Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 41 , гр. Д., 28.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА СТОЯНОВА

В присъствието на секретаря Павлина Пенева разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. д. № 121 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, рег. № ***2/ 21.03.2017 г., подадена от „***“ ЕООД гр. С., чрез търговския пълномощник Р.Р.Х., с адрес ***, „***“, против 1. М.Х.И. ***, с ЕГН **********, 2. И.Д.Н. ***, с ЕГН **********, 3. Х.Д.И. ***, с ЕГН ***********, 4. Е.Г.И. ***, с ЕГН **********, 5. К.Н.И. ***, ж. к. „***“ № ** вх. * ет. * ап. *, с ЕГН **********, 6. Т.Н. ***, с ЕГН **********, 7. Б.Й.И. ***, с ЕГН **********, 8. И.Й. ***, с ЕГН **********, 9. Е.Н. ***, с ЕГН **********, 10. М.Н. ***, с ЕГН **********, 11. М.С.К. ***, с ЕГН **********, 12. Б.С.К. ***, с ЕГН **********, 13. Н.С.К. ***, с ЕГН **********, 14. В.М.С. ***, с ЕГН **********, 15. Н.М.В. *** – 22, с ЕГН **********, 16. В.Г.П. ***, с ЕГН **********, 17. Д.Г.А. ***, с ЕГН **********, 18. К.Г.К. ***, с ЕГН **********, 19. Д.Д.Н. ***6, с ЕГН **********, 20. Х.П.Н. ***, с ЕГН **********, 21. М.Х.Н. ***, с ЕГН **********, 22. А.Х.Н. ***, с ЕГН ********** и 23. Н.Х.Н. ***, с ЕГН **********, с която искова молба са предявени следните претенции:

- С правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № *** т. **, рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С., по силата на който Е.Н.К., С.Е.К., Н.Х.Н., Ц. Х.Н., А.Х.н. и М.Х.Н., Н.И.И., К.Г.К., Й.Г.Н., Д.Г.А. и В.Г.П., Д. И.И., И.Й.И. и Б.Й.И. са прехвърлили в полза на „***“ ЕООД гр. С. правото на собственост върху собствения си недвижим жилищен имот, представляващ поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на в. з. „***“ гр. Б. за сумата от 413 784 евро;

- С правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 3 от ЗЗД, за осъждане всеки от ответниците да заплати парична сума в размер на 639. 12 евро за всеки от ответниците припадащата му се съобразно правата му в съсобствеността квота от сумата, представляваща платената от ищеца продажна цена на имота, част от цялата сума от 413 784 евро по договора за покупко – продажба, обективиран в н. а. № *** т. **, рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С., ведно със законната лихва върху всяко от главните задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане;

- С правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 3 от ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати частично парична сума, както следва: ответниците от № 1 до № 6 и от № 11 до № 13 – в размер на по 437. 03 лв., ответниците от № 7 до № 8 – в размер на по 764. 80 лв., ответниците от № 9 до № 10 - в размер на по 1250 лв., ответниците от № 14 до № 15 – в размер на по 655. 54 лв., ответниците от № 16 до № 18 и от № 21 до № 23 – в размер на по 1 147. 20 лв., ответниците от № 19 до № 20 – в размер на 573. 60 лв., представляващи съответни на квотите на всеки от всеки от ответниците разходи в общ размер на 18 355. 24 лв., съставляваща сумата на платените от ищеца нотариални такси и разходи по изповядването на н. а. № *** т. **, рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С., ведно със законната лихва върху всяко от главните задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане;

- С правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, за осъждане всеки от ответниците да заплати сума в размер на 639. 12 евро, част от дължимата неустойка по договора за покупко – продажба, част от цялата сума за неустойка в размер на 170 000 евро евро, представляваща част от дължимата от всеки от тях съобразно правата му.

- ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ – иск с правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 3 от ЗЗД против К.Г.К. за осъждането и да заплати парична сума в размер на 639. 12 евро, представляваща припадащата и се съобразно правата и в съсобствеността квота от сумата, представляваща платената от ищеца цена, част от цялата сума от 413 784 евро по договора за покупко – продажба, обективиран в н. а. № *** т. **, рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане;

- ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ – иск с правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 3 от ЗЗД против К.Г.К. за осъждането и да заплати парична сума в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща част от сторените от ищеца разходи в общ размер на 18 355. 24 лв. /осемнадесет хиляди триста петдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, съставляваща сумата на платените от ищеца нотариални такси и разходи по изповядването на н. а. № *** т. **, рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С.;

- ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ –иск с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, против К.Г.К. за осъждането и да заплати парична сума в размер на 639. 12 евро, представляваща припадащата се съобразно нейната квота неустойка по договора за покупко – продажба, част от цялата сума за неустойка в размер на 170 000 евро.

Всички парични суми се претендират ведно със заковвата лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.03.2017 г./ до окончателното им изплащане.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на 10.08.2007 г. ответниците, в качеството на продавачи, и дружеството – ищец, като купувач, са сключили предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който продавачите се задължават да прехвърлят правото на собственост върху урбанизирана територия с площ от 3 284 кв. м., представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на гр. Б., в. з. „***“, срещу заплащане на продажна цена от 413 784 евро, от които 41 378. 40 евро платено капаро към момента на сключване на предварителния договор, а сумата от 370 575. 60 евро следва да се заплати от купувача към момента на изповядване на окончателния договор под формата на нотариален акт. Сумата по предварителния договор е била преведена по сметка на ответницата К.Г.К..

Въпросният недвижим имот първоначално не е бил нанесен по кадастралните карти и регистри на в. з. „***“ в гр. Б.. На негово място е бил записан поземлен имот с идентификатор 02508.51.***, собственост на Община гр. Б.. По силата на Заповед № КД – 14 – 08 – 2023/ 29.07.2005 г. на Началника на Служба по кадастъра гр. Д., с която са били изменени кадастралните карти и регистри на гр. Б., е бил образуван имот с кадастрален идентификатор ***, който попада в границите на съществуващия поземлен имот с идентификатор .***.

По силата на н. а. № ***, т. **, н. д. № ***/.23.11.2007 г. На нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С., Н. Е. К. е дарил на своя син Е.Н.К. собствената си идеална част от посочения недвижим имот.

На 12.12.2007 г. ответниците Д. И.И., Н.И.И., Б.Й.И., И.Й.И., С.Е.К., Е.Н.К., Й.Г.Н., В.Г.П., К.Г.К., Д.Г.Х., Н.Х.Н., П. Х.Н., М.Х.Н. и Н. Х.Н. сключили с дружеството – ищец под формата на н. а. № *** т. **, рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С. договор за покупко – продажба на недвижим имот: урбанизирана територия с площ от 3 284 кв. м., представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кад. Карта на гр. Б., в. з. „***“, срещу заплащане от страна на продавача на цена от 413 784 евро. При платено капаро в размер на 41 378. 40 евро, на същата дата „***“ ЕООД е превело по сметка на ответницата К.Г.К. сумата от 370 575. 60 евро, представляваща остатък от продажната цена.

Към 12.12.2007 г., когато договорът бил изповядан под формата на нотариален акт, рег. № ***, т. **, акт № ***, дело № ***/ 12.12.2007 г. На нотариус с район на действие РС гр. Б., вписан под № *** на НК гр. С., дружеството – ищец заплатило по нотариалното производство следните такси: в размер на 1 359. 95 лв. - нотариална такса „продажба“, местен данък „продажба“ в размер на 16 186 лв. И държавна такса за вписване в СлВп в размер на 809. 29 лв. Общият размер на таксите в нотариалното производство възлизат на 18 355. 24 лв.

Част от прехвърлителите по договора за покупко – продажба на недвижим имот са починали и са оставили следните наследници:

- На 10.08.2007 г. е починал П. Х.Н., страна по предварителния договор. Неговите наследници Д.Д.Н. и Х.П.Н. са участвали като страна при сключването на окончателния договор;

- на 15.06.2009 г. е починал Д. И. И. Н. и Х.Д.И.;

- на 19.06.2010 г. Е починал Н.И.И. и е оставил наследници Е.Г.Н., К.Н.И. и Т.Н.З.;

- на 05.01.2012 г. Е починала Й.Г. Н. и е оставила наследници В.М.С. и Н.М.В.;

- на 26.10.2021 г. Е починал Н. Е. К. и е оставил наследници Е.Н.К. и М.Н.М.;

- на ..04.2013 г. Е починал С.Е.К. и е оставил наследници М.С.К., Б.С.К. и Н.С.К..

Ищецът е посочил, че по силата на влязло в сила на 07.02.2017 г. Решение № 110/ 12.10.2016 г. по гр. д. № 408/ 2015 г. по описа на РС гр. Б., предявеният от настоящия ищец против Община гр. Б. отрицателен установителен иск за право на собственост върху гореописания недвижим имот е бил отхвърлен, като съдът изрично е посочил, че Община гр. Б. притежава правото на собственост върху него. Следователно, според ищеца, това е датата, на която е узнал за притежаваните от трето лице вещни права върху същия недвижим имот.

Твърденията, изложени в исковата молба, са, че към момента на сключване както на предварителния, така и на окончателния договор, ответниците са се легитиимирали, че притежават право на собственост върху горния имот по силата на наследствено правоприемство от Н. А.Г., б. ж. на гр. Б., починал на 23.08.1925 г. Фактически правото на собственост върху имота било притежание на Община гр. Б., което било установено с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 408/ 2015 г. на БРС. Това налагало развалянето на договора за покупко – продажба на недвижим имот, сключен между страните с нотариален акт, рег. № ***, т. **, акт № ***, дело № ***/ 12.12.2007 г. на нотариус с район на действие РС гр. Б., вписан под № *** на НК гр. С.

В исковата си молба ищецът е посочил квотите в съсобствеността по отношение на всеки един от ответниците в отношение на алтернативност: тъй като в предварителния и в окончателния договор не са били посочени квотите им, то по правилото на чл. 30 ал. 2 от ЗС квотите на съсобствениците са равни от порядъка на 1/ 14 ид. ч. При условията на алтернативност, ако се съобрази, че всички ответници са наследници по закон на Н. А.Г., то квотите им в съсобствеността биха били както следва: Д. И.И. и Н.И.И. биха притежавали по 1/ 12 ид. ч. от наследството, Б.Й.И. и И.Й.И. биха били титуляри на 1/ 24 ид. ч., Н. Е. К., съответно неговият частен правоприемник Е.Н.К., както и С.Е.К. – по 1/ 8 ид. ч. Всеки от останалите съсобственици Й.Г. Н., В.Г.П., Д.Г.А., К.Г.К., А. Х. Н., П. Х. Н., М.Х.Н. и Н.Х.Н. би се легитимирал като собственик на 1/ 16 ид. ч. При това положение, към момента на сключване на предварителния договор всеки от ответниците е получил или сума в размер на 2 955. 60 евро при равни права в съсобствеността или следните парични суми, съответни на правата на всеки един от тях в наследството на Н. А.Г.: че всички ответници са наследници по закон на Н. А.Г., то квотите им в съсобствеността биха били както следва: Д. И.И. и Н.И.И. са получили по 3 448. 20 евро, равняващи се на 1/ 12 ид. ч., Б.Й.И. и И.Й.И. са получили 1 724. 10 евро, равни на 1/ 24 ид. ч., Н. Е. К. и С.Е.К. са получили равна на по 1/ 8 ид. ч. Сума в размер на 5 172. 30 евро. Всеки от останалите съсобственици Й.Г. Н., В.Г.П., Д.Г.А., К.Г.К., А. Х. Н., П. Х. Н., М.Х.Н. и Н.Х.Н., като собственици на по 1/ 16 ид. ч. са получили всеки от тях сума в размер на 2 586. 15 евро.

Сумата от 370 575. 60 евро, която представлявала остатъкът от продажната цена на недвижимия имот, се разпределяла между всички ответници или по равно от порядъка на 26 469. 68 евро за всеки от тях, ако се приеме, че всеки от тях притежава равен дял от по 1/ 14 ид. ч. В съсобствеността; или алтернативно са получили следните парични суми, съответни на правата на всеки един от тях в наследството на Н. А.Г.: Д. И.И. и Н.И.И. са получили по 30 881. 30 евро, равняващи се на 1/ 12 ид. ч., Б.Й.И. и И.Й.И. са получили 15 440. 65 евро, равни на 1/ 24 ид. ч., Е.Н.К., частен приобретател на Н. Е. К., както и С.Е.К. са получили равна на 1/ 8 ид. ч. Сума в размер на 46 **1. 95 евро. Всеки от останалите съсобственици Й.Г. Н., В.Г.П., Д.Г.А., К.Г.К., А. Х. Н., П. Х. Н., М.Х.Н. и Н.Х.Н., като собственици на по 1/ 16 ид. ч. са получили всеки от тях сума в размер на 23 160. 98 евро.

Цялата продажна цена на недвижимия имот в размер на 413 784 евро е била получена от ответниците чрез техния пълномощник К.Г., която е била разпределена между отделните съсобственици или съответно на притежаваната от всеки от тях 1/ 14 ид. част в размер на 29 425. 28 евро или в условията на алтернативност всеки от тях е получил суми, както следва, съответни на правата на всеки един от тях в наследството на Н. А.Г.: Д. И.И. и Н.И.И. са получили по 34 **9. 50 евро, равняващи се на 1/ 12 ид. ч., Б.Й.И. и И.Й.И. са получили 17 164. 75 евро, равни на 1/ 24 ид. ч., Н. Е. К. и Е.Н.К., както и С.Е.К. са получили равна на 1/ 8 ид. ч. в общ размер на 51 494. 25 евро. Всеки от останалите съсобственици Й.Г. Н., В.Г.П., Д.Г.А., К.Г.К., А. Х. Н., П. Х. Н., М.Х.Н. и Н.Х.Н., като собственици на по 1/ 16 ид. ч. са получили всеки от тях сума в размер на 25 747. 13 евро.

Ищецът настоява при разваляне на сключения между него и ответниците лично и чрез техните наследодатели окончателен договор последните да бъдат осъдени да му заплатят следните парични суми:

- всеки от ответниците М.Х.И., И.Д.Н. и Х.Д.И., в качеството на наследници на продавача Д. И.И. следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 9 808. 42 евро, представляваща 1/ 3 ид. ч. От получената от техния наследодател сума, представляваше равностойността на 1/ 14 ид. ч. от правото на му на собственост върху недвижимия имот; или при условията на алтернативност се претендира от всеки от тях сума в 11 443. 17 евро, представляваща 1/ 3 ид. ч. т получената от наследодателя им продажна цена от 34 **9. 50 евро;

- от всяка от ответниците Е.Г.И., К.Н.И. и Т.Н.З. се претендира сума в размер на 9 808. 42 евро, представляваща 1/ 3 ид. ч. От получената от техния наследодател сума, представляваше равностойността на 1/ 14 ид. ч. От правото на му на собственост върху недвижимия имот; или при условията на алтернативност се претендира от всеки от тях сума в 11 443. 17 евро, представляваща 1/ 3 ид. ч. От получената от наследодателя им продажна цена от 34 **9. 50 евро;

- от всеки от ответниците Б.Й.И. и И.Й.И. се претендира сума в размер на 29 425. 28 евро, а при условията на евентуалност – такава в размер на 17 164. 75 евро;

- от всеки от ответниците М.Н.М. и Е.Н.К., в качеството им на наследници на Н. Е. К. се претендира заплащането на сумата от по 1 477. 80 евро, представляваща 1/ 2 ид. ч. От получената от техния наследодател сума в размер на 2 955. 60 евро или при условията на алтернативност – сумата от по 2 586. 15 евро от всеки от тях, представляваща 1/ 2 ид. ч. от получената от техния наследодател сума от 5 172. 30 евро;

- от всеки от ответниците М.Н.М. и Е.Н.К., в качеството им на наследници на Н. Е. К. се претендира заплащането на сума в размер на 915 евро от всеки от тях, представляваща 1/ 2 ид. Част от получената от техния наследодател сума в размер на 1 830 евро;

- от ответника Е.Н.К. се претендира заплащането на сума в размер на 26 469. 68 евро, получена от него като продавач, алтернативно – сума в размер на 46 **1. 95 евро;

- от всеки от ответниците М.С.К., Б.С.К. и Н.С.К., в качеството им на наследници на С.Е.К. се претендира заплащането на сума в размер на 9 808. 42 евро, представляваща 1/ 3 ид. ч. от получената от техния наследодател сума, представляваща равностойността на 1/ 14 ид. ч. от правото на му на собственост върху недвижимия имот; или при условията на алтернативност се претендира от всеки от тях сума в 17 164. 75 евро, представляваща 1/ 3 ид. ч. от получената от наследодателя им продажна цена от 51 494. 75 евро;

- от всеки от ответниците В.М.С., Н.М.В., в качеството им на наследници на Й.Г. Н. се претендира сума от по 14 712. 64 евро, представляваща 1/ 2 ид. ч. от получената от техния наследодател сума от 29 425. 28 евро, или при условията на алтернативност от всеки от тях е претендирана сума в размер на по 12 873. 5 евро, представляваща 1/ 2 ид ч. от сумата от 25 747. 13 евро, която техният наследодател е получил като притежател на съответната идеална част от наследството на Н. А.Г.;

- от всяка от ответниците В.Г.П., Д.Г.А. и К.Г. К. е претендирана сума в размер на по 29 425. 28 евро, алтернативно – по 25 747. 13 евро от всяка от тях;

- от всеки от ответниците Д.Д.Н. и Х.П.Н., в качеството им на наследници на П. Х. Н. е претендирана сума в размер на по 14 712. 64 евро, представляваща 1/ 2 ид. ч. от получената от техния наследодател сума от 29 425. 28 евро, или алтернативно от всеки от тях е претендирана сума в размер на по 12 873. 5 евро, представляваща 1/ 2 ид ч. от сумата от 25 747. 13 евро, която техният наследодател е получил като притежател на съответната идеална част от наследството на Н. А.Г.;

- от всеки от ответниците А. Х. Н., М.Х.Н. и Н.Х.Н. се претендира сума в размер но по 29 425 евро, а при условията на алетранативност – в размер на 25 747. 13 евро.

По отношение на сторените от дружеството – ищец разноски за нотариални такси за изповядването на сделката, в общ размер на 18 355. 24 лв., от всеки от ответниците М.Х.И., И.Д.Н., Х.Д.И., Е.Г.И., К.Н.И. и Т.Н.З. се претендира сума в размер на 509. 87 лв., а при условията на алтернативност - 437. 03 лв., представляващи 1/ 3 ид. ч. от сумите, които техните наследодатели биха били длъжни да върнат на дружеството – ищец. От ответниците Б.Й.И. и И.Й.И. се претендират сумите от по 764. 80 лв., алтернативно – 1 311. 09 лв., които всеки от тези ответници дължи на купувача на недвижимия имот за заплатените от него нотариални такси. В същия размер са сумите, претендирани от ответниците М.С.К., Б.С.К. и Н.С.К., наследници на С.Е.К. и които суми представляват 1/ 3 ид. ч. От дължимите от последния суми. От ответника Е.Н.К. се претендира сумата от 2 294. 41 лв., алтернативно – 1 311. 09 лв. От всеки от ответниците В.М.С. и Н.М. С., в качеството им на наследници на по 1/ 2 ид. ч. От наследството на Й.Г.Н.; от ответниците Д.Д.Н. и Х.П.Н., в качеството им на наследници на по 1/ 2 ид. ч. От наследството на П. Х. Н. се претендират суми в размер на по 573. 60 лв., при условията на алтернативност – 655. 54 лв., съответни на дължимите от техните наследодатели нотариални такси, платени от ищеца. От всеки от ответниците В.Г.Н., Д.Г.А., К.Г.К., А. Х. Н., М.Х.Н. и Н.Х.Н. се претендират суми от по 1 147. 20 лв., алтернативно – 1 311. 09 лв., съставляващи съответни на квотите им в наследството, алтернативно - при равни квоти в съсобствеността, суми от платените от купувача – ищец такси и разноски в нотариалното производство.

Дружеството – ищец е посочило също така, че в сключения между него и ответниците договор за покупко – продажба на недвижим имот е предвидена неустоечна клауза в случай на разваляне на договора. В този случай продавачите биха дължали неустойка в размер на 170 хиляди евро. Всеки от ответниците би дължал следната парична стойност: М.Х.И., И.Д.Н. и Х.Д.И., в качеството на наследници на Д. И.Д.; и Е.Г.Н., К.Н.И. и Т.Н.З., в качеството им на наследници на Н.И.И., се претендира сумата от 4 722. 22 евро от всеки от тях, съответна на ид. Част от сумата, дължима от техните наследодатели. От всеки от продавачите – ответници Б.Й.И., И.Й.И., както и от ответниците М.С.К., Б.С.К. и Н.С.К., в качеството им на наследници на С.Е.К. се претендира сума от по 7 083. 33 евро, съответна на дължимата от продавачите, съответно от техния наследодател неустойка. От ответниците М.Н.М. и Е.Н.К., в качеството им на наследници на Н. Е. К. била дължима неустойка в размер на 10 625 евро. В същия размер се претендира такава и от ответниците В.Г.П., Д.Г.А., М.Х.Н. и Н.Х.Н.. От ответниците В.М.К. и Н.М.В., в качеството им на наследници на Й.Г.Н., както и от ответниците Д.Д.Н. и Х.П.Н., в качеството им на наследници на П. Х. Н. се претендират сумата от по 5 312. 50 евро от всеки от тях.

Въпросните суми са изчислени в съответствие в правата в наследството на Н. А.Г.. При условията на алтернативност, ако правата на всички ответници в съсобствеността са равни, от всеки от продавачите по сключения с ищеца договор се претендира неустойка в размер на 12 142. 86 евро, съответно от техните наследници се претендира припадащата им се съобразно наследствените права сума, така че изчислена по колена да равни на посочената по – горе сума.

Спрямо главните обективно алтернативно и субективно съединени искове дружеството – ищец е заявило и искове при условията на евентуалност по отношение на ответницата К.Г.К., за връщане на преведените по нейна сметка парични средства за платения задатък в размер на 41 378. 40 евро, както и преведен по нейна банкова сметка *** 575. 60 евро.

Исковите претенции за осъждане на ответниците да платят определени парични суми са заявени като частични. Претендира се и законна лихва върху всяко от главните парични задължения, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Всички ответници М.Х.И., Х.Д.И., И.Д.Н., Е.Г.И., К.Н.И., Т.Н.З., Е.Н.К., М.Н.М., М.С.К., Б.С. И., Н.С.К., В.М.С., Н. М.Гов В., В.Г.П., Д.Г.А., Б.Й.И., И.Й.И., К.Г.К., Д.Д.Н., Х.П.Н., М. Х.а Н., А. Х. Н. и Н. Х. Н., чрез процесуалния им представител адв. Н. Т. от ВАК, са депозирали по реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК писмен отговор. Противопоставят се на допустимостта на заявените претенции с възражението за воден от ищеца симулативен процес, за да се стигне до неизгоден за него по гр. д. № 408/ 2015 г. по описа на РС гр. Б. резултат, въз основа на който да намери основание за предяви настоящите претенции. Видно от доказателствата по това производство, ответната Община гр. Б. не оспорила по никакъв начин правото на собственост на ищеца върху спорния имот. В тази връзка се настоява съдът да приеме, че „***“ ЕООД не разполага с правен интерес от воденето на настоящото производство, тъй като разполагал с титул за собственост, имотът бил записан като негова собственост в кадастралните карта и регистри, въз основа на надлежно издадени от Община гр. Б. строителни книжа и в качеството му на собственик му е било разрешено и е изградил в имота сграда. С посоченото решение на РС гр. Б. е бил осъден да заплати данъчните задължения за имота в полза на Общината, което също било индиция за признатото му право на собственост. Така и Община гр. Б. е отказала да състави за имота акт за общинска собственост, тъй като не го считала за свой. Това се установявало и от адм. д. № 213/ 2017 г. по описа на Административен съд гр. Д., прекратено поради недопустимост на 23.05.2017 г. Ищецът осъществявал владение върху имота и опитите на трети лица да отрекат правата му били отблъснати благодарение на участието на ответници в производството по предявен срещу него иск. За да достигне до целен от дружеството – ищец резултат в производството пред РС гр. Б. не били представени относими доказателства относно реституцията на ответниците като праводатели на ищеца. От своя страна отхвърлянето на иска не формирало сила на пресъдено нещо по отношение принадлежността на правото на собственост върху спорния имот. В симулативно воденото от ищеца съдебно производство против Община гр. Б. ответниците не участвали, съответно решението по него им било непротивопоставимо и от него не можели да се черпят права, за да се инициира настоящото производство. Решението по гр. д. № 408/ 2015 г. На БРС било недопустимо, поради което не следвало да бъде зачетено, включително и на основание произнасянето на ДОС по ч. гр. д. № 112/ 2016 г., което нямало сила по отношение на ответниците. Производството било недопустимо поради отвод за пресъдено нещо по гр. д. № 375/ 2013 г. по описа на Д.кия ОС. Възразява се против представителната власт на търговския пълномощник да представлява ищеца извън подаването на исковата молба в съда, доколкото не фигурирал като лице по чл. ** от ГПК. Съдът следвало да укаже на ищеца да организира защитата си, като възложи представителната власт на лице, попадащо в кръга по чл. ** от ГПК. Изложени са допълнителни становища, че в полза на ответниците, като наследници на Н. А.Г., е възникнало правото на възстановяване на собствеността върху описания по – горе недвижим имот по силата на земеделска реституция. Това е и било сторено по силата на успешно проведен от наследниците на Н. А.Г. иск с правно основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, предмет на гр. д. 377/ 2005 г. Не са съществували обективни пречки за възстановяване правото на собственост на имота в патримониума на ответниците. Имотът е бил нанесен в кадастралната карта и регистри по подадено от Н.К. заявление, вх. № 94 – 2279/ 22.07.2005 г., въз основа на което е била издадена Заповед № КД 14-08-2023/ 29.07.2005 г. Макар и към този момент имотът да е бил вписан в издадена скица като собствен на Община гр. Б., с решение по Протокол № 24-63/ 24.08.2006 г. ОЗСГ гр. Б. възстановила собствеността в полза на наследниците на Н. А.Г.. След възстановяване на собствеността и по силата на становище № 93 – 01 – 522/ 03.07.2007 г. било допуснато изменение на плана за застрояване на терена, издадено било предписание № 233/ 02.07.2007 г. на Кмета на Община гр. Б., а след това и със Заповед № 1750/ 25.10.2007 г. бил одобрено изменение на ПУП – ПРЗ, с която бил образуван поземлен имот № ***, УПИ *** в кв.*по плана на вилна зона „***“. С тази заповед, имаща характера и на одобряване на техническо разрешение по ОбЕСУТ, е извършена индивидуализация на имота и е била завършена реституционната процедура. Един от сънаследниците на общия на ответниците наследодател се снабдил с удостоверение за наследници, в който липсвал един от тях. Наследниците на коляното, които били ощетени, провели гр. д. № 716/ 2011 г. и гр. д. № 814/ 2012 г., и двете на РС гр. Б., с което се целяло отричане на правото на собственост на „***“ ЕООД по отношение на 1/ 5 ид. част от имота. В това производство първоначално били ответници, а после – трите лица – помагачи на купувача. По гр. д. № 375/ 2013 г. на ДОС исковете на настоящия ищец били отхвърлени, което представлявало отрицателна процесуална предпоставка за развитието на настоящия процес. Релевирано е възражение за погасяване правото на ищеца да претендира разваляне на договора за покупко – продажба на недвижимия имот поради изтичане на законово предвидената давност над пет години, броим от датата на сключването му. Единствено в хипотезата на съдебна евикция било мислимо срокът да тече от датата на постановяване на съдебния акт, с който купувачът била евинциран от имота. В тази връзка погасени по давност били и всички останали претенции за връщане на даденото по договора, за заплащането на нотариалните такси и разноски, както и искането за присъждане на неустойка. В тази връзка се настоява за прекратяване на производство по делото поради процесуална недопустимост на заявените искове, алтернативно – за отхвърляне на всички претенции като неоснователни.

Предявените от „***“ ЕООД против 1. М.Х.И., 2. И.Д.Н., 3. Х.Д.И., 4. Е.Г.И., 5. К.Н.И., 6. Т.Н.З., 7. Б.Й.И., 8. И.Й.И., 9. Е.Н.К., 10. М.Н.М., 11. М.С.К., 12. Б.С.К., 13. Н.С.К., 14. В.М.С., 15. Н.М.В., 16. В.Г.П., 17. Д.Г.А., 18. К.Г.К., 19. Д.Д.Н., 20. Х.П.Н., 21. М.Х.Н., 22. А.Х.Н. и 23. Н.Х.Н., при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно, при условията на алтернативност, а по отношение на ответницата К.Г.К. – и при условията на евентуалност претенции, черпят своето правно основание, както следва:

- Иск за разваляне на договора за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № *** т. **, рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С., черпи правното си основание от нормата на чл. 189, вр. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД;

- Исковете за осъждане на ответниците да заплатят конкретна част от съответната на правата им част от паричната сума, получена от тях или от техните наследодатели като продажна цена на недвижимия имот от 413 784 евро, се основават на чл. 189 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 3 от ЗЗД, която част се определя алтернативно при равни дялове на ответниците в съсобствеността или като съответна на квотата им в наследството на Н. А.Г.;

- При условията на евентуалност – ответницата К. Г. К. да заплати сумата от 639. 12 евро, част от нейната квота от продажната цена на имота от 413 784 евро;

- Исковете за осъждане на ответниците да заплатят съответната на правата им част от платените от ищеца, в качеството му на купувач, нотариални такси и разноски по повод изповядването на н. а. № *** т. **, рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С., черпи правното си основание от нормата на чл. 189 ал. 1 от ЗЗД;

- При условията на евентуалност – ответницата К.Г.К. да заплати сумата от 1250 лева, част от нейната квота от дължимата от нея и платена от ищеца сума за платени нотариални такси и разноски при изповядване на сделката, в размер на 18 355. 24 лв.

- Исковете за осъждане на ответниците да заплатят частично съответната част от задължението за неустойка, възникнало по силата на разваляне на договора, черпи своето правно основание от нормата на чл. 92 ал. 1 от ЗЗД;

- При условията на евентуалност - ответницата К. Г. К. да заплати сумата от 639. 12 евро, част от нейната квота от дължимата неустойка в размер на 170 000 евро.

Предявените от „***“ ЕООД против К.Г.К. искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 189, вр. чл. 55 ал. 3 от ЗЗД, чл. 189 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.

Всяка от исковите претенции за осъждане заплащането на парични суми е претендирана ведно със законната лихва върху всяко от главните парични задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба 21.03.2017 г. до окончателното им изплащане.

Всяка от страните претендира съдебно – деловодни разноски, а ответниците – и платено адвокатско възнаграждение.

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че на 10.08.2007 г. Д. И.И., Н.И.И., Б.Й.И., И.Й.И., Н. Е. К., С.Е.К., Й.Г. Н., В.Г.П., Д.Г.А., К.Г.К., А. Х. И., П. Х. Н., М.Х.Н. и Н.Х.Н., от една страна като продавачи, и Х.А.Х., от друга като купувач, са сключили предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот – поземлен имот, попадащ в урбанизирана територия, с площ от 3 284 кв. м., с идентификатор *** по кад. карта на вилна зона „***“ в гр. Б.. Като задатък била платена сумата от 41 378. 40 евро, преведена по сметка на К.Г.К. на 14.08.2007 г., която е получила същата от името и за сметка на всички продавачи.

По силата на н. а. за дарение на недвижим имот № ***, т. **, вх. рег. № ***, дело № ***/ 23.11.2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С., Н. Е. К. прехвърлил на сина си Е.Н.К. собствените си 410. 5 кв. в идеални части, или 1/ 8 ид. част от горния недвижим имот.

На 12.12.2007 г.бил сключен договор между Е.Н.К., С.Е.К., Н.Х.Н., П. Х.Н., А.Х.Н. и М.Х.Н., Н.И.И., К.Г.К., Й.Г.Н., Д.Г.А. и В.Г.П., Д. И.И., И.Й.И. и Б.Й.И., от една страна като продавачи, и „***“ ЕООД, като купувач, по силата на който продавачите са прехвърлили на купувача правото на собственост върху поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв. м., с идентификатор *** по кад. карта на в. з. „***“ в гр. Б., срещу заплащане от страна на купувача на цена от 413 784 евро, от които 41 378. 40 евро платени като задатък, а остатъка от 370 575. 60 евро ще бъдат платени по банков път, а остатъкът от 1 830 евро ще бъдат платени на Н. Е. К.. Сделката е изповядана под формата на н. а. № *** т. ** рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С.. Продажната цена е била преведена на купувачите по сметка на К.Г.К. на 12.12.2007 г., която потвърждава, че е получила същата от името и за сметка на всички продавачи. Страните по делото не спорят, че продажната цена е заплатена от купувача.

За изповядване на сделката дружеството – купувач е заплатило нотариални такси в общ размер на 18 355. 24 лв., видно от приложените платежни нареждания и фактури.

В нотариалния акт за покупко –продажба е посочено, че продавачите се легитимират като собственици на недвижимия имот с нотариален акт № ***, т.*, рег. № * н. д. № */ 06.10.2006 г. на нотариус с рег.№ * на НК – гр. С. и район на действие БРС.

По силата на протоколно решение № 24 – 63/ 24.08.2006 г. ОбСГ гр. Б. е признала и определила за възстановяване в полза на наследниците на Н. А.Г., б. ж. на гр. Б., на правото на собственост върху 3. 284 дка в местността „***“ в землището на гр. Б., съгласно съдебно решение № 117/ 14.07.2006 г. по гр. д. № 377/ 2005 г. на РС гр. Б., постановено по реда на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Земеделската земя е следвало да бъде възстановена при условията на чл. 15 ал. 2 и чл. 17 ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Това решение е представено по делото в два различни преписа. В единия от тях след мотивите за признаване правото на възстановяване е посочено, че съгласно скица признатият за възстановяване имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на гр. Б..

На 29.04.2013 г. „***“ ЕООД депозирал в Д.кия окръжен съд искова молба против М.Х.И., Х.Д.И., И.Д.Н., Е.Г.И., К.Н.И., Т.Н.З., Б.Й.И., И.Й.И., Е.Н.К., В.Г.П., Д.Г.А., К.Г.К., А.Х.Н., Д.Д.Н., Х.П.Н., М.Х.Н. и Н.Х.Н., Н.М.В., В.М.С., М. С. К., Б.С.К., Н.С.К. и Е.Н.К., по която било образувано гр. д. № 375/ 2013 г. Предмет на делото са следните искови претенции: с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договора за покупко-продажба на имота, обективиран в н. а. № *** т. ** рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С.; с правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 88 ал.1, вр. чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сума от по 639.12 евро, съставляващи част от припадащата се на съответния ответник част от цената, платена от ищеца на отпаднало основание – разваления договор; с правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 88 ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца по 1 250 лв., съставляващи част от платените от ищеца разноски за нотариалното производство и за адвокатски консултации за сключване на разваления договор; с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца по 639.12 евро, съставляващи част от припадащата се на съответния ответник част от неустойка в размер на 170 000 евро, дължима по предварителен договор от 10.08.2007г. Предявени са и искове при условията на евентуалност, в случай, че нито един от осъдителните искове срещу всички ответници не бъде удовлетворен, са предявени искове срещу ответницата К. Г.К., с които се иска същата да бъде осъдена да заплати на ищеца, както следва: на основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 88 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1 от ЗЗД сумата от 639. 12 евро, съставляваща част от цялата цена, получена от ответницата на отпаднало основание – разваления договор; на основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 88 ал. 1 от ЗЗД да бъде осъдена да заплати сумата 1 250 лв., съставляваща част от всички разноски за нотариалното производство и за адвокатски консултации, платени от ищеца за сключване на разваления договор и на основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД да бъде осъдена да заплати сумата от 639.12 евро, съставляваща част от цялата неустойка в размер на 170 000 евро, дължима по предварителен договор от 10.08.2007г. Всички парични суми са претендирани със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковете до окончателното им изплащане. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, дружеството е настоявало разваляне на договора за покупко – продажба, тъй като неговите праводатели не са притежавали право на собственост върху недвижимия имот, тъй като реституционното производство не е било довършено. В отговор на исковата молба ответниците са твърдели, че ищецът все пак е придобил правото на собственост върху недвижимия имот било по силата на административното производство за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ, било по силата на изтекло в негова полза добросъвестно владение. С решение № 265/ 10.07.2013 г. по гр. д. № 375/ 2013 г. ДОС е уважил исковете на „***“ ЕООД срещу М.С.К., Б.С.К., Н.С.К. и Н.М.В., като е развалил договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт нотариален акт № *** т. * рег. № *** н. д. № ***/ 2007г. на нотариус с рег. № *** и район на действие БРС, на недвижим имот - поземлен имот, урбанизирана територия с площ 3 284 кв.м. и идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Б., в частта за 5/ ** ид. части продадени от С.Е.К. и Й.Г.Н., поради неплащане на продажната цена по отношение на тези съсобственици. Останалите предявени искове против останалите продавачи са били отхвърлени. В мотивите на решението си съдът е приел, че действително реституционното производство не е било довършено поради неиздаване на последващо решение по чл. 17 ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ, но ищецът е придобил правото на собственост върху недвижимия имот въз основа на изтекла в негова полза кратка придобивна давност, което обосновава отхвърляне на исковете по отношение на всички останали продавачи.

С решение № 2/ 06.01.2015 г. по в. гр. д. № 556/ 2014 г. по описа на АпС гр. Варна решението по гр. д. № 375/ 2013 г. по описа на ДОС е било потвърдено в отхвърлителната му ищцовите претенции част, а е било отменено в частта, с която договорът за покупко – продажба е бил развален до 5/ ** ид. части, съответно с което осъдителните искове против М.С.К., Б.С.К., Н.С.К. и Н.М.В. са били уважени, като вместо това въззивната инстанция е отхвърлила ищцовите претенции.

С определение № 914/ 15.07.2015 г. по гр. д. № 2127/ 2015 г. по описа на ВКС, IV г. о., въззивното решение е било недопуснато до касационно обжалване.

На 03.09.2015 г. „***“ ЕООД предявило в РС гр. Б. искова молба против Община гр. Б. и против Република България за признаване на установено, че ответниците не притежават право на собственост върху спорния имот. С решение № 110/ 12.10.2013 г. ищцовите претенции били отхвърлени, като свръхпетитум Районният съд е постановил диспозитив, че дружеството не е собственик на поземления имот. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

Адм. дело № 213/ 2017 г. по описа на Адм. съд гр. Д. е било образувано по подадена от „***“ ЕООД жалба против мълчалив отказ на Кмета на Община гр. Б., постановен по подадено от ищеца искане Общината да издаден Акт за общинска собственост на недвижим имот – поземлен имот, урбанизирана територия с площ 3 284 кв.м. и идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Б.. Видно от мотивите на ищеца да инициира пред Община гр. Б. преписка е обстоятелството, че в съдебното решение по гр. д. № 408/ 2015 г. на БРС е било установено, че правото на собственост върху имота принадлежало на трето лице – Община гр. Б., а при липса на надлежно издаден акт за общинска собственост се създава привидност, че това принадлежало другимо. Производството е било прекратено с протоколно определение от 23.05.2017 г., което не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Мотивите за оставяне на жалбата на ищеца без разглеждане е обстоятелството, че издаването на акт за общинска собственост е част от техническата дейност на Общината, а не част от властта и да издава общи или индивидуални административни актове.

При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените от „***“ ЕООД гр. С. против М.Х.И., Х.Д.И., И.Д.Н., Е.Г.И., К.Н.И., Т.Н.З., Е.Н.К., М.Н.М., М.С.К., Б.С. И., Н.С.К., В.М.С., Н. М.Г. В., В.Г.П., Д.Г.А., Б.Й.И., И.Й.И., К.Г.К., Д.Д.Н., Х.П.Н., М. Х.а Н., А. Х. Н. и Н. Х. Н. претенции за разваляне на сключения между ищеца и ответниците или техните праводатели договор за покупко – продажба на недвижим имот, както и за осъждането им да заплатят конкретно посочени парични суми, представляващи части от платената на всеки един от ответниците или техните праводатели продажна цена; части от платените нотариални такси, и част от дължимите от ответниците неустойки по договора, ведно със следващата се законова лихва върху всички главни парични задължения, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, са процесуално допустими и страните са легитимирани да участват в процеса.

Съдът не споделя възражението на ответниците за нередовност, съответно процесуална недопустимост на исковата молба като подадена от лице без представителна власт, тъй като е депозирана от търговския пълномощник на юридическото лице. Съгласно диспозитивната в първата си част норма на чл. 26 ал. 1 от ТЗ, при липса на други указания, пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, ако е упълномощен писмено с нотариално заверен подпис, но според ал. 2 на с. чл., за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично - други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известни или е трябвало да знае. В случая с търговско пълномощно, съставено в предписаната от ал. 1 на чл. 26 от ТЗ писмена форма с нотариална заверка на подписа, управителят на „***“ ЕООД е упълномощил търговския пълномощник да представлява дружеството пред съдебни органи и доколкото не съдържа указание, на коя страна на процесуалното правоотношение- активна или пасивна, е допустимо той да осъществява такова представителство, следва да се приеме, че от него произтичат правомощия на търговския пълномощник както да отговаря по предявени срещу дружеството искове, така и да предявява такива. Съгласно ТРОСГК № 1/ 17.03.1993 г. по гр. д. № 3/ 1993 г., търговският пълномощник, който има изрично пълномощно за водене на процеси по чл. 26, ал.2 ТЗ, би могъл да бъде процесуален представител, ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б", "в" от ГПК (отм.), съответно чл. **, т. т.1, 2 и 3 от ГПК, като разпоредбата на чл. 20, ал. 1, б."д" от ГПК (отм.), съответстваща на т. 5 от ГПК от 2007 г., (други лица, предвидени в закон) може да се приложи пряко за материалното право на търговския пълномощник „за водене на процеси“, предвидено в чл. 26 ал. 2 ТЗ, когато сам разполага с юридическа правоспособност, каквито доказателства са представени в настоящото производство от търговския пълномощник на ищеца. В този смисъл възраженията на ответниците са неоснователни.

Съдът не приема становището на ответниците, че исковете са процесуално недопустими поради отвод за пресъдено нещо по гр. д. № 375/ 2013 г. по описа на ДОС. Макар и исковите претенции да са с идентичен петитум и да са между същите страни, в исковата молба, инициирала настоящото производство ищецът релевира нови обстоятелства, от които черпи основание за тяхното предявяване, а именно решението по гр. д. № 408/ 2015 г. на БРС. Ищецът твърди, а именно той очертава предмета на правния спор посредством изложените в исковата молба факти и обстоятелства, че с това решение се поставя възможността да бъде евинциран от имота, тъй като е отречено правото му на собственост, което ново обстоятелство налага да бъде разгледана претенцията му за разваляне на вещно – транслативната сделка, а като последица – и осъдителните искове за връщане на даденото на отпаднало основание и за заплащане на устойка, предявени като частични. Поради тези обстоятелства Окръжният съд счита, че предявените претенции са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Относно основателността на предявения главен иск за разваляне на сключения между страните договор за покупко – продажба на недвижим имот, от чието разрешение зависи произнасянето по осъдителните претенции и тези за лихви, Окръжният съд намира следното:

Съгласно чл. *** ЗЗД продавачът отговаря, щом трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача в две хипотези. В първата хипотеза третото лице е предявило правата си и купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на съдебно решение по иск на трети лица - налице е осъществена евикция. Във втората хипотеза правата на трето лице само са предявени по съдебен ред или дори още не са предявени, но могат във всеки момент да бъдат предявени и противопоставени на купувача. Вещта още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това - налице е евентуална евикция. Законът не прави разлика между реализирана или предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. Затова купувачът може да развали договора за продажба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които претърпява от неизпълнението / чл. 189, ал. 1 ЗЗД/, стига да е добросъвестен, т.е. по време на купуването да не е знаел, че купува от несобственик или че трети лица имат права върху купуваното от него /чл. *** ЗЗД/. - решение № 261 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2012 г., ** г. о.

Добросъвестният купувач винаги има правен интерес от предявяване на иск по чл. 189, във вр. с чл. *** от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба при кумулативно наличие на следните предпоставки: 1. сключен валиден договор за покупко-продажба между ищеца и ответника с предмет - право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, 2. наличие на самостоятелни вещни права, в полза на трето лице върху същия недвижим имот, които касаят обекта на продажбата /т.е. продавачът да се е разпоредил с права, които не му принадлежат/ и 3. купувачът да е добросъвестен /не е знаел, че предметът на договора принадлежи на трето лице/. За уважаването на иска е ирелевантно дали третото лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, или купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но съществува възможност за това. Това е така, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост. Купувачът може да развали договора и да търси обезщетение за вредите и когато вещта все още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това. Такава заплаха е налице винаги когато трето лице притежава правото на собственост върху продадения му имот, защото то може по всяко време да поиска вещта си. – в този смисъл изрично решение № 162 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2012 г., **I г. о.

Първата от предвидената от законодателя предпоставка е между ищеца и ответниците или техните праводатели сключен валиден договор за покупко-продажба с предмет - право на собственост върху недвижим имот. В исковата молба са изложени съображения, че ответниците, в качеството им на продавачи на процесния недвижим имот, не са придобили собствеността върху него поради незавършеност на административното производство по земеделска реституция. Спорният между страните по делото въпрос е дали с протоколно решение № 24 – 63/ 24.08.2006 г. ОбСГ гр. Б. действително е признала и определила за възстановяване в полза на наследниците на Н. А.Г., б. ж. на гр. Б., на правото на собственост върху 3. 284 дка в местността „***“, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на гр. Б. във връзка с дописването на административния акт в един от екземплярите на това решение. В тази връзка е и повдигнат спора, че земеделската реституция е следвало да бъде проведена посредством изплащането на обезщетение.

Настоящият съдебен състав намира, че за изхода на спора твърденията на страните относно качеството на административния акт е без значение, предвид следното:

По силата на съдебно решение № 117/ 14.07.2006 г. по гр. д. № 377/ 2005 г. на РС гр. Б., постановено по реда на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ /както е посочено в самото решение на ОбСЗ/ е било признато за възстановяване правото на собственост в полза на наследниците на Н. А.Г.. Въз основа на това решение е било издадено решение № 24 – 63/ 24.08.2006 г. ОбСГ гр. Б., с което е било признато за възстановяване при условията на чл. 15 ал. 2 и чл. 17 ал. 2 от ЗСПЗЗ правото на собственост върху 3 284 кв. м. Обстоятелства, свързани с начина на реализиране на реституционните права на лицата /в нови реални граници с план за земеразделяне или в стари реални граници или в хипотезата на чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ чрез обезщетяване по чл.10 б или със земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ/, не определят вида и правното действие на акта на органа на поземлената собственост, а те следват от действително формираното и изразено от органа волеизявление. В решение № 24 - 63/ 24.08.2006 г. по преписка № Б */ 17.08.2006 г. на ОСЗГ е обективирано явно и недвусмислено волеизявление за възстановяване правата на бившите собственици с план за земеразделяне и не е възможно, поради наличието на предпоставки за друг способ на реституция, да му се придадат други правна характеристика и действие. Това решение обаче не притежава конститутивен ефект и не възстановява правата на наследниците на бившия собственик върху конкретен обособен обект на право на собственост, ако не е произнесено следващо решение по чл. 17 ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 27 ал.1 от ППЗСПЗЗ. Нито страните твърдят, нито по делото е представено, а изобщо и по всички съдебни производства, приложени като доказателства по настоящия процес, решение, с което възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници, които се определят с плана за земеразделянето. Наличието на одобрен план за земеразделяне сам по себе си не предизвиква възстановяващ правото на собственост ефект. Това става с решение на общинската служба по земеделие въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне, в което се описват размерът и категорията на земеделските земи, тяхното местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях, като към решението се прилага скица на имота. Самият законодател е предвидил, че влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници, без да се посочват техните наследствени квоти. След като в настоящото производство се установява, че липсва решение по чл. 17 ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ. чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ, то реституционното производство е останало недовършено и наследниците на Н. А.Г.не са придобили следствие осъществена реституция по ЗСПЗЗ права върху конкретен имот, в частност върху поземлен имот с площ 3 284кв.м. и идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б..

Безспорно дружеството – купувач и ищец в настоящото производство не знаело, че купува недвижим имот от несобственик. Липсата на това знание, както и прехвърлянето на собствеността на правно основание, годно да превърне приобретателя в собственик, превръща „***“ ЕООД в добросъвестен купувач, което представлява третата предпоставка за уважаване претенцията с правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.

Втората кумулативно изискуема предпоставка е наличието на самостоятелни вещни права в полза на трето лице върху същия недвижим имот, които касаят обекта на продажбата, които да се противопоставят на приобретателя на имота и които да доведат или биха могли в бъдеще да доведат до неговото съдебно отстранение.

Окръжният съд намира, че тази предпоставка не е налице, тъй като решението по гр. д. № 408/ 2015 г. на БРС не засяга правата на ищеца. Без съмнение ищецът притежава право на собственост върху спорния недвижим имот по силата на съдебното решение по гр.д. № 375/ 2013 г. по описа на ДОС. Действително неговият предмет не е установяване принадлежността на правото на собственост върху имота, поради което в диспозитива на съдебния акт няма произнасяне в тази посока. Независимо от това, решението е постановено при участието на настоящите страни, поради което те и на основание чл. 298 от ГПК са обвързани от него, включително и от мотивите, в които е прието, като факт, преюдициален за разваляне на договора за покупко – продажба, че „***“ ЕООД е придобило правото на собственост върху процесния имот на оригинерно основание – давностно владение в рамките на краткия придобивен давностен срок. Макар и да не е придобило собствеността на деривативно основание, каквито са всъщност твърденията и в настоящата искова молба, дружеството – ищец е обвързано със съдебното решение, че е придобило собствеността поради изтичане в негова полза на придобивен давностен срок. Следователно от значение е дали трето лице може да противопостави собствени права. В случая твърденията на ищеца са, че с такива права се легитимира Община гр. Б., тъй като отрицателният му установителен иск против нея, предмет на гр. д. № 408/ 2015 г. на БРС, е бил отхвърлен.

По отношение на това съдебно решение, Окръжният съд намира, че с оглед предявената отрицателна установителна претенция не се формира сила на пресъдено нещо единствено относно факта, че Община гр. Б. притежава право на собственост върху спорния имот. Исковата претенция не е била заявена като положителна установителна или като ревандикационна, съответно Районният съд е следвало да се занимае единствено с въпроса дали ответника по отрицателния установителен иск, в случая Община гр. Б. притежава право на собственост върху имота. Отхвърлянето на отрицателния установителен иск в никакъв случай не сочи, че то принадлежи на ответника. Самата Община гр. Б. не е твърдяла нито в това производство, нито в рамките на адм. д. № 213/ 2017 г. на ДАдмС, че притежава собствеността върху поземлен имот с площ 3 284кв.м. и идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б., съответно е отказала и да състави Акт за общинска собственост за него. Следователно твърденията на ищеца, че с решението по гр. д. № 408/ 2015 г. са установени противопоставими права на трето лице, се ценят от настоящия състав на Окръжния съд като неоснователни.

Следва да се отбележи, че това съдебно решение съдържа произнасяне свръхпетитум относно правото на собственост на „***“ ЕООД. Дружеството не е предявявало положителен установителен иск за собствените си вещни права върху имота, следователно в тази му част решението е процесуално недопустимо. Независимо от произнасянето в тази връзка, решението обвързва страните по спора – ищеца и Община гр. Б., но не и настоящите ответници.

При тези съображения Окръжният съд счита, че с решението по гр. д. № 408/ 2015 г. на БРС не се установяват противопоставими на ищеца вещни права, с каквито той разполага на оригинерно основание и които са установени със задължителна сила за него въз основа на съдебното решение по гр. д. № 375/ 2013 г. на ДОС. Не е реализирана и не съществува опасност от неговата евикция от имота, поради което липсва кумулативно изискуема предпоставка за удовлетворяване на претенцията му за разваляне на сключения с ответниците и техните праводатели договор за покупко – продажба на недвижим имот. Ищцовата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Като последица от оставянето без уважение на главния иск следва да бъдат отхвърлени и акцесорните осъдителни претенции за връщане на дадената по договора продажна цена на отпаднало основание, за заплащане на припадащите се части от сторените от ищеца разноски по нотариалното изповядване на сделката, както и присъждането на неустойка за неизпълнение от страна на ответниците на задължението им да прехвърлят имота на ищеца, всички искове предявени като частични, ведно с претенциите за законна лихва върху всяко от главните парични задължения, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Поради отхвърляне на иска за разваляне на договора неоснователни се явяват и предявените при условията на евентуалност против К.Г.К. искове за връщане на дадената по договора продажна цена на отпаднало основание, за заплащане на припадащите се части от сторените от ищеца разноски по нотариалното изповядване на сделката, както и присъждането на неустойка за неизпълнение от страна на ответниците на задължението им да прехвърлят имота на ищеца, всички искове предявени като частични, ведно с претенциите за законна лихва върху всяко от главните парични задължения, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответницата К. следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на осем хиляди лева.

Водим от горното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД гр. С., чрез търговския пълномощник Р.Р.Х., с адрес ***, „***“, против 1. М.Х.И. ***, с ЕГН **********, 2. И.Д.Н. ***, с ЕГН **********, 3. Х.Д.И. ***, с ЕГН ***********, 4. Е.Г.И. ***, с ЕГН **********, 5. К.Н.И. ***, ж. к. „***“ № ** вх. * ет. * ап. *, с ЕГН **********, 6. Т.Н. ***, с ЕГН **********, 7. Б.Й.И. ***, с ЕГН **********, 8. И.Й. ***, с ЕГН **********, 9. Е.Н. ***, с ЕГН **********, 10. М.Н. ***, с ЕГН **********, 11. М.С.К. ***, с ЕГН **********, 12. Б.С.К. ***, с ЕГН **********, 13. Н.С.К. ***, с ЕГН **********, 14. В.М.С. ***, с ЕГН **********, 15. Н.М.В. *** – 22, с ЕГН **********, 16. В.Г.П. ***, с ЕГН **********, 17. Д.Г.А. ***, с ЕГН **********, 18. К.Г.К. ***, с ЕГН **********, 19. Д.Д.Н. ***6, с ЕГН **********, 20. Х.П.Н. ***, с ЕГН **********, 21. М.Х.Н. ***, с ЕГН **********, 22. А.Х.Н. ***, с ЕГН ********** и 23. Н.Х.Н. ***, с ЕГН **********, искови претенции, както следва:

- С правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № *** т. **, рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С., по силата на който Е.Н.К., С.Е.К., Н.Х.Н., Ц. Х.Н., А.Х.Н. и М.Х.Н., Н.И.И., К.Г.К., Й.Г.Н., Д.Г.А. и В.Г.П., Д. И.И., И.Й.И. и Б.Й.И. са прехвърлили в полза на „***“ ЕООД гр. С. правото на собственост върху собствения си недвижим жилищен имот, представляващ поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на в. з. „***“ гр. Б. за сумата от 413 784 /четиристотин и тринадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири/ евро;

- С правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 3 от ЗЗД, за осъждане всеки от ответниците да заплати парична сума в размер на 639. 12 евро/шестотин тридесет и девет евро и дванадесет евроцента/ , представляваща припадащата му се съобразно правата му в съсобствеността квота от сумата, представляваща платената от ищеца продажна цена на имота, част от цялата сума от 413 784 /четиристотин и тринадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири/ евро по договора за покупко – продажба, обективиран в н. а. № *** т. **, рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С., ведно със законната лихва върху всяко от главните задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане;

- С правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 3 от ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати частично парична сума, както следва: ответниците М.Х.И. ***, с ЕГН **********, 2. И.Д.Н. ***, с ЕГН **********, 3. Х.Д.И. ***, с ЕГН ***********, 4. Е.Г.И. ***, с ЕГН **********, 5. К.Н.И. ***, ж. к. „***“ № ** вх. * ет. * ап. *, с ЕГН **********, 6. Т.Н. ***, с ЕГН **********, 11. М.С.К. ***, с ЕГН **********, 12. Б.С.К. ***, с ЕГН **********, 13. Н.С.К. ***, с ЕГН ********** – в размер на по 437. 03 лв. /четиристотин тридесет и седем лева и три стотинки/ за всеки от тях, ответниците 7. Б.Й.И. ***, с ЕГН **********, 8. И.Й. ***, с ЕГН **********, – в размер на по 764. 80 лв. /седемстотин шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ за всеки от тях, ответниците 9. Е.Н. ***, с ЕГН **********, 10. М.Н. ***, с ЕГН **********, - в размер на по 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, ответниците 14. В.М.С. ***, с ЕГН **********, 15. Н.М.В. *** – 22, с ЕГН **********, – в размер на по 655. 54 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, ответниците 16. В.Г.П. ***, с ЕГН **********, 17. Д.Г.А. ***, с ЕГН **********, 18. К.Г.К. ***, с ЕГН **********, 21. М.Х.Н. ***, с ЕГН **********, 22. А.Х.Н. ***, с ЕГН ********** и 23. Н.Х.Н. ***, с ЕГН **********, – в размер на по 1 147. 20 лв. /хиляда сто и четиридесет и седем лева и двадесет стотинки/, ответниците 19. Д.Д.Н. ***6, с ЕГН **********, 20. Х.П.Н. ***, с ЕГН **********, – в размер на 573. 60 лв. /петстотин седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляващи съответни на квотите на всеки от всеки от ответниците разходи в общ размер на 18 355. 24 лв. /осемнадесет хиляди триста петдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, съставляваща сумата на платените от ищеца нотариални такси и разходи по изповядването на н. а. № *** т. **, рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С., ведно със законната лихва върху всяко от главните задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане;

- С правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, за осъждане всеки от ответниците да заплати сума в размер на 639. 12 евро /шестстотин тридесет и девет евро и дванадесет евроцента/, представляваща част от дължимата от всеки от тях неустойка по договора за покупко – продажба, част от цялата сума за неустойка в размер на 170 000 /сто и седемдесет хиляди/ евро, ведно със законната лихва върху всяко от главните задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

- ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ – иск с правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 3 от ЗЗД против К.Г.К. за осъждането и да заплати парична сума в размер на 639. 12 евро /шестстотин тридесет и девет евро и дванадесет евроцента/, представляваща припадащата и се съобразно правата и в съсобствеността квота от сумата, представляваща платената от ищеца цена, част от цялата сума от 413 784 /четиристотин и тринадесет хиляди седемстотин осемнадесет и четири/ евро по договора за покупко – продажба, обективиран в н. а. № *** т. **, рег. № ***, дело № ***/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № *** на НК гр. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане;

- ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ –иск с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, против К.Г.К. за осъждането и да заплати парична сума в размер на 639. 12 евро /шестстотин тридесет и девет евро и дванадесет евроцента/, представляваща припадащата се съобразно нейната квота неустойка по договора за покупко – продажба, част от цялата сума за неустойка в размер на 170 000 /сто и седемдесет хиляди/ евро,

ведно със законната лихва върху всяко от главните парични задължения, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.03.2017 г./ до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД гр. С., чрез търговския пълномощник Р.Р.Х., с адрес ***, „***“, да заплати на К.Г.К. ***, с ЕГН **********, сторените от нея разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв. /осем хиляди лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: