О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 62

гр.Добрич 30.01.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тридесети януари 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:……………………….

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №16 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.Подадено е възражение /именувано „искова молба” вх.№16128/26.09.2017 г. по описа на ДРС,поправено с възражение вх.№21667/13.12.2017 г. по описа на ДРС/ от М.К.М. *** чрез назначения й по реда на ЗПП процесуален представител адв.Д.Ж. от ДАК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №895/24.06.2016 г. по ч.гр.д.№1720/2016 г. на Добричкия районен съд.Сочи се наличие на визираните в разпоредбата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за приемане на възражението.Изложено е,че депозирането на възражението пред въззивния съд се налага поради ненадлежно връчване на заповедта на длъжницата М.,вследствие на което тя е пропуснала срока по чл.414 ал.2 от ГПК за подаване на възражение пред районния съд.За заповедта същата била узнала едва през месец август 2017 г.,когато при случайно посещение в банка установила наличие на наложен от държавен съдебен изпълнител запор върху сметката й.На 12.09.2017 г. М. получила препис от издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение по изп.д.№64/2016 г. по описа на СИС при ДРС.Излага се,че извършеното от районния съд по цитираното по-горе частно гражданско дело връчване на заповедта на адреса на длъжницата било нередовно,тъй като връчителят удостоверил неотговарящо на действителността обстоятелство,а именно залепване на уведомление на входната врата на апартамента.Длъжницата М. през визирания в разписката за връчване период работела на две смени в к.к.”***”,като понякога спяла в комплекса,но и пътувала до гр.Добрич.При връщането си в града не била намирала никакви залепени на входната врата съобщения.Сградата,в която живеела,била необитаема,рушаща се и обявена за опасна,като достъпът до нея практически бил забранен /била оградена с червена лента/.Във входа нямало пощенски кутии,а пристигащата кореспонденция била оставяна обикновено при портиерите на гимназиите,намиращи се в същия двор,и почти никога не достигала до М..Настоява се за приемане на възражението и спиране изпълнението на заповедта.

Заявителят в заповедното производство Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Добрич не изразява становище по искането за приемане на възражението.

Като постави на разглеждане подаденото възражение,Добричкият окръжен съд констатира следното:

Според разпоредбата на чл.423 ал.1 от ГПК правото да се депозира възражение срещу заповед за изпълнение пред въззивния съд като извънреден способ за защита на длъжника при пропуснат срок за възражение по чл.414 ал.2 от ГПК се ограничава с едномесечен преклузивен срок,който започва да тече от датата на узнаване на заповедта за изпълнение.В случая се твърди узнаване на заповедта през август 2017 г.,без да се уточнява на коя дата е станало това.Първите сигурни данни за достигане до знанието на М. наличието на издаден въз основа на процесната заповед за изпълнение изпълнителен лист и за образуваното въз основа на същия изпълнително дело се съдържат в поканата за доброволно изпълнение на лист 22 от приложеното изп.дело №64/2016 г. на СИС при ДРС,връчена лично на М. на 12.09.2017 г.От тази покана и приложеното към нея копие на изп.лист същата безусловно е разбрала за издадената срещу нея заповед.Предходният опит за връчване на покана за доброволно изпълнение е приключил с ненамиране на адресата и залепване на уведомление на 10.10.2016 г.Дали данните от залепеното уведомление са достигнали до знанието на длъжницата още през октомври 2016 г. не е ясно.Както бе посочено,сигурна дата,която следва да се възприеме като дата за узнаване на заповедта,е обективираната в ПДИ на лист 22 от изп.д. дата на връчване на поканата 12.09.2017 г.Считано от датата 12.09.2017 г.,на която на длъжницата е връчена лично покана за доброволно изпълнение,настоящото възражение с вх.№ от 26.09.2017 г. е подадено в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.423 ал.1 от ГПК.

Искането за приемане на възражението срещу заповедта за изпълнение е основателно поради следните съображения:

На лист 24 от ч.гр.д.№1720/2016 г. на ДРС е приложено съобщението до длъжницата М.М.,с което районният съд я уведомява за издадената срещу нея заповед за изпълнение с приложен към него и препис от заповедта.Съобщението е изпратено на регистрираните постоянен и настоящ адрес на М. в НБД „Население” съгласно извършената служебно от съда справка на лист 13 от горното дело.Длъжностното лице по призоваването при ДРС на 25.07.2016 г. е отразило в разписката за връчване,че лицето живее на адреса,но не отваря,както и че връчителят е посетил адреса на 24.06.2016 г.,26.06.2016 г. и 24.07.2016 г.На 25.07.2016 г. е залепено уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК на „апартаментната врата”.В двуседмичен срок от залепване на същото,изтекъл на 08.08.2016 г.,длъжницата М. не е потърсила книжата в канцеларията на съда.Вследствие на горното ДРС приема,че по смисъла на чл.47 ал.5 от ГПК заповедта е надлежно връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването й,посочен в уведомлението,и издава изпълнителен лист въз основа на заповедта на 07.09.2016 г.,която приема за влязла в сила поради неподадено в срок възражение срещу нея.

Връчителят е отбелязал в разписката за връчване на изпратеното от ДРС съобщение за заповедта,че на адреса се усеща присъствие /”лицето не отговаря на никого и не отваря вратата/.Длъжницата М. твърди,че в същото жилище живее и глухонямата й майка,а през визирания в съобщението период на посещение от връчителя /24.06.2016 г.-24.07.2016 г./ самата тя не е била в дома си постоянно,тъй като работела по трудов договор в к.к. „***”.Последният факт се потвърждава от служебно извършената от държавен съдебен изпълнител справка в ТД на НАП-Варна-офис Добрич /на лист 11 от изп.д.№64/2016 г./ относно действащи трудови договори на длъжницата.Според цитираната справка М. действително е работела по трудово правоотношение с „***” АД през периода 17.06.2016 г.-12.09.2016 г.Ноторноизвестна е натовареността на сезонната работа в комплекса през летните месеци,вкл. през почивните дни,което прави резонно твърдението на М.,че е било трудно да бъде открита на адреса й в рамките на периода.Самата М. твърди,че се е прибирала в дома си в гр.Добрич,макар и не ежедневно.Именно поради такива хипотези съдебната практика наложи,а това бе възприето и с последната редакция на чл.47 ал.1 от ГПК /изм.ДВ,бр.86 от 2017 г./,че връчителят трябва да констатира невъзможността да открие адресата с посещения в продължение на един месец,като посещенията следва да са най-малко три с интервал от поне една седмица между всяко от тях и най-малко едно от тях трябва да е в неприсъствен ден.В случая горното правило е нарушено.Връчителят е отразил посещения в рамките на един месец през периода 24.06.-24.07.2016 г.,но първите две посещения са в началото на периода през един ден /на 24 и 26 юни/,а третото е едва в края на периода на 24 юли.На практика в рамките на посочения един месец връчителят не е посетил адреса,а е сторил това само в началото и в края на периода.Между първите две посещения в началото на периода е налице интервал само от един ден.Горното нарушение на връчителя при констатацията му,че длъжницата не може да бъде намерена на адреса,е довело до неправилно прилагане на разпоредбата на чл.47 ал.1 от ГПК относно възможността за уведомяване на длъжника чрез залепване на уведомление.Предвид горното следва да се приеме,че М.М. действително не е уведомена надлежно от заповедния съд за издадената срещу нея заповед за изпълнение,което налага приемане на подаденото пред въззивния съд възражение срещу заповедта.

Поради приемане на възражението съдът следва като последица от горното на основание чл.423 ал.3 изр.2 от ГПК да спре изпълнението на заповедта по чл.410 от ГПК.Делото следва да се изпрати на ДРС за даване указания на заявителя ДСП-Добрич по реда на чл.415 ал.1 от ГПК.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА възражение на длъжника М.К.М. с ЕГН ********** *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №895/24.06.2016 г. по ч.гр.д.№1720/2016 г. на Добричкия районен съд.

СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №895/24.06.2016 г. по ч.гр.д.№1720/2016 г. на Добричкия районен съд,осъществявано по изп.д.№64/2016 г. по описа на СИС при ДРС.

ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за продължаване на заповедното производство чрез даване на указания по чл.415 ал.1 от ГПК на заявителя.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.