Мотиви
към присъда №2 от 26.01.2018г. по н.о.х.д.№271 по описа на ОС-гр.Добрич за
2017г.
Срещу М.Д.М. е повдигнато обвинение по чл.253,
ал.5, във в-ка с ал.4, ал.3, т.2 и ал.1, във в-ка с чл.26, ал.1 от НК, за това,
че през периода от 16.02.2009г. до 14.06.2011г. при условията на продължавано
престъпление в с.К., обл.Варна, Република Г. и Република Ф., извършил финансови
операции и сделки с имущество в особено големи размери-на обща стойност 73290,30лв,
като случаят се явява особено тежък, деянието е извършено повече от два пъти и
деецът е знаел, че средствата са придобити от него чрез тежко умишлено
престъпление по чл.159б, ал.2, във в-ка с ал.1 и чл.159а, ал.2, т.6, пр.1, във в-ка
с ал.1 и чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа частично от представителя на ОП-гр.Добрич.
Защитата оспорва размера на
инкриминирания от обвинението размер на предмета на деянието, като пледира за
прилагане на закон за същото, по-леко наказуемо престъпление.
След като обсъди и прецени доводите на
страните, както и събрания в хода на разследването доказателствен материал,
резултат от проведеното по реда на чл.371, т.1 от НПК частично съкратено
съдебно следствие, настоящият състав прие за установено от фактическа страна:
С решение от 06.02.2013г. по съдебен протокол №****/Прокуратура
№:*************/, Върховния съд на Страсбург, 6-ти изправителен съд, признава М.Д.М.
за виновен, в това, че заедно с И.Т. Г., И. В. Г., П.М. Б., Й. А. и С. Й. К.,
през 2010г. и 2011 .г. в Страсбург, както и на цялата територия на Ф., помагали, подпомагали,
насърчавали и улеснявали проституцията на няколко жени, сред които-П. Георгиева
и Нели Лазарова, получавали субсидии от тези лица, или са упражнявали върху тях
натиск, за да проституират, като деянията били извършени по отношение на
няколко лица, подтиквани да проституират при пристигането им на територията на
страната-престъпления наказуеми по чл.225-7, 225-11, 225-20, 225-21, 225-24,
чл.225-7, чл.225-5 от френския НК, представляващи утежнено сводничество. На М.М.
е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Съдът е постановил по
отношение на подсъдимия и окончателна забрана за влизане на територията на Ф..
Решението е влязло в сила на 19.02.2013г. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е продължило от
13.01.2012г. до 12.05.2014г. Допуснато е частично опрощаване на санкцията
поради добро поведение на затворника, както и условно предсрочно освобождаване.
След
приключване на разследването по преюдициалното ДП№10/2013г. на Сектор „ПКП“ при
ОД на МВР-гр.Добрич, привлечените по същото дело П.М.-съпруга на подсъдимия, М.
Г., Ф. Г., С. Г., Х. Г. и К. Г. са сключили одобрени от съда споразумения с
ОП-гр.Добрич. Всяко от лицата е признато за виновно в извършването на престъпление
по чл.253, ал.4, във в-ка с ал.3, т.2, във в-ка с ал.1 и чл.26 от НК, с
предикатно такова по чл.159б, ал.2, във в-ка с ал.1 и чл.159а, ал.2, т.6, пр.1
от НК.
В
хода на досъдебното производство е установено, че през периода между
2009г.-2011г. в с.К., обл.В., както и на териториите на Р Ф. и Р Г., М. Д. М.
е извършил множество финансови операции и сделки с имущество. В четиридесет и
три случая подсъдимият е получил и
наредил парични преводи чрез системи за бързо разплащане, като придобил недвижим
имот и три леки автомобила:
На 16.02.2009г. получил от Ф.
чрез системата за бързо разплащане „Western Union” сумата
500 евро- 977,92 лева, с наредител
П.М.;
На 28.11.2009г. получил от Ф. чрез
системата за бързо разплащане
ФК„Кеш Експрес Сървис „ЕООД сумата 226
евро-442,02 лева, с наредител
П.М.;
На 30.11.2009г. получил от Ф. чрез същото
дружество и от същото лице сумата от 542 евро-1060,06 лева;
На
01.02.2010г. получил от Ф. чрез „Western
Union“, от същото лице сумата от 400 евро-782,33лв;
На
10.04.2010г. получил от Ф. чрез
„Western Union „ сумата от 250 евро-488,96лева, с
наредител И. Г.;
На 22.11.2010г. получил от Г. чрез „Western
Union„ сумата 3000 евро-5867,49 лева, с наредител С. К.;
На
26.09.2009г. превел от Ф. чрез ФК„Кеш Експрес Сървис„ ЕООД
сумата от 100 евро-195,58 лева, с получател П. Банчева М.;
На
30.09.2009г. наредил от Ф. чрез
„Western Union„ сумата от
150 евро-293,37 лева, с получател П. Б. М.;
На
02.03.2010г. е наредил от Ф. чрез
„Western Union„ сумата от 400
евро-782,33 лева, с получател П.М.;
На
08.03.2010г. наредил от Ф. чрез „Western
Union„ сумата от 1400 евро-2738,16 лева,
с получател М.;
На
30.04.2010г. наредил от Ф. чрез
„Western Union„ сумата от 300
евро-586,75 лева, с получател М.;
На
25.05.2010г. наредил от Ф.
чрез същата система и за същия
получател сумата от 200евро-391,17 лева;
На 07.06.2010г.
наредил от Ф. чрез същата система и за същия получател сумата от 500
евро-977,92 лева;
На
07.07.2010г. наредил от Австрия чрез същата система и за същия получател сумата от 1000
евро-1955,83 лева;
Hа
12.07.2010г. наредил от Австрия
чрез системата за бързо разплащане „ Mone Gram” за същия
получател 383,34 лева;
На
20.08.2010г. наредил от Ф.
чрез „Western Union„ сумата
от 600 евро-1173,50 лева, с
получател М.;
На
26.08.2010г. наредил от Ф.
чрез същата система и за същия
получател сумата от 250 евро-488,96 лева;
На
20.09.2010г. наредил от Г. чрез същата система и за същия получател сумата от 300 евро-586,75 лева;
На
05.10.2010г. наредил от Г. чрез същата система и за същия получател сумата от
200 евро-391,17 лева;
На
08.10.2010г. наредил от Г. чрез
същата система и за същия получател сумата от 150 евро-293,37 лева;
На
12.10.2010г. наредил от Г. чрез
същата система и за същия получател сумата от 200 евро-391,17 лева;
На 15.10.2010г. наредил от Г. чрез същата система и за същия получател 200евро-391,17
лева;
На
26.10.2010г. е наредил от Г. чрез същата система и за същия получател 200евро-391,17
лева;
На
26.10.2010г. наредил от Г. чрез същата система и за същия получател сумата от
700евро1369,08 лева;
На
04.11.2010г. наредил от Г. чрез същата система и за същия получател 500
евро-977,92 лева;
На 29.11.2010г. наредил от Г. чрез същата система и за същия получател 200
евро-391,17 лева;
На
25.01.2011г. наредил от Г. чрез
същата система и за същия получател сумата от 200 евро-391,17 лева;
На
07.02.2011г. наредил от Г. чрез същата система и за същия получател 200 евро
-391,17 лева;
На
11.02.2011г. наредил от Г. чрез същата система и за същия получател 500
евро-977,92 лева;
На
23.03.2011г. наредил от Г. чрез
същата система и за същия получател 550 евро-1075,71 лева;
На
24.03.2011г. наредил чрез същата
система и за същия получател от Г. 400 евро-782,33 лева;
На
25.03.2011г. наредил от Г. чрез
същата система и за същия получател 200 евро-391,17 лева;
На
04.05.2011г. наредил от Г. 500 евро-977,92 лева, чрез
същата система и за същия получател;
На
08.05.2011г. наредил от Г. чрез
ФК „Кеш Експрес Сървис „ЕООД и
за същия получател 500 евро-977,92 лева;
На
16.05.2011г. наредил от Г. чрез
същата система и за същия получател 1000 евро-1955,83 лева;
На
27.05.2011г. наредил от Г. чрез „Western
Union„ сумата от 200 евро-391,17 лева,
с получател П.М.;
На
01.06.2011г. наредил от Г. чрез
същата система и за същия получател сумата от 600 евро-1173,50 лева;
На 06.06.2011г. наредил от Г. чрез същата система и за същия получател 200
евро-391,17 лева;
На
07.06.2011г. наредил от Г. чрез
същата система и за същия получател 100 евро-195,58 лева;
На
14.06.2011г. наредил от Г. чрез
същата система и за същия получател сумата от 700 евро-1369,08 лева,
На
15.07.2008г. придобил дворно
място в гр.Девня с площ от 570 кв.м., оценени на 2
000 лева;
На
10.05.2010г. придобил лек автомобил „VOLKSWAGEN PASAT”
с рег.№***** с определена
пазарна стойност от
22350 лева;
На
27.08.2009г. придобил лек автомобил
„VOLKSWAGEN SHARAN 1.9 TDI” с
рег.№***** с пазарна
стойност-6480лева;
На
25.03.2009г. придобил лек автомобил „MERCEDES C 250D” с рег.№*****
с определена пазарна стойност
в размер на 6250 лева.
Съгласно
писмо вх.№*******г. на ТД на НАП-Варна,
между 2010г. и 2013г. няма данни за подавани декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за
декларирани доходи на М.Д.М.. Свързаното търговско дружество „Д*********“ООД с
ЕИК***** е било регистрирано в търговския регистър на Агенция по Вписванията към
31.10.2014г. Същото е било задължено да подава декларации по чл. 92 от ЗКПО
считано от тази дата.
При
ТД на НАП-Варна е било образувано ИД №6287/2010г. за задължения на М.М. към
външни за НАП взискатели, като към 20.11.2015г. няма данни за наложени
обезпечителни мерки.
От приложеното Актуално състояние на
действащи трудови договори за подсъдимия, за периода от 01.01.2011г. до
24.11.2015г. се установява наличие на два трудови договора, които обаче са
сключени на 29.01.2013г. с „А*„ и на
30.01.2013г. със „С*****„ като работодатели.
С
писмо вх.№ *********г. Агенцията за
социално подпомагане удостоверява, че за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2013г.
П. Б. М. и М.Д.М. са били подпомагани от ДСП-гр.Д. със семейни помощи за две
деца-по реда на чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца-със сума в общ
размер 3220лв. За всяко едно от лицата през 2010г. сумата е 420 лева, през 2011г.
е 398лв., през 2012г. е 396лв. и през 2013г. е 396лв .
Съгласно
писмо вх.№255 000-1128/09.03.2016г. на Агенцията по заетостта, за периода от
01.01.2010г. до 31.12.2013г. М.М. не е бил регистриран в Д“БТ“ като търсещо
работа лице. Последната му регистрация е била прекратена на 26.09.2000г.
От заключението по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, при съпоставката на придобити от подсъдимия доходи по смисъла на
ЗДДФЛ и разходите за придобиване на имущество, при фактически получени единствено
семейни помощи в размер на 818лв., налице са разходи за придобиване на
недвижимо имущество и движими вещи на обща стойност 37 080 лева. През същия период
от 16.02.2009г. до 14.06.2011г. М. е получил парични преводи на обща стойност 9618.78лв.
и същевременно е наредител по такива на стойност 26591, 52лв. Общата стойност
на изброените финансови операции и сделки с имущество според експерта възлиза
на 73290,30 лева.
Съгласно показанията на разпитаната в
съдебно заседание свидетелка Савич–сестра на подсъдимия, през м.май 2010г.
същата му дарила сумата от 11000 евро, представляваща компенсация за отказа от
права върху наследения недвижим имот. Според обясненията на М., потвърдени и от
сестра му, сумата била използвана за закупуването на процесния „****************” с рег.№*****, чиято пазарна стойност
вещото лице е определило на 22350
лева. В подкрепа на изложеното е представен и приложения по делото договор.
Според показанията на разпитания в
съдебно заседание С. К., на 22.11.2010г. същият превел от Г. на подсъдимия
сумата от 3000 евро. Парите били от лични спестявания и следвало да
послужат за заплащане лечението на детето на М.. Същото твърди и подсъдимия в
дадените пред съда обяснения.
С оглед новоустановените обстоятелства
по делото бе назначена и допълнителна ССЕ, съгласно която, след съответно с
гореизложеното редуциране на първоначално установения и инкриминиран от
обвинението размер, всички останали от установените финансови операции и сделки
с имущества са с предмет на обща стойност 23558,68лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия, съдържащи частични самопризнания,
показанията на свидетелите, заключенията по изготвените автотехнически и СС експертиза,
справка с рег.№***********г. от Дирекция „М. , справка с рег.№*****. изд.от
РД“Г.-А, протокол за доброволно предаване от 18.03.2011г. , справки с рег.№Д*****г.
и №*****г. от ОД на МВР-Добрич, писмо с
изх.№******г. относно получени преводи от „К*******“, справка относно парични
преводи с изх.№********г. ЦКБ, писмо относно предаване на лицето М.М., въз основа
Европейска заповед за арест от Окръжен съд–Варна и решение №*г. на ВОС,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на М.М.,
декларация по чл.94, ал.1 НПК от М.М., декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на П.М., ведно с декларация по чл.94, ал.1 НПК от същата, протоколи
за разпознаване на лица по фотоснимки от 18.08.2011г., от 18.08.2011г., от
18.08.2011г., от 18.08.2011г., от 18.08.2011г., от 18.08.2011г. и от
18.08.2011г., предоставена от П. И. информация със заключителен доклад от О п.
за Тирол, преписка относно оказана правна помощ от прокуратура И. и В. съд С., справка
за лицето М., изд.от Служба по вписванията –Добрич от 24.04.2013г., ведно с
приложен нотариален акт №94,т.IХ, нот.дело №973/2007г., справка от Служба по
вписванията-Б. с изх.№*****г., справка с рег.№*******г. изд. от Служба по
вписванията-гр.Г. Т., справка с рег.№*. изд. от Служба по вписванията-гр.Девня,
писмо с изх.№*****г. изд.от „Банка
Пиреос“, писмо с изх.№*****г. изд. от Служба по вписванията-гр.Каварна, писма с
изх.№*****г. и №8*г. изд. от ЦКБ, писмо
с изх.№*******г. от ТД на
НАП-Варна-л.69, писмо с изх.№******/*****г. от ОББ АД, писма с изх.№******г. и №****г. от „Кс“, справка с изх.№******-1/09.05.2013г. от
ТД-Варна; справки с изх.№************г. и изх.№**********г. от Служба по вписванията–Варна, справка с
изх.№******г. от Служба по вписванията–Тервел, писмо с изх.№************г., от
ЦКБ, справка с рег.№************г. и писмо с изх.№**********. от Сектор“Пътна
полиция“, справки от Служба по вписванията-гр.Д., гр.Б., гр.Д. и гр.В., справка
с изх.№**********г. от Сектор „Пътна
полиция“, справка с изх.№*****г. от Сектор „КАТ“-Варна, писмо с изх.№*********.,
с рег.№*********. и изх.№А-*******. от Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“, писмо с изх.№**********. от НОИ, справки с изх.№******г., изх.№**************.
и с изх.№********г. от ТД на НАП, офис Добрич, справки с изх.№*****г., изх.№******г.,
изх.№******-*****., изх.№*******г., изх.№**********г. изх.№********г., изх.№*******г.,
изх.№*******. и изх.№*****. от ТД на НАП-Варна, справка с изх.№*******. от
НОИ-Варна, справка с изх.№****г. от Дирекция „Социално подпомагане“-Д., справки
с изх.№*****. и изх.№*****г. от ТД на НАП Варна, справка с изх.№*****г. от
Дирекция социално подпомагане-Балчик; писма с изх.№******. и изх.№************/29.02.2016г.
и изх№20-*****/02.03.2016г. от Дирекция „Бюро по труда“, справки от Сектор
„Пътна полиция“-гр.Д. РУ на МВР-Д. и Сектор „КАТ“-В., справки от Банка *** „С* Ж* Е.“, „К*“ „****“АД, „Т*АД, „А.Б.Б.“ АД,
„Р.“, „МЮ“, “Ю. Б.“АД, „Ф. ., „Т. Б.АД
със справки, извлечения и бланки за преводи, справка от ГД“Изпълнение на
наказанията“ с изх.№******г., уведомление от Апелативен съд-гр.К., справка от
Върховна касационна прокуратура отдел „Международен“ относно предаване на подсъдимия на френските
власти, съгласно издадена ЕЗА, ведно с копие от досието с наложени поощрения и
наказания, приобщени по реда на чл.283 от НПК, показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели П. С. и С. К., както и от заключението по
допълнителната ССЕ.
По същество подсъдимият оспорва
частично произхода на средствата за установените финансови
операции и сделки с имущество. Конкретните възражения касаят претендираното
изключване на направеното от сестра му дарение, предадената му от Киряков сума,
стойността на закупения „VOLKSWAGEN
PASAT” с рег.№****, както и стойността на единия от двата придобити автомобила
„VOLKSWAGEN SHARAN 1.9 TDI” с рег.№***** и „MERCEDES C 250D” с рег.№*****, доколкото същите са били
предмет на замяна съгласно представените по делото договори. По отношение на част от останалите инкриминирани
от обвинението стойности възраженията на защитата са свързани с факта, че
предикатното престъпление по чл.159б, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.159а,
ал.2, т.6, пр.1-во във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, обхванато от
осъждането с решение от 06.02.2013г. по съдебен протокол №ALE-130540 на
Върховния съд на Страсбург, 6-ти изправителен съд, фактически е осъществено на
територията на Република Ф.. За останалите финансови операции подсъдимия на
практика не оспорва, че средствата са придобити чрез въпросното предикатно престъпление.
Така направените възражения са частично
основателни. Факт е, че показанията на П. С. и С. К., подкрепящи тезата на
подсъдимия, не могат да бъдат опровергани, поради което изведения от първата
ССЕ и инкриминиран от обвинението резултат следва да бъде намален с левовата
равностойност на дарените 11000 евро, стойността на закупения с тях „VOLKSWAGEN PASAT”, както и с предадените от Киряков 3000
евро. Що се касае до втората претенция, същата е изцяло неоснователна.
Въпросният „VOLKSWAGEN SHARAN 1.9 TDI” е
закупен със средства, придобити от предикатното престъпление. Замяната на
автомобила с посочения „MERCEDES C 250D” на практика представлява
трансформиране на стойност, което не заличава произхода на първоначалните
средства. Що се касае за финансовите транзакции осъществени в Г. и Австрия,
следва да се вземат предвид показанията на привлечените по делото свидетели и
приложените справки, , удостоверяващи пътуванията на подсъдимия и действителната
връзка между него и останалите осъдени по делото лица, доказващи по несъмнен
начин произхода на средствата по паричните преводи.
При изложените фактически констатации
съдът намери за установено от правна страна:
През периода от 16.02.2009г. до
14.06.2011г. в с.К., обл.В., Ф.Р.Г. и Република Ф., извършил финансови операции-превеждане
и получаване на суми чрез системи за бързо разплащане, както и сделки с
имущества-недвижим имот и два леки автомобила, като общата им стойност възлиза 23558,68лв,
а деянието е извършено повече от два пъти.
Налице
е пряк умисъл-съзнаване обществената опасност на извършеното, предвиждане на
обществено опасните последици и пряко целене на същите. В обхвата на тези
представи е и доказаното знание за престъпния произход на средствата, предмет
на процесните финансови операции и сделки с имущество и придобити пряко и
непосредствено чрез предикатното престъпление по чл.159б, ал.2 във вр. с ал.1
във вр. с чл.159а, ал.2, т.6, пр.1-во във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от
НК. при условията на продължавано престъпление като и деецът е знаел, че
средствата са придобити от него чрез тежко умишлено престъпление по чл.159б,
ал.2, във в-ка с ал.1 и чл.159а, ал.2, т.6, пр.1, във в-ка с ал.1 и чл.26, ал.1
от НК.
С
оглед факта, че осъществените деяния-финансови операции и
сделки с имущество, осъществяват поотделно един и същ престъпен състав,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, съдът прие за доказано, че изложената
деятелност съставлява престъпление по чл.253, ал.4, във в-ка с ал.3, т.2 и
ал.1, във във в-ка с чл.26, ал.1 от НК. Тъй като предмет на посегателството са
имущество и средства в размер на 23558,68лв,
представляващи деветдесет и осем минимални работни заплати/ПМС№326/30.12.2009г./,
извършеното е несъставомерно по отношение на квалифицирането на случая като
такъв в особено големи размери и особено тежък случай. Това налага подсъдимият
за бъде признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение
по ал.5 на чл.253 от НК, в това число-за разликата до инкриминирания размер от
73290,30лв. на финансовите операции и сделки с имущество.
Причини
за извършване на престъплението-ниско правосъзнание, слаби морални задръжки,
стремеж към бързо и лесно набавяне на средства, резултат от престъпна дейност.
По
отношение на наказанието:
С
оглед двугодишната продължителност на процесната деятелност, масовостта на този
род посегателства и тежестта на предикатното престъпление, съдът намери
обществената опасност на извършеното за завишена. По същите съображения и
предвид съдебното минало на лицето/реабилитация и последващо осъждане от Върховния
съд на Страсбург/ и недобрите характеристични данни, като завишена беше
определена и обществената опасност на самия деец. Като противовес на
негативните данни за личността на М. и наличното осъждане следва да бъдат
разгледани направените частични признания, липсата на последващи
противообществени прояви и преди всичко изтеклия от осъществяване на престъплението
срок. На практика досъдебното производство е започнало месец след довършване на
процесното деяние и по една или друга причина е приключило през м.февруари
2017г., т.е. към постановяване на присъдата са изтекли близо осем години, които
поставят под обосновано съмнение правото по §1 на чл.6 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи. Тези констатации мотивираха настоящия
състав да приеме, че е налице забавеното правораздаване следва да бъде
разглеждано като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
обосноваващо прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК. На тази основа, с
оглед обществената опасност на извършеното и дееца и останалите изложени
релевантни за отговорността обстоятелства, приемайки, че установеният от
разпоредбата на чл.253, ал.4 от НК минимум се явява несъразмерно тежък, съдът
определи наказанието под минималния предел, налагайки на М. лишаване от свобода
за срок от две години и шест месеца, без добавяне, на основание чл.55, ал.3 от
НК, на кумулативно предвиденото наказание глоба.
На
основание чл.253, ал.6 от НК съдът възложи на М.М. да заплати в полза на
държавата сумата от 23558,68лв., представляваща равностойността на
липсващия/отчужден/ предмет на престъплението.
На
основание чл.25, във в-ка с чл.23 и чл.8, ал.2 от НК, във в-ка с Рамково
решение 2008/675/ПВР от 24 юли 2008 г. за
вземане предвид присъдите, постановени в държавите – членки на Европейския
съюз, в хода на новообразувани наказателни производства, съдът намери за
безусловно задължително групирането на така постановената санкция с тази по решение
от 06.02.2013г. , в сила от 19.02.2013г.,
по протокол №ALE-30540 на Върховния съд на Страсбург, Република Ф.,
Шести изправителен съд. Двете деяние са осъществени при условията на реална
съвкупност, като за същите следва да се определи общо наказание в размер на
по-тежката от постановените санкции, а именно-лишаване от свобода за срок от
четири години. На основание чл.25, ал.2 от НК настоящият състав зачете изтърпяното
изцяло наказание лишаване от свобода за срок от четири години, наложено от Върховния съд на Страсбург, Република Ф.,
явяващо се определена обща санкция за съвкупността.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия сторените по делото
разноски в размер на 576,99лв. по сметка на ОД на МВР-гр.Добрич и 240лв., по сметка на ОС-гр.Добрич.
Воден
от изложените фактически констатации и правни изводи съдът постанови присъдата
си.
Председател: .