О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 96

гр.Добрич 22.02.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и втори февруари 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:………………………..

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

гражданско дело №505 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Предявен е иск на основание чл.74 ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/,обн.ДВ,бр.38/18.05.2012 г.,в сила от 19.11.2012 г.,отменен с §3 т.1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/,обн.ДВ,бр.7/19.01.2018 г.,в сила от 23.01.2018 г.,от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/,преименувана с разпоредбата на §6 ал.1 от ПЗР на новия ЗПКОНПИ в Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/,срещу Е.Е.М. с ЕГН ********** ***,с който се настоява за отнемане в полза на държавата на имущество на ответника на стойност 310 818 лв поради неустановяване законен източник на средства за придобиването му и поради наличие на значително несъответствие в имуществото на ответника по смисъла на чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ във връзка с §1 т.7 от ДР на същия закон.Настоява се от Комисията за отнемане на:

-сума в размер на 3 500 лв,представляваща равностойността на 100 дружествени дяла по 50 лева всеки в „Е.“ ЕООД,ЕИК ***,подлежаща на отнемане в полза на държавата от Е.Е.М. на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./;

-налични МПС по пазарна стойност към настоящия момент в размер на 51 500 лв,подлежащи на отнемане от Е.Е.М. на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./,в т.ч. 1./лек автомобил,марка Форд,модел Транзит,рег. № ТХ ****,№ рама ***,№ двигател ***,дата на първа регистрация 14.07.1992 г.,придобит с договор от 30.05.2007 г.,с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 1 500 лв.;2./колесен трактор марка CASE MXM190,рама № ***,двигател № ***,рег. № *** с дата на първа регистрация 07.04.2004 г.,придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 14.08.2012 г.,с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 50 000 лв;

-отчуждени МПС по пазарна стойност към момента на продажбата в размер на 16 120 лв,подлежащи на отнемане от Е.Е.М. на основание чл.72 във вр. чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./,в т.ч.-1./сума в размер на 5 380 лв,представляваща пазарната стойност към момента на продажбата на лек автомобил,марка Фолксваген,модел Пасат,рег.№***,№рама ***,№ двигател ***,дата на първа регистрация 09.04.1997 г.,придобит на 09.05.2008 г. и отчужден на 06.10.2010 г.;2./сума в размер на 5 900 лв,представляваща пазарната стойност към момента на продажбата на лек автомобил,марка БМВ, модел 525Д,рег.№ ***,№ рама ***,№ двигател ***,дата на първа регистрация 27.11.2001 г., придобит на 13.08.2012 г. и отчужден на 10.10.2014 г.;3./сума в размер на 4 840 лв,представляваща пазарната стойност към момента на продажбата на лек автомобил,марка БМВ,модел 320Д,рег.№ ***,№ рама ***,№ двигател ***,дата на първа регистрация 12.03.1999 г.,придобит на 17.09.2010 г. и отчужден на 15.02.2013 г.;

-суми,представляващи вноски по банкови сметки в размер на 3 547 лв,подлежащи на отнемане от Е.Е.М. на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./,в т.ч. сума в размер на 3 547 лв,представляваща вноски по разплащателна сметка в лв с IBAN ***,открита на 07.01.2008 г.,с титуляр Е.Е.М.;

-суми,представляващи погасителни вноски по кредити по банкови сметки в размер на 2 664,53 лв,подлежащи на отнемане от Е.Е.М. на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./,в т.ч. сума в размер на 2 664,53 лв,представляваща погасителни вноски по разплащателна сметка в лв с IBAN ***,открита на 07.01.2008 г.,с титуляр Е.Е.М.;

-суми,постъпили от трети лица по банкови сметки в размер на 233 486,47 лв,подлежащи на отнемане от Е.Е.М. на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./,в т.ч. сума в размер на 233 486,47 лв,представляваща постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в лв с IBAN ***,открита на 07.01.2008 г.,с титуляр Е.Е.М..

В писмен отговор на исковата молба и в хода на производството по делото ответникът Е.Е.М. *** изразява становище за неоснователност на предявения иск и настоява за отхвърлянето му.След приключване на устните състезания същият е подал молба вх.№988/09.02.2018 г.,с която настоява за отмяна на определението за даване ход по същество и за прекратяване на производството по делото.Изложени са съображения за недопустимост на предявения иск поради преклудиране материалното право на Държавата за отнемане имуществото на ответника вследствие неспазване от Комисията на преклузивните срокове за извършване от същата на проверката по реда на ЗОПДНПИ /отм./.

Като постави на разглеждане предявения иск,Добричкият окръжен съд установи следното:

Производството за отнемане на незаконно придобито имущество е уредено в приложимия по настоящия спор по смисъла на §5 ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ вече отменен ЗОПДНПИ като единно производство,състоящо се от относително самостоятелно обособени фази-първа фаза,която се развива пред Комисията,и втора фаза,развиваща се пред съда.Проверката на имуществото на проверявания се извършва първо от Комисията.Съгласно разпоредбата на чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ проверката започва с акт на директора на съответната ТД на Комисията,когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по изброените в т.1 до т.25 от ал.1 на чл.22 текстове на НК /в ал.2 и 3 на чл.22 са визирани и хипотези на започване на проверка при случаи на непривличане на едно лице за обвиняем по причина на отказано образуване,прекратяване или спиране на наказателно производство на изброени основания/.В настоящия случай проверката срещу ответника Е.Е.М. е започнала при хипотезата на чл.22 ал.1 т.11 от ЗОПДНПИ /отм./ поради привличането му като обвиняем по ДП №227/2013 г. по описа на РУП-гр.К. за извършено престъпление по чл.213а ал.2 т.3,т.4 вр. с ал.1,вр.с чл.20 ал.2 от НК.Според разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ проверката на имуществото в случаите по чл.22 от закона,какъвто е и настоящият,започва въз основа на уведомление от прокурора до директора на съответната ТД на Комисията.С разпоредбите на чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ са регламентирани срокове за осъществяване на проверката,а именно е определен по правило едногодишен срок за приключване на проверката при възможност за еднократно удължаване с решение на Комисията с още 6 месеца,т.е. проверката от Комисията не може да продължи повече от година и половина.Съгласно разпоредбата на чл.27 ал.4 от ЗОПДНПИ /отм./ във връзка с чл.61 ал.1 от закона в едномесечен срок от приключване на проверката директорът на съответната ТД изготвя мотивиран доклад до Комисията със заключение за прекратяване на проверката или образуване на производство по закона.По повод на този доклад Комисията се произнасяне с решение със съдържание в посочения по-горе смисъл също в едномесечен срок от внасяне на доклада /чл.61 ал.2 от закона/.Така от началото на проверката до постановяване на решение от Комисията по чл.61 ал.2 от закона се регламентира продължителност на процедурата пред Комисията в рамките на около една година и осем месеца /максимум година и 6 месеца за извършване на проверката;1 месец за изготвяне на доклада от директора на ТД на Комисията и 1 месец от внасянето на последния за вземане на решение от Комисията дали да прекрати проверката или да предяви иск пред съда/.От категоричния начин на регламентиране на срока за проверката /1 година или максимум 1 година и 6 месеца/ следва да се приеме,че този срок е преклузивен,а не инструктивен.Този извод следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКЗПЧОС и на чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея,съгласно която практика всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия-законоустановеност,необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност.Ако се приеме,че срокът на проверката не е преклузивен,а инструктивен,би се стигнало до нарушаване на критериите за законоустановеност и пропорционалност,тъй като териториалните органи на Комисията биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице /в тази насока решение №323/18.01.2018 г. по гр.д.№5291/2016 г. на ІV г.о. на ВКС/.

Началният момент на проверката пред Комисията според разпоредбата на чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ е постановяването на нарочния за това акт на директора на съответната ТД на Комисията,който акт не е обжалваем и влиза веднага в сила.В случая прокурор при Районна прокуратура-гр.К. е изпратил изискуемото уведомление до ТД на КОНПИ-гр.В. с изх.№597/12.06.2014 г.,респ. същото е получено от ТД с вх. №УВ-980/26.06.2014 г. /лист 44 от т.І на делото/.В протокол за започване на проверка №ТД 04-ВА/УВ-16262/01.07.2014 г. на директора на ТД на КОНПИ-гр.В. /лист 73 от т.І на делото/ е обективирано решение на последния по чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ за образуване на проверката срещу Е.Е.М.,като е възложено и извършването й на определен служител.Така началото на проверката пред Комисията е датата 01.07.2014 г. /дори може да се мисли,че това е и датата 26.06.2014 г.,когато Комисията е сезирана от прокурора/.Едногодишният срок по чл.27 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ е изтекъл на 01.07.2015 г.Няма данни същият да е продължаван с още 6 месеца,но дори и продължен,същият би изтекъл на 04.01.2016 г. /първи присъствен ден след новогодишните празници/.Докладът на директора на ТД на КОНПИ-В. е следвало да бъде изготвен в едномесечен срок от приключване на проверката /най-късно до 04.02.2016 г./,респ. Комисията е следвало да вземе решение дали да прекрати проверката или да внесе в съда искова молба в едномесечен срок от внасяне на доклада на директора на ТД.

В случая проверката не е приключила в рамките на законоустановения едногодишен срок до 01.07.2015 г.,респ. в рамките на евентуално продължения срок до 04.01.2016 г.Видно от книжата към преписката на Комисията,проверката е продължила до лятото на 2016 г.Така едва на 13.06.2016 г. е внесено искане от Комисията за обезпечаване на бъдещия иск срещу Е.Е.М.,като обезпечението е допуснато с определение №419/13.06.2016 г. по ч.гр.д.№327/2016 г. на ДОС /лист 1 404 от т.ІV на делото/.След обезпечаване на бъдещия иск,което се извършва,докато тече проверката,са предприети изискуемите също в рамките на проверката действия по чл.57 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ по отправяне на покана до проверяваното лице да подаде декларация с нужното по цитираната разпоредба съдържание.Съгласно разпоредбата на чл.60 от горния закон след налагане на обезпечителните мерки Комисията осигурява на проверяваното лице възможност за участие в производството,вкл. чрез подаване на декларацията по чл.57 ал.1 от закона,уведомяване на лицето,запознаването му със събраните материали и предоставяне на същото на срок за възражения и представяне на доказателства /чл.60 ал.1 и ал.2 от закона/.Според разпоредбата на чл.61 ал.1 от закона директорът на ТД на Комисията изготвя своя заключителен доклад по проверката до Комисията след обсъждане възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства.От горната процедура в рамките на производството пред Комисията следва,че проверката пред последната приключва след поканата до проверяваното лице да представи декларация по чл.57 ал.1 от закона,изтичане на 14-дневния срок за представяне на тази декларация и след обсъждане възраженията на проверявания и представените от него или събрани по негово искане доказателства.В случая поканата до Е.Е.М. за представяне в 14-дневен срок на декларация е с изх. № от 15.06.2016 г. /лист 1 395 от т.ІV на делото/,като му е връчена на 20.06.2016 г. /известие за доставяне на лист 1 396 от т.ІV на делото/.Горното означава,че към края на юни и началото на юли 2016 г. /две години след началото на проверката пред Комисията/ проверката все още не е приключила.Комисията е взела решение за внасяне на искане по чл.74 ал.1 от закона пред съда едва на 08.09.2016 г. /виж решение №434/08.09.2016 г. на листи 26-42 от т.І на делото/,като от съдържанието на това решение става ясно,че докладът на директора на ТД на КОНПИ-В. по чл.61 ал.1 от закона е изготвен на 25.07.2016 г.Тъй като проверката не е приключила в рамките на законоустановения преклузивен срок,правото на държавата за отнемане имуществото на проверяваното лице е преклудирано,респ. правомощията на Комисията спрямо ответника по делото са преклудирани към датата на вземане на решение от Комисията за предявяване на иска и към датата на внасяне на искането в съда.В този смисъл предявеният иск е недопустим и не следва да се разглежда по същество.Следва да се отмени определението за даване ход на устните състезания и производството по делото следва да бъде прекратено.

Двете страни са претендирали присъждане на сторените от тях разноски по делото.При прекратяване на производството ищецът-КПКОНПИ няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат.Право на разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК има ответникът Е.Е.М. и следва да му се присъдят въз основа на доказателствата за сторени такива,както следва:1 000 лв адвокатско възнаграждение,уговорено съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 1 893 от делото,изплатено от ответника в брой съгласно фактура №***/18.10.2017 г. и фискален бон от същата дата на лист 1 892 от делото;720 лв депозити за вещи лица;45 лв-депозит за призоваване на свидетели,т.е. общо разноски в размер на 1 765 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.75 ал.3 от ЗОПДНПИ /отм./ при подаване на исковата молба Комисията не внася предварително държавна такса за водене на делото.Според разпоредбата на чл.78 ал.2 от горния закон при решаване на делото съдът присъжда държавната такса и разноските съобразно изхода от спора.При прекратяване на производството по делото КПКОНПИ не следва да бъде осъждана да заплати държавна такса по сметка на ДОС,дължима по правило за водене на делото,тъй като е освободена от заплащането на такава по смисъла на чл.84 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.162 ал.2 т.5 от ДОПК,доколкото предмет на иска по чл.74 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ са публични държавни вземания.При този изход от производството ДТ не се дължи и от ответника.Дължимата държавна такса остава за сметка на бюджета на съдебната власт.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението от 22.01.2018 г. по гр.д.№505/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд за даване ход на устните състезания по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№505/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд поради недопустимост на предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/,преименувана с разпоредбата на §6 ал.1 от ПЗР на новия ЗПКОНПИ в Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/,срещу Е.Е.М. с ЕГН ********** *** иск на основание чл.74 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество на ответника на стойност 310 818 лв.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/,преименувана с разпоредбата на §6 ал.1 от ПЗР на новия ЗПКОНПИ в Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/,да заплати на Е.Е.М. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1 765 лв /хиляда седемстотин шестдесет и пет лева/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-гр.В..

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: