О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

           8                              08.01.2018 год.                             гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На осми януари                                                                            2018  год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:                    ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                   ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия Дякова ч.гр.д.№6/2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на подадено по реда на чл. 423 от ГПК  до въззивния съд от С.В.С.,ЕГН *********,***,чрез адв.М.С. възражение рег.№ 16748/05.10.2017 год.  срещу заповед № 1540 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК /09.11.2016 год.,издадена по ч.гр.д.№ 3190/2016 год. на Добричкия районен съд.

Изложени са твърдения за издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК ,които са такива за потребена електрическа енергия за периода от 21.10.2010 год. до 26.06.2013 год.  в жилище,находящо се на адрес гр.Д.“ № 3 ет.4 ап.22.Жилището било придобито от С. в режим на СИО с бившата му съпруга,на която бракоразводният съд  го предоставил за ползване през 2005 год.След  2005 год. С. не живеел  на посочения адрес ,т.е. не бил потребител на ел.енергията,която се претендира да бъде заплатена от него.На 11.03.2016 год.,с договор по чл.183 от ЗЗД,сключен във формата по чл. 18 от ЗЗД,С.  прехвърлил на бившата си съпруга  собствената си ½ ид.ч. от собствеността на апартамента.Енергоснабдителното дружество  претендирало,той да заплати потребената от бившата му съпруга като ползвател и собственик на енергоснабдения обект ел.енергия.Не можал да оспори издадената срещу него заповед,тъй като същата не му била връчена лично и надлежно,а чрез залепване на уведомление на адрес,на който не живее повече от 10 години.За издаването й узнал  от изпратено му от Уникредит Булбанк съобщение изх.№ 362614/08.09.2017 год. за наложен запор върху сметката му.

„***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление  гр.***счита възражението за недопустимо и неоснователно. С.  бил известен надлежно за задълженията си от дружеството по повод искане за промяна в партидата на обекта,така също и от заповедния съд при надлежно спазена  процедура на връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

         От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

         В подадено от „***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление  гр.***заявление рег.№18667/08.11.2016 год.  за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ,вписания  адрес на длъжника  е гр.Д.,който  е и административния адрес на енергоснабдения обект с аб.№ ***.В издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е вписан адрес на длъжника-гр.Д.“ №3 ет.4 ап.22. При образуване на производството и по повод проверката относно местната компетентност ,заповедният съд е извършил служебна справка  в НБД”Население” и е констатирал,че  това  е регистрирания  постоянен адрес на длъжника ,считано от 15.06.2001 год. В справката са отразени данни ,че настоящия адрес на длъжника е гр.Д.,считано от 01.07.2008 год.Тези именно са и постоянния и настоящ адрес на длъжника, съобразно извършената от въззивния съд служебна справка  в НБД”Население”.

         Издадената заповед за изпълнение  на парично задължение по чл.410 от ГПК е била връчена от заповедния съд  чрез залепване на уведомление на всички посочени по-горе адреси:постоянен и настоящ на длъжника и на административния адрес на енергоснабдения обект.Постоянния адрес е бил посетен три пъти,като длъжностното лице по призоваването е установило по данни от съседите,че длъжника не пребивава на адреса.Уведомлението е залепено на входната врата на апартамента на дата 06.12.2016 год. Длъжностното лице по призоваването е установило по данни от съседите,че длъжника не пребивава  и на настоящия си адрес и е непознат в целия вход на блока. Уведомлението е залепено на входната врата на апартамента на дата 12.12.2016 год.Длъжника не е бил открит и на адреса на потребление на електрическата енергия  след три посещения. Уведомлението е залепено на входната врата на апартамента на дата 29.01.2017 год.

         Издаден е бил изпълнителен лист на дата 29.03.2017 год. въз основа на разпореждане на заповедния съд  от 28.03.2017 год.,съдържащо констатация за влизане в сила на заповедта  по правилото на чл. 47 ал.5 от ГПК,след изтичане на срока по чл. 47 ал.2 от ГПК  на дата 13.02.2017 год.,считано от залепването на най-късното уведомление.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Възражение рег.№ 16748/05.10.2017 год. е подадено в законоустановения едномесечен срок  от узнаването на длъжника от съобщение на обслужващата го банка  с изх.№ 362614/08.09.2017 год.

Съгласно разпоредбата на  чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК длъжникът, който е лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение пред въззивния съд когато заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, т.е. нарушени са правилата за връчване на съобщения. Под надлежно връчване по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбира връчване в съответствие с правилата на ГПК за връчване на съобщения. Страна в заповедното производство  е физическо лице с известен адрес. Съгласно разпоредбите на чл. 45, чл. 46,  чл. 47 от ГПК, връчването на съобщения на физически лица с известен адрес се извършва лично, ако не може да бъде връчено лично – на друго лице, а ако лицето- адресат не бъде намерено на адреса и не се намери и друго лице, съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление със съответното съдържание. При неявяване на адресата за получаване на подлежащите на връчване книжа, съдът указва на заявителя да представи справка за адресната регистрация и при съвпадение между посочения адреса с постоянния и настоящ адрес, съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването му, указан в уведомлението.

В случаят връчването на заповедта  е осъществено по правилата на  чл. 47 от ГПК,т.е. редовно извършено е.След като  заповедта за изпълнение  е надлежно връчена на длъжника, същият няма право на защитата  по предвидения в разпоредбата на  чл. 423 от ГПК . Липсват  предпоставките на  чл. 423 ал.1, т.1 от ГПК ,поради което възражението, подадено пред въззивния съд е неоснователно и не може да бъде прието.

Доводите във връзка със собствеността и ползването на енергоснабдения обект не са относими в производството по чл. 423 от ГПК,поради което и съдът не ги обсъжда.

С оглед изхода по спора  ,длъжникът следва да бъде осъден да заплати на заявителя на основание чл. 78 ал.8 от ГПК възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в минималния размер по чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ-50 лв.

 По изложените съображения,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НЕ ПРИЕМА подаденото  от С.В.С.,ЕГН *********,***,чрез адв.М.С. възражение рег.№ 16748/05.10.2017 год. срещу заповед № 1540 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК /09.11.2016 год.,издадена по ч.гр.д.№ 3190/2016 год. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА С.В.С.,ЕГН *********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление  гр.***сумата от 50 лв.,съставляваща разноски по делото-юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                    2.