Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                            № 7

                                         Гр.Добрич 18.01.2018г.

                                         В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДАБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ 2018г.в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

 

  При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 207/2017г.по описа на ДОС и за да се  произнесе взе предвид следното:

 

 

  Производството по делото е образувано по подадена  от **,гр.С.,представлявана от В. П.-Директор на Дирекция „ Д. В.“,искова молба,с която срещу ЕООД  „Е. К.“/ в несъстоятелност/,гр.Д.,ЕИК **,представлявано от управителя Е.И.Е.,и Синдика на ответното дружество М.А.Ж.,е  предявен положителен установителен иск с правно основание чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ,за  установяване поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ на предявените от ** публични вземания,в общ размер на 831.42 лв.-главница и лихви,с изпълнително основание – Акт за установяване на публично вземане № ** по чл.107,ал.3 от ДОПК,издаден от О. Д.,които вземания са приети в производството по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ.

  Прави се искане за присъждане и на всички сторени по делото разноски,в т.ч юрисконсултско възнаграждение.

  Претенцията на ищеца се основава на следните,изложени в исковата молба обстоятелства:

  С Решение № 67/02.05.2011г.,постановено по т.д.№ 32/2011г.по описа на ДОС,е обявена неплатежоспособността на ЕООД „ Е. К.“ и е открито производство по несъстоятелност на търговеца.Решението е вписано по  партидата на длъжника в ТР под № **.

  В изготвения от Синдика и  обявен  в ТР по партидата на длъжника под № ** списък на допълнително предявени и приети вземания на кредитори на несъстоятелното дружество в точка 4 са включени предявени от ** с молба,изх.№ 24-03-35/11#36 от 21.03.2017г.публични вземания за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци,дължими към О. Д.,с поредност на удовлетворяване по реда на чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ.Видно от молбата за предявяване,част от публичните вземания,в размер на 831.42 лв.,от която сума главници – 587.87 лв. и лихви-243.55 лв.,са възникнали до датата на съдебното решение за откриване на  производство по несъстоятелност.

  В срока по чл.690 от ТЗ ** е депозирала срещу допълнителния списък № 1 на приети вземания възражение,изх.№ 24-03-35/11#37/ 08.06.2017г.,тъй като Синдикът неправилно е определил поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ,вместо по чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ.

  С Определение № 371/26.07.2017г.,постановено по т.д.№ 32/2011г.по описа на ДОС,възражението е оставено без уважение.Определението е обявено по партидата на длъжника в ТР под № **.

  Гореизложеното обосновава правния интерес на ищеца от завеждане на настоящото исково производство по чл.694 от ТЗ.

  Изпълнителното основание на процесните публични вземания е Акт за установяване на публично вземане № **,издаден от О. Д. по чл.107,ал.3 от ДОПК.Този акт има само декларативно,а не конститутивно действие,защото с него не се създава същинско данъчно задължение,а се признава вече съществуващо право на държавата да получи едно данъчно вземане.Данъчните задължения са определени по основание,субект и размер в съответните данъчни закони,т.е те винаги са ликвидни и с настъпване на датата на падежа им стават изискуеми.В този смисъл е и съдебната практика,обективирана в Решение № 1/07.05.2009г.на ВКС по т.д.№ 1/2009г.на ОСНК,в което изрично е посочено,че данъчните задължения възникват по силата на закона и стават изискуеми с настъпването на определения в данъчния закон падеж.Основната функция на акта за установяване на задължения по декларации е да послужи като изпълнителен титул,с който се констатира вече възникналото по силата на закона данъчно задължение.

  При условие,че срокът за плащане на данъка върху недвижимите имоти и такса битови  отпадъци не е поставен в зависимост от някакво действие на орган на приходите,**ротив,дължи се по силата на закона,то при неизпълнение на задължението в срок,длъжникът изпада в забава и се начисляват лихви върху просрочените главници.За  начисляване на лихвите също не се изисква съобщение,като чл.4,ал.2 от ЗМДТ сочи императивно,че невнесените в срок данъци по закона се събират заедно  с лихвите.

  С Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № **,издаден от О. Д.,се установят задължения за  периода 01.07.2010г.-31.12.2010г.,въз основа на извършена проверка в информационния масив на Дирекция „ МДТ“ при О.,гр.Д. и подадени данъчни декларации по чл.17 от ЗМДТ,с вх.№ М 373/18.12.2006г.и вх.№ М 372/18.12.2006г. и подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ,с вх.№ 0328004670/30.06.2010г. и вх.№ 0328004671/30.06.2010г.

  На основание чл.4,ал.2 от ЗМДТ,невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци,такси и други подобни Д. В..Лихвите върху главниците върху публичните общински вземания са дължими на основание чл.1 от същия закон и са в размер на законната лихва за забава.

  Съгласно чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ,публичноправни вземания на държавата и общините,като данъци,мита,такси,задължителни осигурителни вноски,възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,се удовлетворяват по реда на т.6.Предвид гореизложеното,ищецът счита,че като кредитор с публични вземания,възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност,има право да се удовлетвори по посочения ред,съответно да предяви по съдебен ред претенция за защита на  правото си.

  В срока по чл.367,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба от страна на ответника ЕООД  „Е. К.“/ в несъстоятелност/,гр.Д.,ЕИК **,представлявано от управителя Е.И.Е.,не е постъпил.

  В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 7018/02.11.2017г.,Синдикът М.А.Ж.  изразява становище,че предявеният иск е недопустим,поради липса на правен интерес,като такъв не подлежи на разглеждане по същество,а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено,тъй като към 16.10.2017г.масата на несъстоятелността на ЕООД „ Е. К.“ е изчерпана и няма как,поради липса на маса,процесното вземане да бъде удовлетворено.При условията на евентуалност предявеният  иск се оспорва като неоснователен.Към процесното предявяване като  писмено доказателство е приложен единствено Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № **,връчен на Синдика,видно от обратната разписка,на 20.08.2013г.С предявяването не са  представени и посочени писмени доказателства,обосноваващи,че претендираните данъци и такси следва да бъдат приети по т.6 на чл.722,ал.1 от ТЗ.Ако се приеме,че посочените суми са възникнали като задължение в периода преди датата на откриване на производство по несъстоятелност,то те е следвало да бъдат  предявени своевременно в законоустановените срокове,което ** не е сторило.Ако задълженията са възникнали през 2010г.,както се твърди в исковата молба,същите следва да се считат за погасени по давност,респ.не могат да бъдат предявявани и приети в срока по чл.688,ал.3 от ТЗ.

  В законовия срок по чл.372,ал.1 от ТЗ ищецът не е подал допълнителна искова молба.

  Д.кият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  Предявеният положителен установителен иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ подлежи на разглеждане по същество,тъй като са налице  всички,предвидени от закона положителни процесуални  предпоставки,обуславящи съществуването и надлежното му упражняване.

  Ищецът има качеството на кредитор на ответното дружество.

  С писмена молба,изх.№ 24-03-35/11#36 от 21.03.2017г./стр.7-10/той е предявил пред Синдика публични вземания срещу длъжника ЕООД  „Е. К.“/в несъстоятелност/.С Допълнителен списък № 1 от 22.05.2017г.на предявени в срока по чл.688,ал.3 от ТЗ вземания/стр.17/ процесното вземане е включено в т.4 от списъка с поредност по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ.Според ищеца,вземането по т.4 следва да бъде прието с поредност за удовлетворяване по реда на чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ,което обуславя и  правния му интерес от завеждане на иска по настоящото дело.Срещу Допълнителния списък № 1 от 22.05.2017г.на предявени в срока по чл.688,ал.3 от ТЗ вземания,**,гр.С. е депозирала писмено възражение,изх.№ 24-03-35/11#37/08.06.2017г./стр.18,19/,с искане на основание чл.694,ал.2 от ТЗ съдът по несъстоятелността да **рави промяна в списъка,като измени поредността на удовлетворяване на приетите по т.4 вземания,като вместо по реда на чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ същите да бъдат приети с поредност по реда на чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ.По повод възражението на ищеца съдът по несъстоятелността се е произнесъл по реда на чл.692,ал.4 от ТЗ с неподлежащо на обжалване Определение № 371/26.07.2017г. по т.д.№ 32/2011г.по описа на ДОС/стр.20/,с което възражението относно поредността на удовлетворяване по т.4 е оставено без уважение/стр.20/.Искът,въз основа на който е образувано настоящото дело е  предявен в преклузивния законов срок,установен в чл.694,ал.6 от ТЗ.Съгласно цитираната разпоредба,искът по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ следва да бъде  предявен в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл.692,ал.4 от ТЗ.Видно от  извършената служебна справка/стр.42/,Определение № 371/26.07.2017г. по т.д.№ 32/2011г.по описа на ДОС е обявено в ТР на 26.07.2017г.,а искът по настоящото дело е предявен на 09.08.2017г.с изпратена чрез куриер/стр.22/ искова молба,т.е в законовия срок.

  Възражението на Синдика за недопустимост на иска,поради липса на правен интерес,предвид изчерпана маса на несъстоятелността,не може да бъде споделено като основателно.Доколкото законодателят не е поставил подобно условие за разглеждането или за уважаването на иска,въпросът налице ли е или липсва имущество в масата на несъстоятелността е правно ирелевантен за допустимостта и основателността на предявения иск.Освен това,кредиторът може да издири и удостовери наличието на достатъчно имущество,в който случай дори и при спряно производство по несъстоятелност то може да бъде възобновено в едногодишен срок.

  Разгледан по същество,искът е неоснователен,по следните съображения:

  Оспорва се поредност на удовлетворяване на вземания  по т.4 от допълнителен списък на приети вземания,възникнали след откриване на  производството по несъстоятелност и предявени в срока по чл.688,ал.3 от ТЗ.Видно от молбата за  предявяване,процесните публични вземания,за което се твърди,че са такива за данък върху недвижими имоти и такси битови отпадъци,са възникнали до датата на съдебното решение за откриване на  производство по несъстоятелност.Съгласно исковата молба,въз основа на която е образувано настоящото дело,задълженията се отнасят за периода 01.07.2010г. - 31.12.2010г.По реда на чл.688,ал.3 от ТЗ се предявяват вземания,неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на  производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план.Съгласно чл.634а от ТЗ,производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл.630,ал.1 от ТЗ.От извършената служебна справка в деловодната система на ДОС се установява,че Решение № 67,с което по т.д.№ 32/2011г. на основание чл.630,ал.1 от ТЗ ДОС е открил производство по несъстоятелност на ЕООД  „Е. К.“,гр.Д.,ЕИК **,е постановено на 02.05.2011г.След като процесните вземания са възникнали преди 02.05.2011г.,то не са налице законовите предпоставки същите да бъдат предявени и приети по реда на чл.688,ал.3 от ТЗ,като в този смисъл редът,по който вземанията са били приети за удовлетворяване,е без значение.В случай,че задълженията са възникнали през 2010г.,то е следвало вземанията за тях да бъдат своевременно предявени в установените в чл.685,ал.1 и чл.688,ал.1 от ТЗ срокове.След изтичането на срока по чл.688,ал.1,изр.1 от ТЗ и съгласно изр.2 на същата разпоредба,вземания,възникнали до датата на откриване на  производството по несъстоятелност,не могат да се предявяват.С оглед изложеното,предявеният иск е неоснователен.

  Освен неоснователна,заявената по настоящото дело претенция е и недоказана.

  Предявен е иск за установяване поредността на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 831.42 лв.,в т.ч. главници – 587.87 лв. и лихви - 243.55 лв.,като се твърди,че изпълнително основание на вземанията е Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК,№ **/стр.11-16/.

  На първо място,липсват доказателства този акт да е влязъл в сила,за да служи като изпълнителен титул.Подобно отбелязване няма върху акта,други доказателства също не са ангажирани,поради което актът не би могъл надлежно да установи съществуването на процесните публични вземания.

  На следващо място,съдържанието на  Акт № **не установява задължения на ответното дружество за периода 01.07.2010г.-31.12.2010г.в претендирания размер главници и лихви.Поради това и с оглед обстоятелството,че,както правилно сочи и ищеца в исковата си молба,актът по чл.107,ал.3 от ДОПК има само декларативно действие,с него не се създават данъчни задължения,а те възникват по силата на съответния данъчен закон,в доклада си по делото съдът е указал на ищеца,че претенцията му е недоказана с представянето като доказателство единствено на този акт,като следва да установи по пътя на главното и пълно доказване всички обстоятелства,от които произтичат твърдяните вземания - фактическото им и правно основание,техния вид и размер.Подобно доказване не беше проведено.В откритото съдебно заседание на 12.01.2018г.ищецът представи и по делото бяха приети като доказателства/стр.56-65/ единствено два броя декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък недвижими имоти и договор за прехвърляне на предприятие от 23.11.2006г.Същите не удостоверяват конкретните основания,от които  произтичат отделните публични вземания,претендирани като данъци върху недвижими имоти и такси битови отпадъци,датата,на която е настъпил падежа на съответните задължения,т.е,считано от кой момент същите са станали изискуеми и неплащането им има за последица изпадане на длъжника в забава,за какъв период от време върху каква по размер неплатена главница се  дължат лихви,съответно не доказват претенциите по размер.

  По гореизложените съображения,съдът намира,че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

  Съобразно този изход на спора и на основание чл.694,ал.7,изр.3 от ТЗ ищецът следва да бъде осъден да внесе по сметка на ДОС дължимата по чл.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,държавна такса по делото,определена на основание чл.694,ал.7,изр.1 от ТЗ върху една четвърт от вземането,за което е  предявен установителния иск,и възлизаща на сумата от 50.00 лв.

   Воден от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

 

                                             Р      Е      Ш      И :

 

   ОТХВЪРЛЯ предявения от  Н. А. П.,гр.С.,ул. „ К. Д.“ № *,представлявана от В. П.-Директор на Дирекция „ Д. В.“,срещу ЕООД  „Е. К.“/ в несъстоятелност/,гр.Д.,ЕИК **,представлявано от управителя Е.И.Е.,и Синдика на ответното дружество М.А.Ж.,положителен установителен иск с правно основание чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ,за  установяване поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ на предявени публични вземания,в общ размер от 831.42 лв.,от които 587.87 лв.-главници и 243.55 лв.-лихви,с изпълнително основание – Акт за установяване на публично вземане № ** по чл.107,ал.3 от ДОПК,издаден от О. Д.,които вземания са включени от Синдика в Допълнителен списък № 1 от 22.05.2017г.на приети вземания,възникнали след откриване на производството по несъстоятелност и предявени в срока по чл.688,ал.3 от ТЗ,с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ.

   ОСЪЖДА Н. А. П.,гр.С.,ул. „ К. Д.“ № *,да заплати по сметка на Д.ки окръжен съд държавна такса за образуване на делото в размер на сумата от 50.00 лв./петдесет лева/.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

   Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: