Р Е Ш Е Н И Е

№ 27 ,16.02.2018 година, град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На деветнадесети януари две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 553 по описа за 2017 година, като намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 19347/ 13.11.2017 г. ( по регистратурата на ДРС ) на А. *** срещу решение № 992 от 30.10.2017 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 575/ 2017г., отхвърлящо исковете й за вземания от обезщетение за имуществени вреди ( унищожаване на лични движими вещи и на наетото от ищцата общинско жилище – замаски по тавани , мазилки и вагонна шарка по стени ) от пожар при неправилна експлоатация на камина от ответниците, живеещи в съседен апартамент на долния етаж .

В жалбата ( след повторение на твърденията от исковата молба и на възраженията от отговора ) се оспорват фактическите констатации на районния съд, защото противоречат на следните доказателства : телефонограма № ** от 7.01.2017 г.; справка от мл. експерт в служба противопожарна опасност ; показания на съжителстващия с ищцата мъж, съпругата на единия ответник и нейната майка ; две заключения по съдебно – технически експертизи ( с акцент върху липсата на категоричен отговор от вещото лице за автора на премахването на вътрешната преграда между индивидуалния комин на ап. 19 и общия димоходен канал ). За доказването на факта на вредоносните деяния на ответниците служат , според въззивницата , и следните доказателствени факти : през изминалите години този комин не се е запалвал; пожарът станал в студения месец – януари ; жилището на ищцата не се обитавало от 7 - 8 месеца и било с изключена електрическа инсталация ; печки на твърдо гориво били ползвали в жилищата от същата страна на сградата на първия и петия етаж ; имало проблем с комините в същия вход ; две седмици преди пожара съсед от жилището ( сочено като източник на запалването в блока ) на долния етаж търсел начин да почисти комина през покрива на сградата. Изведените от първоинстанционния съд изводи за причината за пожара и правата на ишцата върху унищоженото имущество били неправилни . Иска се отмяна на решението, уважаване на претенциите и присъждане на разноските за двете производства .

В отговор на въззиваемия Н.К.Ш. *** жалбата се оспорва с доводи за съобразяване на фактическите изводи на съда със събраните доказателства и извеждането на законосъобразни прав-ни изводи , заявява се искане за разноски .

В съдебното заседание пред въззивния съд останалите въззиваеми : А.Е.Ш., Н.Н.К. и Н.Н.К.,***, изразяват чрез общия си пълномощник становище за неоснователност на въззивната жалба .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите на въззиваемите и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно.

Предявените от въззивницата искове са по член 45,ал.1 във връзка с член 53 от ЗЗД : за солидарно осъждане на четиримата ответници като съизвършители на твърдяното противоправно увреждащо деяние – разпалване на камина ( на твърдо гориво ) с неуточнено по вид вещество, което на дата 7.01.2017 г. причинява възпламеняване на натрупани сажди в коминното тяло на нивото на обитаваното от тях жилище ( апартамент 16 ) на шести етаж от сградата под режим на етажна собственост ( на адрес в град Д., ЖК „ Б.” , блок **, вход „а ”) и опожаряване на разположеното на горния ( седми ) етаж, наето от ищцата общинско жилище ( апартамент 19 ). За обезщетяването на причинените вреди от унищожаване на ( подробно посочените в поправящите иска молби) лични движими вещи

( кухненска техника и обзавеждане ) и поражения ( по стени и тавани във всички помещения, дограма и дървена облицовка ,тип вагонна шарка, в кухнята ) в това жилище, се претендира от деликвентите заплащане на сумата от 5 000 лева .

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете въз основа на решаващия фактически извод , че източникът на запалването на натрупаните в коминното тяло сажди са отделени от печки на твърдо гориво димни газове, които поради използване на силно запалимо вещество са имали висока температура и високо налягане. Опожаряването на жилището на ищцата се дължи, според приетия от съда механизъм на развитие на пожара , на движението на димните газове ( с възможен източник - всяка печка в режим на отопление в кухня от кое да е от жилищата от същата страна от първи до шести етаж ) през разрушената преградна стена между общия комин и индивидуалния комин на общинското жилище и през неговия отвор ( останал без розетка и капак ) , покрит от горима дървена облицовка ( вагонна шарка ). Заключено е, че в деня на пожара тези димни газове не са били образувани от запалването точно на „ камината с водна риза ” в жилището на ответниците, както и че опожаряването на наетия от ищцата апартамент е резултат от несъответното на нормативните изисквания за пожарна безопасност състояние на индивидуалното коминно тяло и разполагане на дървената обшивка на по – малко от изискуемото разстояние до тялото на комина.

Телефонограмата, справката и статистическият лист за произшествие ( на л.78 – 80 от делото ), изготвени от участвалите в ликвидирането на пожара служители на РСПБЗН, град Д., доказват времеизвършването на действията по гасенето и обстоятелствата в местопроизшествието ( огънят навлиза през отвора на комина в кухнята ). Доказват и тяхното предположение за причината за пожара „ неправилно използване на отоплителен уред - печка на твърдо гориво и непочистено коминно тяло ”. За носещата тежестта да установи факта на конкретната твърдяна причина ( разпалване на камината в кухнята на апартамент № 16 с висококалорична субстанция ) това предположение не е достатъчно.

В експертното заключение на инж. П.И., възложено от съда за установяване на причината за пожара, предположения няма ( има две версии за страничен факт – вида на източника на димните газове – горене на дърва и дървени разпалки или на вещества като бензин, дизел, нафталин и др. ). То е изготвено след вътрешен оглед на коминното тяло, на помещенията в горелия апартамент и този под него и е компетентно аргументира-но. С него се установява, че от неизвестна дата ( преди пожара ) отворът на индивидуалния комин в апартамента на ищцата бил без розетка и капак ; вътрешната преградна стена между индивидуалния и общия димоходен канал била разрушена и в коминното тяло бил пробит втори отвор ( с розетка и капак ); по стените на комина била поставена вагонна шарка на дървени ребра на разстояние от 0,03 м. Незатварянето ( с розетка и капак ) на отвора на индивидуалния комин и полагането на дървената конструкция в такава близост до коминното тяло нарушават правилата на член 127, ал.1 и член 133,ал.1 от Наредба № Із -1971 от 29.10.2009 г. за строително – технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Премахването на вътрешната преградна стена в комина на нивото на горелия апартамент нарушава член 32,т.6 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Според вещото лице димните газове, образувани при интензивно горене на отоплителен уред от кухненски помещения в жилища, разположени на ниските етажи , са възпламенили сажди , натрупани в общия димоходен канал. Преминали са с увеличена температура и увеличено налягане през разрушената преградна стена в индивидуалния димоходен канал на комина в апартамент № 19. Запалили са саждите в него. Част от газовете е минала през стандартния отвор ( без розетка ) и е предизвикала горенето на дървената ламперия и другото имущество в кухнята. Следователно правил-но при възприемане на заключението първоинстанционният съд е приел, че проникването на димните газове в наетото жилище е причинено от разрушаването на преградата между индивидуалния и общия димоходен канал и неизолирането на отвора ( описан като „ незапушена дупка ”, „ празен отвор” , на който „ нямаше розетка ” в свидетелствата на пожарникарите С.Х., К.Н.и Н.Н.).

Установеният механизъм на развитие на пожара предпоставя включени в същия комин печки на твърдо гориво в режим на отопление към датата на пожара. В този смисъл посочените от свидетелите Г.С.и С. К. ( тъща и съпруга на ответника Н.К.) факти, че през зимата на 2017 г. , когато валял сняг и било студено, в кухненските помещения на жилищата на първия и петия етаж работели печки с твърдо гориво и че в същия ден „ към обяд ” свидетелката С. запалила камината съответстват на експертното заключение. Фактът на изключената електрическа инсталация на опожареното жилище е ирелевантен. Нито ответниците са твърдяли, че пожарът е от късо съединение, нито вещото лице е видяло следи от такова, напротив изключило го е като причина. Вярно е, че саждите в общия димоходен канал и в индивидуалното коминно тяло ( по довода в жалбата ,че имало проблем в този комин ) са били необходимият елемент на горенето, но решаващо за опожаряването е отклонението в нормалния ход на димните газове през общия димоходен канал заради липсата на преградна стена. Също така е ирелевантно кой я е разрушил. Ищцата като обитател ( наемател на жилището ) носи риска от вреди от поддържането на противоправното състояние на коминното тяло. Дължи съобразно посочените правила и норми за пожарна безопасност да го отстрани : като изгради преградната стена, фугира и изолира стандартния отвор на коминното тяло и не допуска поставянето на дървена конструкция върху тялото на комина на разстояние по-малко от 0,1 м. според изисква-нето на член 133,ал.1 от Наредба № Із -1971 от 29.10.2009 г.

В обобщение, вредите не са настъпили от поведение на ответниците във връзка с употребата на отоплителната инсталация ( камината на водна риза ) в жилището им , а от противоправните действие и бездействия на наемателката – ищца. Като по общото правило, че не може да черпи права от собственото си неправомерното поведение, тя няма вземания срещу ответниците за обезщетение за имуществените вреди от пожара. Отхвърлянето на исковете по липса на увреждащи действия на ответниците по член 45,ал.1 и член 53 от ЗЗД е законосъобразно и въззивният съд потвърждава обжалваното решение изцяло . Въззиваемите имат право на сторените във въззивното производство разноски за платеното адвокатско възнаграждение от 600 лева на основание член 78,ал.3 от ГПК .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 992 от 30.10.2017 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 575/ 2017г.

ОСЪЖДА А.Ю.Ф., ЕГН: ********** ***, с адрес на пълномощника адвокат Е.В. ***, площад „ С.” № *,ет.**, офис № **** да заплати на Н.К.Ш., ЕГН: ЕГН **********; А.Е.Ш., ЕГН ********** ; Н.Н.К. ЕГН ********** и Н.Н.К. ЕГН **********, всички с адрес *** сумата от 600 (шестстотин) лева, разноски за въззивното производство .

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член **0,ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.