РЕШЕНИЕ

№36

гр.Д.,26.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на пети февруари през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №15 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№3180/14.12.2017Г. на М.Д.С. с ЕГН ********** ***, чрез адв.В.Д., срещу решение №125/28.11.2017г. по гр.д.№607/2017г. на Т. районен съд, в частта, в която е отхвърлено искането му за промяна на бащиното име от Д. на С. и на фамилното му име от С. на С..

Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при липса на преценка на събраните доказателства и наличието на материалните предпоставки на закона, уреждащ начина на образуване на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което промяната на името била уредена от закона правно възможност, възникваща при определени предпоставки. Исканата промяна нямала да доведе до промяна на самоличността му, била от изключително значение за него тъй като работел, в Р.М.в гр.Д.. Иска отмяна на решението в обжалваната част и допускане на исканата промяна на бащиното и фамилното му име.

Въззиваемата страна Община гр.Т. не изразява становище по жалбата.

Контролиращата страна Д.ка окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана на 14.12.2017г. и с оглед данните за връчване на препис от решението на обжалващия го на 30.11.2017г., то същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна-ищец в първоинстанционното производство с право и интерес да обжалва неизгодното за него решение.

С предявеният иск срещу Община гр.Т., основан на разпоредбата на чл.19 ЗГР, М.Д.С. иска да бъде допусната промяна на трите му имена, както следва собственото - от М. на М., бащиното- от Д. на С. и фамилното - от С. на С.. Предмет на обжалване е отказа на районния съд да постанови промяна на бащиното и фамилното име/по отношение промяната на собственото име молбата е уважена и решението не е обжалвано/.

Видно от представеното удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за раждане №***/***г., молителят е роден на ***г***. В удостоверението е записан с имената М.Д.С., с произход от майка М.О.Я.и баща Д.С.М.. Няма данни рождените му имена да са променяни, нито тези на родителите му..

Искането за настоящата промяна мотивира с мюсюлманското си вероизповедание и известността си с името М. както след близки и роднини, така и в работната му среда –мюфтийството в гр.Д..

В подкрепа на твърденията си е депозирал писмени доказателства- срочен трудов договор от 11.04.2016г. сключен с М.И., за заемане на длъжността „О.” в Р.М.-Д. за срок от 6 месеца, в който фигурира с имената М.Д.С., и гласни доказателства чрез показанията на св.Г.А.Ю./без родство/ и Н. Д.С./брат на ищеца/. И двамата свидетеля са категорични за известността на ищеца със собствено име с турско-арабско звучене М., но не установяват известност на ищеца с бащино и фамилно имена С. С., нито каквито и да е неудобства на молителя във връзка с рожденото му бащино и фамилно име.

Въззивникът е от ромски етнически произход, който твърди да изповядва исляма. Доказателства, че е с мюсюлманско вероизповедание не е представил, но дори и да се приеме /с оглед твърденията на двамата свидетели, че работи в мюсюлмански молитвен храм-джамията в гр.Д./, че изповядва исляма, исканата промяна на бащиното име от Д. на С. и на фамилното име от С. на С., се явява произволна, доколкото липсват каквито и да е доказателства бащиното и фамилното му име с българско звучене да е несъвместимо с изповядваната от него религия.

Несъмнено името е източник на определена информация за човека, част от личностното самоопределяне, но само субективното желание на дадено лице да носи определено бащино и/или фамилно име не може да даде основание за промяната им по реда чл.19 от ЗГР. Очевидно в случая бащиното име Д. и фамилното име С. не са нито осмиващи, нито опозоряващи. Не се доказва и да са обществено неприемливи. Нещо повече, бащата на ищеца е с български имена. При образуването на бащиното и фамилното име на молителя са спазени императивните правилата на чл.13-14 от ЗГР и към настоящия момент са съответни на законоустановените правила за образуване имената на българските граждани. С български имена са и майка му, и брат му/св.Н. Д.С./. Ищецът /според св.С./ е баща на три деца, чиито имена/макар и да няма представени доказателства за това/, с оглед законовата зависимост/чл.13-14 от ЗГР/ на бащините и фамилните имена на децата от имената на бащата, в съответните актове за раждане очевидно са вече определени съобразно рождените имена на ищеца като техен баща. Именно с допускането на исканата промяна, ще се стигне до различие в имената, което е неприемливо с оглед съществуващата между тях родствена връзка , а промяната може да доведе и до объркване и погрешна представа за произхода и принадлежност им към една фамилия, а с това вече и неудобства както за него, за близките му, така и за трети лица.

Промяна по реда на чл.19 ЗГР на собствено, бащино или фамилно име е допустима не само когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, но и когато важни обстоятелства налагат това. Важни обстоятелства по смисъла на член 19, ал.1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Доколкото като основание за исканата промяна се сочат мюсюлманското вероизповедание и известността в обществото с имена с турско-арабско звучение, няма данни българското звучене на бащиното му име Д. и фамилното му име С. да са създали на молителя каквото и да е лично неудобство във връзка с принадлежностността му към съответната религиозна общност. Няма данни и за известността му в съответната религиозна общност с бащино и фамилно име С. С.. Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното желание на молителя, а от наличието на обективните предпоставки, предвидени в закона, които в случая не са налице, респ. не е налице правнозначима причина по смисъла на чл.19 ЗГР за допускане на исканата промяна. По изложените съображения и съгласно чл.271 чл.272 от ГПК, настоящата инстанция, считайки за правилно атакуваното решение и споделяйки напълно мотивите му, към които препраща, намира, че то следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №125/28.11.2017г. по гр.д.№607/2017г. на Т. районен съд, в частта, в която е отхвърлена молбата на М.Д.С. с ЕГН ********** ***, за промяна на бащиното име от Д. на С. и на фамилното му име от С. на С..

Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.