О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

                                   29            ,12.01.2018 година, град Добрич

                                    

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

 На дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година

 В закрито заседание в следния състав :

 

                                        Председател  : ДИАНА ДЯКОВА 

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА        

                ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

 

        

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно част-но гражданско дело номер 580 по описа за 2017 година, намира следното :

 

 

                   Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 3869/ 29.11.2017 г. ( по регистратурата на ГТРС ) на ищцата М.С.Д. *** чрез пълномощника й – адвокат Д.М. от ДАК - срещу определение № 258 от 7.11.2017 г. на Генералтошевския районен съд по гр.д.№ 518/2013 г. ,с което е изменено определение № 201 от 29.08.2017 г. в частта относно дължимите от нея разноски за платеното от противната страна адвокатско възнаграждение при прекратяване на де-лото чрез намаляването им от 1730 лева на 1 104,40 лева .

         В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно , за-щото съдът не съобразил, че производството по гр.д.№ 518/2013 г. по опи-са на ГТРС било спряно до решаването на гр.д.№ 511/2013 г. ,а след възоб-новяването му ищцата заявила оттегляне на иска преди първото заседание и то е прекратено без провеждането на заседанието. Адвокатското възнаг-раждение, което е заплатено от ответника П.П.С. по от-теглените искове  ( отделени от гр.д.№ 511/2013 г. за самостоятелно раз-глеждане ) е присъдено два пъти : веднъж ( като включено в общия размер разноски от 1 778,50 лева ) с решението на касационната инстанция, с кое-то спорът по гр.д.№ 511/ 2013г. е решен неблагоприятно за ищцата и втори път, с определението на районния съд по гр.д.№ 518/2013 г.

         Отговор на частната жалба  от П.П.С. *** Тошево няма .

         Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с пра-вен интерес да иска отмяна на неизгодното за него определение по член 248,ал.3 от ГПК, с което е изменено друго по член 81 от ГПК в частта по разноските . Правото си на частна жалба то е упражнило редовно в по – дългия, посочен от районния съд погрешно като двуседмичен срок за об-жалване , считан от 15.11.2017 г. При проверката на обжалваното опреде-ление с предмет - ( акцесорна на иска ) претенция за разноски  ,важат огра-ниченията на обхвата на дейността на въззивната инстанция по член 269 , изр. 2 от ГПК.    

         Обжалваното определение е постановено по молба ( „ жалба ” с вх.№ 2956/11.09.2017 г. ) на ищцата срещу осъждането й по член 78,ал.4 от ГПК за разноски ( от адвокатско възнаграждение ) в размер от 1 730 лева с опре-делението за прекратяване на делото на основание член 232 от ГПК – пора-ди оттегляне на исковете. Ищцата е твърдяла ,както в частната жалба, че е осъдена двукратно за един и същи адвокатски хонорар. Съдът приел, че ад-вокатското възнаграждение следва да се намали до минималния размер по член 7,ал.1,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( погрешно посочен като „ член 8,ал.1,т.4 ”), който е 1 104,40 лева .

         Действително исковете – предмет на гр.д.№ 518/2013 г. – са били от-делени от гр.д.№ 511/2013 г. и производството по тях е било спряно до раз-решаването на гр.д.№ 511/2013 г. Отговорността за разноски по разделени-те искове се определя във всяко производство поотделно с приключващия го акт. Ако разноските са неправилно определени ( защото са увеличени с разноски по отделения в другото производство иск ) способът за защита е молба за изменение по член 248,ал.1 от ГПК срещу решението за присъж-дането им. Но в случая разделянето на исковете по гр.д.№ 511/2013 г. е извършено с определение № 324 от 14.11.2013 г. преди разпореждането по член 131 от ГПК от 15.11.2013 г. В ( обусловеното ) производство по гр.д. № 518/2013 г. са отделени за разглеждане само исковете срещу ответника П.П.С. за парични вземания в общ размер от 22 380 лева, а в другото производство са останали всички други искове, в т.ч. исковете срещу него и други съответници за недействителност на правна сделка . По всяко от производствата ответникът е упълномощил един и същи адвокат. Уговореното ( с договора от 4.12.2013 г. на л.73 от делото на ГТРС ) и за-платено възнаграждение в размер от 1 730 лева е за представителство само в производството по гр.д.№ 518/2013 г. Уговореното ( с договора от 4.12. 2013 г. на л.116 от приложеното гр.д.№ 511/2013 г. по описа на ГТРС ) ад-вокатско възнаграждение е за представителство в другото производство – по гр.д.№ 511/2013 г. Следователно при прекратяване на делото ответни-кът по гр.д.№ 518/2013 г. има право на разноски за платеното от него по това дело адвокатско възнаграждение на основание член 78,ал.4 от ГПК, вън и независимо от присъдените му по другото дело разноски.

Но по оплакването за несъобразяване на действително осъществена-та от адвоката защита ( с оглед заявеното в молбата с вх.№ 2808/ 29.08. 2017 г. на ищцата възражение по член 78,ал.5 от ГПК ) ,въззивният съд отчита, че адвокатът е изготвил отговор , без явяване в съдебно заседание . При това положение намаляването на възнаграждението следва да стане при прилагане на член 9,ал.1 от Наредбата – до ¾ от минималния размер на възнаграждението, който определен според член 7,ал.1,т.4 от Наредбата е , 1 201,40 лева или ( ¾ от 1 201,40 лева ) 901,05 лева. Това налага частична отмяна на обжалваното определението и изменение на предхождащото го прекратително определение в частта относно дължимите от ищцата разнос-ки чрез намаляването им до размера на 901,05 лева .

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОТМЕНЯ частично определение № 258 от 7.11.2017 г. на Генерал-тошевския районен съд по гр.д.№ 518/2013 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ определение № 201 от 29.08.2017 г. на Генералтошевския районен съд по гр.д.№ 518/2013 г. в частта , с която М.С. Ди-мова, ЕГН: ********** *** е осъдена да заплати на П.П.С., ЕГН: ********** *** То-шево сумата от 1 730 лева , разноски за адвокатско възнаграждение на ос-нование член 78,ал.4 от ГПК , които НАМАЛЯВА вместо на 1 104,40 лева съгласно обжалваното определение на 901,05 ( деветстотин и един лева и пет стотинки ) лева .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните на основание член 274,ал.3,т.2 от ГПК при предпоставките на член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                             2.