РЕШЕНИЕ
№19
гр.Добрич,05.02.2018г.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното
заседание на петнадесети януари през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при
секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа
докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №485 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№2020/29.05.2017г. от Е. К. И. , П.Ж.С., Д.П.С.-И.,
К.П.Д., всички чрез пълномощника си адв.М.К., срещу решение №50/12.05.2017г. по
гр.д.№102/2016г. на КРС, с което се ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, по отношение
на Л.К.И. с ЕГН ********** ***, Н.Л.И. с ЕГН ********** ***, Е.К.Г. с ЕГН ********** ***, П.Ж.С. с ЕГН **********
***, Д.П.С.И. с ЕГН ********** ***, К.П.Д. с ЕГН ********** ***, че Г.Г.Щ. с ЕГН ********** *** е собственик на
недвижим имот, представляващ част от ПИ с идентификатор -***, включващ
парцели: парцел V-ти с площ от 860 кв.м., парцел VІ-ти с площ
от 815 кв.м., парцел VІІ-ми целия с площ от 820 кв.м., от
които 470 кв.м. собственост на ищеца, всичките парцели с *** по регулационния план на с.Т. от 1990г., които към момента на
одобрение на кадастралната карта със Заповед №.РД-18-28/30.03.2006г. на
Изпълнителния директор на АГКК гр.София
неправилно е заснет като част
от имота на ответниците Е.К.Г., П.Ж.С., Д.П.С.И. и К.П.Д.
и представляващ ПИ с идентификатор -***, като
е налице непълнота в кадастралната карта относно парцел ІV-ти, *** по
регулационния план от 1990г. с площ от 830 кв.м., който е собственост на Л.И.К. и Н.Л.И., заснет като
част от ПИ с идентификатор -*** по КККР на с.Т. и същия следва да бъде
индивидуализиран с отделен идентификатор .
- по Частна жалба вх.№2890/07.08.2017г. на Л.К.И. и Н.Л.И., чрез адв.К. М.
и Частна
жалба вх.№2922/10.08.2017г от Г.Г.Щ., чрез адв.Х.Д., двете срещу
определение №293/14.07.2017г. по същото
дело, с което са оставени без уважение молбите им за изменение на решението в
частта за разноските.
Оплакванията на въззивниците се
свеждат до недопустимост и неправилност на съдебното решение по съображения за
липса на активна легитимация на ищеца, нередовна искова молба, неизяснена
фактическа обстановка. Конкретно се излага, че съдът не дал отговор на въпроса
има ли участие ищеца в парцел IV и какво, какво е участието на
ответниците в парцели III и IV, не обсъдено било и придобиването по регулация с н.а.№63/92г.от
наследниците на ***на част от имота на ищеца, имота на ответника Л.И. в кой
имот попада и следва ли да се образува от техния имот. Ищецът целял
образуването на нов парцел за имота, който продал на ответника Л.И. през
1996г., който понастоящем бил в съсобственост с имота на ищеца. Защитата на
правата следвало да стане с иск за собственост. Противоречивите твърдения на
ищеца навеждали на липса на активна легитимация у ищеца и наличие на такава за
ответника Л.И. или до липсата на пасивна легитимация у последния. В исковата
молба не било посочено към кой момент е допусната грешка в кадастралната
основа, което било важно с оглед търсената защита. Направено било от тях и възражение за придобиване на имота по давност
за времето от одобряване на КК -20.03.2006г.до предявяване на иска-31.03.2016г.
Искат отмяна на решението като неправилно и присъждане на разноски.
В писмен отговор ищеца Г.Щ., заел
позиция на въззиваема страна, изразява становище за неоснователност на жалбата,
като счита да е ясно какви точно са оплакванията в нея. Жалбоподателите не
разбрали правната природа на предявения иск. Касаело се за грешно нанесена
граница между имотите.Правилно районния съд приел за установено, че той е
собственик на имота, описан в н.а. 67/91г., че продал на Л.И.
В частната си жалба срещу
определението по чл.248 от ГПК Г.Щ.
изразява несъгласие с извода на съда за прекомерност на платеното от него
адвокатско възнаграждение и иска присъждането му в цялост.
Становище за неоснователност на
въззивната жалба изразяват и ответниците в първоинстанционното производство Л.И.
и Н.И.. Възраженията на жалбоподателите били неясни, а претенциите им относно
собствеността и границите на претендирания от тях имот не кореспондирали с
фактическото положение и доказателствата. Излагат фактически твърдения относно
правата си върху парцел IV с *** по плана на селото и
относно правата на праводателя си. Излагат, че в КК е нанесена несъществуваща
границата между имотите с кад.№***в която връзка обсъждат експертното
заключение от първоинстанционното производство. Границата била изместена и не съответствала
на правото на собственост на нито една от страните. Собственият им имот не бил
индивидуализиран с отделен идентификатор и не бил вписан в регистрите.
В частната си жалба срещу
определението по чл.248 от ГПК двамата
изразяват несъгласие с възлагането в тях тежест на съдебни разноски по причина,
че не били дали повод за завеждане на иска и признали същия.
При данни
атакуваното решение да е връчено на въззивниците на 15.05.2017г., въззивната
жалба, депозирана на 29.05.2017г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК, поради което е допустима. Допустими като подадени в срок са и частните
жалби.
По повод жалбите Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваните
съдебни актове, като приема за установено следното:
В исковата молба, подадена от Г.Г.Щ. ,са изложени
твърдения за придобито с н.а. №67/1991г. на БРС право на собственост върху
дворно място с площ от 4085кв.м., пл.№170, в кв.21 по плана на с.Т., общ.***,
урегулирано в четири парцел: ІV - целия с площ от 1 360 кв.м., в
който собственикът участва с 900 кв.м., V - с площ от 860 кв.м., който е изцяло собственост на ищеца, VІ - с площ от 815 кв.м. изцяло негова собственост и
парцел VІІ- целия с площ от 820 кв.м. от
които 470 кв.м. на ищеца. Твърди се извършването на последващи регулационни
промени – обединяването на парцел V и парцел VІ в общ парцел с площ от 1675кв.м., понастоящем поземлен
имот с идентификатор ***по КК, и извършено на 27.06.1996г. с н.а. №98/1996г.на
КРС в полза на ответника Л.К.И. разпореждане с дворно място с урегулирана
повърхност от 830кв.м, представляващо парцел ІV, ***, както и за погрешно обшо кадастрално заснемане на двата с
идентификатор ***по КК като бивш парцел ІV в кв.21. Изложени са твърдения и за права на останалите ответници- Е.К.Г.
и наследниците на ***- П.Ж.С., Д.П.С. и К.П.Д.,
признати с н.а. №29/1991г. върху дворно място с площ от 5 105 кв.м.,
представляващо парцел ІV- с площ от 1430 кв.м., парцел V с площ от 1360 кв.м., пл.№81 в кв.22 по плана на с.Т.,
ведно с построената в парцел ІV къща и стопански сгради, парцел
ІІІ с площ от 1400 кв.м. и парцел ІV с площ от
1 315 кв.м. с пл.№79 в кв.21 по плана на с.Т.. Излагат се твърдения за неуспешно /поради противопоставяне първоначално
на ответника Л.И., а в последствие на останалите ответниците/двукратно предприети
действия пред СГКК за отстраняване на грешка в кадастралното заснемане
границите между собствения му имот с идентификатор ***и имота на ответниците с
идентификатор -***, и е формулирано искане да се установи допусната грешка в
кадастралната основа при заснемането на границите на поземлени имоти с идентификатори
***и -***.
В последваща молба вх.№1320/21.04.2016г./л.17
от делото на КРС/ в изпълнение указания на съда за посочване цена на иска, се
съдържа уточнение, че в резултат на неправилно заснемане на границата между
собствения му имот с идентификатор ***и имот с идентификатор -***, към
собствения му имот са придадени 345кв.м. На л.149 от делото на КРС е приложена
молба без входящ номер, вероятно/предвид липсата на ясно отразяване в съдебния
протокол/ депозирана в открито съдебно заседание от 16.02.2017г., с искане да
бъдат установени правата му по силата на н.а.№67/1991г. върху ПИ с идентификатор ***с площ от
1675кв.м./обединените парцели V и VІ с ***/ към настоящия момент и към момента на одобряване
на кадастралната карта, когато е допусната грешката касаеща неправилно заснета имотна граница между собствения му
имот с идентификатор ***и имот с идентификатор -***.
След оставяне на исковата молба
без движение с определение №955/20.10.2017г. на Добричкият окръжен съд, ищецът е депозирал молба
вх.№7278/13.11.2017г./л.47 от делото на ДОС/, с която е заявил, че нанесената
имотна граница между имот с идентификатор ***и имот с идентификатор -*** не е
съществувала по нито един план, нито на място, че между двата имота трябва да е
имота на ответниците Л.И. и Н.И., който не бил нанесен в КК, че била създадена несъществуваща съсобственост
между тях двамата и него с общото кадастрално заснемане на имотите им. При изработване на КК не била взета предвид
действащата регулация на селото както и имотните граници на имоти с пл.№80 и 79
и отредените за тях парцели. Правилните граници на собствения му имот били тези
по действащия регулационен план и настоящите не съответствали на тях защото не
това била реалната площ на притежавания от него имот, нямало съсобственост
между него и Л.И., никога неговият имот /парцели V и VІ/ не бил граничел с този на
ответниците. Всички/той и всички ответници/ имали интерес от правилното нанасяне
на действителните граници на имотите.
Формулирано е искане за
установяване правата му върху недвижим имот, част от ПИ с идентификатор ***,
включващ парцел V с площ от 860кв.м. и парцел VІ с площ от 815кв.м., с обща площ 1675кв.м. с *** по
регулационния план от 1990г., като към момента на одобрение на КК със заповед
№РД-18-28/30.03.2006г. на изп.директор на АГКК гр.София е налице допусната
грешка в нанасяне на границата с имота
на ответниците Е.К.Г. ,П.Ж.С., Д.П.С. и К.П.Д.- ПИ с идентификатор -***, като е налице и
непълнота в кадастралната карта относно
парцел ІV, *** по регулационния план от
1990г. с площ от 830кв.м., който е собственост на Л.И. и Н.И., заснет като част
от ПИ с идентификатор ***, и същият да бъде нанесен с отделен идентификатор.
Така изложеното в исковата молба и
последващите уточнения, очертава спор за собственост, породен от обстоятелството,
че имота на ищеца, образуван от обединените парцел V с площ от 860кв.м. и парцел VІ с площ от 815кв.м., обща площ
1675кв.м., с *** по регулационния план от 1990г., и имота на ответниците Л.И. и
Н.И./ парцел ІV, *** / при кадастралното
заснемане през 2006г. не са заснети самостоятелно, като отделни кадастрални
единици, а попадат в ПИ с идентификатор ***, както и , че част от имота на
ответниците Л.И. и Н.И. попада в имота на останалите ответници с идентификатор -***.
При твърденията на ищеца да се
легитимира като собственик на имот с площ от 1675кв.м.,образуван с
обединяването на парцели V и VІ, пл.170 в кв.21 по регулационния план от 1990г, който не е нанесен като
самостоятелен имот в кадастралната карта, одобрена през 2006г., а като част от ПИ
с идентификатор ***с площ от 2020кв.м, ведно с имота на ответниците Л.И. и Н.И.,
представляващ парцел ІV, *** по същия план, следва да се
приеме, че е налице допустимо сезиране с иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР за установяване съществуването и пространствените предели
на правото на собственост на ищеца върху реална част от ПИ с идентификатор ***, очертана с парцелните граници на обединените парцели
V и VІ, пл.170 в кв.21 по регулационния план от 1990г./ не и на парцел VІІ, в който смисъл недопустимо, свръх петитум се е
произнесъл районния съд/, неправилно заснета общо с парцел ІV, *** по същия план, собственост на ответниците Л.И. и Н.И.,
пасивно легитимирани по който са само те/ответниците Л.И. и Н.И./. Обстоятелството,
че останалите ответници/Е.К.Г., П.Ж.С., Д.П.С.И. и К.П.Д./ са
собственици на имот с идентификатор -*** по КК, граничещ с имот с идентификатор
***., при твърдения на ищеца за липса на обща имотна граница между неговия имот
и имота на тези ответници, и за наличие на такава между техния и имота на
ответниците Л.И. и Н.И., лишава ищеца от легитимация да иска установяване на
грешка при заснемане на границите между техните имоти. Легитимирани да искат
установяване на такава грешка са собствениците на имота /в случая ответниците Л.И.
и Н.И./, част от който е присъединена към съседния имот, респ.да отговарят но
такъв иск са собствениците на имота, към който е присъединена спорната част/в
случая ответниците Е.К.Г., П.Ж.С., Д.П.С.И. и К.П.Д./. Предмет на установяване
с иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР е правото на ищеца на собственост и пространствените
му предели към момента на одобряване на кадастралната карта, а не правото на
ответниците. Както беше уточнено по-горе, макар ищецът първоначално да въвежда
в предмета на спора целия имот с идентификатор ***, с последвалите уточнения,
концентрира същия само досежно частта от него, очертана с имотните граници по регулационен план от 1990г., и Л.И. и Н.И.
участват в производството единствено като ответници по така очертания от ищеца
спор. Същите не са въвели в предмета на спора установяване на пространствените
предели на собствените им права, поради
което е недопустимо по повод предявения от Г.Щ. иск установяването на същите,
респ. недопустимо е установяването с обжалваното съдебно решение на „непълнота”
в кадастралната карта относно парцел ІV, *** по
регулационния план от 1990г., тяхна собственост. В тази част решението следва
да бъде обезсилено и производството прекратено. Постановеното по отношение на
останалите ответници/Е.К.Г., П.Ж.С., Д.П.С.И. и К.П.Д./ тях решение по същество
на спора между ищеца и ответниците Л.И. и Н.И. като недопустимо по изложените
по-горе съображения също подлежи на обезсилване, включително в частта на
възложените им съдебни разноски, а производството по предявените срещу тях
установителни искове следва да се прекрати, като в полза на тези от тях,
удостоверили сторването на съдебни разноски следва да се присъдят такива на
основание чл.78, ал.4 от ГПК. Следва да бъде обезсилено решението и в частта на
произнасяне относно правата на ищеца по отношение на парцел VІІ поради липса на сезиране от страна на ищеца за
установяване на същите.
По делото е установено,
включително чрез изслушаната в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза с в.л.М. Хадживасилева, че първия кадастрален и регулационен
план на с.Т., общ.*** е от 1950г., по който са планоснети имот с пл.№80,
записан в разписния лист на н-ци на *** Г., съседен на който е имот с пл.№79 на
наследници на ***. Двата имота са включени в терен за „залесяване” и за тях
няма отредени парцели. Нов кадастрален план е изработен през 1986г., в който
имотите не са заснети, тъй като не са имали материализирани граници. През
1990г. е одобрен нов ЗРП на с.Т., а през 1997г. по програма „Фар“ е изработен
кадастрален план. В този план процесните имоти не са заснети, тъй като не са
били оградени и попадат в имот с пл.№238, записан в имотния регистър на Община ***.
Въз основа на решение №134/20.06.1991г. на ДОС по гр.д.№67/1991г., през 1991г.
е извършено нанасяне на имот с пл.№170 в ЗРП на с.Т. от 1990г., който е
действащ към него момент и понастоящем,
като за него са отредени парцели – ІV-170, V-170, VІ-170 и VІІ-170 в кв.21. Това е имота с пл.№80 по плана от 1950г. на н-ци на *** Г.,
респ.на ищеца Г.Щ., за който същият е снабден с нотариален акт за собственост
по давност, наследство и доброволна делба №67, том VІІІ, дело №2198/1991г. върху дворно място цялото с площ от 4085 кв.м. по
кадастралната основа на с.Т., съставляващо парцели ІV целия с
площ от 1360 кв.м., в който собственика участва с 900 кв.м., парцел V целия с площ от 860 кв.м. в който собственика участва
изцяло, VІ, целия с площ от 815 кв.м., в
който парцел собственикът участва изцяло
и VІІ целия с площ от 820 кв.м., в
който парцел собственикът участва с 470 кв.м., всичките парцели от имот
планоснимачен номер 170 в кв.21 по плана
на с.Т., общ.***, при граници на имота: *** и празно място.
След отреждането на парцели ІV, V, VІ и VІІ в кв.21 за имот с пл.№170 по
ЗРП от 1990г. има две промени на влезлия в сила план и двете през 1992г.,
едната от които за промяна на парцелна граница по искане и съгласие на
заинтересованите собственици, другата – за обединяване на парцели, на които
собственика е Г.Щ., както следва:
С молба от 04.09.1992г., с
нотариална заверка на подписите, ищеца Г.Щ. , Е.К.Г. и ***, са поискали промяна
на границите на съседните парцелите ІV-170 в
кв.21 /на Г.Г./ и ІІІ в кв.21/на Е.К.Г. и ***/, в резултат на която промяна се
намалява площта на парцел ІV-170 в кв.21 и се увеличава
площта на парцел ІІІ в кв.21. Така според вещото лице парцел ІІІ в кв.21 става с
площ от 1977 кв.м., а парцел ІV в кв.21 – 863 кв.м.
С молба от 05.10.1992г. ищеца Г.Щ.
е поискал сливане на собствените парцели V-170 и VІ-170 в кв.21, като така се
образува парцел V в кв.21 с площ от 1798кв.м.,
собственост на ищеца.
И двете промени според вещото
лице са нанесени в действащия ПУП от 1990г.
Не се спори, установено е от
представения н.а. ***. на КРС, че след промяната, с договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен на 27.06.1996г.ищеца Г.Щ. продава на Л.К.И. „дворно
място с урегулирана повърхност от 830 кв.м., представляващо парцел ІV с *** по регулационния план на с.Т., общ.***”.
При кадастралното заснемане през
2006г. парцел V в кв.21, собственост на ищеца, и
парцел ІV с ***, собственост на
ответниците Л.И. и Н.И., попадат в ПИ с идентификатор ***./комбинирана
скици-прил.№5 от заключението на в.л./. Погрешно при изработване на
кадастралната карта, одобрена със заповед №.РД-18-28/30.03.2006г. на Изп.
директор на АГКК гр.София, не е взета
предвид действащата регулация, в частност не е съобразена и нанесена общата
регулационната граница между двата съседни парцела V/на ищеца/и ІV/на ответниците/, добила
значението на имотна граница. Това заснемане е погрешно защото не отразява
пространствените предели на правото на собственост както на ищеца, така и на
ответниците. Двата имота са обединени в общ ПИ с идентификатор ***при липса на основание
за това, в резултат на което кадастралната карта не отразява действителните
права. Това отразяване на двата имота не води до възникване на съсобственост
между страните, тъй като кадастралната карта не създава права, а само ги
отразява. Обемът на правото на собственост се определя от имотните граници по регулационен план от 1990г., а не от
кадастралната карта. Следователно частта от имот с идентификатор ***, заключена между
южната имотната граница на същия и регулационната линия между парцел V и парцел ІV по действащ ПУП-ПР от 1990г., е частта
от парцел V в кв.21, собственост на ищеца.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в какъвто
смисъл е и произнасянето на районния съд. Доколкото обаче постановеното от
районния съд решение за установяване правата на ищеца върху част от ПИ с
идентификатор ***не съдържа индивидуализация на тази част с границите и, същото
следва да бъде отменено и постановено ново съобразно установеното.
Предвид изхода от спора пред
въззивната инстанция възниква необходимостта от преразпределяне отговорността
за разноски. Съобразно резултата от спора между ищеца и ответниците Л.И. и Н.И.,
право на съдебни разноски за първоинстанционното производство има ищецът.
Удостоверено е от същия плащане на държавна такса от 50лева, такса за съдебни
удостоверения 15лева, възнаграждение за вещо лице 200лева и 1200лева адвокатско
възнаграждение, или общо разходи 1465лева. Отговорност за тези разноски обаче ответниците
Л.И. и Н.И. не следва да носят поради наличието по отношение на тях на предпоставките
по чл.78, ал.2 от ГПК. Признанието на иск/за разлика от признанието на факт/,
означава излагане на становище за основателност на претенцията, каквото в
случая се излага от двамата. както с отговора на исковата молба, така и в хода
на производство, липсват и каквито и да е претенции от страна на двамата
ответници върху процесната част от ПИ с идентификатор ***, по твърдение на самия
ищец още преди предявяване на иска ответниците са променили първоначално
отрицателното си извън процесуално поведение по отношение на инициирането от
ищеца на административно производство по ЗКИР.
При
прекратяване поради недопустимост на иска, разноските за производството, в т.ч.
и тези на ответника се възлагат на ищеца/чл.78, ал.4 от ГПК/. От всички ответници, по отношение на които
производството следва да бъде прекратено, само Е.К.Г. е
удостоверила с представения договор за правна защита и съдействие/л.61 от
делото на КРС/разходи за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 800лева. На
основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът
следва да и заплати същите. С оглед изхода от въззивното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК същият като насрещна страна –въззиваем, дължи на
ответника Д.П.С.-И., заела позицията на въззивник, удостоверените от нея с
договор за правна защита и съдействие /л.65 от делото/разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 500лева. При липсата на указание от чие име е внесена
от адвоката им дължимата от въззивниците даржавна такса в размер на 25лева за
разглеждане на въззивната жалба, следва да се приеме, че внасянето се извършва
съобразно субективните предели на представителната власт на адвоката, т.е. от
името на всички въззивници, без значение кой е предоставил средствата. В този
смисъл насрещната по въззвината жалба страна -Г.Щ., следва да заплати на Е.К.Г., П.Ж.С., Д.П.С.И. и К.П.Д. сумата от 25лева държавна такса за
въззивното производство.
Мотивиран от горното, Добричкият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№50/12.05.2017г. по гр.д.№102/2016г. на КРС, в
частта , В КОЯТО по отношение на Л.К.И. с ЕГН ********** ***, Н.Л.И. с
ЕГН ********** ***, е установено, че Г.Г.Щ.
с ЕГН ********** ***, е собственик на недвижим имот, представляващ част от ПИ с
идентификатор -***, включващ парцели: парцел V-ти с площ от 860 кв.м., парцел VІ-ти с площ
от 815 кв.м., както и в частта с характер на определение за възлагане в тежест
на Л.К.И. и Н.Л.И. на съдебно-деловодни
разноски, и определение №293/14.07.2017г. по чл.248 от ГПК, като вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Л.К.И. с ЕГН ********** ***, Н.Л.И. с ЕГН **********
***, че към момента на одобряване на КК на с.Т., общ.*** със Заповед
№.РД-18-28/30.03.2006г. на Изп.директор на АГКК гр.София, Г.Г.Щ. с ЕГН ********** *** е собственик на частта от имот с идентификатор ***, заключена между южната кадастрална граница на същия и регулационната линия между парцел V и парцел ІV по действащ ПУП-ПР от 1990г., нанесена
в син цвят по скицата-прил.№5 на вещо лице М.Х. на л. 173 от гр. д. № 102/2017г. на КРС, която подписана от съда е
неразделна част от решението.
ОБЕЗСИЛВА решението в останалата
част /относно уважения установителен иск по чл.54,
ал.2 от ЗКИР срещу Е.К.Г. ,П.Ж.С., Д.П.С. и К.П.Д., установяване правата
на ищеца върху парцел VІІ-ми, нанасяне като самостоятелна кадастрална единица на собствения на ответниците
Л.И.К. и Н.Л.И. парцел ІV-ти, *** по рег. план от 1990г./,
включително в частта с характер на определение за възлагане в тежест на Е.К.Г.,
П.Ж.С., Д.П.С. и К.П.Д. съдебно-деловодни разноски, и
ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ОСЪЖДА Г.Г.Щ.
с ЕГН ********** ***, да заплати на Е.К.Г.
с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното
производство в размер на 800лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Г.Щ. с ЕГН ********** ***, да заплати на Е.К.Г. с ЕГН **********
***, П.Ж.С. с ЕГН ********** ***, Д.П.С.И. с ЕГН ********** ***, К.П.Д. с ЕГН **********
***, съдебно-деловодни разноски за въззивнито производство в размер на 25лева
държавна такса.
ОСЪЖДА Г.Г.Щ. с ЕГН ********** ***, да заплати на Д.П.С.И. с ЕГН **********
***, съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на 500лева
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.