Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

№ 30

Гр.Добрич,20.02.2018 г.

                                       В   ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд                             гражданско отделение

На  двадесети февруари                                                  2018 год.

В закрито съдебно  заседание

следния състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                  ГЕОРГИ ПАВЛОВ                                          

разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.частно гражданско дело № 481  по описа  за 2017 год.,

за да се произнесе съобрази следното:

    

     Производството е образувано по молба с вх. № 388/21.11.2016 г. от „име“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез пълномощника юрисконсулт И.К., за поправка на допусната техническа грешка в постановеното по делото Решение  № 341 от 18.12.2017 г. Излагат се доводи, че  съдът  е допуснал грешка, относно обжалваемостта на решението,като е записал , че решението не подлежи на обжалване .Иска се допълване на съдебният акт с разпоредбата на чл.521,ал.3 от ГПК .

            В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК по делото не е депозиран отговор от ответниците .

            Добрички  окръжен съд, преценявайки данните по делото, намира, че молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение е неоснователна по следните съображения:

      Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК, поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по инициатива на съда или по молба на страните без ограничение във времето /в срока за обжалване, след обжалването и влизането на съдебния акт в сила/.

            Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда, така както е отразена в мотивите, и нейното външно изразяване, така както е отбелязана в диспозитива на съдебния акт. Поначало съдебният акт представлява едно цяло, включващо мотиви и диспозитив. Мотивите отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива представлява външния израз на вече формираната воля. Противоречието между мотивите и диспозитива представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, изразяваща се в неправилно формулиране на вече формираната и изразена воля на съда в мотивите на акта. Без значение е, дали определението е обжалвано или е влязло в сила, тъй като не се касае за промяна на смисъла на съдебния акт, а за поправка на същия, без да се променя вече формираната и изразена воля. При противоречие между двете, предпочитание следва да намери изразената и формирана в мотивите на съдебния акт воля.

          По силата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, съдебното решение следва да съдържа указание подлежи ли същото на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. В мотивите на самото решение не се съдържат данни, от които да се направи констатация, че действителната воля на съда е била, че решенето подлежи на касационно обжалване, а отразеното в диспозитива, че не подлежи, представлява техническа грешка. Доколкото не е установено противоречие между формираната действителна воля на съда в мотивите на решението и отразената такава в диспозитива на същото в твърдяния от молителя смисъл, направеното искане за поправка на очевидна фактическа грешна е неоснователно. Поради това същото следва да бъде оставено без уважение, като при това не се нарушават правата на страната, тъй като, ако същата счита, че решението подлежи на  обжалване, тя може да упражни това свое право, подавайки , въпреки посоченото в решението, че същото не подлежи на обжалване. Това следва от обстоятелството, че правото на обжалване е уредено в закона и не произтича от указанията на съда. Затова в случаите, когато съдът погрешно е посочил, че решението не подлежи на обжалване, правото на жалба може да бъде валидно упражнено и обратното – ако това право не съществува, то не може да бъде упражнено, въпреки, че съдът е указал, че съдебния акт подлежи на обжалване.

          Следователно молбата за поправка на очевидна фактическа грешка има за обект порок,който не е отстраним по реда на чл.247 от ГПК.

          Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 388/21.11.2016 г. от „име“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез пълномощника юрисконсулт И.К., за поправка на допусната техническа грешка в постановеното по делото Решение  № 341 от 18.12.2017 г.

           Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.