Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
град Добрич, 22.02.2018
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесети януари, две хиляди и осемнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЕТЪР МОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ДЕНИЦА ПЕТРОВА МИЛЕНА
ХАРАЛАМБИЕВА
При участието на
прокурор Радослав Бухчев и съдебен секретар Елица Александрова разгледа докладваното от съдия Петър Монев В.Н.Ч.Д. №3/2018г.
по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.341 ал.I във вр. с чл.313 и следващите от НПК.
С Присъда №4 от 27.01.2017г., постановена по Н.О.Х.Д. №122/2016г. Районен съд-гр.*** е признал подсъдимият М.К.А. за виновен в това, че на 01.10.2010г. е
извършил престъпление по чл.194 ал.1 от НК и на основание чл.58а ал.1 от НК му
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.25
ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание в размер
на две години лишаване от свобода по НОХД №122/2016г. по описа на РС-гр.***, НОХД №1240/2009г. по описа на РС-гр.Никопол, НОХД №998/2010г., НОХД №2287/2010г., НОХД
№1629/2011г. и трите по описа на РС-гр.Добрич, НОХД №5675/2012г. по описа на РС-гр.Варна и НОХД №194/2010г. по описа на РС-гр.Левски.
На основание чл.24
от НК съдът е увеличил така определеното общо най-тежко наказание с шест
месеца, като осъдения М.А. следвало да изтърпи общо и увеличено наказание в
размер на 2/две/ години и 6/шест/ месеца „Лишаване от свобода“, при
първоначален строг режим в затвор.Постановено е отделно изтърпяване на
наказанието по ЧНД №395/2009г. на ОС-гр.Добрич в размер на 4/четири/ месеца и
15/петнадесет/ дни „Лишаване от свобода“.
На основание чл.68
ал.1 от НК, съдът е постановил, осъденият А. да изтърпи отделно наказанието по
ЧНД №603/2008г. на ОС-гр.Добрич в размер на 6/шест/ месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение
е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, при първоначален строг режим в
затвор.
Съдът е постановил
отделно изтърпяване и на наказанието в размер на 5/пет/ години „Лишаване от
свобода“ по НОХД №275/2014г. на ОС-гр.Добрич, при първоначален строг режим в
затвор, а на основание чл.25 ал.2 и ал.3 от НК е приспаднато от така
определеното общо най-тежко и увеличено наказание, изтърпените наказания
„Лишаване от свобода“ и „Пробация“ по осъжданията, влизащи в съвкупността,
както и постановените за отделно изтърпяване.Присъдата влязла в сила на
14.02.2017г.
В законоустановеният срок от Главния
прокурор на Република България в Апелативен съд-гр.Варна е постъпило искане за
възобновяване на НОХД №122/2016г. по описа на РС-гр.***, възоснова
на което е образувано НДВ №335/2017г. по описа на АС-гр.Варна.Делото
е приключило с решение №226/03.11.2017г., с което съдът възобновява
производството по НОХД №122/2016г. по описа на РС-гр.***
и отменя присъдата в частта, с която са групирани наказанията по предходни
осъждания на М.К.А. и е определен първоначалния режим на изтърпяване им, като
връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, по
реда на чл.306 ал.1 от НПК.
С протоколно определение №167 от 19.12.2017г., постановено по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК по Н.О.Х.Д. №122/2016г., на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, Районен съд-гр.*** е групирал наложените на М.К.А. наказания с влезли в сила
присъди по 10 НОХД, постановени от различни съдилища в страната в две отделни
групи. Наложени са общи наказания по двете групи, както следва: по първата
група - наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален
СТРОГ режим,
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а по втората
група - наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален
СТРОГ режим,
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.24 от НК е увеличил
размера на така определеното общо
наказание по първата група с ШЕСТ
МЕСЕЦА, като е определил увеличеното общо наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Постановено е наказанията наложени,
съответно: по НОХД №275/2014г. по описа на ОС-гр.Добрич - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ПЕТ ГОДИНИ; по НОХД №1240/2009г. по описа на РС-гр.Никопол - ПPОБАЦИЯ,
включваща - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и 200 часа безвъзмезден труд
в полза на обществото за срок от ЕДНА ГОДИНА и по НОХД №998/2010г. по описа на
РС-гр.Добрич - ПPОБАЦИЯ, включваща - Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, да се изтърпят ОТДЕЛНО ОТ ГРУПИРАНИТЕ
ОБЩИ НАКАЗАНИЯ.
На основание чл.25 ал.2 и ал.3 от НК са зачетени изтърпяните до момента
наказания и по двете групи, както и по постановените за
отделно изтърпяване наказания „Лишаване от свобода“ и „Пробация“.
Недоволен от определението е останал
осъдения М.К.А., който го обжалва за явна несправедливост по отношение
на увеличеното по размер най-тежко наказание „лишаване от свобода” на основание
чл.24 от НК.
В проведеното публично заседание жалбата
се поддържа и от служебния защитник-адвокат като се изтъква поведението на
осъдения, който прави признания и съдейства за разкриване на деянията т.е. на
смекчаващите вината обстоятелства.Прави се искане за отмяна на обжалваното
определение в частта на увеличаването на общото най-тежко наказание на
основание чл.24 от НК.
Становището на окръжния прокурор е
неоснователност на жалбата и за правилност, обоснованост и законосъобразност на
атакувания съдебен акт с искане за потвърждаването му.
В последна дума осъденият прави искане
за премахване на допълнителното наказание от шест месеца.
Окръжният съд, съобразявайки се с оплакванията
в жалба, изразените становища на страните, събраните доказателства, мотивите на
атакувания съдебен акт, от фактическа и правна страна приема следното:
Определението е съобщено на М.К.А. и
жалбата му е подадена чрез служебния защитник в срок, поради което е ДОПУСТИМА,
но разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При служебната проверка Окръжният съд не
констатира основания за отмяна на атакувания съдебен акт.
Първоинстанционният
съд правилно е преценил, че следва да извърши пълно и цялостно групиране на
наказанията на осъдения, което е в съответствие с указанията, дадени в т.2 и
т.3 на ТР №3/2009г. на ОСНК на ВКС, поради което е обсъдил всички влезли в сила
съдебни актове, постановени спрямо М.К.А..
Правилно Районен
съд-гр.*** е групирал наложените с влезли в сила присъди по 10
НОХД, постановени от различни съдилища, тъй като деянието по Н.О.Х.Д. №122/2016г.
по описа на РС-гр.*** е в реална съвкупност с част от наложените наказания,
тези по НОХД №2287/2010г., по НОХД №194/2010г., по НОХД
№1629/2011г. и по НОХД №5675/2012г., но е в рецидив спрямо тези по НОХД
№1990/2007г. и НОХД №1474/2008г., и двете по описа на РС-гр.Добрич, за които
осъденият М.А. е наказан с „Пробация“, заменена с „Лишаване от свобода“, с
влезлите в сила определения по ЧНД №603/2008г. и по ЧНД №395/2009г., и двете по
описа на ОС-гр.Добрич.
В случая е налице
усложнена форма на множество престъпления, някои от които се намират
едновременно в отношение на съвкупност и рецидив, при което, за да се определи
общо наказание, следва да се приложи принципът на най-благоприятното за
осъдения съчетание /т.9 от ППВС №4/1965г. и Решение №11/1987г. на ОСНК на ВС/.
Съгласно посоченият
принцип се преценява кои наказания следва да влязат в съвкупността и кои да се
отделят от нея, или да влязат в друга съвкупност, при което наказанията се
изтърпяват отделно и ефективно.
Правилното
приложение на закона в конкретния случай изисква да се образуват две
съвкупности от престъпления: първата
- по НОХД №2287/2010г., по НОХД №194/2010г., по НОХД №1629/2011г., по НОХД
№5675/2012г. и по НОХД №122/2016г., като на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23
ал.1 от НК се определи общо най-тежко наказание в размер на 2/две/ ГОДИНИ „Лишаване
от свобода“ и втората - по ЧНД №603/2008г.
и ЧНД №395/2009г., като на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК се
определи общо най-тежко наказание в размер на 6/шест/ МЕСЕЦА „Лишаване от
свобода“.
Правилно е
постановено наказанията по НОХД №275/2014г. по описа на ОС-гр.Добрич 5/пет/ ГОДИНИ
„Лишаване от свобода“, по НОХД №1240/2009г. на РС-гр.Никопол една година
„Пробация“ и по НОХД №998/2010г. на РС-гр.Добрич 6 месеца „Пробация“ да се
търпят поотделно., като е прието, че в случая наказанието „Пробация“ е без
значение за тежестта на сборното наказание „Лишаване от свобода“, тъй като то е
по-леко. /Решение № 339/2012г. по НД №575/2012 г., I НО на ВКС/.
Това групиране се явява най-благоприятно
за осъдения, защото би следвало да изтърпи сборно наказание от 7/седем/ ГОДИНИ Лишаване
от свобода и 1/една/ ГОДИНА и 6/шест/ МЕСЕЦА Пробация, което хипотетично при
евентуално приложение на чл.24 от НК би могло да бъде увеличено най-много с
1/ЕДНА/ ГОДИНА година до 8/осем/ ГОДИНИ
Лишаване от свобода и 1/една/ ГОДИНА и 6/шест/ МЕСЕЦА Пробация.
Този вариант е по-благоприятен от
определеното с Присъдата сборно наказание от 7/седем/ ГОДИНИ 10/десет/ МЕСЕЦА и
15/петнадесет/ ДНИ, което би могло да бъде увеличено при евентуално приложение
на чл.24 от НК най-много с ½ - 3/три/ ГОДИНИ 11/единадесет/ МЕСЕЦА и 7/седем/
ДНИ, до 11/единадесет/ ГОДИНИ 9/девет/
МЕСЕЦА и 22/двадесет и два/ ДНИ.
Първата инстанция, за да приложи чл.24
от НК, е изложила в определението си подробни съображения, които изцяло се
споделят от въззивния съд. Предвид интензивната престъпна деятелност на М.К.А., указваща на висока обществена
опасност не само на деянията, но и на дееца, както и на утвърдена престъпна
воля у него съдът
правилно е намерил, че са налице условията за увеличаване на определеното общо наказание и правилно на осн. чл.24 от НК е увеличил с 6/шест/
МЕСЕЦА наложеното общо наказание по първата група.От приложените
по делото доказателства, става
ясно, че освен за деянията, за които се иска определяне на общо наказание, М.А. е осъждан още четири пъти, за сходни
деяния.Тези
съображения на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящият съдебен
състав, т.к. същите почиват на обективни данни и са подкрепени с материалите по
делото, имащи отношение към съдимостта на осъденото лице, неговата обществена
опасност и обществената опасност на извършените от него престъпления.Прочитът и
анализът им налага безспорния извод за това, че до момента налаганите по вид и
размер наказания "лишаване от свобода" на осъдения А.
не са осъществили дори в минимална степен специалната цел на наказанието,
предвидена в нормата на чл.36 от НК.Осъденият
към момента на постановяване на определението от РС-гр.*** е бил санкциониран с
общо 10 влезли в сила присъди, всички за извършени умишлени престъпления от общ
характер, които са за тежки престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от
НК и всички те са за престъпления против собствеността.Престъпната
му дейност е започнала още докато е бил непълнолетен и очевидно, налаганите му
тогава наказания "обществено порицание", "пробация", както
и "лишаване от свобода", изпълнението, на което е било отлагано със
съответен изпитателен срок, не са изиграли целения превъзпитателен и възпиращ
ефект, тъй като всички следващия деяния, за които е наказан и които са предмет
на произнасяне на РС-гр.***, са извършени след навършване на пълнолетие; някои
от наказанията са били изтърпени, но и това очевидно не е попречило на осъдения
А.
да извърши престъпленията.На практика, престъпната дейност на осъдения е
спирала само за времето, през което се е намирал в местата за лишаване от
свобода и въпреки сравнително младата му възраст, същият има изградени трайни
престъпни навици, реализира интензивна престъпна дейност, която се е превърнала
за него в начин на живот, отличаващ се с упоритост и градация на престъпните
посегателства и липса на трудови навици, стремеж към осигуряване на средства за
съществуване единствено по престъпен начин.Изложеното очертава осъдения А.
като личност с висока степен на обществена опасност и трайно установени
престъпни навици.Ето защо, изводът на РС-гр.***, че следва да се увеличи общо
определеното наказание по първата група от съвкупности по реда на чл.24 от НК
се явява обоснован и законосъобразен.Извършването на
противообществени деяния не е
изолирана проява в живота на М.А., а
противообществените му схващания се
превръщат в престъпни навици които се затвърждават.В случая
не се касае за
инцидентно извършени престъпления, поради и
което факта на
обвинението и наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание не са от естество да
окажат върху осъдения и останалите
граждани /с оглед на
индивидуалната и генералната превенция/ интензивно, репресивно
и възпитателно въздействие.Именно при
превес на отегчващите вината обстоятелства,
най-вече формираната трайна
престъпна воля, лошите характеристични данни, формиращи високата
обществена опасност на М.А.,
приетият обем наказателна принуда
е бил необходим за постигане целите на наказанието, за поправянето и
възпитанието на осъдения, както и да му се отнеме възможността да извършва и
други престъпления.Тук следва да
бъде отбелязано, че наложеното общо наказание за съвкупност от
престъпления се увеличава
когато и най-тежкото
наказание не е достатъчно за постигане целите на закона.В тази връзка
е и
константната практика на
ВКС на Р България.Разпоредбата на
чл.24 от НК се прилага, когато
наложеното по реда на чл.25 във вр. с чл.23 от НК най-тежко наказание
не е достатъчно
за постигане на посочените
в чл.36 от НК цели. В настоящия случай данните по делото за
личността на осъдения подкрепят извода,
че е
необходимо осъденият М.К.А. да бъде
изолиран за по-продължителен период
от време от обществото.Съдът може
да използва дадената
му от закона
възможност само ако
приеме, че общо определеното
наказание е несправедливо и несъответно на
съвкупността от престъпните
деяния, както и, че със
същото това наказание не
могат да се
постигнат целите на
наказателната репресия, както е
в настоящия случай.Само
когато съдът констатира
наличието на двете едновременно
съществуващи предпоставки, може да увеличи
наложеното наказание.При това
положение Окръжен съд-гр.Добрич
счита, че първата инстанция законосъобразно, въз основа на посочените
факти, е преценила необходимостта от приложението на чл.24 от НК и то в размер
на шест месеца, което завишение се
явява явно справедливо.
Режимът на изтърпяване на наказанията -
строг е правилно определен.
Законосъобразно на основание чл.25 ал.2 и ал.3 от НК са зачетени изтърпяните до момента
наказания и по двете групи, както и по постановените за
отделно изтърпяване наказания „Лишаване от свобода“ и „Пробация“.
При служебната проверка на протоколното
определение, въззивният съд констатира, че определеното от първоинстанционния
съд тип затворническо заведение за изтърпяване на наложените наказания
„лишаване от свобода“ за осъденият М.К.А. следва
да се отмени, тъй като съгласно последните изменения в нормата на чл.301 ал.1
т.6 от НПК и чл.57 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗПС/- ДВ бр.13/17г., в сила от 07.02.2017г., съдът определя само първоначалният режим на
изтърпяване на наказанието, в случая „строг“, но не определя типа на
затворническото заведение.В този смисъл се налага изменение на
първоинстанционният съдебен акт, като се отмени в частта на определяне от
РС-гр.*** на вида на пенитенциарно заведение.
Не бяха констатирани други
нарушения, при служебната проверка на първоинстанционният съдебен акт, които да
се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на определението и
връщане на делото за ново разглеждане на съда.
Воден от гореизложените съображения и на
основание чл.334 т.3 и чл.338 от НПК, Добричкият окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ протоколно
определение №167/19.12.2017г., постановено по НОХД №122/2016г. от РС-гр.***,
като го ОТМЕНЯ в
частта, с която е определен вида на затворническото заведение, в което осъденият
М.К.А. следва да изтърпи
наложените му наказания „Лишаване от свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………………. ЧЛЕНОВЕ : 1……………….
2.………………