О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 51

Гр.ДОБРИЧ 26.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ ЯНУАРИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.т.д.№ 8/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,ал.1,във вр. с чл.419,ал.1 от ГПК.

Образувано е по подадена от Т.Л.М.,ЕГН:**********,от гр.Балчик,частна жалба срещу Разпореждане за незабавно изпълнение,инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 466/09.08.2010г.,издадена по по ч.гр.д.№ 603/2010г.по описа на Балчишки районен съд.

Ответната по частната жалба страна изразява становище за недопустимост,а по същество за неоснователност на жалбата.Прави искане за присъждане на сторените по настоящото дело разноски в размер на 150.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение за депозиран писмен отговор на частната жалба.

Добричкият окръжен съд,като се запозна с приложените по делото доказателства,намира за установено следното:

Подаденото пред Балчишки районен съд заявление,вх.рег.№3447/06.08.2010г.по ч.гр.д.№ 603/2010г.за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 е уважено,като е издадена Заповед № 466/09.08.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК,с разпореждане за незабавното й изпълнение,както и изпълнителен лист.По силата на издадената заповед Е.М.М.,ЕГН:**********,в качеството му на кредитополучател,и Т.Л.М.,ЕГН:**********,в качеството му на поръчител,са осъдени солидарно да заплатят на кредитора ЕАД „***“,гр.София,ЕИК***,въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката по Договор за текущо потребление 11/15140248/15.02.2008г.,ведно с приложенията към него, конкретно посочените в заповедта парични суми.

Условие за допустимост на частната жалба по чл.419,ал.2 от ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение е да бъде подадена,заедно с възражението по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение,в рамките на двуседмичния срок от връчване на заповедта за изпълнение,предвиден в чл.419,ал.1 от ГПК.

Подадената по настоящото дело частна жалба отговаря на тези законови изисквания,поради което подлежи на разглеждане като процесуално допустима.

Видно от приложената покана за доброволно изпълнение до длъжника Т.Л.М.,същият е получил лично на 16.11.2017г.,заедно с призовката за доброволно изпълнение по изп.д.№ А 20167370401622 по описа на ЧСИ Л.Тасева,рег.№ 737,и копие от издадената по ч.гр.д.№ 603/2010г.по описа на БРС Заповед за изпълнение.Двуседмичният срок за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение,предвиден в чл.419,ал.1 от ГПК,е до 30.11.2017г. вкл.В рамките на този срок,а именно-на 21.11.2017г.,Т.Л.М. е подал частната жалба,въз основа на която е образувано настоящото дело,входирана в регистратурата на РС,гр.Балчик под рег.№ 4114.Частната жалба се придружава от възражение по чл.414,ал.1 от ГПК,подадено на 30.11.2017г.,под вх.№4240,т.е в преклузивния срок по чл.414,ал.2 от ГПК.При това положение,възражението на ответната по жалбата страна,че като просрочена жалбата е недопустима,е неоснователно.

Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Предметът на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл.419,ал.2 от ГПК.По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение,като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извлечени единствено и само от документа,въз основа на който е постановено разпореждането по чл.417 от ГПК.Изложеното сочи,че дори и при наличие на бланкетна жалба, въззивният съд е длъжен да извърши проверката,която осъществява и първоинстанционният съд относно наличие на предпоставките,обуславящи постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

За да издаде изпълнителен лист,съгласно чл.418,ал.2 от ГПК,съдът извършва проверка дали представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника.

Извлечението от счетоводните книги е документ,който няма легално определение в правната доктрина,нито е отразено някъде какви данни следва да съдържа.От друга страна обаче,с оглед предназначението му,трайната и последователна практика на ВКС приема,че този документ трябва да съдържа достатъчно информация,която информация подлежи на съдебна проверка.

Извършвайки формална проверка на приложеното към заявлението извлечение от сметка,ДОС намира,че не може да направи категоричен и обоснован извод за редовност на акта от външна страна,както и че той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката-кредитор.

Съгласно заявлението по ч.гр.д.№ 603/2010г.,ползваният кредит е станал дължим и заема предсрочно изискуем,тъй като длъжникът не е издължил на падежа определените месечни вноски за период по-дълъг от 90 дни.Основание и категорични данни за настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг в приложения счетоводен документ липсват.Дори в самото заявление кредиторът не се позовава нито на конкретни клаузи от процесния договор за кредит,нито конкретизира за кои месечни вноски,неиздължени за период по-дълъг от 90 дни от настъпването на падежа става дума,съответно,коя е началната дата,от която според банката-заявител кредитът е станал предсрочно изискуем. Липсата на отразяване на тези обстоятелства както в заявлението,така и в извлечението от сметка препятства проверката на съда за наличието на причините за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,респективно-за изпълняемост на предявеното със заявлението вземане.

Предсрочната изискуемост на кредита,на която се позовава заявителя,е договорена в раздел VII,чл.19.2 от ОУ,неразделна част от процесния договор за кредит. Съгласно дадените с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС,ОСГТК разрешения,извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417,т.2 ГПК установява вземането,но не представлява документ,удостоверяващ,че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице,ако банката изрично е заявила,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,респ. надлежно е уведомила длъжниците за обявената предсрочна изискуемост,което изявление следва да е достигнало до тях в предходен на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение момент.

В случая няма доказателства,че банката заявител е изпълнила това свое задължение спрямо жалбоподателя и това е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното разпореждане.

При горните констатации,въззивният съд намира,че следва да отмени като неправилно разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист,инкорпорирани в Заповед за незабавно изпълнение № 466/09.08.2010г.,издадена по по ч.гр.д.№ 603/2010г.по описа на Балчишки районен съд,да остави без уважение искането на банката за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за процесното вземане ,а издаденият такъв да се обезсили.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист,инкорпорирани в Заповед за изпълнение № 466/09.08.2010г.,издадена по по ч.гр.д.№ 603/2010г.по описа на Балчишки районен съд,и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя по ч.гр.д.№ 603/2010г. по описа на БРС за незабавно изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение и за издаване въз основа на нея на изпълнителен лист.

ОБЕЗСИЛВА издадения на 10.08.2010г.по ч.гр.д.№ 603/2010г. по описа на БРС въз основа на Заповед за изпълнение № 466/09.08.2010г. изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.