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№571/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред Апелативен съд-гр.Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.