О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 75 ,07.02.2018 година, град ДV

ДVКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на седми февруари 2018 година, в закрито заседание в следния състав :

Председател: ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА ч.гр.д. №34/2018година, намира следното :

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 32б и чл. 32а ал.4 от Правилника за вписванията, във връзка с чл. 577, ал.1 и чл. 569, т.5 от ГПК, по жалба вх.№499/22.01.2018г., подадена от „име” ЕООД с.С., обл.ДV, **с управител С.И.С., чрез адв.Д.Н., срещу определение №1/08.01.2018г., с което съдията по вписванията при ДVкия районен съд е отказал да впише съдебно решение №893/05.10.2017г. на ДРС по гр.д.№287/2017г.

Счита отказа за незаконосъобразен необоснован и неправилен поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се фактически обстоятелства относно качеството на дружеството на страна-арендатор по договор за аренда на земеделска земя- имот №** с площ от 26.002дка в землището на с.Д., вписан под №3468/10.04.2014г., акт №46, том VII, за вписано по партидата на имота „заличаване на договора за аренда „ под №1530 от 20.02.2017г., акт №190, т.I по силата на нотариална покана, отправена от И.К.И.. Изложени са доводи за незаконосъобразност на вписаното заличава по съображения, че вписването на нотариалната покана като основание за прекратяване на договора противоречи на задължителната съдебна практика- определение №399 от 23.06.2014г. по ч.гр.д.№4624/2013г.на ВКС. Излага се и, че по искова молба на И.К.И., по която е образувано гр.д.№287/2017г.на ДРС е постановено решение №893/05.10.2017г., влязло в сила на 31.10.2017г., с което е отхвърлен иска му за осъждането на дружеството да върне на основание чл.30, ал.1 ЗА на И.К.И. процесните ниви. Поискано било вписване на съдебното решение, отказано с обжалваното определение с мотива, че липсва вписване на исковата молба.

Заявено е искане за отмяна отказа за вписване на съдебното решение и постановяване вписването му, както и за отмяна на вписаното под №1530 от 20.02.2017г., с акт №190, т.I „заличаване на договор за аренда”.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваният съдебен акт- определение №1/08.01.2018г. , е съобщен на заявителя на 19.01.2018г./съобразно отбелязването върху самия акт/, частната жалба е подадена на 22.01.2018г., т.е в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице с право и интерес да обжалва отказа на съдията по вписване.

Производството пред СлВп-гр.ДV е инициирано по заявление вх.№84/08.01.2018г. на С. Ив С. ***ЕООД с.С., общ.ДV за вписване на решение №893/05.10.2017г. по гр.д.№287/2017г.на ДРС, приложено към заявлението ведно с документ за платена такса за вписване .

По данни от самото съдебно решение се установява с него да е разрешен със сила на присъдено нещо спор между И.К.И.и „име” ЕООД с.С. за рента, като е уважен иска на И.К.И. за сумата от 63.26лева неплатена част от дължима за стопанската 2015/2016г. рента по договор за аренда, вписан под №3468/10.04.2014г., акт №46, том VII , за 2/6ид.части от имот №** с площ от 26.002дка и имот №023010 с площ от 7.500дка, двата в землището на с.Д., и отхвърлен за горницата до 970.02лева, както и иска му за връщане на основание чл.30, ал.1 от ЗА на арендуваните ниви. Видно от мотивите на съдебния акт бил е предявен и иск за разваляне на договора за аренда на двата имота, но с влязло в сила определение №153 от 27.01.2017г., производството по него е било прекратено.

С обжалваното определение е отказано вписването на съдебното решение като не подлежащ на вписване акт. Определението е правилно.

Не се твърди исковата молба да е била вписана, а от представената справка по имотна партида за имот №** с площ от 26.002дка се установява и липсата на извършено вписване на исковата молба. След като представения за вписване съдебен акт не е произнесен по вписана искова молба, то не е налице изискването на чл.14 от ПВ за да се допусне отбелязването на съдебното решение с цел да се запази действието на вписаната искова молба. Според чл. 14 от ПВп, влезлите в сила съд. решения, постановени по вписани искови молби се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по представен препис от решението, като решението трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВп.

Не са налице предпоставките и за вписване на съдебното решение по общия ред, тъй като не се касае до съдебно решение, с което е разрешен спор относно вищноправния статут на недвижим имот. Отхвърлянето на иска на И.К.И. по чл.30, ал.1 от ЗА за връщане държането на арендувани земи няма за последица установяване на ново вещно правно положение на арендуваните земи, респ. на вещни права върху същите в полза на ответното дружество. Подлежащите на вписване актове са изброени в чл.4 от ПВ, както и в други нормативни актове-ЗАЗ, ЗУТ, ТЗ, ЗОЗ и др., но съдебното решение, чието вписване се иска, с оглед на разрешения с него правен спор, няма характера на акт по смисъла на чл.4, б.”з”ПВ, респ.не попада в нито една хипотеза, уреждаща вписването на съдебни решения.

По тези съображения обжалваният отказ, обективиран в определение №1/08.01.2018г. на съдия по вписванията при ДVкия районен съд следва да се потвърди.

Що се касае до доводите на жалбоподателя относно незаконосъобразността на вписаното под №1530 от 20.02.2017г., с акт №190, т.I заличаване на договора за аренда по искане на И.К.И., то същите не подлежат на разглеждане по същество поради процесуална недопустимост на частната жалба в тази част. На обжалване подлежат само отказите на съдията по вписвания/чл.32а, ал.4 и чл.32б от ПВ/, т.е. само отрицателните действия на съдията по вписване/така опр.№311/28.04.2010г.по д.№916/2009г.на ВКС, второ г.о./. За положителните /удовлетворяващите исканията за вписвания или заличавания, каквото е вписаното заличаване/ действия на съдията по вписване е предвиден друг ред- исковия по чл.90 от ЗКИР.

В тази част жалбата е недопустима и производството по нея следва да се прекрати.

Водим от гореизложеното,ДVкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №1/08.01.2018г., с което съдията по вписванията при ДVкия районен съд е отказал да впише съдебно решение №893/05.10.2017г. на ДРС по гр.д.№287/2017г.

Определението в тази част подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „име” ЕООД с.С. обл.ДV, **с управител С.И.С., срещу извършеното от съдия по вписванията при ДVкия районен съд вписване под №1530 от 20.02.2017г., с акт №190, т.I „заличаване на договор за аренда” и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му пред Варненски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.