Р Е Ш Е Н И Е

№__25_____/ 08.02.2018 год.,гр.Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На девети януари 2018 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Билсер Мехмедова- Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело №184 по описа за 2017 година

за да се произнесе съобрази следното:

Търговско дело №184/2017 г. е образувано въз основа на молба от Е.Е.Х. ЕГН-********** срещу «***» АД ЕИК-*** гр. С., с която се иска от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв. обезщетение ,като част от обща претенция от 200 000 лв., за неимуществени вреди от смъртта на внучката й с.Ж.и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 07.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, /изчислена върху главницата от 60 000 лв./ в размер на 18 303.15 лв; да осъди ответното дружество за сумата от 2 000 лв., представляваща имуществени вреди в размер на ½ идеални части от унищожения с престъпно деяние лек автомобил «Ф. Г.» с рег. №**, ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 07.07.2014г. до датата на подаване на настоящата искова молба, в размер на 610.11 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

Излага се в исковата молба, че ищцата е баба на С. Ж., починала при пътно-транспортно произшествие на 08.07.2012 г. в с. О., община В. Д.. Сочи се, че в ПТП са участвали нейният автомобил с per. № ** и влак, преминаващ през ж. п. прелез в с. О., общ. В. Д.. По време на произшествието автомобилът е бил управляван от бившият й зет С. А. Ж. /С. А. Ш./, а в него са пътували още дъщеря й /Р. Ф. Ж./ и внучката й /С. Ж./, които са починали.

С присъда от 15.07.2013 г. по НОХД №651/2013 г. на Окръжен съд В. водачът на автомобила бил признат за виновен в извършването на престъплението и му било наложено наказание.

Излага се, че в резултат на смъртта на дъщеря си и внучката си търпи нестихващи морални болки и страдания, че приживе е имала с дъщеря си и внучката си изключително близки контакти, взаимна обич и уважение, изключително силна емоционална връзка. Внучката си отгледала от бебе, като собствено дете. Още от едномесечна възраст в чужбина поела основните грижи за отглеждането й, тъй като майката работела. До навършването на тригодишна възраст били ежедневно, денонощно и неотлъчно заедно, след което тази привързаност продължила до смъртта на внучето. Помежду им съществувала изключителна близост и привързаност, надминаваща обичайната такава между баба и внуче.

С трагичната гибел на дъщеря си и внучката си ищцата загубила половината си семейство и най-ценните хора в своя живот, поради което усешала празнота, която никой и нищо не може да запълни. Излага, че в резултат на внезапната трагедия дълго време е била в изключително тежко емоционално състояние, което допринесло за цялостното влошаване на физическо й състояние, проблеми с очите, непрестанно плачене, загуба на апетит и като цяло състояние на апатия към заобикалящия ме свят, силно изразено депресивно състояние и прочие, драстично отслабване в резултат на преживения посттравматичния стрес, който продължавала да преживявам и към момента.

Позовавайки се на становището на Висшия адвокатски съвет по тълкувателно дело №2 от 2016г., на действалото до 14.11.2012г. Рамково решение 2001/220/ПРВ /чл.1. б. „а"/ и на заменящата го Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, която е част от действащото в момента право, изхождайки от принципа за справедливост, счита че има право на обезщетение за неимуществените вреди от загубата на внучката си С..

Счита, че справедливия размер на обезщетението причинените й неимуществени вреди е 200 000 лв., като с настоящата искова молба предявява частичен иск - за 60 000 лв. обезщетение за загубата на внучката й.

Излага, че освен неимуществените вреди, с престъпното деяние са причинени щети на притежавания от нея в режим на съсобственост 1/2 идеални части върху лек автомобил „Ф. Г." с peг. № **с рама №**и че икономически не е целесъобразно да се възстановява моторното превозно средство, тъй като е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът «***» АД ЕИК-*** гр. С. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Излага съображения, че ищцата като баба на с.Ж.не е в кръга на лицата, имащи право на обезщетение по чл.45 ЗЗД за причинени имуществени и неимуществени вреди съгласно трайната практика на Върховния съд. Цитира Постановления №4/1961 г. и №5/1969 г.

В случай, че съдът приеме ищцата за процесуално легимимирана да води настоящия иск, оспорва механизма на настъпилото пътно - транспортно произшествие. Твърди, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка, механизма на ПТП, както и причините за настъпването му. Оспорва обстоятелството, че пътно - транспортното произшествие е настъпило единствено с оглед виновно и противоправно поведение на водача С. А. Ж.. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата С. Ж., посредством бездействието на нейната майка, която е допуснала да бъде в автомобила без задължителното детско обезопасително столче в нарушение разпоредбите на Раздел XXV от Закона за движение по пътищата.

Оспорва всички направени твърдения от ищцата за характера, интензитета, и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди и намира, че същите са предявени в завишен размер и не отговарят на действително претърпените вреди.

Твърди, че претендираните размери на обезщетението за неимуществени вреди не кореспондират с установената трайна съдебна практика по сходни съдебни казуси, както и със социално - икономическата обстановка в страната.

Прави възражение, че по отношение на претенцията за главница е налице и изтекла погасителна давност.

Оспорва и иска за имуществени вреди. Прави възражение, че съществуват запазени части от автомобила, тяхната стойност следва да бъде приспадната от размера на дължимото обезщетение за процесната тотална щета.

Оспорва и претенциите за лихви, като неоснователни по съображения, с твърдението, че доколкото се касае за тотална щета и не е налице прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение не се дължи.Прави възражение за изтекла погасителна давност.

След получаване отговора на исковата молба ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва правната интерпретация на ответника, че действащото законодателство изчерпателно определяло кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, понесени от смъртта на близък.

Изтъква, че действащото законодателство не поставя никакви ограничения, освен принципа на справедливостта. Допълва, че правото й на обезщетение се основава и на действащия конституционен принцип за справедливостта, както и на чл.2 във връзка с чл.34 ЕКЗПЧОС. Позовава се на конкретни решения по дела на Европейския съд по правата на човека.

Оспорва твърдението, изложено в отговора на исковата молба, че цитираните постановления на Пленума на ВС представляват задължителна практика, тъй като не са издадени на основание чл.58, т.1 ЗУС /отм./.

Прави възражение, че тези постановления на Пленума (ППВС №4/1961г., ППВС №5/1969 г. и ППВС №2/1984 г.) към момента са в явно противоречие с действащата Конституция и прогласения от нея принцип на справедливостта, както и с чл.2 ЕКЗПЧОС, чл.2 от Хартата за основните права на ЕС, както и с правото на обезщетение по чл.16 във връзка с чл.1.6., .а". предл. п и б. ..б" от Директива 2012/29/ЕС и действалото преди това Рамково решение 2001/220/ПРВ, които не допускат национална съдебна практика и актове, ограничаващи изначално и без възможност за преценка за справедливост кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Алтернативно, в случай, че се приеме техният задължителен характер от съда, прави възражение за тяхната нищожност, като приети без кворум по силата на чл.59 от ЗУС/отм./.

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че цитираните постановления имат задължителен характер, прави искане за предоставяне на възможност за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпросите дали сочените по-горе актове от правото на ЕС допускат национална правна уредба, според която изначално е определен и ограничен кръгът на лица имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък.

Направеното твърдение за съпричиняване от с.Ж.чрез бездействието на своята майка, която не била поставила задължителното детско столче, намира за несъстоятелно, тъй като липсва задължение за ползване на специална система за обезопасяване на дете, особено при положение, че детето е било високо около 1.60 м.

Прави възражение, че на основание чл.300 ГПК, гражданския съд не може да приеме различна фактическа обстановка от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Сочи, че липсата на дерегистрация е пречка за присъждане на исканото обезщетение и че регистрацията на автомобила не е прекратена, тъй като автомобилът е веществено доказателство по наказателното дело, което е приключило, но не е разпоредено връщането му.

Прави възражение, че дерегистрация не е възможна без уведомление от лицензиран застраховател до „П. П.“ за изплащане на тотална щета, с което ответникът е в забава на основание чл.95 ЗЗД, като не е оказал съдействие за изпълнението на това задължение. Прави възражение, че още на 13.07.2012г. е уведомила застрахователя и същият е могъл да направи оглед на автомобила и да остойности запазени части.

В постъпилия от ответника допълнителен отговор на допълнителната искова молба се поддържат направените оспорвания и възражения с отговора на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представената по делото присъда по НОХД № 651/2013 г. на ВОС,че на 08.07.2012 г.,при настъпило ПТП в с.О.,община В. Д. е починала с.Ж.ЕГН **********. Виновен за ПТП е водачът на превозното средство С. А. Ж., който е признат за виновен с Присъда от 15.07.2013 г.

За установяване на специфичния елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като доказателство по делото е представена застрахователната полица,/приложена на лист 14 от делото/, №****,валидна от 13.05.2012 г. до 12.05.2013г., със застраховател „З. К. Л. И.“ АД гр. С. и застраховано МПС - лек автомобил „Ф. Г.“ с ДК № **, собственост на Р. Ф. Ж. и Е.Е.Х..

По отношение на твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалата С. Ж., посредством бездействието на нейната майка, която е допуснала да бъде в автомобила без задължителното детско обезопасително столче в нарушение разпоредбите на Раздел XXV от Закона за движение по пътищата не се представиха доказателства.

Установява се от показанията на свидетелките З. Я.и Т. Я.,че загиналата с.Ж.е родена в гр.И. и когато тя е била на два месеца,ищцата оставила работата си в България и отишла там ,за да я гледа,тъй като майка й/дъщерята на ищцата/ е работила като операционна сестра в частна турска болница и се е налагало да тръгне на работа.Ищцата поела изцяло грижите за бебето,тъй като майката работела и на нощни смени и така до 2003 година,когато се върнали в България и заживели в гр.В.. Като се върнали в България, тя продължила да се грижи за внучето си, защото то не знаело да говори на български език и тя го учела да говори на български език. След като започнало да ходи на училище ,баба й продължавала да се грижи за нея. Внучката била много привързана към ищцата и те всяка събота и неделя идвали при нея в гр. Д..

През 2007 г. ищцата заминала за С. ,за да гледа втория си внук,дете на другата й дъщеря в С.,но много често идвала в почивните дни при дъщеря си и внучката си във В..Помагала им много и финансово.

Свидетелките установяват,че след катастрафата ищцата била в безсъзнание и в болница на системи.Много тежко преживяла събитието и то довело до проблеми със сърцето и кръвното й,а така също и с очите.От жизнерадостна жена се превърнала в грохнал човек и не можела да се отдели от гробищата,което било единственото й утешение.

Видно от записването на исковата молба,същата е заведена в Д.ки окръжен съд на 07.07.2017 г.

Във връзка с оспорването на имуществените вреди,съдът назначи и прие експертиза.Съгласно компетентното и обективно заключение на вещото лице,пазарната стойност на автомобила,с който е станало произшествието ,е в размер на 4 000 лв.На въпроса каква е цената за отремонтиране на автомобила,вещото лице дава заключение,че с оглед нанесените повреди по автомобила и тоталната щета,същият не може да бъде възстановен и експлоатиран по предназначение.На въпроса,каква е стойността на автомобила при тотална щета, с и без приспадане на запазените части ,вещото лице отговаря,че пазарната стойност на автомобила след произшествието ,като автомобил претърпял произшествие е в размер на 1 200 лв.Не може да даде отговор на въпроса за стойността на запазените части,тъй като за оценяване на запазените части е необходимо влагането на изключително много автомонтьорски труд,почистване на детайлите и установяване на техническото им състояние.Според вещото лице,при предаване на автомобила за скраб ,за автомобила може да бъдат получени 300 лв.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Между ответника и собствениците на лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№**е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.257,ал.2 от КЗ/отм./застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание - в настоящия случай превозното средство е било използвано по силата на упълномощаване от собственика. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.

В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие - възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства - установява се настъпването на пътно транспортно произшествие на сочените дата и място, причинено виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на вреди за ищците, както и причинно-следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.

Съгласно разпоредбата на чл.  226, ал.1 от КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и именно предвид горното и   във връзка с чл. 45 от ЗЗД ищецът  иска  да бъде възмезден  за претърпените от него вреди   от смъртта на внучката й.

Ответното дружество е оспорило механизма на настъпилото пътно - транспортно произшествие,с твърдението , че не била изяснена в цялост фактическата обстановка, механизма на ПТП, както и причините за настъпването му. Разпоредбата на чл.300 ГПК, обаче задължава гражданския съд да приеме за доказано извършването на деянието,неговата противоправност и вината,въз основа на влязлата в сила присъда на наказателния съд.

За да има право на претендираното от нея обезщетение за неимуществени вреди, ищцата следва да докаже, че от кръга онези лица, имащи право да получат такова във връзка със смъртта на С. Ж.. Този кръг е определен с Постановление № 4/1961 г. и разширен  Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд. Тези постановления имат силата на закон и не са загубили действието си, доколкото и до настоящия момент няма нормативен акт, в който да са посочени лицата, имащи право на обезщетение за вреди от причинена смърт. Първото Постановление легитимира най-близките роднини на починалия с правото да получат обезщетение във връзка със смъртта му, като изчерпателно ги изброява – низходящите, възходящите и съпругът. С второто се допълва т. 2 от раздел ІІІ на Постановление 4/61 г. като се признава правото на обезщетение и на други лица, които са имали с пострадалия отношения „сходни с отношенията между роднините, които вече бяха посочени”. В постановлението се разглеждат две основни хипотези – отношенията между съжителстващи на съпружески начала, и тези между отглеждано, но неосиновено дете  и отглеждащия го. В същата материя е постановено и задължителното за съдилищата  ППВС № 2/1984 г., в което еднозначно се установява, че най-близките роднини по права линия по см. на ППВС № 4/1961 г. възходящи са родителите, а низходящи - децата.

Съдът намира,че ищцата е в кръга лица, легитимирани да претендират обезщетение  за причинените им неимуществени вреди, в резултат на причинената следствие на ПТП, станало на 08.07.2012 г. в с.О.,община В. Д. , смърт на нейната внучка с.Ж.и че този извод не е  в противоречие с даденото разрешение в тълкувателни постановления на пленума на ВС № 2/30.111984 г., ВС № 5/24.11.1969 г. и ВС № 4/25.05.1961 г.  

Ищцата   е наследник по закон на починалите Р. Ф. Ж. и С. Ж./бащата С. А. Ж. няма право на обезщетение като причинител на деянието и недостоен,съгласно чл.3,буква“а“ от ЗН/.

В конкретният случай , ищцата  има право на обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на внучка си С. Ж., тъй като правоимащата й дъщеря Р. Ж.,възходяща на загиналата , също е починала на 08.07.2012 г. и към момента на настъпването на смъртта на внучка й с.Ж.,ищцата е единствен правоимащ наследник и лице, което е най-близък роднина по права линия на починалата с.Ж.,по смисъла на ППВС № 4/1961 г. Ето защо на нея следва да й бъде признато правото да претендира обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат от причинената при ПТП смърт на внучката й С. Ж..

Дължимото обезщетение не следва да бъде намалявано поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,  т.като съдът намира,че по делото не се установи съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. 

В случая не се установи при условията на пълно доказване,че с действията си увредената е допринесла за настъпването на вредите,тъй като не е пътувала с детско столче.От събраните свидетелски показания се установи,че детето е било с тегло над 40 кг. или извън изискванията на чл.137 б от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.51,ал.1 ЗЗД предвижда, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което в дадения случай означава пълно възмездяване на претърпените от ищцата душевни болки и страдания При определяне размера на обезщетението съдът намира,че следва да вземе предвид  степента на родствена връзка и близост на ищцата с пострадалата .

По смисъла на чл.52 ЗЗД понятието "справедливост" не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, което от своя страна е обусловено от съществуващите икономически условия в страната, индиция за които са и лимитите на застрахователните покрития.

За правилното определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се посочи, че към датата на настъпилото застрахователно събитие – 08.07.2012 г., § 27 от ПЗР на КЗ/отм./ е предвиждал минималните застрахователни суми по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да бъдат: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - за всяко събитие при едно пострадало лице - 1 000 000 лева. Законодателят е определил този размер, изхождайки от променените икономически условия в нашата страна; от въвеждането на европейски стандарти в застраховането при оценка на живота и получените телесни травми от застрахованото лице; от продължителността и сложността на провежданото лечение и т.н., като правораздавателният орган следва да отчита тези критерии при определяне на справедливото по размер обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди.

          Размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост – при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността при хипотезата на непозволено увреждане такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение, а в случай на смърт – връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.

За определяне размера на обезщетението, доколкото неимуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на индивида, следва да се съобразят депозираните по делото гласни доказателства.

От показанията на свидетели се установи дълбоката и топла връзка на взаимна привързаност и обич между ищците и починалата с.Ж.на баба отледала внучето си в семейна общност и продължила да полага грижи и в периода на неговото израстване. Свидетелите установиха не само фактическите отношения между ищцата и загиналото внуче, преди смъртта на пострадалата, но и начина, по който тази смърт е възприета и се отразила върху емоционалната сфера на ищцата.

Техните показания установят по един безспорен начин интензитета на негативните преживявания на ищцата, които са последица от смъртта на внучето й. Съдът не ги поставя под съмнение, тъй като същите свидетели по убедителен начин описаха и голямата привързаност, която е съществувала между двама им преди да почине пострадалия.

Съдът намира за безспорно установени основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. На ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на С. Ж., чийто размер следва да бъде определен по справедливост. Съдът е приема, че ищцата Е.Х. е понесла загубата на внучето си и е изпитала страдания нормални за всяка подобна ситуация, че е плачела, страдала и се е затворила в себе си. Неочакваната смърт на внучето се отразила изключително неблагоприятно на физическото и психическо състояние, като физическата и психическата нестабилност са непреодолими и понастоящем.

Съобразно с изложените по-горе конкретни факти, сред които следва да се отчете и възрастта на увреденото лице - 12 години към датата на пътно-транспортното произшествие, лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия на живот в страната към момента на застрахователното събитие, както и потенциално съществуващата възможност за продължаване на болките и страданията, респ. душевният дискомфорт на ищцата,съдът приема че с определяне на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от пътно-транспортното произшествие, настъпило на 08.07.2012 г., в размер на 60 000 лева, ще се постигне паричен еквивалент на всички понесени от увреденото лице Е.Х. емоционални и психически болки и страдания, които съпътстват живота й за определен продължителен период от време,поради което предявеният частичен иск в размер на 60 000 лв следва да се уважи.

Неоснователно е възражението на ответното дружество за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите.Давност е изтекла само по отношение на лихвите за претенцията за имуществени вреди от датата на събитието до 07.07.2014 г.,съгласно чл.111,буква”в” от ЗЗД ,но такива не се и претендират .

Ответното дружество оспорва и иска за имуществени вреди с възражение, че съществуват запазени части от автомобила и тяхната стойност следва да бъде приспадната от размера на дължимото обезщетение за процесната тотална щета.

Тотална щета по смисъла на чл. 193, ал.4 от КЗ /отм./ вр. с §22 от КЗ, е увреждане, при което разходите за ремонта надхвърлят 70% от действителната стойност на имуществото.

Възражението на ответника, че регистрацията на автомобила не е прекратена и поради това не му се следва обезщетение ,е неоснователно. Съгласно константната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 59 от 12.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 1256/2014г., ІІ т.о., ТК, решение № 44 от 02.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 775/2014г., І т.о., ТК, дължимостта на застрахователното обезщетение не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията и неизпълнението от потребителя на застраховката на задължението му по чл.193, ал.3 от КЗ/отм./ за представяне на доказателство за прекратяване регистрацията на увреденото МПС не е пречка за заплащане на такова обезщетение.

Действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е 4 000 лв. Според вещото лице. Не може да бъде извършен ремонт,съгласно заключението на вещото лице.Запазените части на автомобила биха могли да бъдат оценени на 300 лв..В такъв случай от действителната стойност на автомобила към деня на застрахователното събитие 4 000лв. да се приспадне стойността на запазените части 300 лв. и получената сума 3 700 лв. е дължимото обезщетение,от които на ищцата се следва ½ в размер на 1 850 лв.

Върху тази сума на ищцата се дължи и обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД за периода от 07.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба,което съдът изчисли в размер на 564,87 лв,в който размер следва да се уважи иска й по чл.86 от ЗЗ,като се отхвърли до предявения размер от 610,11 лв.

В договора за правна защита и съдействие на ищцата с адв. Е.Ф. е уговорена безплатна защита на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА, в която хипотеза следва да се присъди възнаграждение в полза на адвоката на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА. Последното следва да се определи съобразно чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .Ищцата претендира за присъждането на разноски в размер на 3 322,70 лв. адвокатски хонорар.Съобразно общият размер на уважените искове /80 718,02 лв./й се дължи хонорар от 2 951,54 лв.

Ищцата е освободена от държавна такса в производството по реда на чл.83,ал.2 ГПК и на основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от 3 228,72 лв. - държавна такса върху уважените претенции, по сметка на Д.ки окръжен съд, в полза бюджета на съдебната власт.

Ответника е направил своевременно искане за присъждане на разноски и съобразно правилото на чл.78 ал.3 от ГПК има право да иска заплащане на направените  от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая направените разноски, за които са представени доказателства по делото,  са в размер на 200 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице по иска за имуществените вреди,от които

съразмерно на отхвърлената част от претенциите му се следват 15 лв.

В договора за правна защита и съдействие на ищцата с адв. Е.Ф. е уговорена безплатна защита на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА, в която хипотеза следва да се присъди възнаграждение в полза на адвоката на основание чл.38,ал.2 от ЗА. Последното следва да се определи съобразно чл.7,ал.2,т.5 и чл.2,ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважения размер на исковете се равнява на общо 2 951,54 лв.,поради което са безпредметни мотиви за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С оглед изложените съображения,Д.ки окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА "***"АД, ЕИК ***, гр.С., да заплати на Е.Е.Х. ЕГН-********** ,

сумата от 60 000 лв. обезщетение /като част от обща претенция от 200 000 лв. /за неимуществени вреди от смъртта на внучката й с.Ж.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 07.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

сумата от 18 303.15 лв представляваща обезщетение за забава върху главницата от 60 000 лв. за периода от 07.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба 07.07.2017 г.;

сумата от 1 850 лв. имуществени вреди в размер на ½ идеални части от унищожения с престъпно деяние лек автомобил «Ф. Г.» с рег. №**,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 07.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до предявения размер от 2 000 лв;

сумата от 564,87 лв. представляваща обезщетение за забава върху сумата 1 850 лв. имуществени вреди за периода от 07.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба 07.07.2017 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до предявения размер от 610,11 лв..

ОСЪЖДА "***"АД, ЕИК ***, гр.С., да заплати по сметка на Д.ки окръжен съд в полза бюджета на съдебната власт, сумата 3 228,72 лв. държавна такса.

ОСЪЖДА "***"АД, ЕИК ***, гр.С., да заплати на адвокат Е.Ф. , сумата 2 951,54 лв - адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА Е.Е.Х. ЕГН-********** да заплати на «***» АД ЕИК-*** гр. С.,сумата от 15 лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска за имуществени вреди.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: