Решение по Гражданско дело 530/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

гр.Д. **.02.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На седемнадесети януари 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №530 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от М.М.П. чрез нейната майка и законен представител К. С.С.,двете от гр.Д.,срещу решение №1010/03.11.2017 г. по гр.д.№1960/2017 г. на Д.кия районен съд,с което е изменен размерът на месечната издръжка,която бащата М.Й.П. с ЕГН ********** *** заплаща по силата на решение №130/27.01.2016 г. по гр.д.№4769/2015 г. по описа на РС-Д. на малолетното си дете М.М.П. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител К. С.С. /преди П./ с ЕГН **********,от 200 лв /двеста лева/ на 115 лв /сто и петнадесет лева/ месечно от датата на исковата молба-14.06.2017 г. до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване.Сочи се в жалбата,че атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано,тъй като районният съд не обсъдил в съвкупност събраните доказателства,респ. неправилно преценил същите,поради което достигнал до необоснован извод,че бащата е безработен и без средства за издръжка.Съдът не съобразил доказателствата за нарастване нуждите на детето предвид честите му заболявания,обосновали седемкратно посещение на спешен кабинет и трикратен престой в болница.Били съобразени единствено показанията на ищцовите свидетели,респ. били елиминирани събраните писмени доказателства.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения иск.Претендират се сторените по делото разноски.

В писмен отговор на жалбата въззиваемият М.Й.П. *** изразява становище за неоснователност на последната и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Сочи се,че била доказана трайна промяна в обстоятелствата спрямо момента на определяне първоначалния размер издръжка,тъй като тогава бащата имал доходна работа в чужбина,а понастоящем бил безработен и без доходи.Представените от ответницата по делото писмени доказателства били неотносими по спора.Въззиваемият претендира сторените от него разноски.Същият поддържа горната си позиция и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК,посочен в първоинстанционното решение /решението е обявено на 03.11.2017 г.,а жалбата е подадена на 08.11.2017 г. при изтекъл срок за въззивно обжалване на 17.11.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на първоинстанционния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявения допустим иск.Обжалваното решение е частично неправилно,съображенията за което са следните:

Гр.д.№1960/2017 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.150 от СК от М.Й.П. *** срещу М. М.П. чрез нейната майка и законен представител К. С.П. /сега К. С.С./,двете от гр.Д.,за намаляване размера на дължимата от ищеца в полза на малолетната ответница месечна издръжка от 200 лв на 1** лв.Районният съд е разгледал иск за намаляване на издръжката от 200 лв до 115 лв,като липсва произнасяне по предявения иск в частта на претендираното намаляване за горницата от 1** лв до 115 лв.Никоя от страните не е поискала допълване на първоинстанционното решение по реда и в срока по чл.250 ал.1 от ГПК,поради което висящността на спора в частта на исканото намаляване на издръжката за разликата от 115 лв до 1** лв е преустановена.Така на разглеждане по същество подлежи предявеният иск в частта на претендираното намаляване на издръжката от 200 лв на 115 лв,който е уважен от първоинстанционния съд в тази част.

Изложено е в исковата молба,че с решение №130/27.01.2016 г. по гр.д.№4769/2015 г. на ДРС е прекратен с развод бракът между съпрузите М.Й.П. и К. С.П.,респ. е одобрено споразумение между тях,вкл. относно издръжката,която бащата следва да заплаща на роденото от брака малолетно дете М..По силата на одобреното от съда споразумение ищецът М.П. поел задължение да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200 лв,което било мотивирано от факта,че към горния момент работел в чужбина и имал високи доходи.Впоследствие обаче П. бил освободен от работа,принудил се да се завърне в България и заживял при своите родители-пенсионери с ниски по размер пенсии в дома им в с.Ст.К..Към датата на предявяване на иска ищецът П. бил безработен с регистрация в БТ-гр.Д..Нямал никакви доходи и се издържал от пенсиите на своите родители.Горната промяна в доходите му обуславяла необходимостта от намаляване на първоначално определената издръжка.

В отговора на исковата молба ответницата М. М.П. чрез нейната майка и законен представител К. С.С. е заела позиция за неоснователност на предявения иск.Твърди,че не е налице промяна в податните възможности на ищеца,който и преди,и понастоящем работел в строителството в сивия сектор без трудов договор и реализирал завидни по размер доходи.Същият бил работоспособен и можел да полага труд.Същевременно нуждите на детето били нарастнали с оглед възрастта му и честите здравословни проблеми.

Намаляването на издръжка се обуславя от трайно съществено изменение на обстоятелствата,при които е била присъдена досегашната издръжка,и в частност когато горното изменение се изразява в намаляване напр. на работоспособността,доходите и имуществото на дължащия издръжка или намаляване на нуждата от издръжка за правоимащия.В тежест на претендиращия намалението ищец е да докаже намаляването на податните му възможности в сравнение с тези при присъждане на досегашната издръжка.

Безспорно е установено по делото,че ищецът М.Й.П. е баща на малолетната ответница М.М.П.,родена по време на брака на първия и майката на детето К. С.С..С влязло в сила на 27.01.2016 г. решение №130/27.01.2016 г. по гр.д.№4769/2015 г. на ДРС бракът между съпрузите е прекратен с развод;упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката,а на бащата е вменено задължение да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 200 лв.Размерът на издръжката е определен с подписаното между съпрузите споразумение по чл.51 ал.1 от СК,което е утвърдено от съда с цитираното решение.

Към датата на определяне на месечната издръжка от 200 лв детето М.М.П. е на 2 години и безспорно горният размер е необичайно висок в сравнение с константната съдебна практика при присъждане на издръжка на дете на такава ниска възраст и предвид стандарта на живот в страната.Съдът при определяне на горната издръжка не е изследвал податните възможности на дължащия издръжка,тъй като производството по гр.д.№4769/2015 г. на ДРС е по молба на двамата съпрузи за развод по взаимно съгласие и е безспорно.

Всъщност не се спори между страните по настоящото дело,че към януари 2016 г. бащата М.П. е реализирал добри доходи от работа в строителството.Същият твърди,че е работил през горния период в чужбина,което му е осигурявало високо заплащане.Този факт се потвърждава и от събрани по делото доказателства.Свидетелката Д.Б.П.,бивша тъща на ищеца,баба на детето М. по майчина линия,споделя,че именно с нейно съдействие /на свидетелката/ по време на брака с дъщеря й М.П. е бил уреден да работи в сферата на строителството по договор с фирма на неин познат,което му осигурило работа в чужбина /Франция/,респ. и висок доход.Както сочи горната свидетелка,след развода с дъщеря й М.П. веднага бил освободен от работа в посочената фирма.Свидетелката Д. П. споделя,че „работодателят му бил неин познат”,който взел М. на работа „заради нея” и го търпял заради нея,но след развода М. бил освободен.Причините за освобождаването му са ирелевантни за спора /без значение дали това е станало под давление на свидетелката,както твърди ищецът М.П.,или по преценка на работодателя/,но е категорично установен фактът,че към датата на сключване и утвърждаване на споразумението по развода М.П. е бил на високодоходна работа във Франция,а веднага след развода,респ. след утвърждаване на споразумението,вкл. относно издръжката на детето,е бил освободен от работа.Очевидно при сключване на споразумението при развода бащата се е съгласил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лв,считайки че работата му в чужбина и занапред ще му осигурява податни възможности да изпълнява задължението си.Към момента на определяне на горната издръжка не се твърди и липсват доказателства по делото бащата да е разчитал на друг източник на доходи освен горната трудова дейност,респ. да е притежавал движими вещи на значителна стойност или недвижимо имущество /в тази насока и отразеното в т.7 от утвърденото споразумение по развода,че по време на брака съпрузите не са придобили недвижими имоти или движими вещи на значителна стойност/.

От съществено значение за спора е да се установи дали след развода и освобождаването му от доходната работа в чужбина ищецът М.П. е бил трудово зает и дали е получавал доходи,чрез които да се гарантира изпълнение на поетото задължение за заплащане на месечна издръжка от 200 лв.По делото е представен от ответницата трудов договор №***/11.02.2016 г. /лист 73 от делото на ДРС/,сключен между бащата М.П. и работодател „П.” ООД-гр.В.,по силата на който П. следва да започне работа от 12.02.2016 г. като „общ работник строителство на сгради” с място на работа в гр.В..Договорът е със срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца.Според клаузите на договора е уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 450 лв месечно и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж.Доколкото в договора е отбелязано,че М.П. има 0 години трудов стаж,то очевидно възнаграждението му е възлизало на 450 лв месечно /без добавката за стаж/.Безспорно горното възнаграждение е в пъти по-ниско от получаваните в чужбина доходи и още към февруари 2016 г. е налице съществен спад в материалните възможности на ищеца.Очевидно заплата от 450 лв не може да гарантира заплащане на издръжка в полза на детето М. от 200 лв,защото изплащането й в такъв размер би поставило бащата М.П. в риск да бъде лишен от средства за собствената му издръжка.Не е коментирано от страните по делото и липсват твърдения колко време е продължила трудовата заетост на М.П. по цитирания трудов договор.Според регистрационна карта,издадена от БТ-гр.Д. /на лист 9 от делото на ДРС/,към 16.02.2016 г. /4 дни след сключване на горния трудов договор/ П. е регистриран в Бюрото като търсещ работа,което навежда,че същият не е продължил изпълнение на задълженията си по посоченото трудово правоотношение.Според отразеното в картата същият е насочен към работодател на 25.**.2017 г.,но за сключване на последващ трудов договор липсват доказателства по делото.Липсват последващи отбелязвания в картата на БТ-Д.,като според изявлението на процесуалния му представител в съдебно заседание на 20.10.2017 г. пред ДРС към октомври 2017 г. П. няма регистрация в Бюро по труда.Същият не е регистриран като безработен към датата на подаване на исковата молба /14.06.2017 г./ и до настоящия момент,но и липсват доказателства по делото да е бил трайно зает по трудово правоотношение през периода от февруари 2016 г. до настоящия момент.Твърди се от ответницата,че същият не е преставал да работи в сферата на строителството,че работел в „сивата икономика” без договор и твърденията му,че не реализира доходи,не отговаряли на действителността.Горното твърдение,чието доказване е в тежест на ответницата,обаче не е подкрепено с убедителни доказателства.Свидетелката Д. П. само изказва предположение,че бащата постоянно работи в сферата на строителството,където се вземали доста пари.Същата заявява:”Предполагам,че не е спирал.Как ще оцелява млад човек”.Свидетелката споделя за узнати от трети лица факти,че М.П. често бил засичан да консумира в скъпи заведения,от което се извежда извод,че е материално обезпечен.Категорични данни за горното обаче по делото липсват.От най-общи и неподкрепени с доказателства предположения не може да се обоснове извод за постоянна трудова заетост на бащата след развода и за реализиране от него на високи по размер доходи.Посочените от ищеца свидетели К. П. Д.,негов приятел,и Д.Г.П.,негов племенник,подкрепят тезата на ищеца,че същият не се занимава с никаква трудова дейност в момента,живее в дома на родителите си в с.Ст.К. и се издържа от пенсиите на последните.Свидетелят Д. споделя за инцидентна заетост на М.П. в Италия за около месец и половина август-септември 2017 г.,но твърди,че не му потръгнало в чужбина и се върнал отново в България.Последното се потвърждава и от свидетеля Диян П.,който заявява,че се наложило да изпращат пари на М. в Италия,за да се върне,което е намек,че не е успял да реализира доходи там,които да донесе в България.По делото са представени от ответницата разпечатки от интернет досежно ел.кореспонденция на ищеца по делото с характер на електронен документ,разпечатан на хартиен носител,от чието съдържание се потвърждава фактът,че през определен период от време /септември 2017 г./ М.П. е бил в Италия,за да работи.От него обаче не може да се обоснове извод за постоянна заетост на бащата в чужбина и за реализиране на високи доходи.Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се приеме,че след развода бащата има постоянна трудова заетост,която му гарантира доходи,достатъчни за осигуряване на неговата собствена издръжка и тази на детето М..Промяната в трудовата му заетост е настъпила рязко след развода,когато бил освободен от доходна работа във Франция.В този смисъл съдът приема за доказано настъпило след определяне на първоначалната издръжка съществено и трайно намаление в податните възможности на дължащия издръжка,което е достатъчно да обоснове основателност на предявения иск.

Въззивният съд намира обаче,че намалението на издръжката до минимума по чл.142 ал.2 от СК в размер на 115 лв /=1/4 от минималната работна заплата към датата на предявяване на иска от 460 лв/ е необосновано,защото при определяне размера на намалената издръжка следва да се вземат предвид няколко обстоятелства.На първо място бащата М.П. не е лишен напълно от податни възможности.Същият е млад човек /на 38 години/ без здравословни проблеми,работоспособен е и следва да се приеме,че може да реализира доход поне в размер на минималната за страната работна заплата,която през 2017 г. е в размер на 460 лв,а от 01.01.2018 г.-в размер на 510 лв.Същият не притежава недвижими имоти и МПС,но и няма задължение за издръжка към друго ненавършило пълнолетие дете освен към М..Следователно същият следва да участва в паричната издръжка на М. в по-голям размер от майката,която полага ежедневните и непосредствени грижи за детето.

Детето е понастоящем вече на 4 години и с нарастване на възрастта са се увеличили и потребностите му.Видно от представените по делото квитанции на листи 116,117,124,74-77 и служебни бележки на листи 69,118 и 133 от делото на ДРС,респ. квитанции на лист 19 от делото на ДОС,същото посещава редовно детска градина,за което майката ежемесечно заплаща такса от порядъка на 30-50 лв и допълнителни средства за закупуване на учебни помагала,консумативи и дидактически материали.Детето посещава и школа по народни танци,за което също се заплаща такса.От депозираните по делото листи за прегледи,амбулаторни листи,рецепти,епикризи става ясно,че детето често боледува от заболявания на дихателните пътища,налагали и посещения на спешна помощ,както и престой в болница.Очевидно значителни средства се заплащат за закупуване на лекарства и за лечението му.Предвид горното за нуждите на детето при съобразяване стандарта на живот в страната са необходими месечно около 300 лв.

Майката К. С.С. е заета по трудово правоотношение,от което реализира месечен доход в размер на 545 лв /виж трудов договор №**/04.01.2017 г. на лист 72 от делото на ДРС/.Не се твърди и липсват доказателства същата да притежава недвижими имоти и движими вещи на значителна стойност.Не е задължена за издръжка към друго дете освен М..

Като се вземат предвид податните възможности на родителите и установените нужди на издържаната,месечната издръжка за М. от 300 лв следва да бъде разпределена между родителите,както следва:бащата М.П. следва да поеме дял от нея в размер на 160 лв,а разликата от 140 лв следва да се покрие от майката и семейните помощи за деца.

Предвид изложеното искът за намаляване на месечната издръжка е основателен и следва да бъде уважен в частта на претендираното намаление от 200 лв на 160 лв,респ. е неоснователен в частта на исканото намаление за разликата от 160 лв до 115 лв и в тази част следва да бъде отхвърлен.Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта на постановеното намаление от 200 лв до 160 лв,а в останалата част следва да се отмени и искът да се отхвърли за разликата на претендираното намаление от 160 лв до 115 лв.

Претендирано е присъждане на сторените от ответницата по делото разноски в двете инстанции /такова искане е отправено изрично и в двете инстанции/.За двете инстанции по правило в полза на ответницата се дължат от ищеца по делото разноски,изчислени съразмерно на отхвърлената част от иска /чл.78 ал.3 от ГПК/.В първата инстанция ответницата е сторила разноски,както следва:платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 93 от делото на ДРС.Доказателства за сторени във въззивната инстанция разноски не са представени.Така за първата инстанция в полза на въззивницата и ответник по делото следва да се присъдят разноски в размер на 158,82 лв съразмерно на отхвърлената част от иска.За въззивната инстанция разноски в полза на въззивницата не следва да се присъждат поради липса на доказателства да са сторени.

Въззиваемият и ищец по делото М.П. не е претендирал присъждане на разноски в първата инстанция,поради което и искането за присъждане на такива за тази инстанция едва пред въззивния съд е преклудирано и не подлежи на разглеждане.Същият по правило има право на разноски за настоящата инстанция,каквито изрично са претендирани с отговора на жалбата,съразмерно на отхвърлената част от жалбата,респ. на уважената част от иска му /чл.78 ал.1 от ГПК/,но такива не следва да му се присъждат поради липса на доказателства да са сторени.

Поради частично уважаване на въззивната жалба и доколкото въззивницата е освободена по силата на закона от заплащане на държавна такса по обжалването,на основание чл.78 ал.6 от ГПК ищецът по делото и въззиваем М.П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДОС част от дължимата за обжалването държавна такса съразмерно на уважената част от жалбата,респ. отхвърлената част от иска му,в размер на 32,40 лв.Същият е бил освободен с определение №1491/11.08.2017 г. на ДРС от заплащане на държавна такса по гр.д.№1960/2017 г. на този съд,т.е. само за първоинстанционното производство,като липсва изричен диспозитив за освобождаването му от държавна такса за въззивното производство.В този случай същият дължи по сметка на въззивния съд ДТ в размер на 32,40 лв.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1010/03.11.2017 г. по гр.д.№1960/2017 г. на Д.кия районен съд в частта,с която е постановено изменение на размера на месечната издръжка,която бащата М.Й.П. с ЕГН ********** *** заплаща по силата на решение №130/27.01.2016 г. по гр.д.№4769/2015 г. по описа на РС-Д. на малолетното си дете М.М.П. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител К. С.С. /преди П./ с ЕГН **********,от 200 лв /двеста лева/ на 160 лв /сто и шестдесет лева/ месечно от датата на исковата молба-14.06.2017 г. до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване.

ОТМЕНЯ решение №1010/03.11.2017 г. по гр.д.№1960/2017 г. на Д.кия районен съд в останалата част,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от М.Й.П. с ЕГН ********** *** срещу М.М.П. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител К. С.С. с ЕГН **********,***,в частта за намаляване на месечната издръжка,дължима от М.Й.П. в полза на детето М.М.П. чрез нейната майка и законен представител К. С.С.,присъдена с решение №130/27.01.2016 г. по гр.д.№4769/2015 г. по описа на РС-Д.,в частта на претендираното намаление за разликата от 160 лв до 115 лв,считано от датата на предявяване на иска 14.06.2017 г.,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.

ОСЪЖДА М.Й.П. с ЕГН ********** *** да заплати на М.М.П. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител К. С.С. с ЕГН **********,***,сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 158,82 лв /сто петдесет и осем лева и 82 стотинки/ платено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА М.Й.П. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Д.кия окръжен съд част от дължимата за обжалването държавна такса съразмерно на уважената част от жалбата,респ. на отхвърлената част от иска му,в размер на 32,40 лв /тридесет и два лева и 40 стотинки/.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.