О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50 , гр. Добрич, 24.01.2018 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 24 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК, по частна жалба /неправилно наименована въззивна жалба/, вх. рег. № 4169/ 27.11.2017 г., подадена от процесуалния представител на ищците Я.Г.К. ***, с ЕГН **********, Г.К.Г. ***, ж. к. ***, с ЕГН **********, Г.Й.Г. ***, с ЕГН **********, и А.Й.Г. ***, с ЕГН **********, против определение № 416/ 03.11.2017 г., постановено по гр. д. № 228/ 2016 г. по описа на РС гр. К., с което производството по делото било прекратено поради липса на правен интерес у ищците да водят установителен иск. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, съдебният акт бил недопустим, неправилен, необоснован и незаконосъобразен, тъй като правен спор бил налице. Противният извод на съда бил постановен при неправилно установена фактическа обстановка и превратно тълкуване на доказателствата. Наличието на правен спор произтичало от неясното и двусмислено формулиране на разпореждането на молбата дали процесният имот бил общинска собственост или не, изключването му от регулация при липса на основание и изобщо изменение на плана без правно основание, от което се променял статута на имота. Това били елементи на правния спор, които налагали отмяна на прекратителното определение и продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от определението е било връчено на ищците чрез процесуалния им представител на 17.11.2017 г. Частната жалба е подадена на 24.11.2017 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е подадена, попада в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирани лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Ответната по частната жалба страна Община гр. Ген. Тошево не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е и частна жалба /също наименована въззивна жалба/, рег. № 4170/ 27.11.2017 г., изпратена на 27.11.2017 г. от ищците против същото определение. С молба, рег. № 4194/ 28.11.2017 г. процесуалният представител на ищците сочи, че поправя първоначална си жалба. Тази частна жалба е депозирана извън срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което не подлежи на разглеждане. Първоначалната частна жалба не е страдала от нередовностите, визирани от законодателя, не е била оставяна без движение от първоинстанционния съд. Излагането на допълнителни основания за атакуването на съдебния акт не попадат в хипотезата на нередовности на жалбата, поради което частна жалба, рег. № 4170/ 27.11.2017 г., представлява нова, допълнителна такава, но която е процесуално недопустима като подадена извън преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявена от Я.Г.К., Г.К.Г., Г.Й.Г. и А.Й.Г. ***. Ген. Тошево претенция за признаване на установено по отношение на ответника, че правото на собственост върху дворно място, находящо се в с. П., общ. Ген. Тошево, ул. „Единадесета“ № 3, с площ от 3 350 кв. м., имот с пл. № *в кв. 8 по плана на с. П., ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, принадлежи на ищците като наследници на Г.К.Г., б. ж. на с. с., починал на 19.03.1985 г. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, наследодателят на ищците придобил правото на собственост върху спорния имот, владял го е до смъртта си, а след този момент – от ответниците като негови наследници. Поради липса на титул за собственост решили да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка, в което процедура установили вписване в техническата служба на ответника, че имотът е общинска собственост. При тези съображения настоява да бъде съдебно установено, че правота на собственост върху имота принадлежи на ищците по наследство и давностно владение.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответната Община гр. Генерал Тошево, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на допустимостта на исковата претенция с възражението, че правото на собственост на ищците не е оспорвано и в представеното удостоверение от Общината е посочено, че дворното място и жилищната сграда не са общинска собственост. Настоява се за прекратяване на производството по делото.

В първото по делото заседание процесуалният представителна ищците е заявил, че след заверката на молбата – декларация за обстоятелствената проверка, до ищците достигнало, че отбелязването на дворното място и сградите било като общинска собственост. В тази връзка ищците са уточнили, че не били в състояние да се снабдят със скица на имота, тъй като същият незаконосъобразно бил изключен от регулацията на селото. От справка в Общинска служба „Земеделие“ се виждало, че имотът не бил извън регулационния план на селото. Пречката за снабдяване с констативен нотариален акт била неиздаването на скица от страна на Община гр. Генерал Тошево, което според ищците представлявало оспорване от страна на ответника на тяхното право на собственост. Ищците и техния наследодател ползвали имота като такъв в регулация.

Първоинстанционният съд първоначално е пристъпил към разглеждане на спора, като е назначил и СТЕ, от заключението по която се установява, че във всички регистри имотът е бил записан като собствен на наследодателя на ищците, в нито един момент не е бил записан като общинска собственост, няма издаден и акт за такъв.

Районният съд, след даване ход на устните състезания, е съобразил, че исковата претенция, като установителна, е лишена от правен интерес, тъй като ответникът не оспорва правото на собственост на ищците. Твърденията на ищеца, че незаконосъобразно имотът бил изключен от регулационните граници на населеното място не обуславяли наличието на правен интерес от предявяването на иска, поради което отменил определението, с което бил даден ход на устните състезания и прекратил производството по делото.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на производството е валидно като постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия и е процесуално допустимо.

Същото е правилно и по изложените от първоинстанционния съд мотиви, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

Ищците са предявили против Община гр. Генерал Тошево установителна искова претенция за правото им на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот. Първоначалните им твърдения, че ответникът е оспорвал тяхното право на собственост, тъй като е издал удостоверение, че поземленият имот и построените в него сгради са общинска собственост, са били изоставени от самите ищци, тъй като се оказва, че въпросното удостоверение е точно с противното съдържание, а именно, че имотът не е общинска собственост. При уточняването на претенцията в първото по делото заседание и на основание чл. 146 ал. 1 от ГПК процесуалният представител на ищците е заявил, че според него оспорването на правото на собственост на ищците се извежда от невъзможността на ответника да издаде скица на имота, тъй като същият бил незаконосъобразно изключен от регулационните граници на населеното място и бил променен неговия статут. Самата ответна страна както в отговора на исковата молба, така и по време на цялото производство е твърдяла, че никога не е оспорвала правото на собственост на ищците. В заключението си вещото лице сочи, че имотът по всички регистри и разписни листи по плановете на с. П. е бил записан на наследодателя на ищците, никога не е бил описван като общинска собственост, акт за такава не е бил издаден. Въз основа на тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че правото на собственост на ищците не е било оспорено или нарушено от ответника. Твърденията на ищцовата страна, че такова оспорване е налице, тъй като ответната Община гр. Генерал Тошево не била в състояние да издаде скица на имота, тъй като той бил изключен от регулация, не водят до наличието на правен интерес от водене на исков процес, тъй като страната разполага с друг способ за защита на своите права, като поиска изменение на ПУП на населеното място.

„При защита на собствеността с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита, по отношение на лицето-ответник. Ищецът може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице, в т.ч. и Държавата, но само и доколкото твърди в исковата си молба, че последният има поведение или прояви, с които притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено, както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира търсената на субективното материално право съдебна защита.“ – в този смисъл изрично Решение № 1 от 5.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5078/2014 г., II г. о. Доказателствата по делото сочат, че ответникът с действията си не застрашава или нарушава правото на собственост на ищците. Твърденията на ищеца, че Община гр. Генерал Тошево отказва издаването на скица за имота или че незаконосъобразно го е изключила извън регулационния план на селото не съдържат данни за такова поведение на ответника, което да води до оспорване на ищцовото право на собственост. След като не е налице действителен правен спор, а ищецът може да реализира искането си за включване на имота в ПУП на с. П. посредством неговото изменение, то той е лишен от правен интерес да води установителен иск за правото си на собственост. В този смисъл определението на първостепенния съд за прекратяване на производството по делото е законосъобразно, правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 416/ 03.11.2017 г., постановено по гр. д. № 228/ 2016 г. по описа на РС гр. К..

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба при условията на чл. 274 ал. 3 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.