О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 87 ,14.02.2018 година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно част-но гражданско дело номер 27 по описа за 2018 година, намира следното :

Производството е образувано по частна жалба по 129,ал.3 от ГПК, с вх.№ 84/ 11.01.2018 г. ( по регистратурата на ТРС ) , изпратена по куриер на 10.01.2018 г., на „ наименование” АД, град Добрич срещу определение № 312 от 21.12.2017 г. на Тервелския ра-йонен съд по гр.д.№ 643/2017 г. за връщане на исковата му молба и обез-силване на издадената в негова полза по ч.гр.д.№ 405/2016 г. по описа на ТРС заповед за изпълнение по член 410 от ГПК .

В частната жалба се поддържа, че връщането на исковата молба е не-законосъобразно, защото всички нейни нередовности са отстранени в срок според указанията на съда от разпореждането му по член 129,ал.2 от ГПК.

Иска се отмяна на определението.

Противната страна няма право на отговор в съгласие с член 129,ал.3 от ГПК .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с пра-вен интерес да иска отмяна на обжалваем съдебен акт . Правото си на част-на жалба то е упражнило редовно в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 3.01.2018 г.

За да постанови прекратяване на производството по иска на „ име” АД, град Добрич по член 422,ал.1 от ГПК за установяване на парични вземания при подадено от длъжника въз-ражение срещу заповедта за изпълнение на същите , районният съд е при-ел, че ищецът не е отстранил нередовностите по исковата молба съобразно указанията на съда от разпореждане № 1715 от 30.11.2017 г. по гр.д.№ 643/ 2017 г. Към разпореждането са изложени пространни ( принципно верни ) мотиви за необходимостта ( относима към правния интерес от воденето на иска ) от идентичност в предметите на заповедното и исковото производст-во. Заключено е, че има различие между вземането, очертано в заповедта и това, очертано с предявения иск , но и противоречие между обстоятелстве-на част и петитум. Даденото на ищеца указание е „ да представи изцяло но-ва искова молба ,с която да преведе исковата молба в съответствие със за-явената претенция по заповедното производство ” .

Връщането е незаконосъобразно, защото в разпореждането по член 129,ал.2 от ГПК не са дадени точни указания за това в какво се изразява не-съответствието между исковата молба и изискуемото по член 127,ал.1 от ГПК съдържание. Вярно е, че с иска по член 422 от ГПК се търси защита

( само чрез установяване ) на вземане , за което е издадена заповед за из-пълнение и исковият съд дължи проверка за неговата допустимост с оглед идентичността между вземането по иска и вземането по заповедта . Няма пречка при издадена заповед по член 410 от ГПК за няколко отделни взе-мания ( както в случая , за главници от предоставени, неплатени услуги в периода 17.02.2010 г. – 15.09.2016 г. и обезщетения за забава при плаща-нето на тези главници , но и при плащането на други „ вече заплатени, но просрочени главници , начиная от 28.10.2007 г. ” – съгласно съдържанието на заявление с вх.№ 2601/15.11.2016 г. по т.9,б ) ищецът да предяви иска за някои от вземанията от главници ( за периода 17.04.2010 – 15.09.2016 г. ) или за някои от вземанията за обезщетения за забава . При липса на заявен в срок иск за част от вземанията – предмет на заповедта - ще се приложи член 415,ал.5 от ГПК ( в настояща редакция ) - частично обезсилване на съ-щата. Но съдът не може да заставя заявителя да заяви иск за всички взема-ния , защото в исковия процес намира проявление диспозитивното начало - член 6,ал.2 от ГПК.

Изобщо преценката за това кои от вземанията за главници и лихви по заповедта, са заявени в исковото производство, съдът ще направи въз осно-ва на изложението по член 127, ал.1,т.4 от ГПК ( изготвено за главните взе-мания във вид на таблицата на л. 2 – 5 на исковата молба) . Като само за обезщетенията за забава в общ размер от само 336,43 лева ( вместо в общ размер от 1 160,56 лева по заповедта за изпълнение ) районният съд ще следва да изиска твърдения от ищеца за това върху кои главници ги пре-тендира и за какъв период на забавата ( посочването на номерата на изда-дените за лихвите фактури във втората таблица не е достатъчно ). Но съдът дължи точни и ясни указания по член 129,ал.2 от ГПК .

В обобщение прекратяването на производството е незаконосъобраз-но и въззивният съд го отменя.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 312 от 21.12.2017 г. на Тервелския райо-нен съд по гр.д.№ 643/2017 г. за прекратяване на исковото производство и обезсилване на издадената в полза на ищеца по ч.гр.д.№ 405/2016 г. по описа на ТРС заповед за изпълнение по член 410 от ГПК .

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съ-допроизводствените действия .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.