Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 39 ,28.02.2018 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния състав :
Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
при секретаря Пепа Митева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 570 по описа за 2017 година намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх. № 20315/24.11.2017 г. ( по регистратурата на ДРС ) на ищцата А.Ж.К. *** срещу Решение № 1023 от 7.11.2017 година на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1715/2017 г., отхвърлящо нейния иск по член 144 от СК за издръжка за минало време и занапред.
В жалбата се поддържа довод за необоснованост на решението. Про-тивно на доказването на всички факти по член 144 от СК в т.ч. липсата на особени затруднения у бащата при даването на издръжката, защото е рабо-тоспособен, работи и има ½ идеална част от имот в село П. искът е отхвърлен. Настоява се за отмяна на решението, уважаване на претенцията и присъждане на разноски за двете производства.
В
отговор на Ж.К.К. *** жалбата се ос-порва с доводи за правилно установени в
обжалваното решение правопре-кратяващи факти : получаването на доходи от ищцата
от работа в чужбина в лятото на
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Искът ( след поправката му с молба с вх.№ 9514/7.06.2017 г. ) на А.Ж.К., пълнолетна дъщеря на въззиваемия, която учи редовно и в текущата учебна 2017/2018 г. в четвърти курс на Велико-търновския университет „ Св.св. Кирил и Методий ” по специалността
„ културен туризъм ” е по член 144 от СК за осъждането му за издръжка в размер от 250 лева месечно за една година преди предявяването на иска , считано от 29.05.2016 г. и занапред ,ведно със законната лихва .
Въззивницата
няма имущество, от което да се издържа . Събраните по нейно искане
доказателства ( трудова книжка и банков документ за из-вършен на 29.08.2017 г.
превод от сметка в Норвегия на сумата от 2 992,44 лева ) сочат, че
съчетава ученето с работа предимно през лятото в страната и чужбина , за да
осигури средства за заплащане на семестриални такси и за задоволяване на
нуждите си ( от квартира , за образование и др.). Несъм-нено от
След
прекратяване на дата 1.06.2013 г. на правото на въззиваемия на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване ,съгласно писмо с вх.№ 17059/11.10.2017 г.
на ТД ,град Добрич на НОИ , той е работил в различни по продължителност периоди
при няколко работодатели. Справката на ТД, град Варна на НАП от 3.10.2017 г. установява,
че в месец юни
„ ***”ЕООД, град Добрич и от 27.09.2017 г. до 28.12.2017 г. ( спо-ред настъпилото след отговора на въззивната жалба прекратяване на тру-довия договор на 28.12.2017 г. по молба на работника ) като касиер срещу възнаграждение от 460 лева във „ ***” ЕООД, село К.- . От 15.01.2018 г. е регистриран като безработен в Бюрото по тру-да.
Верен е
изводът на районния съд , че въззиваемият притежава ½ иде-ална част от
поземлен имот, къща и допълнителна постройка в село П.., но също и че не
получава доходи от нея , защото според свидетелст-вата на Л.Ж.– бивша съпруга, тя
живее в него, а в двора въз-намерявала да упражнява стопанска дейност ( пчеларство) .
Верен е изво-дът , че жилищните нужди на въззиваемия са задоволени, защото
живее в гарсониера на своята майка, заедно
с нея в общо домакинство. Разходите му за лекарства ( след прекаран в
Възражението
на ответника – въззиваем, че като длъжник по изпъл-нително дело №
20147370401071 за събиране на парични притезания в общ размер ( към 3.07.2017
г.) от 11 595,96 лева от изтеглен за нужди на семей-ството от „ Сосиете
Женерал Експресбанк ” кредит, има финансови затруд-нения да прави по задължение
с „ декларация ” от 1.02.2017 г. ( и не по реда на принудителното изпълнение ) ежемесечни
вноски от 350 лева от разкритата в същата банка „ разплащателна сметка с кл.
Следователно през изтеклата една година преди предявяване на иска ( 29.05.2016 – 29.05.2017 г. ) и за времето след това с оглед значението му по член 235,ал.3 от ГПК въззиваемият е получил сумарно за около 9 месе-ца месечен доход, близък до минималната работна заплата. Няма значение, че считано от 1.06.2013 г. е станал напълно трудоспособен и дали е могъл да работи и през останалото време ( ако не е поискал ,както при последния трудов договор, прекратяването му ). Както приема трайната съдебна прак-тика ( решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д.№ 2/2011 г. на ІV,г.о. и реше-ние № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 944/2010 г. на ІІІ г.о. на ГК на ВКС ), задължението по член 144 от СК възниква само при обективно получени от родителя доходи, от които след осигуряване на личната му издръжка ,може без особени затруднения да отдели средства за издръжката на пълнолетно-то си дете. Посоченият доход на бащата е недостатъчен ,както правилно е преценил първоинстанционният съд, да задоволи неговите елементарни потребности . При такъв недостиг за него не е възникнало задължението по член 144 от СК да дава издръжка на пълнолетната му дъщеря за минало време и за напред. Отхвърлянето на иска е законосъобразен резултат и въз-зивният съд потвърждава обжалваното решение изцяло .
Воден от
горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 1023 от 7.11.2017 година на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1715/2017 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.2 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.