Р Е Ш Е Н И Е

№ ** , гр. Д., 22. 02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и втори януари през 2018година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при участието на секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА, разгледа докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № ** по описа на Д.кия окръжен съд за 2017г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№2105/04.09.2017г. от Р.И.Х. с ЕГН ********** и С. М. Х. с ЕГН **********,***, чрез адв. Т.Г., срещу решение №93/22.08.2017г. по гр.д.№100/2015г. на ТРС, с което се ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявения от тях срещу Община Т. гр. Т. иск за установяване правото им на собственост върху УПИ **урегулиран поземлен имот парцел **, пл. № ** в кв. ** с площ от **кв.м. по рег. План на село З., а по стария план- дворно място с площ от **кв.м. парцел ** , пл. № ** в кв. ** , ведно с построеното в това място : къща от три стои и салон находящо се по ул.„П.”№ **.

Намират решението за неправилно и незаконосъобразно, изводите на съда не кореспондиращи със събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице. Изразяват несъгласие с извода на съда за финализирана отчуждителна процедура по отношение на имота им. Притежавания от тях имот съставлявал дворно място с пл.№** и площ от ** кв.м. и дворно място с пл.№** и площ от **кв.м., урегулирани по плана от 1955г. в парцел ** в кв.**, а по плана от 1988г. съставлявал УПИ **в кв.**.

Не било спорно отпочването на процедура по отчуждаване на имота им през 1982г. за обществени нужди- изграждане на „***”, а по плана от 1988г. за „Б.К.”. Предприетата процедура не била приключила-мероприятието не било осъществено. Не било изплатено паричното обезщетение. Предвиденото отчуждаване на дворно място с пл.** и площ **кв.м. изобщо не било проведено. Живели в имота до изселването си в РТ., 1998г подали данъчна декларация за част от имота. През 2010г.им била издадена скица за имота, в която било посочено, че не е общински. Едва 2015г. бил издаден А.. Тези факти не били преценени от съда и необосновано искът им бил отхвърлен. Искът отмяна на решението и уважаване на претенцията им за право на собственост върху дворно място от 980кв.м., представляващо парцел ** пл.** от ** кв.м. и пл.** от **кв.м в кв.** по плана от 1955г., а по плана от 1988г. съставлявал УПИ **в кв.** от **кв.м. , евентуално върху дворното място с пл.** от ** кв.м. по плана от 1955г., презставляващо част от УПИ **в кв.** от **кв.м. по действащия план, в случай, че се приеме да е проведена процедурата по отчуждаване на дворното място с пл.** с площ от **кв.м.

В писмен отговор на въззивната жалба ответната страна изразява становище за правилност на обжалваното решение. Неоснователни намира твърденията за липса на плащане на обезщетение за отчуждаване. Отчуждителните процедури не били обжалвани. Не носели тежестта да доковават плащане, което се презюмирало от закона, от реализиране на отчуждаването по ЗТСУ минали три десетилетия и бил сменен държавния строй. Всички действия на администрацията били на база тогавашните закони. Иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

Предмет на гр. Д. №100/2015г., образувано по искова молба с вх.№499/ 18.03.2015г. на съпрузите Р.И.Х. с ЕГН ********** и С.М.Х. с ЕГН-**********,***, срещу Община Т., е правото на собственост на ищците върху УПИ **в кв. ** с площ от **кв.м., по РП на с. З. , а по стария план- дворно място с площ от **кв.м. парцел ** , пл. № ** в кв. ** , ведно с построената в него къща от три стаи и салон .

Твърди се от ищците да са придобили права на собственост върху недвижимия имот по наследство от починалия през 1956г. баща на ищеца Р.И.Х. и по давност. В имота имало стара кирпичена къща, а през 1962г. построили нова. През 1975г. се снабдили с констативен нотариален акт. Изложени са и твърдения за предприети отчуждителни действия през 1983г. , когато в кметството им било разяснено , че техния имот и този на съседите им- Д.М.Н.и С.Е.Б., ще бъдат отчуждени за строителство на читалище. Оценката за имота им възлизала на 16 000лева. Съседите им получили паричното обезщетение и изоставили имота си, но те го отказали и останали в имота. През 1989 година преди да се изселят за Р. Т., отново била направена оценка на имота им, но те не се съгласили нито да им бъде изплатено обезщетение, нито да им бъде даден нов равностоен имот. На **.06.1989г. се изселили в Р. Т., като имота оставили за стопанисване и управление на брата на ищеца Н. И.. Последният съборил къщата, която била започнала да се руши, и взел материалите, декларирал имота и плащал данъци.

През 2015г. установили/по повод снабдяване със скица/, че имота е актуван като общински от 14.01.2015г. въз основа на протокол №*/06.05.1982г. и заповед №**/05.12.2005г., с акт №**/14.01.2015г. Актът за частна общинска собстевност №**/14.01.2015г. бил нищожен и не пораждал правни действия- не им била връчване заповед за отчуждаване, не им било известно дали има отчуждителна преписка, не били обезщетявани нито с пари, нито по друг начин, не били прекъсвали владението на имота си, плащали редовно данъци за него.

Пред районния съд /в писмения отговор/ ответникът Община Т. е оспорила иска с доводи, свеждащите се до проведено отчуждително производство, инициирано със заповед №**/09.08.1982г. за откриване производство по отчуждаване на имоти с пл.№**,**, **2, **2а, за изграждане на обект „***”. Лично на ищеца на 11.08.1982г. било връчено съобщението на комисията по чл.265 от ППЗТСУ за откритото производство по отчуждаване. Именно във връзка с полученото съобщение ищците представили пред СД „***”гр.Т. документ за собственост, служебна бележка, че имота не е актуван като държавен, удостоверение от кметството за собственост, удостоверение за липсата на тежести, декларации и молби относно начина на обезщетяване. Разликата в заповедта за откриване на производство по отчуждаване на имоти с пл.№**,**, ***, *** и заповед №**/01.10.1982г., с която се отчуждавали имоти с пл.№**, **а, *** в кв.** се дължала на техническа грешка.

Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищците като такава по 124 ал.1 от ГПК. Правният си интерес от съдебното установяване на правата си по отношение на ответника ищците обосновават с наличието на А. №**/14.01.2015г., който според ищците не отразява действителното правно положение, защото те са собственици на актувания имот по силата на наследственото правоприемство и давност.

Ответникът не оспорва произхода на правото на собственост на ищците върху описания в документа им за собственост-н.а.№**/1975г. имот, а само правата им понастоящем.

Привлеченото от районния съд вещо лице- инж.К.Б., по приетата съдебно-техническа експертиза е констатирало, че н.а.№**/1975г.на ТРС е съставен при действието на ЗРП от 1955г. Ищецът е признат за собственик по наследство и давност на парцел ** от кв.** с площ от 970кв.м., в който парцел участват имот с пл.№** с площ **кв.м. и имот с пл.№** с площ от ** кв.м. През 1971г., със заповед №**/03.04.1971г., е одобрено изменение на плана, засягащо няколко квартала, вкл.кв.**. За квартал ** е предвидено образуването на парцел **- за „Б.К.”, в границите на който попада парцел ** от кв.**, и парцел **- за „административна сграда”. Следващото изменение на плана от 1955г. е одобрено със заповед ***/11.05.1982г. и се изразява във сливане на парцел **- „Б.К.” и парцел **- „административна сграда” в нов парцел **-за „***”. Парцел ** от кв.**, отреден за имотите на ищците попада в новия парцел.

Със заповед №**/09.08.1982г./л.35/ е поставено началото на производство за отчуждаване на имотите с пл.№**,**, *** и *** в кв.** за обекта „***”, при данни съгласно искането на СД”***”, писмото на кмета на с.З., мероприятието да е било предвидено за изпълнение и да са осигурени средства за обезщетяване на правоимащите.

Назначената комисия по чл.265 от ППЗТСУ е предприела проучване по предложението за отчуждаване. Ищците са уведомени/съобщение на л.36/, събрани са сведения относно собствеността, семейно и материално положение. Ищците са заявили и начин на обезщетяване-парично/молби л.42,43/.

По данни от оценителен протокол №***/18.08.1982г., обект на оценката в отчуждителното производство е имот на ищците с пл.**-дворно място от **кв.м., масивно жилище, паянтово жилище и подобрения, оценени на стойност 16.195лева.

Съставен е протокол №**/18.08.1982г. с мотивирано предложение на комисията по чл.265 от ППЗТСУ, залегнало в т.2 от същия, за отчуждаване на самостоятелно жилище от **.м. и дворно място от ** кв.м., представляващи имот с пл.№** по плана на с.З., оценено заедно с подобренията за 16 195.40лева, собственост на Р. И.Х.и С. М.Х. по н.а.№**/1975г.

Въз основа на предложението на комисията е издадена заповед №**/01.10.1982г. на председателя на ИК на ОНС гр.Д./л.49/, с която за обект”***” се отчуждават имоти с пл.№**,**а и *** в кв.** по РП на с.З.. Със същата заповед се определя оценка на отчуждените имоти съобразно приложените протоколи на комисията по чл.265 от ППЗТСУ , като „самостоятелно жилище от **.м. и дворно място от ** кв.м., представляващи имот с пл.№** по плана на с.З., семейна общност на съпрузите Р. И.Х.и С. М.Х.”, е оценено заедно с подобренията за 16 195.40лева, и собствениците се обезщетяват парично. Актуването на отчуждения имот е извършено с акт за държавна собственост №**/23.12.1996г.. като държавна собственост е вписано дворно място от **кв.м.

Със заповед №**/1988г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план на с.З., по който имоти с пл.№** и ** по плана от 1955г. са планоснети с пл.№** в кв.**. Имотът с пл.№** е включен в парцел **-„Б.У.” с площ от **.м., т.е. предназначен за друго мероприятие . С акт.№**/14.07.2004г. като общинска собственост е актуван парцел ** в кв.** – незастроено дворно място с площ от **.м. През 2004г. е допуснато частично изменение на плана от 1988г., касаещо **-„Б.У.”, който се разделя на четири самостоятелни парцела – ***, ***, *** и **. Последното изменение на плана е от 2005г., одобрено със заповед №**/05.12.2005г., с което площта на имота на ищците по н.а. №**/1975г. е включена в УПИ **в кв.** от **кв.м., който е предназначен за жилищно строителство. Според заключението на вещото лице, изслушано във въззивното производство, имот с пл.** по плана от 1955г. участва в УПИ **с площ от ***кв.м.

С акт.№**/14.01.2015г. като общинска собственост е актуван УПИ **в кв.** от **кв.м. Като основание за издаване на акта е посочен пар.*** от ПЗР на ЗИДЗОС, заповед №**/11.05.1982г., протокол №** от 06.05.1982г. и заповед 0**/05.12.2005г.-т.е. по силата на закона, като бивша държавна собственост, придобита от държавата след проведено отчуждаване по реда и при условията на ЗТСУ/отм./, поддържано като основание за придобиване на имота от ответника с отговора на исковата молба .

Няма данни заповедта за отчуждаване по чл.98 от ЗТСУ/отм./да е обжалвана, да е отменена на основание неизпълнено мероприятие, за което е проведено отчуждаването, респ. поради отреждането на имота за друго мероприятие, да е проведено реституционно производство по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.. Влязлата в сила заповед се ползва с вещен ефект и с влизането и в сила собствеността върху отчуждения имот преминава върху Държавата. Не плащането на обезщетение не рефлектира върху вещно-правния ефект на заповедта, а създава основание да се иска отмяна на отчуждаването. Този ефект обаче в случая се разпростира в териториалните граници на имот с пл.№** по плана от 1955г., понастоящем част от пл.**, тъй като отчуждителната процедура, открита за двата имота на ищците –пл.** и пл.** по плана от 1955г. , реално е проведена само по отношение на имот с пл.№** с площ от ** кв.м. Твърденията на ответника, че се касае за фактическа грешка в заповедта по чл.98 от ЗТСУ/отм./са недоказани. Съществено съдържание на заповедта е да посочи имота, необходим за осъществяване на общественото мероприятие, и в случая тя сочи имот с пл.№** с площ **кв.м. За имота с пл.№** отчуждителната заповед не породила правни последици, т.е. права в полза на държавата. При липса на валидно отчуждаване, понастоящем ищците се легитимират като собственици на реална част от УПИ **в кв.**, с площ от 563кв.м., защрихована в жълт цвят на комбинирана скица-прил. №** от заключението на СТЕ с в.л. К.Б./л.43/. В тази част предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, респ. обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено, а в останалата –потвърдено.

С оглед изхода от спора следва да бъде преразпределена и отговорността за съдебни разноски, право на каквито имат и двете страни. Съобразно постигнатия резултат, на ищците, удостоверили извършването на разходи в първоинстанционното производство в размер на общо 431лева/81лева държавна такса и 350лева възнаграждение за вещо лице/, следва да се присъди съразмерно на уважената част от иска съдебно-деловодни разноски в размер на 220лева. За въззивното производство същите са удостоверили извършването на разходи в общ размер от 440.50лева/40.50държавна такса, 100лева за вещо лице и 300лева адвокатско възнаграждение/, от които следва да им се присъди сумата от 230лева. Ответникът не е представител доказателства за извършени разходи, включително за плащане на възнаграждение на упълномощения от него адв.К.Т..

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №93/22.08.2017г. по гр.д.№100/2015г. на ТРС в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявения от Р.И.Х. с ЕГН ********** и С.М.Х. с ЕГН **********,***, срещу Община Т. гр. Т., иск за установяване правото им на собственост върху реална част от УПИ **в кв.**, с площ от 563кв.м., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗВАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Т. –гр.Т., обл.Д., че Р.И.Х. с ЕГН ********** и С.М.Х. с ЕГН **********,***, са собственици на реална част от УПИ **в кв.**, с площ от 563кв.м., защрихована в жълт цвят на комбинирана скица-прил. №* от заключението на СТЕ на в.л.К.Б./ л.43/, неразделна част от настоящото решение.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Община Т. –гр.Т., обл.Д. да заплати на Р.И.Х. с ЕГН ********** и С.М.Х. с ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 220лева. за първоинстанционното производство и съдебно-деловодни разноски в размер на 230лева за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:

1.

2.