Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

       17                                           05.02.2018 год.                          гр.Д.                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд                                       гражданско отделение

На петнадесети януари                                                                  2018 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:         ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                                              ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно    гражданско дело           531      по    описа  за    2017   год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№19504/15.11.2017 год.  на“***” АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.В., район ***, В. Т.-Г, бул. „***” №***срещу решение № 962/23.10.2017 год. по гр.д.№ 3109 /2016 год. на  Районен съд-гр.Д.,с което са отхвърлени установителните искове срещу Н.Д.К.,ЕГН **********,***,че дължи на дружеството суми, предмет на заповед за изпълнение №**52/15.09.2016год. по ч.гр.д.№2559/2016год. по описа на ДРС: 2001.90 лв., представляваща задължение за неплатена ел. енергия по 4 бр. фактури, а именно: фактура №***/09.03.2016год. на обща стойност 560.00 лв. с ДДС с падеж – 11.04.2016год., фактура №***/07.04.2016год. на обща стойност 715.24 лв. с ДДС с падеж – 07.04.2016год., фактура №***/10.05.2016год. на обща стойност 472.33 лв. с ДДС с падеж – 10.06.2016год. и фактура №***/13.06.2016год. на обща стойност 254.27 лв. с ДДС с падеж – 11.07.2016год., издадени за периода от 09.03.2016год. – 13.06.2016год. за обект с абонатен №***, находящ се в гр.Д., ул. „***” №**, вх.*, ап.*, с клиентски №***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 13.09.2016год. до окончателното изплащане на вземането, 48.36 лв., представляваща сбора от мораторната лихва за забава в плащането на главното парично задължение за всяка фактура, считано от датата на падежа и до **.08.2016год., както и разноските в заповедното производство : 41.01 лв. – заплатена държавна такса по ч. гр. д. №2559/2016год. по описа на ДРС и 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С доводи за необоснованост и постановяване на обжалваното решение в отклонение от материалния закон се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за цялостно уважаване на установителната претенция по чл. 422 от ГПК.Спора между страните бил относно това,извършена ли е  до обект с абонатен № *** , доставката на количествата електрическа енергия,стойността на които е начислена в приложените по делото 4 бр. фактури.Със заключение по съдебно-техническа експертиза било установено,че количествата ел.енергия,отразени в справката за консумация е възможно да бъдат потребени в обекта за съответните отчетни периоди,че количествата начислена ел.енергия съставляват разлика между нови и стари показания на СТИ,т.е. са реално доставени и консумирани,че именно отчетените количества са фактурирани по одобрените цени на КЕВР.Макар в  процесния период  24.01.2016 год.-22.05.2016 год.,в обекта да са били монтирани 2 бр.СТИ,с първото от тях не било отчетено потребление за времето  от 24.01.2016 год. до подмяната му на дата 01.02.2016 год.,а второто такова било от одобрен тип,произведено през 2015 год. и със срок на метрологична годност от 4 години.В тази насока били и данните  от извършена по искане на потребителя на дата 01.07.2016 год. проверка,за която бил съставен констативен протокол,счетен от първоинстанционният съд за издаден в нарушение на ПИКЕЕ,респ.дадените свидетелски показания от лицата,извършили проверката.Не било налице и соченото от ДРС разминаване относно посочени и представени в заповедното и исковото производство фактури,напротив  налице бил пълен идентитет на претендирани суми,периоди и фактури по номер и дата на издаването им.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 31.10.2017 год.,жалба рег.№19504/15.11.2017 год.  изпратена по пощата на дата  13.11.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.

Въззиваемата страната Н.Д.К.,*** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразил в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 2075/22.11.2017 год.

Претенцията е заявена с искова молба рег.№ 18220/01.11.2016 год. като установителна относно вземания за 1./стойността на доставена и потребена електроенергия  за периода от 03.02.2016 год.-22.05.2016 год. , в общ размер на главниците  възлизащ на сумата от 2001.90 лв. ,ведно със законната лихва,считано от датата

на подаване на заявлението в съда-13.09.2016год. до окончателното изплащане;  2./ сумата от48.36 лв., представляваща сбора от мораторната лихва за забава в плащането на главното парично задължение за всяка фактура, считано от датата на падежа и до **.08.2016 год.Претендират се направените по делото разноски.

Изложени са обстоятелства,че ответникът е клиент на дружеството ,незаплатил стойността на доставена и използвана електрическа енергия  в притежаван от него енергоснабден обект в сроковете и по реда,регламентиран в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия.След настъпване на падежа на всяка една от издадените му в периода 09.03.2016 год.-13.06.2016 год. 4 бр.фактури и без да е нужно да му бъде отправена нарочна покана за плащане на дължимите суми, изпадал в забава и дължал обезщетение,определено по размер на законната лихва върху задълженията ,посочени в съответната покана.

В подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 21176/14.**.2016 год.,ответникът Н.Д.К.  е оспорил основателността на  исковата претенция с доводи,че от години не потребява електрическа енергия в обекта,по отношение на който са били фактурирани задължения  за консумирана такава.Показанията на средството за търговското измерване  били нулеви за период от 36 месеца ,предхождащ процесния.Отчетените стойности  за исковия период били нереално високи ,което можело да се дължи на техническа неизправност на електромера. Потребителя не носел отговорност за неговата изправност и наличие на съответните контролни знаци/пломби/.Задължение на ищеца било да установи,че електромера е годно средство за търговско измерване,преминало задължителна метрологична проверка.Вън от горното, преустановяването на електрозахранването  за обекта му изключвало възможността да е потребявал ел.енергия,поради което и не дължи претендираните от ищцовото дружество суми,начислени като задължения за  стойността на такава.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2559/2016 год. по описа на Д.кия  районен съд,където въз основа на подадено от"***" АД по реда на чл. 107 от ЗЕ заявление вх.№ 15154 /13.09.2016 год.  на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **52/15.092016 год. в размер на сумата  от 2001.90 лв.-незаплатена електроенергия  по фактури,издадени за периода 09.03.2016 год.-13.06.2016 год. за обект с абонатен №*** , клиентски №*** и  адрес на обекта в  гр.Д.,ул.“***“№** вх.* ап.*,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението в съда-13.09.2016год.до окончателното изплащане и за  сумата от 48.36 лв., представляваща сбора от мораторната лихва за забава в плащането на главното парично задължение за всяка фактура, считано от датата на падежа и до **.08.2016 год.,както и за сумата от 41.01 лв.разноски по делото-ДТ и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съставени са от търговското дружество фактури за задължения на Н.Д.К.,ЕГН **********,***  енергоснабдения му  обект сабонатен №*** и клиентски №***,с адрес на обекта в  гр.Д.,ул.“***“№** вх.* ап.* както следва :

1./№ ***/09.03.2016 год.на стойност –560.06 лв., консумирана ел.енергия  за периода 03.02.2016год. -23.02.2016 год.  ,като е направено разграничението,че отчитането е  за два  електромера с номера ***и ***;по първия електромер  стойностите на консумирана дневна и нощна енергия в показанията “старо/ново“ са едни същи (464-464 и 21-21),разликата в кВтч е посочена като 0,служебно кВтч не са начислени ,като потребление или служебно начисление не е остойностявано-0.00 лв.;по втория електромер стойностите на консумирана дневна и нощна енергия  в показанията „старо“ са посочени като възлизащи на 0,разликата в кВтч е равна на   стойностите на консумирана дневна и нощна енергия  в показанията „ново“ и именно  тя е остойностена за плащане.

2./№***/07.04.2016 год. на стойност 715.24 лв.,консумирана ел.енергия  за периода 24.02.2016год. -22.03.2016 год.;отчитането е  за  електромер №***.

3./№***/10.05.2016 год. на стойност 472.33 лв.;консумирана ел.енергия  за периода 23.03.2016год. -22.04.2016 год.  ;отчитането е  за  електромер №***.

4./№***/13.06.2016 год. на стойност 254.27 лв..;консумирана ел.енергия  за периода 23.04.2016год. -22.05.2016 год.  ;отчитането е  за  електромер №***.

         Ответникът е подал до търговското дружество ищец жалби рег.№№ 4200600/28.06.2016 год. и 4263024/29.08.2016 год. ,с които е възразил  срещу дължимостта на високи суми за консумирана електроенергия по процесните фактури с доводи,че по електромера,с който било извършено отчитането ,нямало регистрирано потребление години назад.Възразявал е,че електрозахранването не било прекъснато още,когато не е била платена първата фактура на значителна стойност ;както и че след прекъсване на електрозахранването на дата 09.05.2016 год. отново му се фактурирала електрическа енергия.Твърдяло се е също така,че захранването не било прекъснато и към датата на  подаване  на жалбите.

От заключение рег.№ 4698/17.03.2017 год. на вещото лице,изготвило назначената съдебно-техническа експертиза  се установява, че на 01.02.2016 год. в процесния обект е било сменено СТИ- старият електромер Искра Т3FD-32S с фабричен №***е бил подменен с нов трифазен статичен електромер модел Искра МТ 174 с ид. №***. От събраните доказателства не се установява причината,наложила подмяна на СТЕ с № ***в процесния обект на 01.02.2016 год.,като протокол за тази подмяна не е представен,респективно не се твърди да е бил връчен на клиента.

Съобразно приложена справка за потреблението към дата 06.10.2016 год. и извлечение за фактури и плащания към 05.10.2016 год.,в периода 13.03.2013 год.-23.01.2016 год.  по електромер Искра Т3FD-32S с фабричен №***са отчетени нулеви стойности на консумация на електрическа енергия в обекта на ответника.

По повод оплакванията на клиента,служители на „***” АД са извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта му, на която ответникът не е присъствал Съставен е бил констативен протокол  № *******/01.07.2016 год.,подписан само от техническите лица,не и от ответника,негов представител или свидетели,в които са вписани констатации, че електромер №*** съответства на нужните характеристики, отговаря на техническите изисквания , има правилна схема на свързване  и няма вмешателство в СТИ.Служителите не са отразили, каква пломба от метрологична проверка е поставена на електромера,  записано е само наличието на фирмена пломба „Искра”, а в графа „ведомствени” е  вписано „4362”,което според вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-техническа експертиза  не е достатъчно да се направи извод,каква метрологична проверка и от кого е била извършена и удостоверена с поставения знак.Служителите ,извършили проверката : ***са разпитани като свидетели и са дали показания,че са отразили вярно в протокола показанията, които са видяли на дисплея на СТИ, че към момента на проверката е имало ел. захранване в обекта, но е нямало консумация. Извърната проверка е безплатна услуга  по искане на потребителя   само на показания и схема на свързване , изразява се във външен оглед без демонтаж и  не е проверка дали СТИ е в метрология,т.е. измерва ли  точно или не ,което е друг вид платена услуга.

От заключението вещото се установява, че количествата електроенергия, посочени в справката за консумирана ел.енергия е възможно да бъдат потребени в обект с аб.№*** /кл. №***/ за съответния отчетен период и съответстват Съобразно утвърдените от ДКЕВР за съответния период цени, количествата ел.енергия отразени в справката за консумирана ел.енергия са правилно остойностени в посочените в справката четири фактури.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Решението е постановено по предявени искове за съществуване на вземания с правно основание чл. 422 от ГПК,във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл.98а от ЗЕ и чл. 16 т.2 от ОУ ,респ. и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл.32 от ОУ .

При служебната проверка на решението съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав,в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност ,поради което е валидно.Постановено е по положителен установителен иск,предявен от лице-заявител,имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,против която е постъпило своевременно възражение от страна на длъжника.

С оглед характера на предявения иск, а именно установителен такъв, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от първия. Ето защо в случая, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.

В процесния случай, между страните не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ответникът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което клиентът, собственик на обекта има задължение да заплаща използваната ел. енергия в него.

Спора между страните е относно това,извършена ли е  до обект с абонатен № *** , доставката на количествата електрическа енергия,стойността на които е начислена в приложените по делото 4 бр. фактури. С оглед възраженията на  ответника, оспорил функционирането на средството за техническо измерване и точното отчитане на ползваното количество енергия, разрешаването му не е предпоставено  само от установяването със заключение по съдебно-техническа експертиза,че количествата ел.енергия е възможно да бъдат потребени в обекта за съответните отчетни периоди,а и от установяване,че доставените количества ел.енергия са измерени със метрологично точно СТИ.В този смисъл в тежест на дружеството ищец е било доказването ,че  метрологичните характеристики на новомонтирания електромер  отговарят на изискванията. Не е задължение на клиента  да следи за техническата неизправност на средството за техническо измерване, а контролът върху изправността и функционалността на това измервателно устройство е в тежест на разпределителното предприятие. Веднъж получил лицензия за определените дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия - лицензиант е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите с изключение на определени случаи, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства /чл. 69, чл. 116,чл. **0 ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката/. При осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Съгласно чл. **0, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на СТИ, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването.

Неоснователни са били в тази връзка възраженията на ищеца,че не носи отговорност за СТИ,собственост на друго дружество,поради което е отказал ангажиране на доказателства относно измервателната му точност. “***“АД и “***“АД са дружества,които  са част от групата на компании на „***“,предоставят комбинирана услуга  на клиенти,включваща съответно достъп до електроразпределителната мрежа,пренос и продажба на електрическа енергия,при което присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа  от едното дружество   е условие за продажба на електрическа енергия от другото дружество. Съобразно чл.8 и чл.18 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на“***“АД,копие от договора за достъп и пренос на електрическа енергия,сключен с  “***“АД е приложение към заявлението за сключване на договор за продажба на ел.енергия ,като първото дружество следва да потвърди на второто дружество встъпването в договорни отношения за продажба на енергия,като условие за отпочване на доставката. Съобразно чл.22 от същите ОУ,дружеството ищец  фактурира за продажба количества ел.енергия,въз основа на представени от “***“АД  данни за измерено количество електрическа енергия.Съобразно Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “***“АД,задължение на дружеството е да извършва периодични, извънредни и последващи  технически проверки и проверки на място на СТИ, на целостта и функционалността им и на свързващите ги инсталации-чл.19,а клиентът има право чл.16 т.5 при съмнения за неточно измерване на пренесеното количество  метрологична експертиза на СТИ ,което именно и в случая е сторил ответникът.Съобразно чл.16 т.7 ,същият има правото  да получи и протокол за извършена подмяна на СТИ. Като последица от непредставянето от ищеца на констативния протокол, досежно подмяната на 01.02.2016 год. на СТИ в процесния обект, както и неизпълнението на подробно разписаната в правилата процедура от страна на служители на „***” АД при проверката на техническата изправност на новото СТИ без участие на ответника или свидетели, респ. по свое желание , ответникът се е лишил от възможността да докаже, чрез експертиза извършена от компетентния орган за метрологичен надзор, правилността на отчетеното като реално потребено количество ел.енергия в процесния имот за процесния период.

Горното води до извод за неоснователност на претенцията относно вземанията за стойност на консумирана и неплатена ел.енергия по процесните фактури,респективно обезщетения за забава в плащанията им.Обжалваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода по спора във въззивната инстанция-неоснователност на подадената от въззивника жалба,същият дължи на противната страна разноските в производството по глава ХХ от ГПК.Възнаграждението на адвоката е заплатено в размер по-нисък от предвидения в чл.7 ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,т.е. разпоредбата на чл. 78 ал.5 от ГПК не следва да бъде прилагана.

         По изложените съображения,съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 962/23.10.2017 год. по гр.д.№ 3109/2016 год. на  Районен съд-гр.Д..

ОСЪЖДА “***” АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.В., район ***, В. Т.-Г, бул. „***” №*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.К.,ЕГН **********,*** сумата от 300 лв.,съставляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски –заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                     2.