Решение по Гражданско дело 478/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

гр.Добрич 12.02.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На петнадесети януари 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:Г. ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия Г. ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №478 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ЕТ „***-Р.М.Р.”***,представляван от Р.М.Р.,срещу решение №61,т.І,стр.717/15.06.2017 г. по гр.д.№443/2016 г. на Тервелския районен съд в частта,с която е признато за установено по отношение на страните по делото П.И. *** и въззивника-ЕТ,че наследниците на И.С.С.,б.ж.на гр.Добрич,са собственици на поземлен имот с площ от 24,999 дка,трета категория на земята при неполивни условия,начин на трайно ползване-нива,съставляващ имот №*** по КВС на с.***,общ.Тервел,обл.Добрич,като горният ЕТ е осъден да предаде на посочените наследници владението върху нивата,респ. на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху описания недвижим имот,придобит по давност***на нотариуса ***с район на действие ТРС.Предмет на производството е и въззивна частна жалба на П.И. *** срещу допълнително решение №86/21.07.2017 г. с характер на определение по чл.248 ал.3 от ГПК по цитираното дело на ТРС,с което е оставена без уважение молба на И. за допълване на първоначалното решение в частта за разноските.

В жалбата на ЕТ „***-Р.М.Р.” е изложено,че първоинстанционното решение в обжалваната му част е на първо място недопустимо,като се настоява за обезсилването му поради постановяването му по недопустим иск.Недопустимостта се обуславяла от факта,че ищцата П.И. предявявала чужди права-тези на останалите наследници на И.С.С..Решението било и неправилно в посочената част като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост.Районният съд превратно тълкувал фактите и доказателствата,като неоснователно изключил някои от доказателствата и придал невярно значение на други.Не съобразил доказателствата за осъществено владение от ЕТ,начиная от 1997 г. до настоящия момент;без никакви аргументи отказал да кредитира показанията на разпитаните свидетели,които били непротиворечиви и съответствали на събрани по делото писмени доказателства.Не били коментирани представените карти за очертани от ЕТ масиви за подпомагане по схемите и мерките за плащане на площ от периода 2011-2016 г.,данните по приложеното нотариално дело и в частност съвпадението на свидетелските показания,събрани в исковото производство,с тези по нотариалното дело.Вследствие на горното районният съд достигнал до незаконосъобразни изводи относно възражението на ответника за придобиване от същия на процесния имот по давност.Първоинстанционният съд не съобразил,че ищцата не е доказала правото си на собственост и това на своя наследодател върху процесната нива,като не представила и титул за собственост върху нивата-в частност решение на ПК-гр.Тервел,което подлежало на оспорване от ответника по реда на косвения съдебен контрол.Възприемането от районния съд на съществуването на такова решение,без да е представено по делото,лишило ответника от възможността да осъществи горното оспорване.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на ревандикационния иск,респ. на искането за отмяна на нотариалния акт.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В отговор на горната жалба въззиваемата П.И.И. изразява становище за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.Искът за собственост бил допустим-като съсобственик ищцата чрез предявяването му осъществила действие на обикновено управление на общия имот и имала право да предяви ревандикационен иск относно цялата вещ.Искът бил и основателен-имало достатъчно събрани доказателства за правото на собственост на нейния наследодател и на самата ищца върху имота.Изводите на районния съд за липсата на изтекла в полза на ответника по делото придобивна давност били законосъобразни.Претендират се от въззиваемата разноски за въззивната инстанция.

В частната си жалба П.И.И. изразява недоволство от допълнителното решение на ТРС,като настоява за отмяната му и за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на ищцата и частен жалбоподател.Районният съд немотивирано отхвърлил молбата за допълване,въпреки че по делото било отправено изрично искане от страната за присъждане на разноски,респ. били представени годни доказателства за същите,вкл. договор за правна защита,в който било удостоверено плащането в брой на уговореното адвокатско възнаграждение.

В отговор на горната частна жалба ЕТ „***” изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното допълнително решение.Правилно било преценено,че решението на ТРС не е непълно в частта за разноските.Напротив районният съд се произнесъл с първоначалното си решение по искането на ищцата за разноски,като преценил,че същото е неоснователно.Ищцата И. избрала неподходящ способ за защита-поискала допълване на решението вместо изменението му в частта за разноските.

Изразените в жалбите и отговорите на същите становища от страните се поддържат от тях и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК,указан от районния съд като срок за обжалване и на допълнителното решение с характер на определение по чл.248 ал.3 от ГПК-така въззивникът ЕТ „***-Р.М.Р.” е получил препис от първоначалното решение на ТРС на 21.06.2017 г.,а жалбата му е подадена чрез куриерска служба на 22.06.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 05.07.2017 г.;частната жалбоподателка П.И.И. е получила препис от допълнителното решение на 01.08.2017 г.,а жалбата й срещу него е подадена чрез куриерска служба на 11.08.2017 г. при изтекъл срок за обжалване на 15.08.2017 г..Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица-страни в производството по делото-с правен интерес от атакуване на съответните актове в неизгодната за тях част.

По въззивната жалба на ЕТ „***-Р.М.Р.”***,представляван от Р.М.Р.,срещу решение №61,т.І,стр.717/15.06.2017 г. по гр.д.№443/2016 г. на Тервелския районен съд:

Атакуваното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.В обжалваната му част същото е частично недопустимо като постановено по недопустим иск и следва да бъде обезсилено.В останалата допустима част същото е правилно и следва да бъде потвърдено.Съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№443/2016 г. на ТРС е образувано по повод искова молба,уточнена с молба вх.№2952/22.12.2016 г. /лист 26 от делото на ТРС/ и молба вх.№6562/16.10.2017 г. /лист 42 от делото на ДОС/,с която са предявени от П.И. ***-Р.М.Р.”***,представляван от Р.М.Р. с ЕГН **********,обективно кумулативно съединени искове,както следва:

1.установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните правото на собственост на всички наследници на И.С.С.,б.ж.на гр.Добрич,върху нива с площ от 24,999 дка,съставляваща имот №*** по КВС на землището на с.***,общ.Тервел,обл.Добрич;

2.искове на основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника-ЕТ да заплати на ищцата обезщетение поради неоснователното му обогатяване-обезщетение за неоснователното лишаване на наследниците на И.С.С. от ползване на процесната нива през стопанските 2013/2014 г.,2014/2015 г. и 2015/2016 г. в размер на по 2 000 лв за всяка от стопанските години.

Отправено е и искане по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение***на нотариуса ***с район на действие ТРС,с който е признато право на собственост на ответника по делото ЕТ „***-Р.М.Р.”*** върху процесната нива.

В открито съдебно заседание на 22.03.2017 г. пред ТРС ищцата П.И. е отправила искане за изменение на установителния иск за собственост по реда на чл.214 ал.1 изр. посл. от ГПК чрез преминаване от установителен към осъдителен иск на основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника-ЕТ да предаде на ищцата владението върху процесния недвижим имот.Изменението е допуснато с определение,постановено от ТРС в горното заседание.Така искът по т.1 от настоящото изложение е трансформиран в ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и именно такъв иск е разгледан от районния съд и е предмет и на въззивното производство.

Районният съд с атакуваното решение е уважил иска по чл.108 от ЗС и искането по чл.537 ал.2 от ГПК,като е отхвърлил исковете по чл.59 от ЗЗД.Ответникът по делото ЕТ „***-Р.М.Р.” има правен интерес да обжалва и е обжалвал горното решение в частта,с която искът по чл.108 от ЗС е уважен.Решението не е атакувано в неговата отхвърлителна част досежно исковете по чл.59 от ЗЗД,за което правен интерес има ищцата по делото,и в тази част същото е влязло в сила.Предмет на въззивното производство са искът по чл.108 от ЗС и искането по чл.537 ал.2 от ГПК.

В първоначалната искова молба и уточняващата молба,депозирана пред ДОС,е изложено от ищцата П.И.И.,че наследници на И.С.С.-неин баща-са придобили правото на собственост върху процесната нива по силата на наследяване от горния наследодател,който от своя страна се е легитимирал като собственик на имота по силата на извършена в негова полза реституция по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОПК-гр.Тервел от 07.07.1994 г.След смъртта му наследниците многократно се опитали да си потърсят земята,като посещавали ПК-Тервел,но информация за горната реституция не получили.Едва през ноември 2016 г. при посещение в ОСЗ-Тервел ищцата научила за съществуването на цитираното възстановително решение,но също и за последващото снабдяване на ответника-ЕТ с констативен нотариален акт за собственост върху нивата по давност.Настоява се за установяване правото на собственост на наследници на И.С.С. върху процесната нива и за осъждане на ответника-ЕТ да предаде на ищцата владението върху имота,респ. за отмяна на цитирания нотариален акт.

В отговора на исковата молба ответникът-ЕТ е навел на първо място доводи за частична недопустимост на предявения първоначално установителен иск за собственост,впоследствие ревандикационен.Същият счита,че ищцата може да реализира защита само на своите права по наследяване върху имота,а именно на правото си на собственост върху 1/4 ид.ч. от нивата,но не и върху цялата нива,като в останалата част /досежно останалите 3/4 ид.ч./ същата упражнява чужди права,което е недопустимо.По същество са развити доводи за неоснователност на иска по чл.108 от ЗС и искането по чл.537 ал.2 от ГПК.Ищцата не била собственик на процесната нива,респ. липсвали доказателства за собственост върху нея в полза на нейния наследодател И.С.С.,от когото същата черпела права по наследяване.Оспорва се възстановяване на имота в полза на наследодателя по реда на ЗСПЗЗ,като се навежда,че такава реституция не би била и възможна,тъй като наследодателят на ищцата не е притежавал преди масовизацията земеделски имот в землището на с.***,който да е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ.Навежда се,че ответникът-ЕТ се легитимира като собственик на имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност още през периода 18.11.1997 г.-18.11.2007 г.Същият твърди,че владее имота от 1996 г.,повече от 20 години до настоящия момент,като през горния период никой не бил заявявал претенции спрямо нивата и не оспорвал правата му върху нея.Още като започнал обработването на имота,ЕТ се опитал да открие кой е собственик на същия,като извършил проверка в Община-Тервел дали е общински или държавен,а също така търсил и евентуални физически лица-собственици,но не открил такива.Тъй като не установил кой е собственик на имота,той го завладял и третирал като свой.

Така,както е предявен,в установителната си част искът по чл.108 от ЗС е недопустим в частта,с която се настоява за установяване правото на собственост на останалите наследници на И.С.С. с изключение на ищцата П.И.И. върху процесната нива.По аргумент от разпоредбата на чл.26 ал.2 от ГПК ищцата П.И. е активно легитимирана да осъществи защита чрез установяване само на своето право на собственост,но не и да търси по исков ред защита на чужди права-тези на останалите наследници на горния наследодател.Според представеното по делото удостоверение за наследници /на листи 4-6 от делото на ТРС/ И.С.С.,б.ж. на гр.Добрич,починал на 13.02.1998 г.,е оставил свои наследници по закон в лицето на преживяла съпруга ***С.,починала след него на 29.07.2001 г.,и низходящи-***/син/,П.И.И. /дъщеря/,по право на заместване низходящите на починалата преди него негова дъщеря ***/поч. на 03.01.1992 г./-***/вторият починал на 12.10.2010 г. и заместен от низходящите си ***и ***/;***/син/-починал след наследодателя на 20.06.2013 г. и заместен по наследяване от съпругата си *** И.С. и сина си ***.Правата на ищцата П.И.И. по наследяване се ограничават до размер на 1/4 ид.ч. от наследството.Следователно в установителната си част ревандикационният иск е допустим в частта за установяване правото на собственост на П.И.И. върху 1/4 ид.ч. от процесната нива,респ. е недопустим в частта за установяване правото на собственост на изброените по-горе останали живи наследници върху останалите 3/4 ид.ч. от нивата.Този извод обуславя недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по недопустим иск в частта,с която е признато право на собственост на изброените по-горе наследници на И.С.С.,изключая П.И.И.,върху 3/4 ид.ч. от процесния имот.В тази част решението на ТРС следва да бъде обезсилено,респ. производството по делото по тази част от ревандикационния иск подлежи на прекратяване.С оглед горните съображения искът е допустим в своята установителна част досежно правото на собственост на ищцата П.И.И. върху 1/4 ид.ч. от нивата,респ. постановеното по тази част първоинстанционно решение е допустимо.Същото е допустимо и в частта,с която съдът се е произнесъл по осъдителната част на иска по чл.108 от ЗС.Ищцата П.И. като съсобственик с квота в съсобствеността е активно легитимирана да претендира ревандикация на целия имот от трети лица,т.е. да иска осъждането им да й предадат владението върху целия имот.С оглед заявеното спорно право и същността на ревандикационния иск същият може да бъде предявен от всеки от носителите на правото на собственост,без да е необходимо участието на всички съсобственици,тъй като всеки съсобственик разполага с правото на собственост,което е предмет на защита,и може да иска връщане на цялата вещ от трето лице-несобственик като форма на действие на управление на общото имущество.Съсобственикът,притежаващ и най-малката идеална част от спорния имот,може да иска от ответника-несъсобственик присъждане владението на целия имот,а не само на своята идеална част от него.

По същество искът по чл.108 от ЗС в допустимата му част е основателен и правилно е уважен от районния съд,т.е. въззивната жалба относно тази част на произнасянето на районния съд е неоснователна и следва да се остави без уважение,респ. в тази част първоинстанционното решение следва да се потвърди,като само се прецизира диспозитивът относно предаване на владението,доколкото непрецизно ТРС е постановил предаване на владението на наследници на И.С.С.,сред които и ищцата П.И.И.,а предаването всъщност конкретно следва да е на един от наследниците,който е предприел защитата,а именно на ищцата П.И.И..Съображенията за извода,че искът е основателен,са следните:

По делото не е представено от ищцата П.И. на хартиен носител решение на ПК-гр.Тервел за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост на нейния наследодател И.С.С. върху процесната нива.Такова решение не й е предоставено от ОСЗ-гр.Тервел въпреки снабдяването на страната от въззивния съд със съдебно удостоверение за тази цел /в тази насока определение №949/18.10.2017 г. по в.гр.д.№478/2017 г. на ДОС/.От писма изх.№ПО-04-1076/21.11.2016 г. /на лист 7 от делото на ТРС/,изх.№ПО-02-1015/31.10.2017 г. /на лист 53 от делото на ДОС/ и изх.№АР-22-1132/30.11.2017 г. /на лист 63 от делото на ДОС/,изготвени и изпратени от ОСЗ-гр.Тервел,става ясно,че в регистъра на службата се води процесният имот-нива №*** по КВС на землището на с.***,общ.Тервел-като реституиран по реда на ЗСПЗЗ в полза на И.С.С.,б.ж.на гр.Добрич,като именно наследодателят на ищцата е посочен в пълната история на имота като негов бивш собственик.Така в пълна история на имота /лист 8 от делото на ТРС/,за който е открита партида в регистъра по чл.16 от ЗСПЗЗ на ОСЗ-Тервел /тогава ПК-Тервел/ още на 06.06.1996 г.,е отразено,че първоначален собственик на процесната нива е наследодателят на ищцата И.С.С.,на когото е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне по силата на конститутивно по своето действие решение №6/07.07.1994 г. на ПК-Тервел.Въз основа на това решение наследодателят е регистриран като собственик,като регистрацията датира от 06.06.1996 г.От писмото на ОСЗ-Тервел на лист 63 от делото на ДОС обаче става ясно,че оригинал на горното решение №6/07.07.1994 г.,издадено по преписка №5494/01.06.1992 г. на ПК-Тервел,не се съхранява в службата на хартиен носител,а понастоящем цялата информация от архива по възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ може да се извлече единствено от цифрова база данни,съхранявана от ОСЗ като специализиран софтуер /информационна система „Ферма ІІІ”/.Обяснено е от ОСЗ-Тервел,че при разпечатване на решение от горната система същото не се материализира в оригиналния си вид и съдържание,като се получава разминаване в датата на издаване на решението,както и в състава на комисията,взел това решение.Като състав на комисията се разпечатва настоящият състав на ОСЗ,а не съставът на бившата ПК,взел решението.Оригиналът на решението на хартиен носител не е съхранен от ОСЗ-Тервел,т.е. е унищожен не по вина на ищцата по делото,поради което непредставянето на такова решение по делото не може да се тълкува в ущърб на страната.Разпоредбата на чл.165 ал.1 от ГПК позволява установяване на факти,за чието удостоверяване законът по правило изисква писмен документ,да се извърши чрез разпит на свидетели,ако бъде доказано,че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.Щом в такава хипотеза,каквато е и настоящата,процесуалният закон допуска свидетелски показания като годно доказателствено средство,на още по-голямо основание доказване съществуването на цитираното възстановително решение в полза на наследодателя на ищцата е допустимо чрез други писмени доказателства,обективиращи издаването на това решение и неговото съдържание.В случая ищцата разполага единствено с електронни документи предвид ноторноизвестния факт,че всички постановени от бившите ПК в страната решения по ЗСПЗЗ се съхраняват единствено на електронен носител.По делото са представени два годни електронни документа,възпроизведени на хартиен носител,изхождащи от оторизиран държавен орган,изготвени в рамките на правомощията му,сочещи на съществуването на решение №6/07.07.1994 г.,издадено по преписка №5494/01.06.1992 г. на ПК-Тервел,за реституция по реда на ЗСПЗЗ на процесната нива в полза на И.С.С..Касае се за пълната история на имот №*** в землището на с.***,общ.Тервел /лист 8 от делото на ТРС и лист 54 от делото на ДОС/,разпечатана от регистъра на ОСЗ-Тервел по чл.16 от ЗСПЗЗ,който отразява достоверно съществуването на подадено заявление от И.С.С. под посочения номер от 1992 г.,както и постановяването на цитираното по повод на заявлението решение.Документ с посочения характер е и разпечатката на самото възстановително решение под №6,но от друга дата-23.05.1995 г.,на ПК-Тервел,с което е реституирана процесната нива в полза на И.С.С. /лист 64 от делото на ДОС/.Тази разпечатка /препис от електронен документ на хартиен носител/ е официален документ,издаден от оторизирания държавен орган-ОСЗ,подписан и подпечатан от служител на службата,като е изготвен въз основа на официални електронни регистри на службата.Този документ отразява несъвършенствата на компютърната система на ОСЗ,констатирани за цялата страна,доколкото се ползва единен софтуерен продукт,водещи до промяна в датата на издаване на решението,посочване на друг орган-издател /ОЗС вместо ПК/,както и изписване имената на настоящите служители на ОСЗ вместо имената на членовете на ПК,взели решението.Въпреки яснотата на горните несъвършенства на системата ответникът-ЕТ е оспорил в съдебно заседание на 15.01.2018 г. пред ДОС автентичността на възстановителното решение на ПК /неговото авторство/,както и верността му /неговото съдържание/,като е заявил,че решението не изхожда и не е подписано от лицата,визирани в представения препис като членове на комисията,нито вярно отразява реституция в полза на И.С.С..Оспореното възстановително решение на ПК е официален документ и по правилото на чл.193 ал.3 изр.1 от ГПК тежестта за доказване на неистинността му се носи от оспорващата страна,т.е. от ответника.Доколкото електронният документ,възпроизведен на хартиен носител,не е оригиналният документ,това обрича оспорването на неуспех.Както вече бе посочено,оригиналното решение на ПК на хартиен носител е унищожено не по вина на ищцовата страна,т.е. то вече не съществува,поради което и в случая се оспорва автентичността и верността на унищожен документ.Истинността на несъществуващ документ няма как да бъде опровергана чрез пряко изследване на оригиналния документ /изследване състава и подписите на издателите му,респ. съдържанието му/.В този случай оспорващият може да се позове само на косвени данни,но тези данни по делото сочат точно на обратното,а именно,че издаденото от ПК решение е било автентично и вярно.За горното се съди от отразяването на съдържанието му в официалния регистър на ОСЗ по чл.16 от ЗСПЗЗ,както и от официално изнесения от ОСЗ-Тервел в писмото на лист 63 от делото на ДОС факт,обективиран и в регистъра на службата в пълна история на имота,че оригиналното възстановително решение е издадено от състава на ПК-Тервел,действал към момента на издаването му,както и че то има именно възпроизведеното в електронната система съдържание за реституция на имота в полза на наследодателя на ищцата.За да опровергае горното отразяване в електронния регистър,ответникът е следвало да докаже изначална невярност на информацията,въведена от оторизирания държавен орган в електронната му система,но такова доказване не е проведено.Следва да се презюмира,че държавният орган с оглед законоустановените му функции добросъвестно е изпълнил задълженията си по въвеждане в регистъра на вярна информация относно подадените заявления за реституция и постановените по тях решения и,ако се твърди обратното,в тежест на оспорващия е да го докаже.В случая оспорващият ответник не го е сторил.

В отговора на исковата молба ответникът-ЕТ е оспорил и материалната законосъобразност на извършената в полза на И.С.С. реституция,като е твърдял,че същият не е притежавал преди масовизацията полски имот в землището на с.*** с посочената площ,който да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в негово лице,респ. че имот №*** по КВС не е подлежал на реституция в негова полза.Съдът намира горното възражение за недопустимо в настоящото производство,поради което не дължи разглеждането му,по съображения,подкрепени и от логиката на Тълкувателно решение №9/2012 г. от 07.11.2012 г. по тълк.д.№9/2012 г. на ОСГК на ВКС.По правилото на чл.17 ал.2 изр.2 от ГПК гражданският съд е длъжен да разгледа и възражение за материална незаконосъобразност на административен акт по реда на косвения съдебен контрол,когато актът се противопоставя на страна по граждански спор,явяваща се трето на административното производство,в което е издаден актът,лице.В случая ответникът-ЕТ не е бил страна в административното производство по издаване на оспорваното решение на ПК-Тервел,което му се противопоставя от ищцата,но възможността да атакува в рамките на граждански исков процес материалната законосъобразност на горното решение е ограничена,а не абсолютна.Тази възможност е следствие от правния му интерес,защитаван по делото.Трето на административното производство по издаване на акта лице има интерес да оспори позитивно решение на ПК в граждански исков процес,когато този процес има за предмет именно въпроса за собствеността върху реституирания имот и горното решение на ПК дерогира правото на собственост на оспорващата страна.Следователно третото лице може да възразява срещу материалната законосъобразност на решение на ПК само в рамките на своето противопоставимо право.Такава хипотеза би била налична напр. при конкуриращо позоваване на двете срещупоставени страни по спора на две противоречиви позитивни решения на ПК,от които всяка от тях черпи своето право на собственост,като в този случай всяка от страните има интерес да твърди,че не са били налице материалните предпоставки на ЗСПЗЗ за реституция на имота в полза на насрещната страна.В случая ответникът-ЕТ се позовава на оригинерен придобивен способ за придобиване на правото му на собственост,който не влиза в противоречие,а дори произтича от възстановеното право на собственост на И.С.С..Благодарение на възстановителното решение в полза на последния е обособен и заснет по плана за земеразделяне процесният имот №***,което негово обособяване вследствие реституцията като реален обект на правото на собственост е обусловило и възможността трето лице като ответника-ЕТ да упражнява фактическата власт върху него и да претендира придобиване на собствеността по давност.В този смисъл ЕТ няма правен интерес да атакува материалната законосъобраност на процесното решение на ПК-Тервел,защото с оглед придобивния способ,на който той се позовава относно своето право на собственост,такова оспорване би оборило претендираното от него право.

Предвид изложеното относно съществуването и действието на позитивното решение на ПК-Тервел следва да се приеме,че наследодателят на ищцата И.С.С. се е легитимирал преди смъртта си като собственик на нива от 24,999 дка-имот №*** по КВС на землището на с.***,общ.Тервел по силата на конститутивното действие на решение №6/07.07.1994 г. по заявление вх.№5494/01.06.1992 г. на ПК-Тервел.Наследодателят Стоянов е починал на 13.02.1998 г. и по силата на наследяването ищцата П.И.И. /една от четиримата низходящи на починалия/ е придобила правото на собственост върху 1/4 ид.ч. от процесната нива.

Ищцата,респ.всички наследници на И.С.С.,не са загубили правото си на собственост върху наследствения имот поради придобиването му от ответника-ЕТ по давност.ЕТ „***” се е снабдил на 17.04.2015 г. с констативен нотариален акт за собственост по давност върху процесния имот №*** на нотариуса ***с район на действие ТРС.Твърди,че е владял имота,т.е. упражнявал фактическа власт с намерение за своенето му,от 1996 г. до настоящия момент и го е придобил на оригинерно основание-изтекла в негова полза придобивна давност още през периода 18.11.1997 г.-18.11.2007 г. /този период е обоснован с оглед разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ в редакция от ДВ,бр.107/18.11.1997 г.,според която изтеклата придобивна давност за имоти,подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ,не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила,т.е. от 22.11.1997 г./.Същият обаче не е станал собственик на имота на посоченото основание.Разпитаните свидетели ***,***и ***,тримата работници/служители на ЕТ,са категорични,че още от 1996 г. без прекъсване до настоящия момент процесната нива е обработвана от ЕТ,който като арендатор стопанисвал земи в землището на с.***.Същите твърдят,че никой не се е противопоставял на обработването на имота и никой не е изявявал претенции спрямо него.Самата ищца сочи в исковата си молба,че нито нейният наследодател,нито наследниците му след смъртта му през 1998 г. са имали данни за реституирания имот,дори не са знаели за него,което означава,че и не са сключвали договори за отдаването му под наем или аренда.Имотът поради горната причина винаги е бил третиран при сключване на споразумения по чл.37в от ЗСПЗЗ между арендаторите/ползвателите за ползване на землището като „бяло петно”,т.е. като земеделска земя,за която собствениците не са подавали декларация и данни за сключени договори за обработката й съобразно изискванията на чл.37б ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ.Видно от споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 г. и приложението към него /на листи 86-100 от делото на ТРС/,което споразумение е подписано от ЕТ „***”,последният е имал включени в масивите си и т.нар.”бели петна”-площи по чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ в размер на 27,468 дка.През стопанската 2014/2015 г. ответникът ЕТ е бил наясно,че в тази площ се включва и процесната нива-чужда собственост,която е посочена и в приложението към споразумението като собственост на И.С.С.,обработвана от горния ЕТ /лист 97 от делото на ТРС/.Процесната нива като собственост на И.С.С. фигурира и в регистъра на „белите петна” за стопанската 2014/2015 г. /лист 101 от делото на ТРС/,представен по делото от ОСЗ-гр.Тервел.В последния регистър,както и в приложението към подписаното от ЕТ споразумение,е отбелязано обстоятелството,че ЕТ „***” е само ползвател на тази нива при дължимо „рентно плащане” в полза на собственика от 839,31 лв.Касае се за дължимото плащане на суми по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ,които според редакцията на посочената разпоредба към датата на сключване на споразумението са се внасяли от ползвателите на „бели петна” по банкова сметка *** на средното годишно рентно плащане за съответното землище.Тези суми общината впоследствие изплаща на правоимащите собственици на „бели петна” въз основа на заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие”.Видно от платежното нареждане от 03.10.2014 г. на лист 102 от делото на ТРС,във връзка с цитираното споразумение за стопанската 2014/2015 г. ЕТ „***” е внесъл по сметка на Община-Тервел за имот №*** от 24,980 дка и имот №002021 от 2,488 дка в землището на с.*** сума от 922,93 лв като дължимо плащане по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ.С подписване на споразумението за стопанската 2014/2015 г. и внасянето на горната сума като плащане по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ в полза на правоимащия собственик за процесната нива ЕТ „***” към есента на 2014 г. е демонстрирал субективното си отношение към нивата не като към свой,а като към чужд имот.Същият очевидно през всичките години на обработване на нивата е имал съзнанието за чужд имот и като такъв е третирал процесния имот в отношенията си с останалите ползватели в землището на с.***.Едва през стопанските 2015/2016 и 2016/2017 г. ЕТ е демонстрирал собственическо отношение към имота и го е декларирал като свой след снабдяването му с констативния нотариален акт /в тази насока декларации на листи 104 и 106 от делото на ТРС/.Поведението на ЕТ през есента на 2014 г. по сключване на споразумението за ползване и по заплащане от същия на дължимата сума по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ в полза на действителния собственик Иван Сл.Стоянов,респ. в полза на наследниците му,сочи на липса на субективно отношение на ЕТ към процесния имот като към свой.Заплащането на дължимата сума за ползването на имота по сметка на Община-Тервел в полза на действителния собственик не е демонстрация на своене на вещта,нито действие по отблъсване владението на действителния собственик,а напротив е поведение по зачитане правата на действителния собственик.Щом към 2014 г. ЕТ не е имал субективно отношение към имота като към свой,то логично той не е имал такова отношение към него и през целия предходен период от 1996 г. до 2014 г.Следователно същият е бил само негов държател,но не и владелец.Право на собственост по давност се придобива само чрез владение,а не чрез просто държане /упражняване на фактическа власт със съзнание,че имотът се държи за другиго/.Дори и да се приеме,че е упражнявано владение от ответния ЕТ,за да стане собственик по давност,владението му трябва да е несъмнително.Намерението да се държи вещта като своя трябва да се изрази по ясен и недвусмислен начин,като владелецът трябва да отрича и отблъсква чуждата власт върху вещта и в частност следва да манифестира своето намерение да свой вещта пред нейния собственик-в случая пред И.С.С. и наследниците му след неговата смърт.Неговото намерение обаче не е достигнало до знанието на последните.Самият той признава в отговора на исковата молба,че не е имал контакти с горните лица през годините,защото „не знаел кой е собственик на имота”.Доказателства Иван Сл.Стоянов или наследниците му да са узнали през периода 1996 г.-2016 г. за действията на ЕТ спрямо техния имот и при такова знание да не са се противопоставили на тези действия липсват по делото.Ищцата П.И. твърди в исковата молба,че е научила за реституцията на нивата и за снабдяването на ЕТ с нотариален акт за собственост непосредствено преди предявяване на исковете през ноември 2016 г.В тежест на ответника-ЕТ е да докаже,че намеренията му за своене на процесната нива са били надлежно манифестирани пред наследници на Иван Сл.Стоянов и са стигнали до знанието им.В тази насока доказателства не са събрани.Предвид изложеното следва да се приеме,че ответникът-ЕТ не се легитимира като собственик на имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.

Не е било спорно по делото,че към датата на предявяване на исковете и в хода на делото именно ЕТ „***” е упражнявал фактическата власт върху чуждия имот-собственост на наследници на Иван Сл.Стоянов.Неговото владение е без правно основание,поради което същият дължи предаване на владението върху имота в полза на неговите собственици и в частност на ищцата П.И. като съсобственик на вещта,имащ активна легитимация да претендира ревандикация на целия съсобствен имот от третото на съсобствеността лице.Искът по чл.108 от ЗС е основателен в своята установителна част за установяване правото на собственост на ищцата П.И. върху 1/4 ид.ч. от процесната нива по силата на наследяване от И.С.С.,б.ж. на гр.Добрич,респ. е основателен и следва да бъде уважен в осъдителната му част за предаване владението на целия имот.Като последица от уважаване на иска на уважаване подлежи и обусловеното искане по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение***на нотариуса ***с район на действие ТРС,с който е признато право на собственост на ответника по делото ЕТ „***-Р.М.Р.”*** върху процесната нива.В горните части на произнасяне решението на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

От пълната история на имота на лист 54 от делото на ДОС се установява,че в хода на производството по делото ЕТ се е разпоредил с процесната нива в полза на третото лице ***от гр.Добрич /договор за покупко-продажба от 04.08.2017 г./.По правилото на чл.226 ал.1 и ал.3 от ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни,като решението ще има сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателя.

По частната жалба на П.И. *** срещу допълнително решение №86/21.07.2017 г. с характер на определение по чл.248 ал.3 от ГПК по цитираното дело на ТРС,с което е оставена без уважение молба на И. за допълване на първоначалното решение в частта за разноските:

С решение №61/15.06.2017 г. ТРС е уважил иска по чл.108 от ЗС и искането по чл.537 ал.2 от ГПК,като е отхвърлил исковете по чл.59 от ЗЗД.В полза на ответника-ЕТ са присъдени 400 лв разноски,сторени в първата инстанция,съразмерно на отхвърлената част от исковете.Искане за присъждане на разноски е отправено пред районния съд и от ищцата по делото П.И..В мотивите на горния си акт първоинстанционният съд е посочил,че „предвид факта,че ищецът не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК,такива не следва да му бъдат присъдени”.По съдържанието си горното произнасяне е с характер на такова за оставяне без разглеждане на искането на ищцата И. за разноски по съображения за липсващ списък по чл.80 от ГПК,чието наличие районният съд възприема като някакво условие за разглеждане и произнасяне по искането за разноски,т.е. като условие за допустимост на искането.В този смисъл на практика не е налице произнасяне на районния съд по същество на искането на ищцата за разноски и решението му в частта за разноските действително е непълно.

Ищцата е получила препис от първоинстанционното решение на 23.06.2017 г. и в срока за обжалването му по чл.259 ал.1 от ГПК,изтекъл на 07.07.2017 г.,е подадена молба от П.И. вх.№1571/28.06.2017 г.,за допълването му в частта за разноските.С допълнително решение №86/21.07.2017 г.,имащо характер на определение по чл.248 ал.3 от ГПК,първоинстанционният съд е преценил,че решението му не е непълно в частта за разноските,и е оставил молбата без уважение.

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е допустима като подадена от активно легитимирано лице в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл.248 ал.1 предл.1 от ГПК.Наличието или липсата на представен от претендиращата страна списък на разноските по чл.80 от ГПК не е условие за допустимост на молбата за допълване.По смисъла на чл.80 ал.1 изр.2 от ГПК наличието на такъв списък е предпоставка за допустимост само на молбата за изменение на решението в частта за разноските /в тази насока и т.8 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.Молбата за допълване е допустима и по причина,че решението на ТРС действително е непълно в частта за разноските-липсва произнасяне на районния съд по същество на отправеното от ищцата искане за присъждане на разноски,защото преценката,че съдът няма да й присъди такива поради липса на представен списък по чл.80 от ГПК,е по своето съдържание произнасяне за оставяне без разглеждане на искането за разноски,доколкото очевидно ТРС изобщо не е обсъждал по същество дали ищцата има право на разноски с оглед изхода от спора и дали по делото са представени доказателства за сторени разноски и в какъв размер,а на формално основание поради липса на списък по чл.80 от ГПК е отказал изобщо да разгледа искането.

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена,респ. атакуваното „допълнително решение” на ТРС следва да бъде отменено.Ищцата има право на разноски за първата инстанция на основание чл.78 ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част от исковете й,за които разноски са представени доказателства да са били реално сторени от нея в рамките на първоинстанционното производство.Разноските се присъждат независимо от факта,че ищцата не е представила списък по чл.80 от ГПК,който не е условие за допустимост и за разглеждане на искането за присъждане на разноски,а е предвиден от процесуалния закон единствено като условие за допустимост на молбата по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Ищцата е сторила разноски в първата инстанция,както следва:1000 лв платено адвокатско възнаграждение съгласно договора на лист 10 от делото на ТРС;50 лв ДТ за водене на делото по вещния иск+5 лв банкова такса;10 лв ДТ за изд.на удостоверения+5 лв банкова такса;доплатена ДТ за водене на делото по вещния иск в размер на 68 лв+2 лв банкова такса;240 лв ДТ за водене на делото по исковете по чл.59 от ЗЗД+5 лв банкова такса;0,90 лв ДТ за преписи+2 лв банкова такса.От горните суми следва да се изключат при изчислението разноските в размер на 240 лв ДТ по отхвърлените искове по чл.59 от ЗЗД+5 лв банкова такса;доплатената ДТ от 68 лв+2 лв банкова такса по вещния иск /втората сума от 68 лв е недължимо надвнесена и може да се поиска връщането й от съда,защото при цена на вещния иск от 2 939,90 лв съобразно данъчната оценка на имота,дължимата съгласно чл.1 от ТДТКССГПК и действалата към датата на предявяване на исковете разпоредба на чл.71 ал.2 от ГПК държавна такса за водене на делото по вещния иск възлиза на 50 лв/,както и половината от платеното по делото адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв,която сума следва да се отнесе към отхвърлените искове по чл.59 от ЗЗД,доколкото в договора за правна защита и съдействие заплатената сума от 1000 лв не е разграничена по видове искове.Така изчислението следва да се извърши върху обща сума на разноските,сторени по повод на вещния иск,от 572,90 лв.Горната сума се дели на две равни части,относими към установителната и осъдителната част на иска по чл.108 от ЗС.При частично уважен вещен иск в установителната му част и изцяло уважен такъв в осъдителната му част ищцата П.И. има право на разноски за първата инстанция в размер на 358,06 лв.Разноски за уваженото искане по чл.537 ал.2 от ГПК не се присъждат отделно,тъй като това искане няма характер на самостоятелен иск,а е правна последица от уважаване на вещния иск.

При отправено от страните изрично искане за присъждане на разноски в двете инстанции с оглед изхода от спора в полза на ответника по делото ЕТ „***” на основание чл.78 ал.4 от ГПК следва да се присъдят допълнително разноски за първата инстанция съразмерно на прекратената част от производството по делото по установителната част на иска по чл.108 от ЗС.В първата инстанция ответникът-ЕТ е сторил разноски в общ размер от 1 200 лв платено адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 125 от делото на ТРС.Доколкото в договора за правна защита не е посочено изрично каква част от горната сума се отнася към защитата по иска по чл.108 от ЗС и каква по исковете по чл.59 от ЗЗД,съдът приема,че съотношението е 50:50,т.е. 600 лв по иска по чл.108 от ЗС и 600 лв по исковете по чл.59 от ЗЗД.При частично прекратяване на производството по иска по чл.108 от ЗС в установителната му част на ответника се следва на база 600 лв сума в размер на 225 лв /изчислението е извършено при съотнасяне на сумата от 600 лв в равни части към установителната и осъдителната част от иска/.

За въззивната инстанция ищцата по делото има право и следва да й се присъдят разноски по уважената частна жалба изцяло и частично по повод въззивната жалба срещу първоначалното решение с оглед частичното уважаване на иска по чл.108 от ЗС в установителната му част и цялостното му уважаване в осъдителната му част.Същата е сторила разноски,както следва:15 лв ДТ по уважената частна жалба+1,50 лв банкова такса;5 лв ДТ за издаване на съдебно удостоверение по повод жалбата срещу първоначалното решение+1,50 лв банкова такса и 1000 лв платено адвокатско възнаграждение съгласно договора на лист 71 от делото на ДОС.Изцяло следва да се присъди в полза на ищцата П.И. сумата от 15 лв ДТ по уважената й частна жалба ведно с 1,50 лв банкова такса.В договора за правна защита и съдействие на лист 71 от делото на ДОС не е извършено разграничение каква част от платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв се отнася към защитата по частната жалба и каква част по защитата срещу въззивната жалба на ЕТ.В този случай възнаграждението следва да се разпредели в съотношение 1/3 по частната жалба и 2/3 по въззивната жалба с оглед сложността на спора във всяка част на производството,т.е. 333,33 лв по частната жалба и 666,67 лв по въззивната жалба.Наведено е от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,което съдът намира за неоснователно.Дължимото минимално възнаграждение за производство по частна жалба в открито заседание е 300 лв /чл.11 от Наредба №1/09.07.2004 г./,т.е.възнаграждение от 333,33 лв не е прекомерно.За защита по вещен иск с предмет недвижим имот минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.5 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата възлиза в случая на 600 лв,т.е. възнаграждение от 666,67 лв не е прекомерно и не следва да се намалява.На ищцата следва да се присъди за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 333,33 лв по уважената й частна жалба.За производството по въззивната жалба срещу първоначалното решение на ТРС следва съразмерно на уважената част от иска по чл.108 от ЗС да се присъдят разноски в размер на 420,74 лв /изчислено при разделяне поравно на разноските от общо 673,17 лв по повод въззивната жалба,вкл.адв.възнаграждение от 666,67 лв,5 лв ДТ за съд.удостоверение и 1,50 лв банк.т.,за установителната и осъдителната част от иска/.Така за въззивното производство П.И. има право на разноски в общ размер от 770,57 лв.

Ответникът по делото ЕТ „***” има право и следва да му се присъдят разноски за въззивната инстанция съразмерно на прекратената част от производството по делото.Същият е сторил разноски в размер на 25 лв ДТ по въззивното обжалване и 600 лв платено адвокатско възнаграждение съгласно договора на лист 69 от делото на ДОС.Адвокатското възнаграждение следва да се отнесе по преценка на съда в съотношение 1/3 от него за защита по частната жалба на другата страна /200 лв/ и 2/3-за защита по въззивната жалба на ответника /400 лв/,доколкото друго изрично не е упоменато в договора.На тази база /25 лв ДТ+ 400 лв адв.възнаграждение по въззивната жалба срещу първото решение/ съразмерно на прекратената част от производството по делото на ответника се следват разноски в размер на 159,38 лв за настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №61,т.І,стр.717/15.06.2017 г. по гр.д.№443/2016 г. на Тервелския районен съд в частта,с която е признато за установено по отношение на страните по делото П.И.И. с ЕГН ********** *** и ЕТ „***-Р.М.Р.”***,представляван от Р.М.Р. с ЕГН ********** ***,че наследниците на И.С.С. с ЕГН **********,б.ж.на гр.Добрич,починал на 13.02.1998 г.,са собственици на горницата от 1/4 до 4/4 ид.ч. /т.е. на 3/4 ид.ч./ от поземлен имот с площ от 24,999 дка,трета категория на земята при неполивни условия,начин на трайно ползване-нива,съставляващ имот №*** по КВС на с.***,общ.Тервел,обл.Добрич,и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в установителната част на предявения от П.И.И. с ЕГН ********** *** срещу ЕТ „***-Р.М.Р.”***,представляван от Р.М.Р. с ЕГН ********** ***,ревандикационен иск по чл.108 от ЗС в частта за установяване правото на собственост на наследници на И.С.С.,б.ж.на гр.Добрич,върху горницата от 1/4 до 4/4 ид.ч. /т.е. върху 3/4 ид.ч./ от описания по-горе поземлен имот.

ПОТВЪРЖДАВА решение №61,т.І,стр.717/15.06.2017 г. по гр.д.№443/2016 г. на Тервелския районен съд в следните части:

-в частта,с която е признато за установено по отношение на страните по делото П.И.И. с ЕГН ********** *** и ЕТ „***-Р.М.Р.”***,представляван от Р.М.Р. с ЕГН ********** ***,че ищцата по делото П.И.И. с ЕГН ********** *** по силата на наследяване от И.С.С. с ЕГН **********,б.ж.на гр.Добрич,починал на 13.02.1998 г.,е собственик на 1/4 ид.ч. от нива с площ от 24,999 дка,съставляваща имот №*** по КВС на с.***,общ.Тервел,обл.Добрич;

-в частта,с която ЕТ „***-Р.М.Р.”***,представляван от Р.М.Р. с ЕГН ********** ***,е осъден да предаде на П.И.И. с ЕГН ********** *** в качеството й на наследник на И.С.С. с ЕГН **********,б.ж.на гр.Добрич,починал на 13.02.1998 г.,владението върху нива с площ от 24,999 дка,съставляваща имот №*** по КВС на с.***,общ.Тервел,обл.Добрич;

-в частта,с която на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение***на нотариуса ***с район на действие ТРС,вписан в СВ-Тервел с вх.рег.№854,акт.№** г.,с който ЕТ „***-Р.М.Р.”*** е признат за собственик на нива с площ от 24,999 дка,съставляваща имот №*** по КВС на с.***,общ.Тервел,обл.Добрич;

ОСЪЖДА П.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ „***-Р.М.Р.”***,представляван от Р.М.Р. с ЕГН ********** ***,сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 225 лв /двеста двадесет и пет лева/ съразмерно на прекратената част от производството по делото.

В останалата част решение №61,т.І,стр.717/15.06.2017 г. по гр.д.№443/2016 г. на Тервелския районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.

ОТМЕНЯ допълнително решение №86/21.07.2017 г. по гр.д.№443/2016 г. на Тервелския районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА решение №61,т.І,стр.717/15.06.2017 г. по гр.д.№443/2016 г. на Тервелския районен съд в частта за разноските,като

ОСЪЖДА ЕТ „***-Р.М.Р.”***,представляван от Р.М.Р. с ЕГН ********** ***,да заплати на П.И.И. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 358,06 лв /триста петдесет и осем лева и шест стотинки/ съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ЕТ „***-Р.М.Р.”***,представляван от Р.М.Р. с ЕГН ********** ***,да заплати на П.И.И. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 770,57 лв /седемстотин и седемдесет лева и 57 стотинки/.

ОСЪЖДА П.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ „***-Р.М.Р.”***,представляван от Р.М.Р. с ЕГН ********** ***,сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 159,38 лв /сто петдесет и девет лева и 38 стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.