О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

                            23                   ,11.01.2018 година, град Добрич

 

                                    

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение в закрито заседание  на единадесети януари през 2018г. в следния състав :

                                      Окръжен съдия :  ЖЕЧКА МАРГЕНОВА  

като разгледа докладваното от съдията Ж.Маргенова частно гражданско дело № 14 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производството е образувано по молба вх.№34/02.01.2018г./ по вх.рег.на СИС при ДРС/ на Д.А.П. с ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело №3005/2015г. по описа на СИС на ДРС, за определяне на срок при бавност на съдебния изпълнител.

В молбата се излага, че вече 5 месеца ДСИ бездейства и не изпълнява разпореждане №1001 от 07.08.2017г., което провокирало вреди за молителя от наложения върху автомобила му запор, който бил единствения източник на средства. Моли да бъде определен срок на ДСИ за изпълнение на цитираното разпореждане.

Не е изрично посочено, но от приложенията към молбата може да се заключи, че се касае за разпореждане №1001 от 07.08.2017г. по в.гр.д.№362/2017г.на ДОС, с което подадена от молителя жалба срещу действията на съдебния изпълнител му  е изпратена за администриране по реда на чл.436, ал.2 и 3 от ГПК.

Съдебният изпълнител е взел становище , че жалбата на молителя срещу отказа му да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство е изпратена на ДОС с вх.№208/09.01.2018г.

Настоящият състав намира молбата за недопустима.

Разпоредбата на  чл. 255 и сл. от ГПК е приложима при несвоевременно извършване на действия от съда, но не и на съдебния изпълнител. Аргумент за този извод се черпи от систематичното място на разпоредбите, регламентиращи производството по  чл. 255-257 ГПК, които се намират в Част втора от ГПК, уреждаща правилата на общия исков процес, а не в Общите правила по Част първа от ГПК или Изпълнителното производство по Част пета от ГПК. Правилата по глава XIX от ГПК за определяне на срок при бавност са неприложими в съдебното изпълнение. В този смисъл определение № 143/26.02.2010 г. по ч.гр.д. № 689/2009 г. на ВКС, четвърто г.о. и определение № 313/23.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2246/2015 г. на ВКС, първо г.о. Защита срещу незаконосъобразни действия, съответно бездействие на съдебния изпълнител се реализира по пътя на жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 435 от ГПК/ каквото право е и упражнено в случая - по данни от извършената служебна проверка, по жалба срещу отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство е образувано в.гр.д.№10/2018г. на ДОС/, а отговорността за причинени от съдебен изпълнител/частен или държавен/ вреди- по реда на по реда на чл. 45 от ЗЗД, респ. или чл.49 от ЗЗД/така изрично чл.441 от ГПК/. По тези съображения молбата като недопустима не подлежи на разглеждане по същество и производството по нея следва да бъде прекратено.

С оглед гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№34/02.01.2018г./ по вх.рег.на СИС при ДРС/ на Д.А.П. с ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело №3005/2015г. по описа на СИС на ДРС, за определяне на срок при бавност на съдебния изпълнител, и

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 14/2018 г. на Добрички окръжен съд, образувано по нея.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му на молителя.

 След влизане в сила на определението, препис от него да се изпрати за сведение на съдебния изпълнител при СИС на ДРС по изп.д.№3005/2015г.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: