Р Е Ш Е Н И Е № 10

Гр.Добрич 24.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд търговско отделение в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Таня А.

1.Ева И.

Членове:

2.Георги Павлов

При секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия Т.А. в.т.д.№ 330/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ж.И.Е. *** чрез адв.Р.С.-ДАК , ответник по гр.д.№ 1050/2017г. на РС-гр.Добрич против решение № 1003/02.11.2017г. по същото дело ,с което е осъдена да заплати на В.Г.М. сумата от 2000 лв.,представляваща първа вноска от дължима главница по сключен между страните договор за заем.В жалбата се твърди,че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон .Въззивникът твърди,че РС не е обсъдил и не се е произнесъл по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника,което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението,като сочи факти и обстоятелства в тази насока.Твърди,че РС не е кредитирал писмените обяснения на въззивника,които доказват вътрешни противоречия и логически несъответствия със събраните по делото доказателства.Сочи се,че обясненията са дадени по гр.д.№ 46/2017г. на същия състав на РС.Развива се подробно фактическата обстановка по казуса като се твърди,че не е доказано предоставянето на средства от ищеца на ответника по договор за заем.Моли да се отмени решението,да се постанови друго по съществото на спора със законните последици, като му се присъдят направените разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна чрез адв.Д.А. -ДАК, в подадения в срока по ГПК писмен отговор оспорва изцяло наведените твърдения в жалбата,като сочи,че същите са останали недоказани в хода на съдебното дирене.Твърди,че в договора за заем изрично е записано,че подписването на същия от заемополучателя доказва получаването на сумата в пълния й размер.Отправените в жалбата обвинения срещу ищеца били несъстоятелни и непотвърдени от събраните доказателства по делото.Съдът правилно е преценил кои от събраните доказателства да цени като такива и кои са неотносими към спора.Моли решението да бъде потвърдено като му се присъдят разноските във въззивното производство.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав,в изискуемата форма,в пределите на правораздавателната власт на съда.Съдебният акт е постановен при наличност на всички положителни,респ.липса на отрицателни процесуални предпоставки,обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване,поради което представлява валиден и допустим съдебен акт.Извън проверката за валидност и допустимост предвид чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Районният съд е сезиран с иск на В.М. против въззивника Ж.Е. за заплащане на 2000 лв. представляващи дължима първа вноска по договор за заем от 10 000 лв.,която е следвало да бъде заплатена до 30.12.2016 г.С обжалваното решение ДРС е уважил иска,ведно с разноските.

По първоинстанционното дело е представен сключен между страните договор за заем от 31.08.2016г. ,съгласно който ищецът предоставя на ответника сумата от 10 000 лв.,която е следвало да бъде върната на 5 равни вноски по 2000 лв.,от които първата в срок до 30.12.2016г. ,а последната –на 11.08.2020г.Договорът е с нотариална заверка на подписите.В раздел 4 т.2 от договора е посочено изрично,че подписването на договора от заемополучателя доказва получаването на сумата в нейния пълен размер.Страните не спорят,че по договора за заем не са връщани суми от заемополучателя.Така сключеният писмен договор, с нотариална заверка на подписите е валиден и установява парично задължение съгл. чл.240 ал.1 от ЗЗД.Не се спори както относно съдържанието на договора,така и по автентичността на подписите на страните.При изричната уговорка в договора,че получаването на заетата сума се доказва с подписване на договора от заемополучателя ,разписка за получаване на сумата не е необходима.Не се доказва , включително и от свидетелските показания твърдяния психически и физически тормоз при сключване на договора с оглед възраженията за липса на съгласие от страна на Е. при подписването.Не е доказана и връзката между установени липси от търговския обект и сключването на договора за заем.От данните по делото е видно,че в Районна прокуратура-Добрич е образувана преписка по жалба на Е. срещу М. за осъществена принуда при сключване на договора за заем,по която няма привлечен обвиняем и същата е висяща,поради което не може да се преценява установеното по нея.Неотносими по спора са възраженията за липса на средства и невъзможност за плащане на сумата от заемополучателя. Предвид изложеното искът следва да се уважи.Така мотивиран съдът намира,че решението на ДРС следва да се потвърди изцяло.

Предвид изхода по спора съгл. чл.78 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените съдебно деловодни разноски от 300 лв. адвокатски хонорар.

Водим от горното Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1003/02.11.2017г. по гр.д.№ 1050/2017г. по описа на Районен съд гр.Добрич.

О С Ъ Ж Д А Ж.И.Е. с ЕГН-********** *** да заплати на В.Г.М. с ЕГН-********** *** сумата от 300 лв./триста лева/ съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.