Р Е Ш Е Н И Е

№ 38

гр.Добрич 28.02.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и осми февруари 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:……………………….

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №60 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от „***АД-гр.София в качеството на първоначален взискател по изп.д.№20138100400193 по описа на ЧСИ Н.Н.с район на действие ДОС срещу отказ на посочения съдебен изпълнител по цитираното изпълнително дело да вдигне възбрана,наложена върху недвижим имот-собственост към датата на налагане на обезпечителната мярка на длъжника „***” ЕООД-гр.София,представляващ терен от 97 130 кв.м,съставляващ ***в кв.22 по ПУП на гр.Б.,общ.Л.,обл.М.,ведно с построените върху него комплексна сграда,сграда-пласмент и караулка,сграда-кантар,сграда-трафопост,сграда гараж-автомобил,сграда склад-двигатели и сграда-леярна и чистене на отливки,който отказ е обективиран в постановление на ЧСИ от 10.11.2017 г.Настоява се за отмяна на атакувания отказ като незаконосъобразен.Изтъква се,че ЧСИ незаконосъобразно не зачел волята на първоначалния взискател „***” АД,имащ ролята на господар на изпълнителния процес,пожелал вдигане на наложената по негово искане възбрана.Взискателят бил този,по чието искане се образува,движи и прекратява изпълнителното производство,като негов бил и изборът на способ за удовлетворяване на вземанията му.Щом взискателят сам се отказвал от обезпечението,съдебният изпълнител бил длъжен да уважи искането му,без да се интересува от мотивите за последното.

Срещу жалбата не са депозирани възражения по реда на чл.436 ал.3 от ГПК от длъжниците по изп.дело „***” ЕООД-гр.София и „***” ЕООД-гр.Добрич,т.е. същите не изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбоподателят „***” АД-гр.София е уведомен за обжалваното постановление със съобщение на ЧСИ изх.№22234/06.12.2017 г. /лист 1321 от изп.д./,връчено на 11.12.2017 г. според известие за доставяне на лист 1325 от изп.д.Жалба вх.№14490/18.12.2017 г. срещу постановлението е подадена чрез куриерска служба на 15.12.2017 г. /виж разписката на лист 14 от делото на ДОС/,т.е. е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок от връчване на съобщението по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл на 18.12.2017 г.Същата изхожда от активно легитимирано лице-от взискателя по изпълнението и е насочена срещу действие на ЧСИ,попадащо сред лимитивно изброените с разпоредбите на чл.435 ал.1 т.1-3 от ГПК,за които процесуалният закон предвижда изрична обжалваемост от взискателя.В случая се касае за отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от взискателя изпълнително действие по смисъла на чл.435 ал.1 т.1 от ГПК.Както налагането на възбрана се третира като изпълнително действие по смисъла на т.1 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,с която е прието,че насочването на принудително изпълнение върху обект от имуществото на длъжника се осъществява чрез налагането на запор или възбрана върху този обект,респ. се счита,че налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ са допустими „изпълнителни действия”,така и вдигането на наложена възбрана като реципрочно на горното също следва да се третира като изпълнително действие.В този смисъл в случая се атакува отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от взискателя изпълнително действие,подлежащ на обжалване от последния по смисъла на чл.435 ал.1 т.1 от ГПК.Следователно жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество обаче,същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.Съображенията за този извод са следните:

Изп.д. №20138100400193 по описа на ЧСИ Н.Н.с район на действие ДОС е образувано по молба на първоначалния взискател „***АД-гр.София въз основа на изпълнителен лист от 28.12.2012 г.,издаден по гр.д.№61354/2012 г. на СРС,обективиращ парични вземания на горната банка от солидарните длъжници „***” ЕООД-гр.София и „***” ЕООД-гр.Добрич.С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал налагане на възбрана върху множество недвижими имоти-собственост на длъжниците,сред които и върху описания по-горе имот в гр.Б.,общ.Л.-собственост на „***” ЕООД-гр.София.Горното искане е равнозначно на такова за насочване на изпълнението върху посочения имот в контекста на цитираната т.1 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,с която е прието,че насочването на принудително изпълнение върху обект от имуществото на длъжника се осъществява чрез налагането на запор или възбрана върху този обект.В изпълнение на горното искане на първоначалния взискател ЧСИ Н.Н. е отправил искане за вписване на възбрана върху имота и такава възбрана е вписана в дв.вх.рег.№2486/19.03.2013 г.,акт №65,т.І на СВ-гр.Л. /лист 157 от изп.д./.

Принудителното изпълнение по делото е осъществявано чрез налагане на запори върху банкови сметки на длъжниците и чрез опис,оценка и няколкократно изнасяне на публична продан на недвижими имоти на длъжниците в гр.Добрич,като всички проведени продажби са обявени за нестанали поради неявяване на наддавачи.Междувременно в хода на изпълнението са се присъединили по реда на чл.456 от ГПК още взискатели-„***” ЕООД-гр.София-присъединен по молба от 13.03.2014 г. с удостоверение по чл.456 ал.2 предл.2 от ГПК,издадено по изп.д.№20148400400011 по описа на ЧСИ М.Ц.с район на действие СГС /листи 296 и 297 от изп.д./;В.С.Б.от гр.Добрич-по молба от 25.02.2015 г. с удостоверение по чл.456 ал.2 предл.2 от ГПК,издадено по изп.д.№3003/2014 г. по описа на СИС при ДРС /листи 410 и 411 от изп.д./;”В.Б.” АД-гр.София-по молба от 16.04.2014 г. с удостоверение по чл.456 ал.2 предл.2 от ГПК,издадено по изп.д.№20148520400012 по описа на ЧСИ К.П.с район на действие СГС /листи 416-418 от изп.д./;Община-гр.Добрич-присъединен по право взискател;НАП-ТД-София-град-присъединен по право взискател;”В.”ООД-гр.София-по молба от 15.04.2016 г. с удостоверение по чл.456 ал.2 предл.2 от ГПК,издадено по изп.д.№20168380402657 по описа на ЧСИ М.Б.с район на действие СГС /листи 918 и 919 от изп.д./.В хода на изпълнителното производство присъединеният взискател В.С.Б.е бил удовлетворен от длъжника „***” ЕООД-гр.София и качеството на същия на присъединен взискател е отпаднало.Останалите присъединени взискатели обаче имат това качество и към настоящия момент по делото.

На 04.07.2014 г. при наличие на вече двама присъединени взискатели първоначалният взискател „***” АД-гр.София подава молба до ЧСИ Н.Н. /вх.№4512 от 04.07.2014 г./ за вдигане на възбраната върху имота в гр.Б.,общ.Л. /лист 563 от изп.д./.По тази молба съдебният изпълнител се произнася с постановление от 02.02.2016 г. /лист 852 от изп.д./,с което я оставя без уважение по съображенията,изложени по-късно и в атакуваното с настоящата жалба постановление.

На 28.07.2017 г. „***” АД подава втора молба за вдигане на възбраната върху горния имот /молба вх.№8111 от 28.07.2017 г. на лист 1 262 от изп.д./.В молбата мотиви за горното искане не са изложени.Същата обаче е придружена от удостоверение изх.№4704-1179/19.02.2014 г. на горната банка /лист 1 264 от изп.д./,с което се удостоверява във връзка с молби на длъжника „***” ЕООД,че банката дава съгласие да бъдат освободени от изпълнение и да бъдат заличени вписаните възбрани върху имоти на длъжника по процесното изпълнително дело на ЧСИ Н.Н.,в частност върху имота в гр.Б.,общ.Л.,след частично погасяване на задълженията на дружеството към банката до определен размер.Подадена е и молба вх.№8110/28.07.2017 по описа на ЧСИ Н. от третото лице „***” ЕООД-гр.София /листи 1 2*-1 278 от изп.д./,с която същото настоява за вдигане на наложената от ЧСИ Н. възбрана върху имота в гр.Б. поради придобиване от същото правото на собственост върху имота чрез договор за покупко-продажба от 01.08.2014 г.,сключен с длъжника „***” ЕООД в хода на изпълнителното производство /в тази насока цитиран нотариален акт №*,т.ХVІ,рег.№7322,д.№*г. на нотариус С.С.с рег.№577 на НК/.От изложеното в молбата на третото лице става ясно,че между „***” АД-гр.София,длъжника „***” ЕООД-гр.София и горното трето лице „***” ЕООД-гр.София са водени преговори извън рамките на изпълнителното производство,вследствие на които длъжникът въпреки вписаната по искане на горната банка възбрана върху имота в гр.Б. е продал последния на третото лице срещу изпълнено задължение продажната цена по сделката да се преведе по сметка на банката-взискател за погасяване задълженията на „***”.След сключване на договора за продажба е водено дело по искове на НАП-гр.София срещу продавача по сделката „***” ЕООД-гр.София и купувача „***” ЕООД-гр.София за обявяване на договора за продажба за недействителен по отношение на Държавата на основание чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК.Производството по гр.д.№55/2015 г. на ОС-М. е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на исковете /решения на ОС-М.,Апелативен съд-София и определение на ВКС на листи 1 266-1 275 от изп.д./ поради липса на предпоставките на горната разпоредба на ДОПК за прогласяване недействителността на договора.От горното следва,че продажбата на имота извън рамките на изпълнителното производство въпреки насоченото чрез налагане на възбрана принудително изпълнение върху него е извършена при съгласуване между банката-взискател,длъжника и третото лице-купувач с цел платената продажна цена да се използва за погасяване задължението на „***” към първоначалния взискател по изп.д.”***” АД.С молбата за вдигане на възбраната банката всъщност изпълнява поетото от нея към длъжника и купувача по сделката задължение да очисти имота от тежести,вписани по нейно искане.

По втората молба на „***” АД-гр.София вх.№8111/28.07.2017 г. и молбата на третото лице „***” ЕООД-гр.София ЧСИ Н.Н.се произнася с постановление от 16.08.2017 г.,с което оставя без уважение искането за вдигане на възбраната.

Подадена е трета по ред молба вх.№12737/06.11.2017 г. на „***” АД-гр.София за вдигане на възбраната върху имота в гр.Б.,общ.Л. /лист 1 318 от изп.д./,по която ЧСИ Н. се произнася с обжалваното постановление от 10.11.2017 г. /лист 1 320 от изп.д./.В същото е обективиран отново отказ на съдебния изпълнител да вдигне наложената възбрана.ЧСИ е изложил съображения,че искането не може да бъде уважено,тъй като присъединените взискатели не са дали съгласие за вдигане на възбраната,която обезпечава вземанията на всички тях,а не само на първоначалния взискател.Сочи,че присъединените взискатели имат същите права като първоначалния взискател и вдигането на възбраната би накърнило тези техни права.

Обжалваното постановление е правилно.Според разпоредбата на чл.457 ал.1 от ГПК присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство,каквито има първоначалният взискател,а според чл.457 ал.2 от ГПК извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.По аргумент от горните разпоредби и от разпоредбите на чл.452 ал.2 във вр.с ал.1 и чл.453 ал.1 т.1 и 2 от ГПК наложената по изпълнителното дело обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот на длъжника ползва не само първоначалния взискател,по чието искане е наложена,а и всички присъединени взискатели /в тази насока решение №1697/22.12.2016 г. по в.гр.д.№611/2016 г. на ОС-Пловдив;решение №413/07.04.2017 г. по в.гр.д.№2917/2016 г. на ОС-Пловдив;решение №216/11.12.2014 г. по в.ч.гр.д.№591/2014 г. на АС-Варна,постановено по повод жалба срещу решение №308/06.10.2014 г. по в.гр.д.№636/2014 г. на ОС-Добрич/.По смисъла на разпоредбите на чл.452 ал.2 във вр.с ал.1 и чл.453 ал.1 т.1 от ГПК извършените от длъжника действия на разпореждане с недвижим имот са недействителни и не могат да се противопоставят на първоначалния взискател и присъединилите се кредитори /взискатели/,ако са осъществени след вписване на възбрана върху имота в рамките на изпълнителното производство.Следователно сключеният между длъжника „***” ЕООД и третото лице „***” ЕООД-гр.София договор за продажба на имота в гр.Б. е непротивопоставим на присъединените по изпълнителното дело взискатели и същите биха могли да поискат от съдебния изпълнител /в случая от съдебен изпълнител с район на действие по местонахождение на имота/ да предприеме принудително изпълнение спрямо имота за удовлетворяване на паричните им притезания.Вдигането на възбраната по искане на очевидно вече удовлетворения /ако не изцяло,то в значителна част от вземането/ първоначален взискател по делото,с чието съгласие е била сключена сделката извън рамките на изпълнителното производство с цел той да се удовлетвори изцяло за сметка на присъединените взискатели,ще накърни безспорно правата на присъединените взискатели.Последните с оглед вече извършеното от длъжника разпореждане с имота след налагане на възбраната ще бъдат лишени от облагите на обезпечението и от възможността да се удовлетворят чрез принудително изпълнение върху имота в гр.Б..Горното положение предполага като единствена възможност за освобождаване на имота от обезпечението,наложено по изпълнителното дело,подаване на съвместна молба от всички взискатели /първоначален и присъединени/ или изразяване на съгласие от присъединените взискатели за вдигане на възбраната по искането на първоначалния взискател.Последният в случая не е „господар” на процеса,както счита,защото такъв би бил,ако беше единствен взискател в производството.При наличие на присъединени взискатели последните имат същите права в изпълнителното производство като първоначалния взискател,поради което тяхната воля е равнозначна по значение.При липса на съгласие от същите за вдигане на възбраната последната не може да бъде вдигната по молба единствено на първоначалния взискател.В горната насока относно равнопоставеността на първоначален и присъединени взискатели в процеса е налице съдебна практика с аналогично произнасяне по въпроса дали изпълнителното производство може да бъде спряно или прекратено по молба единствено на първоначалния взискател.Съдилищата са приемали,че за преграждане развитието на изпълнителното производство е необходимо съвместно подаване на молба или даване на съгласие от всички присъединени взискатели /така решение №53 от 18.01.2016 г. по в.гр.д.№3215/2015 г. на ОС-Варна;решение от 09.09.2010 г. по ч.гр.д.№403/2010 г.,ГО,2-ри гр.с-в на ОС-Плевен;решение от 11.02.2010 г. по ч.гр.д.№35/2010 г.,ГО,4-ти гр.с-в на ОС-Плевен;определение №540 от 28.03.2017 г. по в.гр.д.№341/2017 г. на ОС-Бургас;решение №85/11.05.2016 г. по гр.д.№5643/2015 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.Противното становище за възможност първоначалният взискател да се „разпорежда” с развитието на изпълнителното производство,в частност да иска освобождаване от изпълнение на определен имот на длъжника,вкл. вдигане на наложена върху него възбрана,ще противоречи на обявения от процесуалния закон принцип на равнопоставеност на присъединените взискатели с първоначалния взискател в изпълнителния процес.Недобросъвестното упражняване на права от първоначалния взискател би довело до лишаване на присъединените взискатели от възможността да участват в разпределението на събрани от принудителното изпълнение суми,каквато е целта на закона с въвеждане института на присъединяването.

В случая е налице такова недобросъвестно процедиране от страна на банката-първоначален взискател,която се е договорила с длъжника „***” ЕООД извън рамките на изпълнителното производство да се извърши разпореждане с един от възбранените по делото негови имоти с цел осуетяване възможността и присъединените взискатели да участват при евентуално разпределение на събрани от публична продан на имота по изпълнителното дело суми.Освен това,след като се е почувствала удовлетворена,банката е поискала вдигане на възбраната върху продадения имот,като е пожелала и спиране на изпълнителното производство.Молбата й за спиране /вх.№7134 от 10.07.2017 г. на лист 1 251 от изп.д./ е уважена от ЧСИ Н.Н. и изпълнителното производство е спряно изцяло с постановление на ЧСИ от 12.07.2017 г. /лист 1 253 от изп.д./.При спряно изпълнително производство съдебният изпълнител не е оправомощен да извършва каквито и да било изпълнителни действия,което е още едно основание освен изложените по-горе аргументи молбата на „***” АД вх.№8111/28.07.2017 г. за вдигане на наложената възбрана върху имота в гр.Б. да не бъде уважена.

Предвид изложеното съдът намира атакуваното постановление на ЧСИ от 10.11.2017 г. за законосъобразно,респ. отказа за вдигане на възбраната върху недвижимия имот в гр.Б. за правилен.Жалбата срещу горния отказ е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата,подадена от „***АД-гр.София в качеството на първоначален взискател по изп.д.№20138100400193 по описа на ЧСИ Н.Н.с район на действие ДОС срещу отказ на посочения съдебен изпълнител по цитираното изпълнително дело да вдигне възбрана,наложена върху недвижим имот-собственост към датата на налагане на обезпечителната мярка на длъжника „***” ЕООД-гр.София,представляващ терен от 97 130 кв.м,съставляващ ***в кв.22 по ПУП на гр.Б.,общ.Л.,обл.М.,ведно с построените върху него комплексна сграда,сграда-пласмент и караулка,сграда-кантар,сграда-трафопост,сграда гараж-автомобил,сграда склад-двигатели и сграда-леярна и чистене на отливки,който отказ е обективиран в постановление на ЧСИ от 10.11.2017 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.