Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 13

          В ИМЕТО НА НАРОДА    

                  гр.Добрич 29.01.2018 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито  заседание  на деветнадесети януари                

през две хиляди и осемнадесета                              година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

                                                           Г.ПАВЛОВ

при  секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА…………..............      и в присъствието на прокурора..............................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева..........Т..д.№328 от 2017 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

      Постъпила е въззивна жалба от БНП ***ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от прокуристите Н.Н.и Д.Н.,чрез юрисконсулт Ц.  С. против Решение №131 от 12.10.2017 г.по гр.д.№63/2017г.по описа на РС гр.Балчик.

     Жалбата е редовна и допустима.Подадена е в законоустановения срок.

     В срок от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността на подадената жалба.

   Жалбоподателят излага следните аргументи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение:

   Съдът неправилно е  постановил нищожност на договора,в частта за възнаградителната лихва.Между страните съществува свобода на договаряне,поради което те могат да уговорят лихва или неустойка за забавено плащане над размера на законната лихва за забава.Неправилно и в противоречие със съдебната практика съдът е приел,че договорената лихва е в противоречие с добрите нрави.

    За да се приеме за нищожна като неравноправна клауза от договора следва да са налице две  кумулативно установени предпоставки-да не е уговорена индивидуално и да се явява неравноправна.

    В случая е налице индивидуално договаряне,доколкото Т.Т. е поискал предоставяне на кредит,избрал е  вида на кредита,начина на усвояване и погасяване,преценявайки желанията и възможностите си.Всички клаузи от договора са индивидуално договорени,включително и тези за възнаградителната  лихва и начина на формирането й и са били известни на кредитополучателя.

    Поради тези съображения се настоява решението в отхвърлителната му част да бъде отменено,както и да се присъдят направените в настоящото производство разходи.

    В срок от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба.Отрича се твърдението на ищеца и жалбоподател в настоящата инстанция за наличие на индивидуално договаряне на клаузите по договора.Въззиваемата страна твърди,че не е била запозната с условията на договора,като те не са й били разяснени от служители на банката.Кредиторът се възползвал от финансовото затруднение на ответника,като му заявил ,че договорът е застрахован,без той да може да се запознае с условията на застраховката.

    Правилно районният съд е стигнал до извода,че договорената лихва е в противоречие с добрите нрави.Тази уговорка поставя потребителя в неравнопоставено положение спрямо кредитора,тъй като са икономически неравностойни субекти и предвид финансовата затрудненост на кредитополучателя.Посочена е съдебна практика относно нарушаването на добрите нрави при уговаряне на лихвата

    Сочи се,че за първи път въззивникът въвежда нови твърдения в жалбата си,които изцяло се оспорват от ответника по жалбата.

    Представените от ищеца писмени доказателства не доказват ,че клаузата е индивидуално договорена.

    С тези мотиви се настоява жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна,а атакуваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

    Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното съдебно решение,приема за установено следното:

    Атакуваното решение е валидно и допустимо.

    Между страните е сключен договор за потребителски кредит на 26.06.2014г.,по силата на който ищецът е заел на ответника в първоинстанционното производство сумата от  8 000 лв.-за потербителски нужди и 2 150 лв.-покупка на застраховка „Защита на плащанията“.Кредитът следва да се издължи на 48 броя погасителни вноски ,които включват главница,възнаградителна лихва от 58,10 %  и годишен процент на разходите 79,06 %.Така подлежащата на връщане сума достига до 22 886,40 лв.

    По претенцията за неиздължена главница-решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

   Спорно е действителна ли е клаузата за договорената лихва в размер на 58,10 % годишна лихва,както и факта дали клаузата за лихва противоречи на закона като неравноправна клауза.

   Пред първата инстанция ответникът по делото е твърдял  ,че документите са били предварително изготвени от страна на банката и са му предоставени само за подпис.Не е обяснено какви рискове покрива застраховката,наименувана „Защита на плащанията“,поради което същият е останал с убеждение,че тази застраховка гарантира заплащане на суми по кредита,в случай на неизпълнение от негова страна.

   Съгласно чл. 143 т.5 от ЗЗП неравноправна  клауза в договор,сключен с потребителя е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между търговеца и потребителя,като задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка при неизпълнение на неговите задължения.Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП Неравноправните клаузи са нищожни,освен ако не са индивидуално уговорени.Не са индивидуално договорени клаузите,които са били изготвени предварително  и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,особено в случаите договор при общи условия.От ответника по делото се твърди,че предвид материалните му затруднения и това че е дългогодишен клиент на банката ,той е бил принуден да подпише предоставения му договор и общи условия към него,без да се запознае детайлно със съдържанието на документите,предоставени му за подпис.

   Предвид твърденията на ответника,в доказателствена тежест на ищеца е било доказването на индивидуално договаряне по условията на договора.Такова не е проведено пред първоинстанционния съд.

   В настоящия договор размерът на уговорената лихва е необосновано завишен и освен в противоречие с добрите нрави,същият се субсумира под хипотезата на чл.143 т.5 от ЗЗП-уговорка във вреда на потребителя ,която не отговаря на изискванията за добросъвестност  и води до значително неравновесие между търговеца и потребителя,като задължава последния да заплати  необосновано високо обезщетение или неустойка при неизпълнение на  своите задължения.Вследствие на тази договорна клауза се е стигнало до положение,че при обявяването на предсрочната изискуемост на задължението по кредита ,кредитополучателят следва да заплати лихва в размер равен на договорената главница или да върне двойния размер на получената в заем сума.

   Правилно и законосъобразно районният съд е приел,че договорената лихва противоречи на добрите нрави и е обявил клаузата на договора за нищожна.

   Предвид изложеното съдът намира,че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

   Дължат се направените в настоящото производство съдебно деловодни разноски в размер на 250 лв.адвокатско възнаграждение.

   Водим от горното Окръжният съд,

       Р  Е  Ш  И:

   ПОТВЪРЖДАВА Решение №131 от 12.10.2017 г.по гр.д.№63/2017г.по описа на РС гр.Балчик.

  ОСЪЖДА БНП ***ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от прокуристите Н.Н.и Д.Н.,чрез юрисконсулт Ц.  С. да заплати на Т.К.Т. ЕГН ********** *** сумата от 250лв./двеста и петдесет лева/-сторени във въззивната инстанция съдебно деловодни разноски.

   Решението не подлежи на обжалване.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.