Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                  №2

 

                                                    гр.Добрич, 17.01.2018г.

 

                   Добрички окръжен съд - наказателно отделение, в публично съдебно заседание  на  седемнадесети  януари  две  хиляди  и  осемнадесета  година, 

 

                                                                      Председател: Петър Монев

                                                                              Членове: Калина Димитрова

                                                                                                Деница Петрова

 

При участието на съдебен секретар Елица Александрова и прокурор при ДОП Златко Тодоров, разгледа н.ч.д. № 37/2018г. по описа на Окръжен съд - гр.Добрич, докладвано  от  съдия  К.Димитрова  и  за  да  се  произнесе  установи  следното:

 

            Производството е образувано по реда на чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Добрич Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебни власти на Германия и засягащо българския гражданин Айдан Н.А. – роден на ***г., с последен известен адрес ***.

От извършената служебно справка в НБД за данните на лицето се установява, че се касае за  българския  гражданин  А.Н.А.  роден  на  ***г***, с  ЕГН – **********, с постоянен и настоящ адрес ***.

Тъй като засегнатото лице не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано /същото по данни на близки е в Англия/ и е напуснало границите на страната, на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС му е назначен служебен  защитник.

            В  съдебно  заседание  представителят на ОП - гр.Добрич изразява становище за  признаване  на  решението  за  налагане  на  финансовата  санкция.

В  съдебно заседание назначеният служебен защитник пледира за признаване на  решението, поради  наличие  на  всички  предпоставки  за  това.

            След запознаване с всички доказателства приложени по делото, Окръжен съд гр.Добрич  установи  следното:

             С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение на решение № 500.02542720.6 постановено от несъдебен орган – Полицейски президиум Райнпфалц гр.Шпайер - Германия на 17.10.2016г., с което на българския гражданин А.Н.А. е наложена финансова санкция за правонарушение, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища. С цитираното решение е наложена  финансова  санкция – осъждане  за  заплащане  на  парична  сума  в размер на 120 евро, както и за заплащане на сторените в съдебното и административно производство  разходи  в  размер  28,50 евро.

Осъждането  е  за  деяние, реализирано  в  землище  Брухмюлбах, близо  до дом № 379, по провинциален път 395 Германия /издаващата държава/ на 17.08.2016г. в 17:22часа. Като водач на лек автомобил с рег. № ТХ 25 - 22 АН е превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 37км/час, като допустимата скорост е била  50км/час, а  установената  скорост  на  извършителя  е  била  87км/час.

Деянието е квалифицирано като административно нарушение което се санкционира  по реда на чл.41 ал.1  във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24 от Закона за движение по пътищата, 11.3.6 от Федерален  каталог  за  финансови  санкции.   

Решението на Полицейски президиум Райнпфалц гр.Шпайер - Германия е постановено  на  17.10.2016г.  и  е  влязло  в  законна  сила  на  15.11.2016г.

По  силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана  като  изпълняваща  държава  в  производството  по  признаване  на решение на  чуждестранен  съд  за  налагане  на  финансова  санкция.

Изпратеното в Окръжен съд – гр.Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.1 т.1 от  ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена  с  акт  на  съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени във връзка  с  нарушение  на  правилата  за  движение.

Деянието осъществено от засегнатото лице А.Н.А. попада сред изброените в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, въпреки че и по българското законодателство аналогично поведение се санкционира като административно нарушение  съобразно  разпоредбите  на  Закона  за  движение  по  пътищата.

             Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/,  в писмена форма, придружено  от  превод  на  български  език, от  компетентен  орган  и отговаря на  изискванията, залегнали  в  разпоредбите  на  чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу А.Н.А. за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението  на Полицейски президиум Райнпфалц гр.Шпайер - Германия  не се отнася и  за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената  финансова  санкция с решението не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 148,50 евро /равностойни на 290,45лв. по курс на Българска Народна  Банка  към  датата  на  постановяване  на  решението – 17.10.2016г./,  от  които 120 евро - парична  сума, наложена  с  осъждане  за извършено правонарушение и 28,50 евро - сторени разходи по съдебното и административно производство. Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу А.Н.А. е било писмено, като същият  е  уведомен  съгласно  законодателството  на  издаващата  държава  лично или  чрез  упълномощен  според  националния  закон  представител  относно  правото си  да  обжалва  решението, както  и  за  сроковете  на  обжалване.

            Предвид обстоятелството, че А.Н.А. е български  гражданин,  с  постоянен  адрес—***  съдът  прие, че  местоживеенето  му се намира на територията на Р България, т.е налице е една от алтернативно  предвидените предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова  санкция, съдържащи  се  в  чл.30  ал.3  от  ЗПИИРКОРНФС.

Липсват доказателства, представени от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради  което  не  следва  да  се  обсъжда  чл.17  от  ЗПИИРКОРНФС.

На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева  по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане  на  финансова  санкция, или  148,50 евро към 17.10.2016г.  са  равностойни на  290,45лева.

            По  гореизложените  съображения  и  на  основание  чл.32  ал.1  във  вр.  с  чл.16 ал.7  т.1  от  ЗПИИРКОРНФС, Добричкият  окръжен  съд

             

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА решение № 500.02542720.6 постановено от Полицейски президиум Райнпфалц гр.Шпайер - Германия на 17.10.2016г., влязло в сила на 15.11.2016г., с което на българския гражданин А.Н.А., роден на ***г***, Р България, с  ЕГН **********  е  наложена  финансова  санкция  в  размер на 148,50 евро /от  които  парична сума – 120 евро, наложена с осъждане за извършено правонарушение и 28,50 евро - сторени разходи по съдебното и административно производство/, равностойни на 290,45лв. по курс на Българска Народна  Банка  към  датата  на  постановяване  на  решението – 17.10.2016г.

            След влизане в сила на решението, препис от същото ведно с решението, постановено от Полицейски президиум Райнпфалц гр.Шпайер - Германия на  17.10.2016г. и влязло в сила на 15.11.2016г., да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение по реда на Закона за НАП и ДОПК.

След  получаване  на  решението, НАП  незабавно  да  уведоми  настоящия  съд за  предприетите  действия  по  изпълнение  на  решението  на  основание  чл.36  във вр.  с  чл.22  ал.2  от  ЗПИИРКОРНФС, като  след  приключване  на  изпълнението, също  да  уведоми настоящата съдебна инстанция, с цел уведомяване на компетентния  орган  на  издаващата  държава.

 

Препис  от  решението  да  се  връчи  на  засегнатото  лице!

Да  се  уведомят  компетентните  органи  на  издаващата  държава, както  и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република  България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен  срок  от  съобщаването  му.

 

 

Председател:                                       Членове: 1.

 

 

                                                                               2.