Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

гр. Добрич, 19.02.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 104/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 104/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба рег. вх. № 2550/24.04.2017 г., дата на пощенското клеймо 21.04.2017 г. на „Х.“ АД гр. София, с която срещу А.П.Р. и Г.Л.В. при условията на субективно съединяване е предявен иск за установяване съществуване присъдените в полза „Х.“ АД гр. София парични суми по Заповед за изпълнение № 340/09.12.2016 г. и Изпълнителен лист от 09.12.2016 г., издадени по ч. гр. д. № 658/2016 г. по описа на Балчишкия районен съд, срещу солидарните длъжници А.П.Р. и Г.Л.В., както следва: 45 000.00 евро, представляващи част от дължима главница по предоставения от „Х.“ АД заем, ведно с дължимата върху главницата законна лихва, считано от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; 17 000.00 евро, представляваща част от дължимата за периода 01.12.2013 г. – 30.112016 г. лихва по предоставения заем; 7 000.00 евро, представляваща част от дължимата за периода 01.12.2013 г. – 30.11.2016 г. наказателна лихва за забава, 5 299.10 лв., представляващи направените от „Х.“ АД разноски в заповедното производство, претендиран на осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците оспорват исковите претенции по основание и размер и инвокират възражения за нищожност на договора за заем по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 ЗПК и на чл. 146 във вр. с чл. 143, т. 3, 10, 12 и 13 ЗЗП. Поддържа се, че длъжниците не са надлежно уведомени за предсрочната изискуемост на заема.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

„Х.“ АД е финансова институция, вписана в регистъра по чл. 3, ал. 2 ЗКИ на БНБ и по занятие отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

На 29.09.2010 г. между „Х.“ АД от една страна като заемодател и Г.Л.В. лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ „Г.В. – Н.“ и А.П.Р. от друга страна като заематели, е сключен договор за заем по смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД, по силата на който заемодателят е предал в собственост на заемателите сума в размер на 46 000.00 евро, а заемателите солидарно са се задължили да върнат заетата сума в срок до 30.09.2025 г.

Предоставените в заем на заемателите средства ще се използват както следва: за заплащане от заемателите на първоначална премия по договора, сключен от тях с „***“ ООД за гарантиране на техните задължения към „Х.“ АД в размер на 2 000.00 евро; за погасяване на задължения на заемателите към „Х.“ АД по Договор ***г. и Договор ***г. в размер на 34 590.00 евро; за погасяване на задължения на заемателите Г.В. и ЕТ „Г.В.-Н.“ към НАП в размер на 4 700.00 евро и за кредитен резерв по заема в размер на 4 710.00 евро – чл. 2 от Договора за заем.

Договорът за гаранция, сключен между заемателите и „***“ ООД не е представен като доказателство по делото.

Средствата за погасяване на задължения на заемателите към „Х.“ АД по Договор ***г. и Договор ***г. в размер на 34 590.00 евро се прихващат от заемодателя; средствата за погасяване на публични задължения на заемателите към НАП се предоставят от заемодателя чрез банков превод към банкова сметка, ***; средствата за кредитен резерв се предоставят от заемодателя чрез банков превод към банкова сметка, ***, след представяне на писмена молба за предоставяне на средства от заемателите и по преценка на заемодателя; заемателите дават своето изрично съгласие и упълномощават заемодателя да извърши със средства от заема от тяхно име и за тяхна сметка дължимите плащания за премии към „***“ ООД в съответствие с Договора за гаранция чрез директен превод към „***“ ООД на сумата за първоначална премия в размер на 2 000.00 евро – чл. 3 от Договора за заем.

Съгласно разпоредбата на чл. 4.1 от Договора, заемателите дължат проста месечна лихва, която се начислява върху непогасената главница на заема в размер на ЛИБОР на месечна основа плюс надбавка от 0.75 % месечно, като общият размер на месечната лихва не може да бъде по-малък от 1.05 % месечно. В случай на неплащане от заемателите в пълен размер на която и да е дължима и изискуема вноска по заема, в т. ч. неплащане в пълен размер на която и да е месечна погасителна вноска на съответната й дата, на дължимо плащане в съответствие с погасителния план на заема или настъпване на какъвто и да е случай на неизпълнение по договора за заем, с началото на следващия ден, в допълнение на лихвата по чл. 4.1. от Договора, заемателите дължат и лихва за забава в размер на 1.00 % месечно върху цялата непогасена главница по заема ( наказателна лихва ); наказателната лихва се дължи до и включително деня на погасяването на всички просрочени дължими суми по заема и/или отстраняването на случая на неизпълнение – чл. 4.2. от Договора.

С анекс № 1/01.06.2011 г. и с анекс № 1/30.10.2012 г. са изменени чл. 2, 3 и 5 от Договора за заем относно предмета, условията за предоставяне на заема и изплащане на заема. Съгласно Анекс № 1/01.06.2011 г. размерът на кредитния резерв възлиза на сумата от 9 410.00 евро, а съгласно Анекс № 1/30.10.2012 г. страните приемат нов погасителен план, в сила от 01.11.2012 г.

Вземанията на кредитора към длъжниците са обезпечени с договорна ипотека върху собствени имоти, обективирана в нотариален акт за заем и учредяване на договорна ипотека ***по описа на нотариус ***, рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Балчик, актът вписан в АВ-СВ-Балчик вх. № 2066/30.09.2010 г., акт ***Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, заетата сума не е постъпвала по банковите сметки на заемателите. Вещото лице е констатирало, че предоставените в заем парични суми са използвани за плащане на първоначална премия по Договор за гаранция с „***“ ООД в размер на 2 000.00 евро, за погасяване на задълженията на заемателите към „Х.“ АД, произтичащи от Договор ***г. и Договор ***г. в размер на 34 590.00 евро и за кредитен резерв – 9 410.00 евро.

Заемателите не са изпълнили задължението си за връщане на заетата сума и договорени лихви в уговорените в договора за заем и приложения към него погасителен план срокове.

Вещото лице е констатирало плащания по договора за заем от страна на заемателите на суми в общ размер от 14 041.47 евро. Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, заемателите са преустановили изпълнението на задълженията си, произтичащи от договора за заем, считано от 30.10.2012 г., с неплащането на 24 – та месечна вноска по договора.

Кредиторът е упражнил правото си да обяви заема за предсрочно изискуем, като е изпратил на солидарните длъжници нотариални покани, връчени им на 23.09.2015 г. при условията на чл. 47 ГПК, с които ги е уведомил и прогласил предсрочната изискуемост на заема в пълния му непогасен размер за главница, лихва и неустойка: 45 242.74 евро главница; 14 999.33 евро за лихва; 18 953.97 евро за наказателна лихва забава; 184.44 евро за застрахователни премии.

На 07.12.2016 г. „Х.“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците Г.Л.В. и А.П.Р. въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК - нотариален акт за заем и учредяване на договорна ипотека ***по описа на нотариус ***, рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Балчик, актът вписан в АВ-СВ-Балчик вх. № 2066/30.09.2010 г., акт *** г., за следните суми: частичен иск за сумата от 45 000.00 евро, представляваща главница по т. 1 от нотариалния акт, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението – 07.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; частичен иск за сумата от 17 000.00 евро, представляваща лихва по т. 2 от нотариалния акт за периода 01.12.2013 г. – 30.11.2016 г.; частичен иск за сумата от 7 000.00 евро, представляваща наказателна лихва за забава по т. 3 от нотариалния акт за периода 01.12.2013 г. – 30.11.2016 г., както разноски в размер на сумата от 2 699.10 лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 600.00 лв.

Според експертното мнение на вещото лице, заемодателят правилно и коректно с оглед клаузите на договора за заем е начислил дължимите от заемателите главница, лихви, неустойки и разноски.

По силата на Заповед за изпълнение № 340/09.12.2016 г. и Изпълнителен лист от 09.12.2016 г., издадени по ч. гр. д. № 658/2016 г. от Районен съд - Балчик, солидарните длъжници А.П.Р. и Г.Л.В. са осъдени да заплатят на „Х.“ АД следните суми: 45 000.00 евро, представляващи част от дължима главница по предоставения от „Х.“ АД заем, ведно с дължимата върху главницата законна лихва, считано от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; 17 000.00 евро, представляваща част от дължимата за периода 01.12.2013 г. – 30.112016 г. лихва по предоставения заем; 7 000.00 евро, представляваща част от дължимата за периода 01.12.2013 г. – 30.11.2016 г. наказателна лихва за забава, 5 299.10 лв., представляващи направените от „Х.“ АД разноски в заповедното производство.

Заемодателят въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е подал молба до частен съдебен изпълнител ***, рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Добрич, с искане за осъществяването на принудителното изпълнение срещу заемателите. По повод молбата на кредитора е образувано изп. д. № ***на ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Добрич със страни взискател „Х.“ АД и длъжници А.П.Р. и Г.Л.В..

На 16.02.2016 г. длъжникът Р. е получила призовка за доброволно изпълнение с приложен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. На 22.02.2016 г. длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК.

На 16.03.2016 г. длъжникът В. е получил призовка за доброволно изпълнение с приложен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. На 30.03.2016 г. длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК.

С определения от 16.03.2016 г. и от 03.04.2016 г., съдът е указал на кредитора, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжниците в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Кредиторът е получил съобщенията на 31.03.2016 г., респ. на 24.04.2016 г.

На 21.04.2016 г. кредиторът предявява настоящия установителен иск срещу солидарните длъжници.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът по чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК е положителен установителен иск. Целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес – т. 9 от ТР – 4 – 2014 – ОСГТК.

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на вземания на заемодателя към заемателите за заетата сума, лихви и неустойки и разноски, произтичащи от договора за заем.

По делото не е спорен фактът за възникването на 29.09.2010 г. на облигационно отношение между страните, произтичащо от договор за заем по смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД, по силата на което заемодателят „Х.“ АД е предал в собственост на заемателите Г.Л.В. лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ „Г.В. – Н.“ и А.П.Р. сума в размер на 46 000.00 евро, а заемателите солидарно са се задължили да върнат заетата сума в срок до 30.09.2025 г. съобразно условията на договора.

Процесният договор за заем не попада под приложното поле на Закона защита на потребителите. Длъжникът В. не притежава качеството на „потребител” по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по ЗЗП действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разглеждания казус, като страна по договора е конституиран ответникът В. лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ „Г.В. – Н.“. С регистрацията си като едноличен търговец Г.Л.В. не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. Регистрацията на едно лице като едноличен търговец му придава търговско качество, но не раздвоява физическото лице в две различни личности, дори имуществото на предприятието на едноличния търговец да се отграничи от неговото лично имущество. В случая, независимо от качеството в което е сключил договора за заем, ответникът В. няма качеството на потребител по смисъла на 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като видно от чл. 2.3 от договора, предоставените в заем на заемателите средства се използват за погасяване на погасяване на задължения по предходни договори за заем, както и за погасяване на публични задължения на едноличния търговец, произтичащи от търговската му дейност. Ответникът В. като заемател е ползвал услуги на търговеца, предназначени за извършване на търговската/професионална дейност и в рамките на своята търговската/професионална дейност.

Договор за заем не попада под приложното поле на Закона за потребителския кредит – чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК е изключил приложното поле на ЗПК по отношение на договори за кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот. В конкретния случай, договор за заем е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти, обективирана в нотариален акт за заем и учредяване на договорна ипотека ***по описа на нотариус ***, рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Балчик, актът вписан в АВ-СВ-Балчик вх. № 2066/30.09.2010 г., акт ***Гореизложените доводи обосновават извода, че заемателите В. и Р., с оглед солидарния характер на задълженията, нямат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП и ЗПК.

Договорът за заем не попада под приложното поле на ЗЗП и ЗПК, поради което Съдът не следва да разглежда инвокираните от ответниците възражения за нищожност на договора за заем по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 ЗПК и на чл. 146 във вр. с чл. 143, т. 3, 10, 12 и 13 ЗЗП.

По делото е безспорно установено изпълнението на задължението на заемодателя, произтичащо от чл. 240, ал. 1 ЗЗД да предаде в собственост на заемателите договорената сума. Доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват факта на неизпълнение на задълженията на заемателите за връщане на заетата сума и плащане на дължимите лихви и неустойки. Заемодателят, с оглед неизпълнение на задълженията на заемателите и съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1, а и б от Договора, е обявил заема за предсрочно изискуем, като с нотариални покани е уведомил длъжниците за това. Налице е неизпълнение на главните и на акцесорните задължения на заемателите. По делото по безспорен и несъмнен начин са установени размерите на претендираните суми.

Исковите претенции са основателни и следва да се уважат.

Неоснователна е претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата в евро, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане. Позитивното българско право не позволява да се определя законна лихва за забава за просрочени парични задължения във валута, различна от български лева – арг. от член единствен от Постановление № 425 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Параграф 2 от Заключителните разпоредби на ПМС № 426/2014 г. отменя Постановление № 100 на МС от 2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Параграф 1 от Допълнителната разпоредба на ПМС № 426/2014 г. въвежда изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Систематическия и логически анализ на разпоредбите на българското и на общностното право обосновават извода, че законната мораторна лихва за държава – член на ЕС, чиято валута не е евро, да се определя само за парични задължения в съответната местна валута, тъй като регламентира като нейна основа за изчисляване основния лихвен процент на централната банка – чл. 86, ал. 2 ЗЗД във вр. с член единствен от ПМС № 426/2014 г. във вр. с чл. 2, ал. 7, б. „б“ във вр. с чл. 3 от Директива 2011/7/ЕС. Това виждане се поддържа и в литературата – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, 495 – 496.

С оглед изложените съображения, искането за присъждане на законната лихва върху главницата следва да се отхвърли.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 3 199.10 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв., с оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на вземанията на „Х.“ АД гр. София, бул. „***“ бл. 14, партер, ЕИК *** срещу А.П.Р. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** и Г.Л.В. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес ***, двамата със съд. адрес ***, офис 9, адв. М.П., за следните суми по Заповед за изпълнение № 340/09.12.2016 г. и Изпълнителен лист от 09.12.2016 г., издадени по ч. гр. д. № 658/2016 г. по описа на Балчишкия районен съд, както следва: 45 000.00 евро, представляващи част от дължима главница по предоставения от „Х.“ АД заем, 17 000.00 евро, представляваща част от дължимата за периода 01.12.2013 г. – 30.112016 г. лихва по предоставения заем; 7 000.00 евро, представляваща част от дължимата за периода 01.12.2013 г. – 30.11.2016 г. наказателна лихва за забава, 5 299.10 лв., представляващи направените от „Х.“ АД разноски в заповедното производство.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Х.“ АД гр. София, бул. „***“ бл. 14, партер, ЕИК *** за присъждане на дължимата върху главницата от 45 000.00 евро законна лихва, считано от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА А.П.Р. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** и Г.Л.В. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес ***, двамата със съд. адрес ***, офис 9, адв. М.П. да заплатят на „Х.“ АД гр. София, бул. „***“ бл. 14, партер, ЕИК ***, разноски по делото в размер на 3 199.10 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: