О П Р Е Д Е Л Е Н И  Е

                                                             114

                                             гр. Добрич, 28.02.2018г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесет и осми февруари                           година 2018

В закрито съдебно заседания в следния състав

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                             ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                       

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

частно гражданско дело           номер 38       по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ал.3 от ГПК и е образувано по частна  жалба на „*“АД – гр.Варна срещу определение №285/06.12.2017г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на решение №144/06.11.2017г. по гр.д.№329/2017г. на Генерал Тошевския районен съд. Според изложеното от него, частният жалбоподател има право да получи разноските си от ответника, който с поведението си станал причина за водене на делото. Приетото от първоинстанционния съд, че ответникът не е предизвикал производството, било неправилно, в подкрепа на което в жалбата са изложени подробни съображения.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Ответникът Д.Б.Г. не е изразил становище по жалбата.

Съдът обсъди съображенията на жалбоподателя и въз основа на данните по делото намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от  "***"АД срещу Д.Б.Г. иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника, за които по ч.гр.д.№226/2017г. на ГТРС е издадена заповед №150/26.05.2017г. по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, а именно: сумата 355.92 лева, съставляваща незаплатена електроенергия по фактури от периода 07.04.2016г. - 10.08.2016г. за обект №*** в с.С. и сумата 25.35 лева, съставляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяко от паричните задължения до 12.05.2017г., както и мораторна лихва върху главницата, считано от 25.05.2017г. до окончателното й погасяване.

С постановеното решение №144/06.11.2017г. първоинстнационният съд е отхвърлил иска. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Относно разноските, в решението си съдът е приел, че, щом като искът е отхвърлен и ответникът не е станал повод за предявяването му, ищецът няма право на разноски. По същите съображения със сега обжалваното определение е отхвърлена молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските и присъждане в негова полза на платените от него държавни такси – 25 лева и 75 лева, за заповедното и за исковото производство.

По делото не е било спорно, че между страните е съществувало правоотношение по доставка от ищеца на електроенергия в обект на ответника №*** в с.С.. Установено е, че с договор от 05.02.2016г. /л.42/ ответникът продал имота на трето лице. За извършената промяна в собствеността ищецът не бил уведомен. 

 Ищецът издал фактури за стойността на доставена в периода 07.04.2016г. - 10.08.2016г в обекта електроенергия общо в размер на 355.92 лева. За събиране на вземанията си за стойността на доставената в посочения период електроенергия и за обезщетения за забава ищецът депозирал на 25.05.2017г. заявление за заповед по чл.410 от ГПК, а на 15.08.2017г. предявил иска по чл.422 от ГПК

След като получил препис от исковата молба за отговор, ответникът депозирал при ищеца искане от 04.09.2017г. за промяна по партидата на абоната на обекта, както и платил  сумите по заповедта.

При тези данни приетото от първоинстанционния съд, че ответникът не е станал причина за водене на делото, е неправилно. Наистина в процесния период той не е бил собственик на обекта, в който ищецът е доставил електроенергията, за чиято стойност е бил спорът, от което обаче не следва, че за ответника не е възникнало задължение за заплащането й. Това е така, защото независимо от промяната в собствеността, облигационното правоотношение между ищеца и ответника не е било прекратено. Промяната в собствеността на обекта, в който се доставя електроенергия, е основание за прекратяване на облигационното правоотношение между бившия собственик и доставчика. Промяната обаче не произвежда автоматично действие на прекратяване на правоотношението, а в съответствие с чл.17 т.3 от ОУ на ДПЕЕ потребителят има задължението да уведоми доставчика за настъпилата промяна. Уведомлението е предназначено да доведе до знанието на насрещната страна по правоотношението осъществилото се основание за неговото прекратяване. В случая уведомлението е извършено на 04.09.2017г.  и до тази дата страните са били в облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е имал задължението да заплаща доставената от ищеца в обекта електроенергия. Той не е изпълнил задължението си в срок и неизпълнението му е довело до образуване на заповедното и после на исковото производство. Погасяването на задълженията след образуване на исковото производство е ново обстоятелство, предпоставящо неоснователност и отхвърляне на иска за установяване тяхното съществуване. То обаче не променя факта, че ответникът е имал задължения и с бездействието си да ги изпълни в срок е предизвикал ищеца да търси съдебна защита.

Т.е. с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за образуване на делото и, макар поводът да е отпаднал в хода на исковия процес, ищецът има право на разноските.

Следователно налице са били основанията за изменение на решението в частта за разноските по молбата на ищеца. Определението, с което молбата е отхвърлена, е неправилно. То следва да се отмени, след което решението да се измени в частта за разноските, като на ищеца се присъди платената от него за заповедното производство държавна такса от 25 лева и платената от него за исковото производство държавна такса от 75 лева.

За частното производство разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №285/06.12.2017г. по гр.д.№329/2017г. на Генерал Тошевския районен съд, като

ИЗМЕНЯ решение №144/06.11.2017г. по гр.д.№329/2017г. на Генерал Тошевския районен съд в частта за разноските, като

ОСЪЖДА Д.Б.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на "***"АД – гр.В., сумата 25 лева – държавна такса за заповедното производство, и сумата 75 лева -  държавна такса за исковото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.           2.