Р Е Ш Е Н И Е

№ 32, 21.02.2018 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

секретар Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова

гражданско дело номер 232 по описа за 2017 година, намира следното :

Предявеният от К.С.К. *** срещу В.Х.А. *** и С.В.Я. *** иск е по член 135,ал.1 от ЗЗД за прогласяване недействителността на сключения между ответниците с нотариален акт № ** от дата 2.12.2016 г. на Нотариус, с рег.№ *** на НК, с район на действие – КРС , договор за ипотека върху собствения на ответника А. поземлен имот с идентификатор № *****.***.*по КК на град К., с площ от 28,080 дка за обезпечаване на паричното му задължение към ответника Я. по договор за заем от 4.11.2016 г., при твърдения, че договорът за ипотека уврежда ищеца като кредитор ( носител на парични притезания с качество на изпълняеми права ) на ответника А. по сключени в периода 26.02.2015 г. – 5.03.2015 г. договори за заем и ответниците знаят за това увреждане .

Ответникът В.Х.А. оспорва увреждащия характер на договора за ипотека : имотът не е отчужден от него, а само даден в обезпечение на изпълнение на задължението му към втория ответник ; оспорва знанието си за увреждането .

Ответникът С.В.Я. оспорва увреждащия характер на договора за ипотека освен поради обезпечителния му характер и поради това че е сключен преди издаването на изпълнителните листи за вземанията на ищеца ; твърди възмездност на договора за ипотека с оглед съдържанието на главния договор от 4.11.2016 г. и предаването на заема на първия ответник - чрез банкови преводи на няколко части; отрича знанието си за увреждането на ищеца .

Въз основа на събраните по делото доказателства окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна : ищецът има неудовлетворени парични притезания – предмет на пет изпълнителни листи – срещу ответника В.А. . Всичките те са възникнали ( не на датите, на които по негови искания по член 418 от ГПК са издадени изпълнителни листи за вземанията – предмет на заповедите за незабавно изпълнение ) , а от посочените в изпълнителните листи дати, на които тези страни са сключили договорите за заем : 26.02.2015 г.; 27.02.2015 г.; 28.02. 2015 г.;4.03.2015 г. и 5.03.2015 г. По – голямата част от притезанията са във валута - на обща стойност от 22 240 щатски долара и от 31 275 евро . Друга малка част от тях ( за разноски ) са на обща стойност от 2 043,55 лева. Присъдени са и лихви върху главниците до окончателното им заплащане. Според свидетелствата на Б. К.С. ( син на ищеца ), в края на миналата година свидетелят ( по пълномощие от баща си ) поставил въпрос за връщането на получените от ответника А. заеми и за ипотекирането на „ някакъв имот в К. ”. Ответникът обещал да ги издължи , но без ипотека ,защото щяла да намали цената на имота, а той искал да го застрои и да го продаде, „ за да върне парите ” .

Оспореният с иска договор за ипотека по нот. акт № ** ,том **, нот.д. № ***/2016 г. на Нотариус, с рег.№ *** по регистъра на НК, е сключен на 2.12.2016 г. след възникването на всички вземания на ищеца. Ипотеката е учредена върху притежавания от длъжника - ответника А. имот с идентификатор № *****.***.*по кадастралната карта на град К., с площ от 28,080 дка и местонахождение - в урбанизирана територия . Според съдържанието на нотариалния договор тя обезпечава безлихвен заем в размер от 75 000 евро, който собственикът на имота А. се задължава да върне след предоставянето му от ответника Я. и „ след вписване на настоящата договорна ипотека ” в срок до 2.06.2017 г.

Преди ипотеката ответниците твърдят, че са сключили писмен договор ( на л. 56 от делото ) от 4.11.2016 г. В него са постигнали съгласие по съществените елементи на заема : за същия размер на заеманата сума , за която е отразено ( противно на посоченото в ипотечния акт, че заемът ще бъде предаден след вписването му ), че се предоставя при сключването му : „ заемодателят предоставя на заемателя за временно и безвъзмездно ползване сумата от 75 000 евро ” ( член 1 ) за същия срок ( член 2 ) . Съгласно член 3 от договора длъжникът поел задължение да учреди ипотека върху същия свой имот за обезпечаване на дълга му. Частният документ за договора за заем няма достоверна дата за ищеца. Не доказва, че едновременно със съгласието по заема има обещание за учредяване на ипотека. Вписването му ( „ предварителен договор за учредяване на ипотека от 4.11.2016 г.) в банковите документи като основание за всички извършени от заемодателя Я. преводи на части от заеманата сума по сметката на заемателя А. отново е изявление на наредителя в частен документ и не може в съгласие с член 181,ал.1 от ГПК да служи за доказване на достоверна дата. Събраните по искане на ответника Я. писмени доказателства – извлечения от сметки на ответниците - сочат ,че заемната сума е предадена със заверяване на сметката на заемателя А. с левовата й равностойност по пет банкови преводи за суми съответно от 40 000 лева, 38 000 лева, 33 000 лева, 25 910 лева и 9 780 лева в периода 29.11.2016 г – 2.12.2016 г.

Договорът за ипотека е породил правно действие към 2.12.2016 г. , тъй като са осъществени всички елементи от фактическия състав на главния договор : съгласието за връщането на заема като съдържание на официалния документ – нотариалния акт за ипотека и предаването на сумата ( на части между дата 29.11.2016 г. и дата 2.12.2016 г. ) в собственост. За определяне на характера му – възмезден или безвъзмезден -значение има главният договор. А той е заем за потребление, който несъмнено е безвъзмезден договор. Срещу даденото заемодателят не получава насрещна престация ( например, лихва ) . Не е налице такава връзка на взаимна обусловеност между ипотеката и главния договор, която според Решение № 97 от 30.05.2013 г. по гр.д.№ 442/2012 г. на ІV г.о. на ВКС се изразява в сключването на главния договор по причина ,че кредиторът разполага с обезпечение на вземането си по него или има сигурност за учредяването му, в който случай ипотеката е възмезден договор. Както вече се посочи ,по повод преценката за достоверност на датата на писменото съглашение, сключването на договора за заем не се предхожда от предварителен договор за ипотека, а нотариалният договор обезпечава възникнало ( а не бъдещо ) вземане на заемодателя. Следователно поредността ,в която са сключени главният и обезпечителният договор, сочи, че е налице обичайната еднопосочна зависимост на втория договор от първия договор и ипотеката е сключена като безвъзмезден договор .

Цялото имущество на длъжника , според включените в него секвестируеми имуществени права и състоянието му към пораждане на задълженията , служи за обезпечение на кредитора – член 133 от ЗЗД . Договорът за ипотека води до промяна в състоянието на имуществото - обременява имота на длъжника с вещна тежест и прави невъзможно или затруднително удовлетворяването му на кредитора му, защото от получената на публичната продан на този имот сума ще се заделят суми по вземанията с привилегия , а това на ипотекарния кредитор е в третия ред по член 136,т.3 от ЗЗД . Следователно оспореният договор е увреждащо ищеца разпоредител-но действие на длъжника му. Ответникът А. знае ,че има задължения от невърнати заеми към ищеца и следователно знае, че ипотеката на имота в град К. го уврежда. С оглед приетата по – горе безвъзмездност на оспорения договор за ипотека знанието на длъжника само за увреждането е достатъчно в съгласие с член 135,ал.1,изр.1 от ЗЗД за обявяване на недействителността на същия . Искът е основателен.

На основание член 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, за които е представил доказателства за извършване - само за платената държавна такса ( за образуване на делото и за вписване на исковата молба ) в общ размер от 1 135,20 лева. Не е доказал разход ( от 30 лева ) за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка, нито разход от 4 000 лева за възнаграждение за адвокат ( в договора на л.18 по делото липсва вписване за платена сума и няма друг документ за плащане в полза на адвоката ) ; пътните разноски пък изобщо не съставляват разноски по делото. Поради това съдът присъжда на ищеца само 1 135,20 лева – разноски за производството.

Воден от горните съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за недействителен на основание член 135,ал.1 от ЗЗД спрямо К.С.К., ЕГН : ********** , с адрес на пълномощника – адвокат В.Т.Т. *** сключения между В.Х.А., ЕГН: ********** *** и С.В.Я., ЕГН: ********** *** с нотариален акт № ** от 2.12.2016 г. , том **, нот.д.№ ***/2016 г. на Нотариус, с рег.№ *** по регистъра на НК, с район на действие – КРС договор за ипотека върху поземлен имот с идентификатор № *****.***.*по кадастралната карта на град К., с площ от 28,080 дка, с трайно предназначение - урбанизирана територия.

ОСЪЖДА В.Х.А., ЕГН: ********** и С.В.Я., ЕГН: ********** *** да заплатят на К.С.К., ЕГН : ********** сумата от 1 135,20 ( хиляда сто тридесет и пет лева и двадесет стотинки ) лева, сторени по делото разноски за платена държавна такса .

ОПРЕДЕЛЯ на ищеца шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението, за отбелязването му в книгите по вписванията .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните .

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :